Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2015 10:52 - СМЕШЕН ПЛАЧ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 3585 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 02.02.2015 12:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Напоследък, председателят на ДПС мина в явно медийно настъпление – изказва се за щяло и нещяло, но подтекста на всичките му изказвания лежи на повърхността – защита на мюсюлманското малцинство у нас, като активна реакция на обществените настроения след трагедията във Франция. Подобна тактика показва, че в ДПС се страхуват от проява на европейските тенденции у нас и вземат превантивни мерки. Но тук лъсват и известни слабости на подобна превентивност – силното акцентиране върху болезнен проблем може да възбуди съвсем разбираема резистентна реакция, особено ако защитата не е дълбоко аргументирана и защитена. И точно в тези невралгични точки Местан търпи интелектуални поражения едно след друго. Имах повод да интерпретирам наговите твърдения за българския възродителен процес в статията си „Език мой, враг мой” в два последователни броя на в. „Нова зора” (бр.бр. 3,4 /2015 г.). Тук ще стане дума за позицията на председателя на ДПС по случай 27 януари - Деня на холокоста, публикувана във в. „24 часа” от 27.01.2015 г. Ето главното от позицията:

            „Загиналите в концентрационните лагери 6 милиона евреи и милионите роми (от къде взе тези милиони Местан? Обявяваш нов ромски холокост ?. Бел. моя) и много други представители на непокорни "неарийски" народи всъщност олицетворяват образа на различните, на другите, които тъкмо със своята различност са били използвани от тоталитарната националсоциалистическа идеология за формиране на представата за врага... Те - преди да бъдат жертви на войната, са били жертви на омразата и ненавистта. Човечеството сигурно още много ще се изненадва от новите уроци, които  може да извлече от собствената си история. Трагедията на Освиенцим като състояние на репресията завършва преди 70 години с освобождаването на последните лагерници.

Но поуката, че пренебрежението, иронизирането, омразата и воюването срещу образа на другия и различния могат да продължават под формата на ксенофобия и изблици на расизъм и да не подминават дори страни - членки на ЕС, днес е повече от силна.”

       Да се абсолютизира различността и да се поставя тя в основата на ксенофобията е несъстоятелно от каквато и да е гледна точка. Работата е там че реално, човек от самото си раждане живее с различна среда. В невръстна възраст детето разпознава само майка си и отхвърля всеки друт. Разбирането за различност идва по-късно -ние цял живот живеем с различни : малки и големи, възрастни и млади, високи и ниски, дебели и тънки, мъже и жени, бели и тъмни, синеоки и чернооки, хубави и грозни, здрави и болни, умни и глупави и т.н. и т.н. Живеем с различни и някакси успяваме да живеем нормално. Нещата се променят, когато се сблъскваме с друг начин на живот в неговата цялост, с друго разбиране към наследени и придобити навици и традиции, с друг поглед към народностната история. Нито еврейската история, нито холокоста са толкова елементарни, че да се свеждат само до „чист” геноцид, какъвто без съмнение е имало. А да се обвинява за него само нацизма е просто неисторично. За съжаление, особеното отношение към евреите е много отдавнашна европейска традиция. И това не е само пряко отнесено към евреите, колкото към библейско-средноземноморската цивилизация „изобретила” трите начина за правене на пари от „нищото” : лихвеният процент, разменният курс на валутите и капитализация на очакванията. По какъв начин тази традиция е била възприемана от европейците и защо това се е случило излиза извън предмета на моето обсъждане (виж известната пиеса на Шекспир „Венецианският търговец”). Във всеки случай става дума за поведенчески и ментални мотиви, а не за расова или етническа омраза. Или Местан се притеснява от антисемитизма в неговния интегрален вид ? Нацизмът ненавижда всички неарийски етноси и им определя незавидната съдба на „тор на арийската раса”. Ще припомня няколко исторически факти :

           Решение на киевските князе от 1113 г. : „От днес всички жидове да се изселят от руските земи и повече да не се пускат. А който тайно влезе, да се убива и ограбва. (из коментариите към статията „Штраф за книги хасидов” – „Завтра” – 17.01.2013 г.).

            ●През 1290 г. английският крал Едуард І издава едикт, според който под страх от смъртно наказание, всички евреи трябва да напуснат Англия. От 1218 г тя става първата страна в света, в която евреите трябва да носят отличителен знак.

            ●През 1182 г. кралят на Франция Филип ІІ Август изгонва евреите, а през 1306 г. друг френски крал Филип Красивия отново ги гони и конфискува имуществото им. Същото повтаря и крал Карл VІ през 1394 г.

            ●През 1287 г. в Берн е извършен еврейски погром, през 1290 г. евреите са изгонени.

            ●С Алгамбрийския декрет от 1492 г. Фердинанд ІІ и Изабела Католическа изгонват евреите от Испания,Сардиния и Сицилия.

            ●През 1420 г. всички австрийски евреи са арестувани, 270 са изгорени на клада, останалите са изгонени от Австрия, а имуществото им е конфискувано.

            ●През 1487 г. градският кмет на Лисабон и на редица други градове изгонват евреите.

            ●През 1495 г. княз Александър изгонва евреите от Литва.◄

            И всичко това – само през средните векове. Какво да кажем : всички тези управници нищо не са разбирали и знаели, а нашия Местан знае ?

            Още по-объркани стават нещата в наше време. Голяма част от немските евреи приемат нацизма и стават негова част. След като окупират Полша, Прибалтика и Украина, нацистите създават на тези територии крупни еврейски гета, които се охраняват от евреи-полицаи. За разлика от истинските полицаи, полицаите-евреи не получават полагащата се дажба и единствения начин да се изхранват е грабежът и изнудването. Във Варшавското гето еврейската полиция е от 2 500 души (началник на еврейската полиция е Юзев Шерински), в Лодз – 1200, в Лвов – 500, във Вилнюс – 250. Останалите живи еврейски колаборационисти се преместват след войната в Израел, където се ползват с обществено уважение. Еврейската логика е следната : ако тези евреи не бяха станали полицаи, немците щяха да ги убият като другите евреи, а убивайки своите съплеменици, те спасяват от унищожаване поне част от евреите–сами себе си !

            Интересно е да се знае, че през Втората световна война в съветски плен се оказват 10 173 евреи-войници от Вермахта ?! Ако се вземе предвид, че е имало и убити и ранени - отправени в тила, умрели от болести, се очертва цяла еврейска армия в помощ на Вермахта („Своими именами”, 4.09.2012 г.). Честно казано, подобен факт не прави кой знае какво голямо впечатление – на страната на Хитлер воюва срещу Съветския съюз цяла „окупирана” Западна Европа, но защо и евреите – на това всеки сам трябва да си отговори. Да напомним, че в Украйна бандеровци избиха 850 000 евреи (типичен пример – „Бабий яр”), а немците – 5,3 милиона мирни граждани. Няма да говорим за „славянския геноцид” (поляци, белоруси, украинци, руснаци), чиито размер е ужасяващ – някъде над 20 000 000 души !!!Тук особеността е, че това  е истински геноцид и то не на поведенческа, а на етническа основа.

          За отношението на поляците към „своите” евреи е писано много, но не е прието да се говори. Затова ще напомним, че след като във Варшавското гето избухва въстание (19.04.1943 г.),„Армия крайова”  не си мръдна и пръста да помогне (във въстанието загиват 13 000, други 43 000 са отправени в лагерите на смъртта), но когато победоносната Червена армия излиза на р.Висла, вдигна свое въстание (1.08.1944 г.), само и само в Полша да не се установи народно-демократична власт лоялна към СССР.

            Специално за г-н Местан ще добавим, че в своите глобални стремежи нацизма се опираше на помощта на арабските мюсюлмани. Слабост на Хитлер беше Великия мюфтия  на Йерусалим  Амин ал-Хусейни. На своите срещи с Хитлер (12.11.1941 г. и 1.07.1942 г.) той заявява : „Арабите се естествен съюзник на Райха, защото имат с него общи врагове : англичаните, евреите и комунистите”. (К.Грюнберг – Гитлер. „Република”. Москва, 1995. Стр. 148-149).

          Споменатата фактология само доказва цялата примитивност нa опита холокостът да се сведе само и eдинствено към различието, подавано като нещо абсолютно. Да се титулова холокоста като най-голямото престъпление на нацизма и да бъде репер по който да си сверяваме търпимостта към различното, е малко прекалено и антиисторично. Къде да оставим изтрепването на цялата „червена” раса или 100-те милиона жертви на „черната” раса по време на колонизацията?!

            И, ако трябва да бъда патриотично нахален смятам, че в Европа единствено България трябва да претендира за място на провеждане на помен за холокостта непривързан към някаква конкретна дата или събитие. Имаме това право ! Българите не само отстояха своите евреи, но и нашите евреи имат голяма заслуга в народната борба срещу капитализма и фашизма. Това се помни и няма да бъде забравено !

            Що се отнася до циганите няма какво да говорим. Настроенията в България не са към циганския етнос, а към незаконните деяния на хора от този етнос. Това са твърде различни неща. Местан се е загрижил за тях, тъй като те са главен обект на политическите домогвания на ДПС базирани на верска основа и на привързаността към добиването на бързи и нетрудови облаги от циганския етнос. Днешното безвремие и слободия от всякакъв род доразвратиха етноса и още по-агресивно го доведоха до пълно изолиране от съвременния български живот, превръщайки го в лесна демагогска плячка на различини политически чакали.

            Ако Местан държи на по-големи подробности и задълбочаване в проблема го съветвам да прочете „Циганският манифест” от президента на Световната Циганска Общност Вайда Воевод 3 (13.08.2012 - www.iraqwar.mirror-world.ru).

          В заключението на позицията си Местан демонстрира височайши познания по проблематиката базирайки се на една съветска поетеса (Олга Берголц) и книгата на Александър и Маргарет Мичерлих, немски психолог и немско-датска психоаналитичка - „Неспособността да се скърби” (1967 г.), в която от психоаналитични позиции се изследват масовите настроения в немското общество, което не желае да помни и да си спомня за миналото. От тук е една крачка до Фройд, но този феномен е добре изследван  и преди него. Затова аз ще цитирам Кенет Еварт Боулдинг , американски икономист, социолог и поет : „ Съществува явление, което психолозите наричат „отрицание”: човек не е склонен да концентрира своето внимание върху неприятен или болезнен за него проблем. До определена граница това наистина е полезно.Ние всички знаем, че някога ще умрем и ние може да умрем утре. И въпреки всичко се държим така, като че ли ще живеем вечно. Това е напълно човешка реакция на неопределеността”. Точно тази реакция превърната в патология изследват двамата немски автори чрез понятието „дереализация”. Но по този пункт Боулдинг е добавил преди тях : „Патологията на „отрицанието” пречи в предприемането на стъпки за избягване на надвиснала катастрофа или за намаляване на опасността от нея”.

            Трудно е да се каже защо Местан се е пристрастил към немската двойка учени  - защото е поклонник на Фройд или за да демонстрира начетеност. Или за да изведе поуката, която ни предлага в края на позицията : „да четем историята не само като минало, но и като реално време”, което всъщност значи, че трябва да тълкуваме историята като днешна реалност или днешната реалност като материализирано минало, нещо твърде съмнително и като философия, и като практика, особено ако го прилагаме към политическият субект представляван от г-н Лютви Местан.

            Що се отнася до Олга Берголц г-н Местан е цитирал само една строфа от изсечените стихове на монумента на Пескарьовскито гробище събрало скръбта към 700 000 жертви на Ленинградската блокада : „Тук лежат ленинградци/ тук са мъже, жени и деца./ Редом с тях са войниците-червеноармийци./ Всичките те с живота си/ защищаваха теб, Ленинград,/люлка на революцията./ Благородните им имена тук не можем да изброим,/тъй като те са много под вечната охрана на гранита,/но знай ти, който разглеждаш камъните,/ Никой не е забравен и нищо не е забравено !”

            Но най-страното в случая с позицията на г-н Местан е, че отбелязвайки почитането на паметта за холокостта в Освиенцим, не предлага никаква позиция по протичането на самото тържество. Как например трябва да възприемаме сцената, когато еврейския равин пали свещи за убитите от нацистите сънародници в непосредствена компания на лица представляващи европейски страни, в които се славославят дивизиите „СС”, а „ветераните” от тези дивизии се наричат „национални герои”. И тези „герои” стояха по охранителните кули в лагерите на смъртта по цяла Европа ?? Г-н Местан не намери за нужно да каже две думи за тези, които освободиха евреите в Освиенцим и затова високопарната препоръка „да четем историята не само като минало, но и като реално време” не струва и пукната пара !!




Гласувай:
6



1. анонимен - Истинска академична статия! Моите ...
02.02.2015 12:23
Истинска академична статия! Моите почитания, професоре! Научих доста любопитни неща, които ще ми влязат в бъдещите постинги.
цитирай
2. lesovski - "Няма давност"
02.02.2015 21:26
Някъде прочетох само заглавието, че Местан казал- "За възродителния процес няма давност".Така и не прочетох пълния текст, но ми мина мисълта, че и за изкланите българи по време на турското робство, разорената Розова долина и реките от кръв в Средногорието, Родопите, Тракия, за убийците на невинни деца и жени във влака на гара Буново, за убитите, ограбените и насилени старци по цяла България от оскотели цигански изверги и т.н. наистина не трябва да има давност, но нашата действителност е отвратителна- законът признава правото на престъпника, а не на жертвата- прословутите европейски ценности!Същите, които развратиха обществото, отровиха семейните ценности, превърнаха децата в емигранти, а другите с по- посредствени възможности в наркомани,педерасти, проститутки, биткаджии по стадиони, дискотеки и престъпници.
За циганите също считам, че не целият етнос е престъпен, виждам много от тях най- усърдно да се трудят и да намират колая на живота без престъпления, но...баща ми го убиха цигани и то за да го ограбят, правосъдие не последва!Не ги мразя, но презирам техните "барони" и разните правозащитници, които вместо да ги ограмотяват живеят като кърлежи от тяхното невежество и простотия!

Удоволствие е да се следят публикациите Ви професор Гиндев!
цитирай
3. jelezov - Де да имаше в България поне 50-100 ...
04.02.2015 00:11
Де да имаше в България поне 50-100 професори като Гиндев, ама не би. На България не й върви на свясни професери. Затова пък такива като Келбечева или Г. Фотев - с лопата да ги ринеш.
Раждан съм и съм израсъл в делиорманското село Крива река, което тогава (30-те г.) бе населено по равно с турци и българи, живеещи безконфликтно не обособени в отделни махали. Имахме си и циганска махала - нещо като миниатюрно гето. Затова познавам двата проблема - възродителния и циганския - тъй да се каже, от живия живот.
ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС. Днес, от дистанцията на няколкото десетилетия е видно, че виновник за страданията на стотици хиляди невинни и виновни турци е Западът. Раздухването на националистически страсти и организацията на нелегални националистически антисоциалистически движения бе основното оръжие на Запада срещу СССР и Социалистическите страни. Възродителният процес бе необходима и морално-политически оправдана реакция срещу разрушителната политика на Запада.
ЦИГАНСКИЯТ ВЪПРОС. Примерът на моето село е показателен. Преди 1944 г. циганите живееха в условията на неописуема бедност. При социализма те почти се бяха изравнили в материално, битово и културно отношение с българите. Сега регресът е абсолютен и очеваден.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1951240
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031