Че светът е в глобална системна криза на капиталистическата система и в опасно цивилизационо противопоставяне признават всички, които пишат по въпроса, т.е. това е аксиома. И докато системната криза обхваща всички страни без изключение (коя – повече, коя – по-малко), цивилизационната компонента  се развива по две основни направления : (1), срещу Русия като държава, заедно с Православието като клон на християнството и (2), срещу ислямския свят, като носител и изразител на така наречения „световен тероризъм”.

            В този случай България, като член на ЕС и НАТО, но и като православна и славянска държава исторически и ментално свързана с Русия от векове, иска или не иска, е по върховете на противопоставянето. Подобна ситуация е непоносима и не е по нейните „физически” възможности, което я прави, в определен смисъл, и трагична, защото е непосредствено свързана с бъдещето на страната, народа и етноса : да продължи ли да бъде състоятелна държава със самоосъзнат народ или да изчезне от историческата сцена след 14 века история. За историческия процес (в смисъла на Хегел и Маркс) подобен цивилизационен крах е без значение : светът е пълен с изчезнали етноси – няма ги шумерите, древните египтяни, няма ги елините и римляните, няма ги маите и ацтеките, келтите и македонците на Филип и Александър Македонски. Ако някои съвременни тенденции се запазят, скоро няма да ги има днешните французи, германци, италиянци.

            Да започнем с Русия. От гледна точка на логиката на Глобалния капиталистически процес, страни като Русия, Китай, Индия, Бразилия са непреодолима пречка пред реализацията на проекта и тях не трябва да ги има. Представяте ли си Русия член на ЕС и НАТО? Русия, която по територия е по-голяма от Европа като континент ?! Или същото за Китай и Индия, които, общо, по населние, са половината свят ?! Това го е усетил още император Александър ІІІ :”Страх ги е от нашата огромност”. Следователно, сегашната  криза и цивилизационно противопоставяне е насочено главно срещу Русия, но не по-малко и срещу другите големи страни. Русия е опасна с това, че при нея се сливат в едно двете компоненти на процеса : материалната и менталната. Окончателното поваляне на Русия би открило пред Глобалния проект широкия друм за световното тържество на доминация и нищо няма да може да спаси нито Китай, нито Индия. Що се отнася до ислямския свят, той е лесно преодолим противник – в момента той не е монолитен, представлява сума от малки и дребни държави и само религиозно може да бъде дразнител, но не и сериозен противник, тъй като по сили и възможности е несъпоставим с носителите на Глобалния проект.

            В такъв аспект мястото и ролята на България изглеждат наистина трагично. В момента тя е единствената славянска и православна държава членка на ЕС и НАТО и като такава е потенциален обект за „физическо” и ментално унищожаване. От целия Юго-Изток тя е най-лесната за преодоляване : Албания е мюсюлманска, Сърбия е най-прозападната балканска страна, Румъния е франконизирана. Гърция единствена има шанс да се запази като историко-археологичен музей на източник на Запада като цивилация, което не е вярно, но е широко разпространена заблуда. Турция не е балканска държава.

            Какво е положението в момента ?

            Глобалният Запад в лицето на англосаксонската евроатлантическа цивилизация е в тотално настъпление по всички фронтове. Той печели победа след победа и неговите шансове за окончателна победа са високи., т.е. победата не е предопределена, но е реална като бъдеще. Русия е в тежко положение, тя е омаломощена не толкова от външния натиск, колкото от вътрешното си разколебаване, продиктувано от достатъчно силна и властна „пета колона”. Именно балансът между вътрешните политическите сили ще реши изхода на предварителната битка, така, както го реши при разпадането на Съветския съюз.

Прословутите санкции срещу Русия сработиха, но не защото навредиха на икономиката, а защото уплашиха руския „елит”. Те показаха на руската управляваща прослойка нейната финансова уязвимост. Падането на цената на петрола само ги убеди, че по-нататъчни санкции ще станат наистина много опасни. Трябва да се признае, че обективните условия, при които протича геополитическото и цивилизационно противостоене не са в руска полза. Санкциите удушават бавно, за да не мърда много удушавания. А когато наближи края и да мърдаш вече няма смисъл. Надеждите са, че в такова състояние Русия (Съветския съюз)  попада не за първи път и винаги се е справела, но това не може да продължи до безкрайност – нужни са нетрадиционни усилия и решения, намиращи се извън господстващата световна политико-икономическа и цивилизационна парадигма.

            Очевидно, България е следствие от описаните процеси и самостоятелно не може да излезе извън тях (каквито възможности има Русия). „Демократите” твърдят, че България е европеизирана, но това не е вярно – тя е американизирана и до толкова е европейска страна, доколкото е американски протекторат. От тук произтичат и всички европейски беди – Европа стремително се американизира и драматично пропада в бездната на англо-саксонството. Именно англо-саксонството във формата на протестантство не се „вързва” с традициите на котинентална Европа. Ако погледнем в историята, тя ни дава достатъчно примери за геополитическите двубои „традиционна Европа –таласократична Европа” – от католическа Испания, през Наполеон, та чак до Хитлер. Дори „омразния” марксизъм е чисто континентално, европейско явление. В такъв и само в такъв смисъл континентална Европа е Евразия. Всичките исторически корени на Европа са в Евразия, защото тези корени във формата на Елада, Рим и Византия, във формата на Християнството, са евразийски. Първата таласократична древна държава Картаген – този праобраз на Англия и на англо-саксонството - падна под ударите на телурократичен Рим. Днес още звучи ехото от това титанично противоборство в своята нова форма : Третия Рим срещу третия Картаген.

            В полето на тези тежки геополитически и цивилизационни битки България трябва да направи избор за своето място без да се съобразява с далечните последици, които ще се прояват независимо от каквато и да е алтернатива. Или метафорично казано като перефразираме Чърчил : „ако при избор между война и позор избереш позора, ще получиш и война”.Това просто означава, че винаги трябва да бъдеш себе си и да не се опозоряваш, и дори пред перспективата за поражение трябва да се държиш с достойнство, а не както се случи със Съветския съюз...

            Съвременната българска политическа действителност ни предлага следната алтернатива : или проевроатлантическа (таласократична) или евразийска (проруска и телурократична).

          Доводите за първата алтернатива са добре известни от варварския ентусиазъм на „демократите” и от цивилизационния провал на  тяхната парадигма.

            Доводите за втората алтернатива произлизат от русофилските кръгове и се базират на някакви митични архаизми като „народна благодарност” и „братска любов”. Но и единия и другия архаизъм не са научни категории, а емоционални обсебвания. На тях лесно може да се отговори емоционално, в избрания от тях стил : каква „братска любов”, като Каин е убил Авел, а те са били братя ! Не, така не става. Имаме работа с нещо много сериозно – с философията на Историята и това, което свързва България и Русия в „свещенен съюз” е Духът на историята.

            Диалектическата сърцевина на природноисторическия процес при непрекъснатото възхождане от нисшето към висшето, от простото към сложното е духът на историята въплътен във волята на Световния разум – другото име на природния абсолют. Предполага се, че всеки народ , чрез своята история изразява определени предпочитания на Световния разум. Но този разум е придирчив, той се изразява не чрез всеки народ, т.е. не всеки народ е историческа цялост. Известно е, че много философи, започвайки от Хегел и Чаадаев, и стигайки до политици като Хитлер, оспорват ролята на славянството в историческия процес и по този начин го смятат като неспособно да изразява предпочитанията на Световния разум. И ако това се оказа невярно, главната заслуга е на славянобългарска България. Дали тя е била избраница на Световния разум е теологичен въпрос, но че тя отвори вратите на световната история за славянското племе чрез внасяне в неговото битие на Духа на историята и на волята на Световния разум, е вън от съмнение. Идеята за Третия Рим , без всякакви оговорки, е водещото русло на това внасяне. Реанимираната Евразийска идея може да разглеждаме и като хитрост на световния разум, избиращ по определение най-адекватния отговор на конкретна ситуация, ползвайки паметта на Абсолюта.

         В цялата тази историческа бъркотия, има нещо архиважно, за което много малко се говори, ако изобщо се говори. Работата е там, че идеята за Третия Рим, този темел на руската духовност, е българска идея !! Разглеждано от такава гледна точка, мястото на България в противоборството между Третия Рим и Третия Картаген изглежда по друг начин. В страшните и трагични дни на падането на Византия България направи това, което едниствено можеше – предаде угастващата българска цивилационна мисия на изгряваща Русия – дар от загиваща България. И днес потомците на Палеолозите в Европа признават България като пазител на византийските ценности на техните праотци. И не случайно Арнолд Джозеф Тойнби твърди, че върху основата на идеята за Третия Рим могат да бъдат преодолени негативите на социалните проблеми на западното общество ; конфликтите между Изтока и Запада ; да бъде осигурен прогрес на човечеството за сметка на духовното усъвършенстване ; възродена хармонията между човека, природата и висшите цели на Разума.

         Искаме или не искаме, харесва ли ни или не чак толкова, геополитическото противоборство между Третия Рим и Третия Картаген продължава. България избра новото си място в Европейския съюз. Но, ако погледнем геополитическата карта на противоборството, Европейският съюз се намира между двата световни полюси без да принадлежи изцяло към нито един от тях. И, ако си позволим да екстраполираме предвиждания за бъдещето върху основата на европейското минало от средата на 20-я век, бъдещето на Европейския съюз не е толкова оптимистично.

            С други думи, за да оцелее във времето , България трябва отсега да мисли  за епохата след НАТО и след Европейския съюз.

             Надеждата върху изкуствено конструирани геополитически схеми, върху изнасилването на историческия процес, в робуването на увяхнали парадигми и модернизирани феодални представи на прага на космическия век на човечеството и пред лицето на разбунтувалата се Природа, не вещаят нищо добро  за човешкия вид независимо дали планетарната и регионална сигурност е единна и неделима или не чак толкова. Симптоматично е, че основната ментална заплаха за европейското единство идва по отъпкания път на древната азиатска инвазия !!

            Развитието на българската национална идея около съвременните реалности и богатството на историческите традиции не би трябвало да плаши, че по този начин страната ще попадне еднозначно под влиянието на Русия. По своята същност българската национална идея предшества тази на Русия, а предаването на идеята за Третия Рим на Московската държава е само въпрос на временно решение и запазващ цивилизационната значимост избор.

            Руската империя и Съветският съюз направиха достатъчно, за да върнат своя исторически дълг и е дошло време да определят заедно с България  ще правят ли нещо заедно в бъдеще.

            „Духът диша  където си иска” – казал Сталин на генерал П.А.Ротмистров през 1944 г., когато генералът му предлага „да направи подарък на вявращите” като превземе Константинопол (пътя към града бил открит). Сталин добавил : „Москва и така отдавна е Третия Рим”. С това той намекнал на Ротмистров, че също не би бил против и ще бъде щастлив Червената армия да превземе Цариград, но ние, хората не можем да правим всичко което ни се иска. Особено тези, които носят тежестта на отговорността за народ и държава (Свещеник Николай Булгаков – „Военное обозрение”, 9.05.2013).

            Истинският съдбовен проблем на България е, че губи цивилизационното си съзнание за мисионер в рамките на православната общност и от там – в Югоизточна Европа.  Културната самобитност на една нация увеличава нейната стойност, но също обогатява формите на националното и световно богатство.

            Националната сигурност в континентални, регионални и държавни измерения е понятие от горните етажи на битието и предполага политически и народностни качества, които днес не се толерират в политическото и общественото пространство. Без тези качества всяка човешка обществена структура е обречена. Единството на Европа не лежи във възприемането на съвременната западна парадигма, а във възстановяването на дълбоките ментални връзки с изворите на човешката цивилизация и с началото на човешкия вид в безкрайните простори на Азия, в модерната форма на Евроазийското единство.

            Следователно, избраната алтернатива за България се очертава по следния начин :заедно с континентална Европа и с Русия в еднна Евразия от Ла Манша до Владивосток.

           Кардиналното решаване на проблемите на сигурността във всичките им измерения, окончателното решаване на загадката на историята, е в промяна на съществуващите обществено-политически и обществено-икономически отношения, на днешното статукво.

зомбираният, опростачен и духовно ограбен и обезверен народ умира планово и срамно.Цивилизационният избор на българина е циганията!