Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2014 21:22 - ПО НЯКОИ ТЕОРИТИЧНИ ВЪПРОСИ НА БЪЛГАРСКАТА РУСОФИЛИЯ И РУСОФОБИЯ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 8662 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Очевадно е, че по всички средства за масово осведомяване в България нараства русофобията в цялото й многообразие. По този въпрос е писано много, затова ще погледнем на тази вакханалия от по-специална гледна точка.

            В психиатрията съществуват психични отклонения наречени Фобии, Мании и Филии (фетиши).

            Филията (от гръцкото philia), най-често се превежда като „дружба”, но няма точно съответствие в другите езици. То означава не само „дружба”, но и „дружелюбност”, „благоразположение”, „притегляне”, „влечение”, „любов”. В крайната си форма „филията” преминава във фетишизъм. Фетишът е неодушевен предмет, който, според представите на вярващите в това, притежава свръхестествени свойства. Най-разпространени фетиши са  амулетите и  талисманите. В преносен смисъл „фетиш” е това, което е предмет на безусловно признание и сляпо преклонение.

           Фобия (от гръцкото φόβος — страх) е иррационален и неконтролиран страх.Фобията най-често преминава в мания. Манията е тежко  медицинско  състояние, характеризиращо се с крайна енергичност и необичаен начин на мислене. Манията може да има различни причини, но най-често е свързана с биполярно разстройство, при което периоди на маниакално състояние се редуват с клинична депресия. Маниите могат да имат различна интензивност - от умерена (хипомания) до напълно развита, включваща психотични симптоми, например  халюцинации. Като неосъзната депресия фобията се проявява по заобиколни начини – обикновено чрез физически симптоми и модели на поведение с принудително саморазрушителен характер. Ако човек допусне признаци на осъзнаване, нещо започва да се случва - обикновено това е откритието, че си страшно депресиран. Това е началото…(данните за психичните отклонения са взети от открити източници в нета).

        И „филите” и „фобите” са ограничени хора, но по съвокупността на качествата „филите” са по-добри.

        „Фобите” са песимисти, виждащи света изключително в черни тонове и освен това са агресивни, груби и напълно лишени от криатив – те през цялото време пеят едни и същи куплети.

        „Филите” са оптимисте, желаещи не само да пеят дитирамби на своя кумир, но и да намерят отговорите на всички възражения на фобите. Но тъй като куплетите на „фобите” са ограничени и предимно „хуманитарни”, отговорите много често са също ограничени. Като следствие, „филите” също пеят едни и същи припеви (Владимир Алексеев -  heavyweight.ru).

            Ако изхождаме от гръцкия оригинал на „филия” в неговия пълен обем приоритета се пада на дружбата, а не на любовта.

           Анализът на развитието на семантичния обем на концептите „любов”  и „дружба” показва, че думите „дружелюбие, дружелюбност” могат да се смятат за семантичен сегмент на концепта „любов”, тъй като обединяват общият кортеж  „отношения между хората, основано на духовна близост и взаимна привързаност”.

 Истинските приятели взаимно се подържат, а не се преценяват, те не  пречат на нашите слабости, но не се концентрират на нашите недостатъци. В трудни времена приятелите се подържат взаимно, помагат си за преодоляване на несгодите и за справяне с трудностите. Те никога не подхождат към партньора със преувеличени претенции, не търсят идеала и не предявяват взаимни претенции” (Робърт Алекс Джонсън – психолог).

         Взаимната симпатия възниква спонтанно и по различни поводи – дребни и по-големи – и при взаимното сближаване се изяснява пълното съвпадане на психология, ценности, битови подробности. Тогава и настъпва видимият бурен процес на началото – това е романтичния период. Партньорите трупат на едно общо място всичко добито при общуването, увеличават полученото и го делят по равно.

        Но филите притежават и негативни страни. Хората са склонни да обективизират своите крайно субективни представи и като откриват при «филите» родствени парньори, още повече затвърждават мнимата си правота. Такива хора е просто невъзможно да бъдат убедени, че може да съществуват и други гледни точки.

       Накрая, «ахилесовата пета» на всяка филия, сведена само до любов, е обстоятелството, че взаимните чувста са твърде краткотрайно явление. Когато чувствения обмен и романтиката завършат, партньорите, не намиращи едни в друг никаква различност, просто губят взаимния интерес. Те се гледат един друг като в огледало, като знаят предварително всички свои достойнства и недостатъци и че, щом направят някакво движение огледалния образ ще го повтори абсолютно точно.

      Романтизмът в любовта и дружбата са напълно противоположни сили по своята природа и мотиви. Дружбата прекъсва изкуствената драма и отстранява от отношенията страстта и напрежението, но тя също премахва и егоизма и заменя драмата с нещо човешко и земно.

       Ако се основаваме на изложеното, то термините „русофилия” и „русофобия” придобиват съвсем друг смисъл и съдържание.

      В обърканите ни времена много понятия смениха местата си. Като тези за „фобиите” и „филиите” на цели народи. Такива масови психози са ставали и стават в различни страни и в по различно време, преди всичко по време на кризи, войни, междуусобици и очакване на външна агресия.

            Българската русофилия възникна твърде отдавна и главната причина е турското робство.          

           Борбата на българите за национално освобождение може условно да се раздели на два периода : от 1400 г –до 1670 г. и след това – до Освобождението на страната.

            Първият период, белязан с много местни въстания, с хайдутство и помощ на чужди войски, навлезли в България, е характерен с усилията на остатъците от българското болярство и новите местни първенци да решат освобождението със западна помощ. Сред тях особено се отличават огромните народностни усилия на католическия мисионер и марианополски  католически архиепископ, българинът Петър Парчевич (1612-1674 г.). Чипровчанин, завършил прочутия Илирийски колеж в Лорето (Италия) и получил титлата доктор по канонично право и богословие в Рим, той полага неимоверни усилия да осигури подкрепа за борбата на българския народ за освобождаване от страна на европейските държави – противници на Турция. Той посещава полския крал Владислав ІV, неговия наследник Ян Казимир, австрийския император Фердинанд ІІІ, сената на Венеция, папа Александър VІІ, молдовския княз Стефан ІІІ Будузи, влашкия княз Константин Басараба, украинския хетман Богдан Хмелницки. Навсякъде получава усмивки, съчуствие и обещания, но нищо повече.На Запад разглеждат българските борби като своеобразна помощ за свои цели, след което ги изоставят. В края на живота си Парчевич осъзнава - от Запад България не може да очаква помощ.Парчевич отправя послание до папата, в което настоява Ватикана да признае московския владетел, „честолюбив и приятел на чуждите народи” и по този начин да подкрепи русите в борбата им срещу Турция. Папата остава глух за призива, но това се оказва политическото завещание на Петър Парчевич. Започва втория период от българските борби за освобождение – надеждата  Русия.

           Първи откликва на завещанието на Парчевич водачът на Търновското въстание (1686 г.) Ростислав Стратимирович, обявен за потомък на цар Иван Срацимир. Той се отправя за помощ в Москва, където го приемат като брат. Особено съчувствие проявава руският патриарх Йоаким. В знак на истинско приятелство и подкрепа, Йоаким дава за жена на Ростислав сестрата на своя близък сътрудник Савелий Дубровски Мария.

            Въстанието и съзаклятниците са предадени от грък. Ростислав и Савелий успяват да избягат и след тригодишно странстване се добират до Москва. Началото е поставено През 1774 г. Русия получава излаз на Черно море и Турция признава нейното право да защищава християните в Османската империя. През 1771 г. руският войник стъпва на българска територия. За първи път от стотици години българите виждат войник-единоверец, говорещ на близък и разбираем език и представляващ несъкрушима военна сила. Започва епохата на „дядо Иван”. Най-после българите намират своя истински приятел, покровител и бъдещ освободител.

            От турско робство ни освободи Русия – този исторически факт не подлежи на никакви корекции. Нашите деди по-добре от нас са знаели и кой ни е освободил и от какво ни е освободил. Да бъдем благодарни, че нашите освободители бяха братя по кръв и по вяра, че, въпреки всички условности, дойдоха тогава, когато други не желаеха да идват и не пожалиха кръвта и жертвите, за да ни дарят нова държавност. Затова на скромния Руски паметник в центъра на София е изписано със златни букви : : „Не нам, не нам, а имени твоему!  Во царствование Александра Второго, императора всеросийского, с волею и любовью освобождена Болгария”(от книгата на автора „Геополитическа история на България”. София, 1914 г.).

           Фактите си остават факти.

           От всички балкански държави България е най-близката и родствена страна на Русия с исторически корени, които не може да се пренебрегват. Но и Русия направи за България това, което никой не е направил, пък и не е искал да направи - подари на България нейната съвременна държавност с цената на живота на над 100 000 свои синове.Само убитите са 89 304, тежко ранените и починали в последствие – двойно повече. Военните разходи на Русия се оценяват на над 100 000 000 английски лири стерлинги (Иван Богданов – Епопея от подвизи и слава.Из-во на Отечествения фронт София,1978 Стр.290). Такива неща не се забравят!

            Русия не освободи България поради братска любов и зов на кръвта – такива абстракции историческия процес не признава и не ползва, но тя дайде когато българите бяха пренесли кръвната си дан върху олтара на националната свобода, когато цивилизования Запад са възмущаваше, но си траеше пред воплите на българските майки, жени и деца и правяше „тънките” си геополитически сметки върху труповите на националните герои – така, както прави и днес ! И Русия дойде върху благодатната почва на историческата реалност, а зовът на кръвта и дълбоката ментална връзка постилаха пред нейната армия килима на Победата.

           От тогава в България винаги е вземала връх идеалната компонента заедно със свръхочакванията, че Русия ще й даде всичко, нещо, което Русия не можеше и не искаше да направи. Нормалната благодарност започна да се превръща във фетиш. Но и  това беше нормално. България и българите не можеха да се надяват на никакво помощ и приятелство от страна на Западна Европа. Те добре помнеха, че в Освободителната война тази Западна Европа тайно и подло воюваше на страната на нашите поробители. През 1976 г. САЩ доставят на Турция 600 000 пушки „Мартини”, Англия – 310 000 пушки „Шнайдер” и 39 000 картечници „Винчестър”, Германия – 500 оръдия „Круп”. Турската армия се напълни със западни инструктури и пълководци : Мехмед Али паша (немецът Карл Дитрих), Хобарт паша (англичанин, командир на Черноморската флота), Бекер паша (англичанин, военен инструктор), Рошид паша (немецът Щрекер, военен инженер, укрепил Варна), Искендер паша (немецът Александър, военен инструктор), Селим паша (французинът Мерсие, военен инструктор), Емин паша (полякът Малиновски, организатор на турското военно разузнаване), Мехмед паша (немецът Блум, началник на инженерните войски), Нихид паша (немецът Белински, главен квартирмайстер), Радиш бай (немецът Шатенер, началник на интенданството), генерал Грюневлад (немец, началник на артилерията). Английски военни инженери укрепват Цериград, Чаталджа и Булаир. В турската флота служат 170 английски офицери и 300 авглийски моряци, двадесет заподноевропейски лекари лекуват ранените турски войници (виж пак книгата на Иван Богданов, стр. 79).

            През Втората световна война даже Хитлер прояви по-голямо разбиране към отвошенията България-Русия и България не изпрати войски на Източния фронт. За разлика от такива западняци като Уйнстън Чърчил, брюкселските бюрократи и най-демократичната от всички страни – САЩ ! Кое тогава е истинското Планетарно Зло за България ?

            Още повече българската русофилия укрепна при социализма. С помощта на Съветския съюз България се превърна в световна държава с един от най-високите стандарти на живот в Европа. И ако нещо българските русофоби не могат да простят, то това не е толкова Освобождението на България от турско робство, колкото социалистическия й период, рамо до рамо със Съветския съюз. Социалистическа България е рожба на русофилията превърната в съветофилия !

            В периода 1970-1982 г. за сметка на разширения взаимен товарооборот България увеличи външниата си търговия с 54%, а за сметка на съветските доставки задоволяваше своите потребности от природен газ и желязна руда – изцяло, от електроенергия – на 98%, от дървен материал – 95%. Целият опит и постижения на съветската наука и техника бяха на разположение на България.

            Целият този подем вбесява българските русофоби, превръща ги във вманиачени животни, в депресирани същества, които ровят в бунището на историята и се задоволяват като онанират върху лъжи, дреболии и отпадъци от отминалите славни времена.

            Българското политическо поле е претъпкано с  предатели : открити предатели – в дясно и криптопредатели – в ляво ; предатели поради „преоценка на ценности” – в дясно и предатели поради невежество и тъпотия – в ляво. Но общият знаменател е, че са предатели без всякакви там „НО”. Едните викат : „робство, казаци, ГУЛАГ”, другите -  Да здраствует Великая Русъ !” Русофобите водят русофилите, русофилите възбуждат русофобите. Едните са маразматичните бастарди (копелета) от късната холивудска продукция за забавления и са наистина  забавачница за възрастни, другите са за православно братство, славянофилство, роднинство по кръв и любов между етноси и народ. Но и двете малцинства не са българи макар, че от време на време някой из между тях прегракнало да се провиква : „България над всичко” !?

       Когато става дума за антикомунизъм и съветофобия се подразбира страх и борба с могъщ мирогледен противник, носител на алтернативния модел на човешкото развитие.

Междуличностната любов предполага : внимание, взаимно уважение, взаимни грижи, взаимна благодарност, съпричастност. Любовта между народи, ако е допустимо да се използва това понятие в отношенията между държави, е нещо подобно. Но в този случай ключовата дума е „взаимно”. Със съжаление трябва да отбележим, че при българската русофилия, любовта е еднопосочна, докато българската и руската русофобии са  съпосочни.

Днешният реален съюзник на Москва изглежда така : само бизнес без сантиментите за културно-езикови общности и без раздразнителната антируска риторика, както впрочем, и без геополитическото братство „навеки”. Това ,обаче, е често олигархична схема на отношения, при която печелят големите капитали от двете страни.
(http://www.ng.ru/politics/2012-11-28/3_kartblansh.html#ynJV01354109423).

Подобни отношения не се вързват с никакви „филии” и това много нагледно го доказаха събитията от последната година. Те трябва да са за урок на руснаците.

       Сили, групи, светогледи и държавни образувания, които по съвокупност наричаме „Запад” и които след края на Студената война се обявиха за крайни победители и еднолични собственици на света, зад фасадате на либерализма изповядват стройна есхатологична богословска система (есхатология – религиозно учение за края на света), в която събитията от светската история, технологичния прогрес, международните отношения, социалните процеси и т.н. се тълкуват в апокалиптична перспектива. Тези сили настойчиво и последователно отъждествяват руснаците с „адски духове”, с демоничните орди на цар Гог от страната Магог, с носителите на абсолютното зло (виж култовия филма „Властелинът на пръстените” по романа на Дж. Толкин и филмовата трилогия „Хобит” – режисьор  Питър Джексън). Споменатите в Библията апокалиптични  «князе Рош, Мешех и Тувал» се тълкуват като пряко посочване на Русия — «Рош»(Россия»), «Мешех» (Москва»), „Тувал” (древното име на Скития, т.е. гористостепните райони на Северното Причерноморие. Виж стихотворението на А.Блок „Скити” :” Да, Скифы — мы! Да, азиаты –мы, - С раскосыми и жадными очами!” Някои смятат, че Блок днес би написал : «Да, орки мы, да, мордоряне мы, с голодными клыками»). С други думи, западната русофобия не е от някакви фарисейски грижи за жертвите на „тоталитаризма” или за прословутите „човешки права”. Става дума за последователна демонизация на източно-европейската цивилизация във всичките й аспекти : исторически, културни, богословски, геополитически, етични, социални, икономически. Трябва да се има предвид многомерното съвпадане на всички тези, твърде далече една от друга концептуални равнища на „западната идеология”. Когато е налице подобно обединяване : привържениците на капитализма в икономиката, теоретиците на индивидуализма – във философско-социалната сфера, геополитиците - на равнище на континенталните стратегии, богословите – с есхатологични и апокалипстични доктрини от диспансационен вид (термин от каноничното право, означаващ освобождаване  на отделни лица или група лица от задължителна норма на църковния закон или отслабване на неговото изпълннение) , и когато всички те се схождат в единодушно отъждествяване на Русия и византийския свят с „империята на Злото”, като изцяло отрицателен исторически герой, това вече е много, много сериозно, това е борба на живот и смърт, това е борба за оцеляване на цялата планета, на човечеството като вид. В такова време нашето спокойствие, мързел и тъпотия изглеждат като престъпление(Александър Дугин).

            Изглежда, спокойствието, мързела и тъпотията на определена прослойка руснаци нямат край. В нощта на 12 декември в центъра на руската столица, на покрива на зданието „Москва-сити” , творческата група „Свечение” предвиждаше да инсталира „Окото на Саурон”. Тази инсталация е посветена на премиерата на третия филм от трилогията на Джексън „Хобит”. Саурон е главния отрицателен герой на Толкин, владетел на Мордор, който е праобраз на Магог от Библията.С други думи, Саурон е цар Гог.

          Говорителят на Руската православна църква протоиерей Всевлод Чаплин се изказа рязко срещу подобна инициатива : „Каквото и да говорим, това е символ на тържествуващото зло и този символ ще господства над Москва. Хубаво ли е това или лошо? Страхувам се, че е лошо. И при неговото доминиране не трябва да се очудваме, ако в града нещата не тръгнат на добре(pravaya.ru/names – 11.12.2014 г.).

            Московското кметство отмени инсталацията.

            Примерът е само следствие от дълбоко и трайно ментално заболяване на капиталистическа Русия (по този въпрос виж статията във в. „Независимая газета” за „либерала” Д.А.Медведен) и трудно би помогнало за нейното оздравяване. Настъпва момент проблем за нея да стане не брутния вътрешен продукт, а възможността да има и да събира съратници, възможността да привлича симпатии. Този проблем не могат да решат никакви „нови руснаци”. Преди много години Лев Гумильов написа : „Трябва да се търсят не толкова врагове – за Русия те и така са много. Трябва да се търсят приятели, защото дружбата е най-важната житейска ценност”. (цитира се по     Региональная интеграция как стратегия России для Центральной Азии” - Дмитрий Попов 12.05.2012 -   www.iraqwar.mirror-world.ru – 12.05.2012 г.). Не е излишно да  напомняим, че в социалистическа България не се говореше за „русофилия”.Спомняте си Георги Димитров : „ Дружбата ни със Съветския съюз е като слънцето и въздуха за всяко живо същество„ (дружба, а не любов !). Едва ли може да се формулира по-точно българската „русофилия” от 21-я век.Русия няма много приятели и родствени народи и да губи и малкото, което е останало, не е далновидно.

        Печален факт е, че българската русофилия е под желязната пета на Световното задкулие, на англосаксонската менталност и на бруталността на Глобалния проект. Тя е натикана в кафенетата и кръчмите и няма особено значение за българския обществено-политически процес – тя не е възприемана нито от „леви”, нито от „десни”.

           Къде сте вие русофили ? Къде са вашите „научни центрове”, къде са русофилските „интелектуални кръгове” да защитят менталните, културни и историческо връзки с Русия ? Къде са възторжените тълпи от туристическите срещи кръй Казанлък ? Къде са всички знайни и незнайни „приятели” на Русия ? Излезте, представете се, защитете своята кауза срещу озверелите русофобски изкопаеми от началото на българската интелектуална, икономическа и политеческа зима ! Хайде да ви видим и да ви чуем !

            Бурните възторзи и емоции изразявани на сбирки като тази край Казанлък не са русофилски прояви. Това са землячески срещи на хора работили и учили в Съветския съюз. Но не всички от тях са русофили, както и не всички, които не са учили и които не са работили в Съветския съюз са русофоби. Това са пиар-акции на определни кръгове и личности, които се мъчат да предадат на такива естествени и човешки събития смисъл, какъвто в тях не съществува. А ако търсим някакъв сакрален смисъл, той е съветофилския смисъл. Но кой знае защо, точно този смисъл се крие и не се експонира. Къса се приемствената връзка Русия – Съветски съюз – но никой не е бил по-голям русофил и славянофил от грузинеца Джугашвили. Точно това късане налива вода в „дясната” мелница, където самозвани политолози, историци и журналисти се мъчат да ни убедят, че Руската империя не е Русия и, следователно, от турско робство са ни освободили не руснаците, а финландци, украинци, казаци, таджики, чеченци и още много други потомци на Чингиз хан. Ето така „малките грешки” на българските русофили активно работят за „големите цели” на българските русофоби.

            Главното в българската русофилия трябва да бъде защитата на българската цивилизационна идентичност, нещо, което не интересува нато българския народ, нито българските политици. Защитата се разбира като опзаване на българската история, на българския език, култура, надежди и въжделения. Без помощта на Русия това е невъзможно. Проблемът на руското присъствие в България не е материален, а е идеален. Ако някой в Русия си въобразява, че руското икономическо присъствие в България е неговото решение, той не е в час.Нужно е Русия да се завърне в цялото българско ментално пространство, да бъде възстановена уникалната самостоятелност на българо-руските отношения, а не те да зависят от топлотата на отношенията Москва-Вашингтон или Москва-Анкара.Именно в такъв смисъл българските русофоби са антибългари, българи мутирали в някакви митични „граждани на света”, но само ако този свят е ТЕХНЯТ свят – свят с цветовете на дъгата, с ювеналното право, с възрастовия геноцид, с раждане на деца от епруветка, с правенето на пари от въздуха, с конкуренцията на ефективноста, със счетоводството на разходи-печалба и с анархистичността на дивака току-що слязъл от дърветата. Този дивак не признава нищо, освен собствения си член и собствения си стомах. Неговата Библия, Библията на Злото, е речта на Роналд Рейгън пред закритото съвещание на външнополитическите служби на САЩ от юни, 1984 г. (Сп. „Улики”, бр. 8/27.11.2014 г., стр. 10-11).

            „Ние провъзгласяваме колосална програма за демокрация и публична дипломация. И в нея си поставяме амбициозна, фантастична, но реална, задача – до изтрием комунизма от лицето на Земята и заедно със Съветския съюз да ги изхвърлим на историческто бунище”.

            Обявяването на Съветския съюз за „Империя на Злото” беше възприето много тежко от мнозинството съветски граждани. От там тръгна и международната политика на „перестройката”, с която Горбачов се опитваше да докаже обратното. Знаем какво излезе от всичко това – да се договаряш със своя враг за общи критерии за „добро и зло”, значи да капитулираш пред него, защото, всъщност, врагът те обявява за носител на „Злото” когато вървиш по верния път. „Перестройката” съдържаше едно от най-опасните когнитивни нарушения, свързани с принципното неразбиране, че великите народи и великите движения черпят своята реалност от отрицанието на чуждата реалност.

            Не трябва да подценяваме нашите и руските русофоби – те имат талантливи и умни учители. Едно от тяхните качества, което те са „излъскали” до блясък през изминалите векове, е умението да използват в своя полза най-различни обстоятелства. Те са се научили да се измъкват и от най-трудните за тях факти и въпроси, гъвкаво да реагират на ситуациите. Те имат цел, имат разбиране за своите действия. Те са опасен враг.

            Няма партньори, конкуренти и опоненти ! Има противници и врагове, които са се заклели да ти унищожат. Тази ужасяваща смес от антисъветизъм и антикомунизъм остава пътеводна звезда за всички верни служители на убийците на Човечеството. С тези русофоби и антикомунисти нормалните хора на могат да имат никакъв диалог и никаква толерантност. Действа се по късата процедура !




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ok3223 - Здравейте!
23.12.2014 10:38
Чудесно, задълбочено, подробно и ясно сте разработили въпросите около тези две голееми явления в нашата българска политическа и държавна действителност, Русофобията и русофилията. Напоследък прави впечатление, организиранато настъпление на русофобите и русофобията, подкрепена от платени и добре подготвени писачи на стари лъжи в нови лъскави опаковки, които се опитват със всички средства да представят русофобията, омразата към Русия и всичко руско, като добро и необходимо условие за добруването на БГ и измъкване от кризата, от хаоса, който властва у нас.
Това е кампания нарочна, целенасочена и добре организирана и финансирана от западните служби и фондации, и подета от почти всички средства за масова информация, с мълчаливата подкрепа на властниците в момента.
Вашата задълбочена и здраво аргументирана статия ще отвори очите на много наши съграждани, жадни да знаят истината за проблема русофобия, който ни се натрапва напоследък, извратено и лъжливо представен от платени и добре обиграни с лъжите и словото русофоби - публицисти. БЪДЕТЕ ЖИВ И ЗДРАВ ИМНОГО ПОЗДРАВИ: ОК
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1951217
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031