Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10.2014 21:04 - БАН НЕ ПРЕПОРЪЧВА ЦЕНАТА НА ТОКА ЗА ПОТРЕБЛЕНИЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА КАТО СРЕДСТВО ЗА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА : ЗАПОЧНА НАСТЪПЛЕНИЕТО НА НЕОЛИБЕРАЛИЗМА
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 2028 Коментари: 1 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Българската академия на науките изключително рядко се изказва по актуалните проблеми на българското битие. Затова е интересно, че Академията се включи активно в инициативата на в. „Стандарт” – „Дневният ред на България”. На 25.09.2014 г. се проведе обсъждане на енергийната проблематика и мерките за излизане от енергийната криза. По принцип това е похвално, още повече, че модератор на срещата беше Председателят на БАН академик Стефан Воденичаров. Това предполага висока научност на дискусията и пълна обективност при изработването на консенсуса. В главните действащи лица имаше един учен (проф. Митко Димитров – директор на иститута по икономически изследвания към БАН), един странен специалист по внедряване на свободния пазар (Владимир Дичев), една журналистка (Славка Бозукова – главен редактор на в. „Стандарт”) и трима корпоративни и държавни чиновници. И още с „лицето” на дискусията пролича, че нещо не е както трябва.

          Самото поставяне на проблема на дискусията е пряко провокирано от социален и, значи, политически проблем – цената на тока. Акад. Воденичаров се опита да насочи обсъждането в чисто научни граници, но това предполагаше съвсем друга организация, съвсем друг състав на участниците и съвсем друга тоналност на резултатите. Работата е там, че абсолютно „чистия” научен подход към социалните въпроси предполага абсолютно антихуманни решения : за да бъде здравеопазването стабилно трябва да има по-вече платежоспособни болни, а за да бъде стабилна финансовата система, трябва да няма пенсионери !! Точно затова втория консенсусен извод е да се извади цената на електроенергията от социалната сфера, но това не е попречило  6 от 9 консесусни извода да носят политически елементи. Но даже да оставаме в чисто научната сфера, е налице опасна научна неграмотност дори на равнището на азбучни икономически истини.

Разбирам, че акад. Воденичаров и останалите „лица” на дискусията не са изучавали Маркс, но просто от любителско любопитство да са прочели поне първите 100 страници от първия том на „Капитала” – няма как, щом икономиста и философа Маркс е обявен за мислител на хилядолетието. Може би тогава нямаше да има такива недомислия, че при свободния пазар стойността на тока зависи само от производителя – стойността на стоката (valeur intrinseque) е толкова, колкото е склонен да даде потребителя. Точно затова цената на стоката е и социален проблем и при неговото обсъждане трябва да участват социалнограмотни хора, каквито в случая не се наблюдаваха и техния глас не се чу.

            Какво е това социалнобезграмотен човек?

            Това е човек  лишен от цялостен хуманитарен мироглед, неразбиращ устройството и законите на обществото в което живее. От такава гледна точка и мутрата, и многознаещият университетски професор, особено от напълно определени висши учебни заведения,  и академикът от БАН са напълно еднакви по равнището на своето социално мислене – те са възпитани от едно и също общество – светът на капитала и са социално неграмотни.

          Проф. Митко Димитров, например, заяви, че „повишаването на цената на тока трябва да върви паралелно с намирането на форми за оцеляването на енергийно бедните граждани, които са 62% от населението”. Щом трябва да подпомагаш повече от половината от българските граждани, за какво изключване от социалната сфера на цената на тока трябва да се бръщолеви ?! Професорът е напълно социалнобезграмотен човек, а ръководи институт по икономика !?

И не само социалнобезграмотен. Мога да напомня, че преди около една година проф. Евгений Ясин изнесе осреднени данни за цените на съвременните стоки по света : в цената на обобщената стока само 10% е цената на нейното производство, 40% са за посредниците и за търговците и 50% - за банките.  За всеки икономист и политик това би трябвало да говори нещо.

          Ако погледнем България, то с чиста средна работна заплата българинът може да купи 215 литра гориво, в Люксенбург – 2400 литра, а в Норвегия – 2300 литра (VESTI.BG – 8.02.2014 г.). Французинът може да закупи месечно 7 пъти повече ток от българина.

          Така че къде е проблемът с цената на тока в България се вижда много ясно, но някои не искат да го признаят.

          „Нямайте съмнения, че цената на тока ще върви нагоре. Тъй като непрекъснато се говори, че либерализацията ще спаси въпроса,либерализацията и изкуствените опити за въвеждане на конкуренция в сфери на естествените монополи води до точно обратния ефект.Електроенергията, която се продава, ние я купуваме на цена почти 10 пъти по-висока от цената от атомната електроцентрала в Козлодуй".

          Особено през 2012 г., когато ГЕРБ твърдяха, че нямаме нужда от нови мощности и че от „Белене" няма нужда, вместо да пуснем първия блок в „Белене", тази година те въведоха 1300-1400 мегавата възобновяеми енергийни източници, главно - 1000 мегавата от тях - фотоволтаици. Между другото, по плана на същото правителство до 2020 г. трябва да имаме 300 мегавата, а ние вече имаме 1000. Това е причината, която доведе до рязкото покачване на цената на електроенергията. цената на тези високи фотоволтаици продължава да се плаща и в момента, а дефицитът, натрупан миналата година,продължава да се трупа и в момента.

 Може да има атомна енергия без възобновяеми източници, но няма как да има възобновяеми източници без атомна енергия. Фотоволтаиците се използват около 1300-1400 часа в годината, вятърните - около 2000 часа в годината, а годината има 8760 часа. Останалото време нали разбирате, че някой друг трябва да остане да работи" (Румен Овчаров - „24 часа” – 22.09.2013 г. ).

          За прозводителите на българския пазар най-лесният начин да остават конкурентноспособни е да увеличават цената на стоката винаги, когато се увеличава цената на суровините или имат вътрешнокорпоративни затруднения. В това има известна икономическа логика, но само „известна”. Работата е там, че разходите за производство включват не само разходите за суровини, но и много други неща, които често се оказват определящи. Сред тях ще отбележим: структурата на производствения процес, техническото равнище на използваните машини и съоражения, технологичния процес, работната обстановка, компетентността на обслужващия персонал, консумативите, равнището и състоянието на подизпълнителите и още много друго. Посягането първо към цената на стоката винаги, когато се увеличат разходите, показва или лошо управление на производството, или необуздан стремеж към свръхпечалби, като проблемът се прехвърля върху потребителите. Не е случайно, че българският производител не признава друга печалба (принадена стойност или surplus value) освен над 100%.

В сега съществуващата обществено-икономическа система и конкуренцията, и цените на стоките, и услугите подлежат на регулиране. Това се налага от: а). достигнатото цивилизационно равнище на обществото, т.е. от по-доброто осъзнаване на нуждите на мнозинството от населението в неговото производство и възпроизводство и от пряката зависимост на това производство и възпроизводство за оцеляването на държавата и нацията; б). отказването на определени материални и духовни неща на статуса на стоки и услуги и прехвърлянето им в статуса на жизнено необходими (стоки и услуги от първа необходимост) или задължителни за обществото; в). натрупаното достатъчно обществено богатство, даващо материалната основа за действия в услуга на общественото благо.

Към тази категория стоки и услуги се отнасят: здравеопазване, образование, наука, грижата за майките и децата, пенсионерите, стоките и услугите от първа необходимост, стоките и услугите, свързани със съвременния бит, с културата и изкуството. В сферата на производителите първо се регулират т.нар. естествени монополи: производстото и доставката на вода, газ, ток, захранването с парно отопление. Регулацията се състои в административно поддържани цени, достъпни за всички слоеве на обществото. Всъщност, тъй като няма пазарна конкуренция, тя се заменя с конкуренцията производител – потребител. В ролята на потребител влиза обществото, представяно от държавата.

Тези прости и възприети от всички цивилизовани държави икономически правила грубо се погазват в България. Когато минималната работна заплата за страната едва-едва покрива месечните разходи за ток, парно и вода, това се нарича вътрешнонационален геноцид и трябва да се преследва от Наказателния кодекс като заплаха за националната сигурност. И ако положението е лошо, недостойно и нетърпимо, задача на гражданите и на народа е да го променят. Няма кой друг. Социолозите твърдят, че ако разликата в доходите на най-богатия слой от населението (10%) и на най-бедния (10%) е повече от 25 пъти, в страната възниква революционна ситуация Няма данни за България (някои финансисти като Емил Хърсев говорят за 10,5), но се знае, че има хора с месечна заплата от 20 000 лв. и други (в шивашката промишленост) – с 40 лв. Това прави цели 500 пъти! За периода 1989–2000 г. цените в България са се увеличили 998 пъти, заплатите 3–4 пъти, реалната издръжка на живота – 1059 пъти (според данни на Филип Серафимов и Тодор Балабанов във в. „Българско войнство” от 30.11.1999 г.). Каква ситуация би трябвало да възникне в България тогава ?

Финансовият министър на Людовик ХІV Клобер е твърдял, че богатството на Франция е в труда на нейните граждани, а днешните учени изучавали „икономикс”, непрекъснато ни убеждават, че главното  е икономическата стабилност и ефективност (печалбата).

Ролята на БАН като национална институция е да разяснява и обосновава научно и същността на социалната политика и на социалната сфера, а не да си постила „килимчето” пред еветуалната нова власт след изборите. И ако си позволим да остойностим и заслугите на БАН към днешното общество на базата на нейното участие в инициативата на в. „Стандарт”, то нейната потребителна стойност (по К.Маркс – виж”Капитала”, том І стр. 70-71, 197-200. Из-во на БКП. София, 1955 г.) при подобно обсъждане, е нулева, т.е. тя е ненужна на България.

          Предложената концепция за реформиране на електроснабдителния сектор е методологично несъстоятелна. Тя е пълна с концептуални пропуски и просто с фактологични грешки. Ако наричаме нещата с истинските им имена, това е  бюрократично –чиновическо увъртане с цел да се намали отговорността и да се „пробута” либералната схема. Атаката на неолиберализма срещу сакатата социална политика в България започна.




Гласувай:
9



1. getmans1 - Професоре, а какво се случи миналата година след изборите?
02.10.2014 21:45
БАН НЕ ПРЕПОРЪЧВА ЦЕНАТА НА ТОКА ЗА ПОТРЕБЛЕНИЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА КАТО СРЕДСТВО ЗА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА : ЗАПОЧНА НАСТЪПЛЕНИЕТО НА НЕОЛИБЕРАЛИЗМА

Така и не мога да разбера колко струва в момента мегаватчаса от зелената енергия?

п.п. Задавам въпрос и знам че от „професора“ въпрос не мога да очаквам, поне не от такъв който измисля такива заглавия.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1950623
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031