Прочетен: 4956 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 13.08.2014 16:44
Българската русофилия е преди всичко въпрос на уважение, на възпитание, на памет, на признателност, преди да бъде любов и привързаност. Любовта е достатъчно лично и абстрактно понятие, както, впрочем, и понятието „народ” за да се прилага към отношение между народи и етноси. Нещата там са твърде различни и недостатъчно ясни, за да се осланяме на интуиция или на предубеждения. Как да обичам 1,3 милиарда китайци или 140 милиона руснаци, като и китайците, и руснаците не са еднородни етноси. Мога да харесвам или не китайските или руските стоки, китайския или руския начин на живот, но опра ли до любов, възникват много въпроси.
Междуличностната любов предполага : внимание, взаимно уважение, взаимни грижи, взаимна благодарност, съпричастност. Любовта между народи, ако е допустимо да се използва това понятие в отношенията между държави, е нещо подобно. Но в този случай ключовата дума е „взаимно”. Със съжаление трябва да отбележим, че при българската русофилия, любовта е еднопосочна, докато българската и руската русофобии са съпосочни.
Определени политически кръгове в България спекулират с русофилията. Те обичат да припомнят, че съгласно резултатите от международното проучване "Трансатлантически тенденции", българите са най-големите русофили в ЕС? 88% имат положително отношение към Русия, докато средният показател за Европа е 50%. Само 10% не харесват Русия. Според представително допитване на агенция "Фокус" на въпрос трябва ли България да признае резултатите от референдума в Крим, положително отговарят 67,43%, а отрицателно - 28,77%. Но когато дойде време за защита на своята русофилия, русофилите изчезват от обществената сцена.
Къде сте вие, русофили ? Къде са вашите „научни центрове”, къде са русофилските „интелектуални кръгове”, да защитят менталните, културни и исторически връзки с Русия ? Къде са възторжените тълпи от земляческите срещи край Казанлък ? Къде са всички знайни и незнайни „приятели” на Русия ? Излезте, представете се, защитете своята кауза срещу озверелите русофобски изкопаеми от началото на българската интелектуална, икономическа и политическа зима ! Казват, че сте много, хайде да ви видим и да ви чуем !
Списък на основните русофилски организации
в България, които членуват в Руско-българския обществен форум
1. Станка Шопова – председател на Координационния
Съвет „България-Русия” и председател на фондация
„Устойчиво развитие на България”.
2. Захари Захариев – председател на Федерацията за
дружба с народите на Русия и ОНД и председател
на Фондация „Славяни”.
3. Желю Добрев – председател на българо-руската
търговско-промишлена палата.
4. Николай Малинов – председател на Движение
Русофили.
5. Любомир Коларов – председател на софийското
сдружение за приятелство с Русия „Ал. Невски”.
6. Валентина Аврамова – председател на дружеството
на русистите в България.
7. Светлана Шаренкова – председател на форум
„България – Русия”.
8. Снежана Тодорова – председател на дружество
„Найден Геров”.
9.Александър Симов – председател на „Русофили в
в БСП”.◄
Както виждате, все отбор „юнаци”. Освен тях има и други присъединили се граждански и политически организации – кои по убеждения, кои по ситуация (например,партия „Атака”). Но най-големия майтап е „Русофили в БСП”. Изглежда, „мозъчният тръст” в БСП не си дава сметка, какъв автогол е подобна структура в партия, в която обявения за „русофил № 1” на България Николай Малинов (собственик на в. „Дума”) е член на изпълнителното бюро. Но се питам, какво не е майтап в тази партия ?!
Бурните възторзи и емоции изразявани на сбирки като тази край Казанлък не са русофилски прояви. Това са землячески срещи на хора работили и учили в Съветския съюз. Но не всички от тях са русофили, както и не всички, които не са учили и които не са работили в Съветския съюз, са русофоби. Това са пиар-акции на определени кръгове и личности, които се мъчат да придадат на такива естествени и човешки събития смисъл, какъвто в тях не съществува. А, ако търсим някакъв сакрален смисъл, той е съветофилския смисъл. Но, кой знае защо, точно този смисъл се крие и не се експонира. Къса се приемствената връзка Русия – Съветския съюз – но никой не е бил по-голям русофил и славянофил от грузинеца Джугашвили. Точно това скъсване налива вода в „дясната” мелница, където самозвани политолози, историци и журналисти се мъчат да ни убедят, че Руската империя не е Русия и, следователно, от турско робство са ни освободили не руснаците, а финландци, украинци, казаци, таджики, чеченци и още много други потомци на Чингиз хан. Ето така „малките грешки” на българските русофили активно работят за „големите цели” на българските русофоби.
Тези сили настойчиво и последователно отъждествяват руснаците с „адските духове”, с демоничните „орди на цар Гога от страната Магог”, с носителите на абсолютното зло. Библейското споменаване на апокалиптичните „князе Рос, Мешех и Тувал” се тълкува като еднозначно посочване на Русия : Рос е Русия, Мешех е Москва, Тувал е древното наименование на Скития (виж например, Библия, Книга на пророк Иезекиил, 38:2). С други думи, западната русофобия е последователна и оправдана демонизация на източно-европейската цивилизация във всичките й аспекти : исторически, културни, богословски, геополитически, социални, икономически и т.н.
И в същото време всички ние блеем.
Попитали известния българо-сърбин Никола Пашич (Пашич е бил премиер на Сърбия през ХIХ век и на сърбо-хърватско-словенското кралство през ХХ. ): „Що е народ, господине премиере? ". Той отговорил: "Народ као народ.Свиеш го-дупе дава,олабиш го- дупе сака."
Хората инстиктивно чувстват, че всеобщата любов е противоестествена. Не може да обичаш всички, любовта затова е любов, защото избира. Същото е и с омразата. Тя е обратната страна на любовта. В това се крие и основанието на специфичната българска русофобия. Любов не може да се изисква. В най-добрия случай тя може само да се предлага.
За днешна Москва реалният съюзник изглежда така : чист бизнес без културно-езикови и исторически сантименти и без раздразнителната антируска риторика, без клетви за геополиническо братство за векове. Това е олигархична схема, чрез която печелят голимите капитали и от двеге страни. Това не може да бъде основа на каквато и да било любов !
Геополитическа аксиома е, че външнополитическите действия на всяка държава трябва да се определят винаги от неговите собствени коренни интереси. Тези интереси остават абсолютни приоритети, дори да влизат в противоречие с реалните или мними интереси на съседните държави. За Русия това значи, че територията на съседните държави не трябва да поражда опасности при никакви условия – нито военна, нито политическа, нито цивилизационна. Никакви войски на НАТО край руската граница, никакви американски военни системи, никакви военни съюзи. Важни ли са настроенията на населението на съседните държави ? Да, важни са, но само дотолкова, доколкото не противоречат на руските геостратегически императиви (Юрий Селиванов - http://centerkor-ua.org/mneniya/obshchestvo/item/1688-ukrainsko-stokgolmskij-sindrom.html. За подробности виж „Topwar” от 6.08.2014 г. ).
Двадесет и пет години различни външни сили подпомагани от скапаната българска антинационална „пета колона” се мъчат да откъснат завинаги България от Русия. Сама по себе си подобна настойчивост предизвиква възражения, защото не се е срещала и при царска България. Изглежда, че Вашингтон и Брюксел не ги интересува нищо друго на територията „България” освен окончателното разкъсване на историческата славяно-провославна връзка. Тези усилия носят носят нежното название „нов цивилизационен избор”, чийто подтекст е колкото подъл, толково и антибългарски.
Ако бъдем напълно обективни и сурово научни, България от гледна точка на Русия изглежда така : близка, славянска, православна държава с родствен народ, настроен благосклонно и със симпатия към територията на руския дух. Всяко друго поведение и други реални стъпки се възприемат като връждебни с последици като към връждебна страна. В това няма нищо странно и лошо, защото зо Русия България е само врата към нейните глобални геостратегически интереси и тя няма да ги жертва за някакви виртуални и жалки български национални мечти. В края на краищата, Каин е убил Авел, а те са били братя!
Затова съвремената българска русофилия е желанието да помагаме
на Русия да просъществува, защото, каквото и да правим, каквото и да си мислим, ние, българите, нямаме по-близък във всяко отношение народ от руснаците – каквито и да са те. Само тяхната огромност помага на България да оцелее засега в бурното море на съвременния хаос. Не е нужно да им се мазним и да припадаме от любов. Просто когато се налага, трябва твърдо да отстояваме общите интереси и общите ценности и да се държим възпитано пред историческата памет. В България Русия трябва да има предимства винаги, когато в Русия България има предимства. С други думи, неизбежните жертви трябва да бъдат взаимни. Общият поглед върху световните процеси, общото дело и общите интереси – това е цимента на нашата дружба – тази дружба, която видния русофоб Иво Инджев нарече „течна дружба”. И никой не му възрази ?!
Вижте какво правят нашите хитри съседи. В Юго-Източна Украйна воюва сръбски четнически отряд от 250 души.Командирът на отряда Братислав Живкович споделя: „Досега нямаме загуби и пристигат все повече доброволци от славянските страни. Сърбите като никой друг разбират важността и значението на славянското братство. На нас не се падна щанса да воюваме рамо до рамо с руснаците. Ние без Русия не можем” (www.iraqwar.mirror-world.ru – 22.07.2014). Виждате ли го хитреца – те без Русия не можели. Могат и още как, но знаят кога какво да говорят. Не са като българския президент. Затова и в Русия смятат, че сърбите са най-близкия славянски народ до руския (?!).На 25.07.2014 г. в Сърбия имаше голям масов митинг под руски знамена. Хората носеха икони на Николай ІІ и портрети на Путин. След митинга колона се отправи към сръбския православен храм „Заветници” разпъвайки транспарант с надпис „Слава на Русия”. Звучаха руски и съветски песни (http://rusvesna.su/news/1406323411 26.07.2014). Не си предстявям подобно нещо в България. За сметка на това има „мърлячи”, които с пяна на уста ни убеждават, че ние сме най - близкия турано-турски народ до американците.
Халал да ни е !
Размишлявайки за решението на никсоновата администрация да нормализира отношениета с Китай, Кисинджър слага особен акцент върху лежащият в неговата основа геостретегически принцип : „Нашите отношения с възможните ни опоненти трябва да са такива, при които нашите възможности спрямо тях да бъдат винаги по-значителни, отколкото са тяхните възможности в отношенията по между им”, пише той в своите мемуари „Години на служба в „Белия дом” («White House Years»). (Гален Карпентър – „KM.RU” – 21.04.2014).
Аз, например, трудно мога да кажа дали обичам българите. Защо ? Защото не обичам олигарсите, педерастите, колаборационистите, съвременният „елит”, съвременните политици и квазидържавници, плутократи, монополисти, консеционери, банкери, предприемачи - перачи, "честни" едри спекуланти, «едри партийно-политически риби» (партократи) и откровенни мафиоти... Защото не разбирам защо в българския социален авангард, в съдилищата, в институтите и академиите, в правителството и парламента е препълнено с явни бездарници, крадци, бандити, скапаняци и всякакви други „свои хора”, по партия, по нация, по вяра и т.н.
Изобщо, обективно, в природата не съществува "зло", така, както го възприема човека. А именно хората възприемат "злото" като преднамерен акт на съзнателно същество, което иска да ни навреди заради самия акт на злото. Това възприятие, най-просто казано, е примитивно. Наивно и субективно. Никъде в природата няма зло извън човешките възприятия. Има земни процеси и инстинкти. Единственото същество, което има съзнание на достатъчно високо еволюционно ниво, е човекът и единственото същество, което е способно да причинява преднамерено зло заради самото зло е отново човекът.
Хората живяли преди нас, са жертвали нещо заради нас. Значи са вярвали, че техните жертви няма да бъдат напразни, щом са се жертвали за хора, които не са познавали и на се успели да познаят. Нека да се постараем да не обезценяваме тяхните жертви. Това е като минимум, защото всичко, което дължим на нашите предци, ще върнем на нашите потомци. Нека не умираме длъжници.
Френският финансов министър на Людовик ХVІ Колбер казваше, че главното богатство на държавата е труда на нейните поданици. Сега различни сукалчета ни убеждават, че главното е икономическата ефективност (?).
Много от нашите политици мислят или се правят че мислят, че България е многонационална държава. Това не е вярно. Принципно тя е политическа държава, което е нещо съвсем, ама съвсем друго. В България има една нация-българската и редом с нея, малък брой различни етноси. Силата на българската нация е в нейния месиански дух завещан от историята. Който не признава това, не е българин.Ако си въобразим за малко, че България отново присъедини Македония, ще отнеме почти век, за да освободи Македония от сръбското наследство. Tрябва със съжаление да признаем, че голяма част от населението на територията „вардарска Македония” предпочита да бъде подлога на сърбите пред възможността да се определи като българи, каквото e по произход. Това не е изненада, щом в България много българи се самоопределят кто турци, американци или като европоиди.
Що се отнася до така нареченото „турско малцинство” в България, не е далеч времето, когато Запада ще присъедини българските тракийски земи към Турция. Колкото на Запад да викат против мюсюлманското нашествие, туранските мюсюлмани са им по-любими от православните балкански християни (виж случая с Югославия и кои бивши югославски републики първи бяха приети в Европейския съюз). На Балканите само една нация може да се справи с ислямската експанзия (например – от Албания) и това е България. Колкото до Гърция, тя владее Беломорска Тракия заради „майтапа” на Историята и е време да се върне в своите исторически граници зад Олимп. Изобщо, Балканското православие има за своя основа само и единствено българското Православие и когато това се осъзнае от всички Балкански държави, тогава ще настъпи времето на истинското Балканско единство и благоденствие.
Никаква общност между хора от всички региони и времена не е съдържателна идея, тъй като не съдържа стимул за вътрешно развитие и се намира извън историята. (Ф.Ф.Зелински, поляк, руски филолог и културолог, преводач на Софокъл на руски).
През последните две години САЩ при подръжката на ООН безрезултатно се опитва да пресели от Ирак бившата терористична организация „Моджахеди на иранския народ” (МИК, „Моджахедин ал Халк”). Тя беше изключена от списъка на терористичните организации преди една година след активното ходатайство на САЩ.
Перспективно място за преселване на 3 000 моджахедини се предлагат околностите на румънския град Крайова, близо до българската граница. През декември 2013 г. въпросът се е обсъждал между Джон Кери и румънския външен министър Титус Корлецян в Брюксел. Какво може да се случи в Румъния след преселването на 3 000 ислямски бойци може само да предполагаме. („Topwar” – 5.01.2014 г.). Да не говорим за България с нейната пета мюсюлманска колона.
Светът, в който днес живеем, не е моят свят – това е съвсем друг свят. Свят, в който по друг начин се мисли, по друг начин се говори, по друг начин се действа и по друг начин се живее. Такава е и моята България. Но аз принадлежа на моя народ и на моята страна, аз съм част от тях. Затова съм все още тук и тук ще си остана.
