Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2014 13:34 - БЪЛГАРИЯ И ДЕНЯТ НА ПОБЕДАТА
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 4702 Коментари: 5 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Отново сме в навечерието на Деня на Победата. Отново трябва да си припомняме казани и преразказвани неща, да се убеждаваме в пределно ясни факти, да защищаваме позиции, които не се нуждаят от защита. Ето защо, аз само ще очертая общата картина на Втората световна война във второто полугодие на 1944 г., плановете на воюващите страни и мястото, и ролята на България в тази картина.

            И така. Червената армия е излязла на бивщата държавна граница на СССР. Финландия излиза от войната, крупна германска групировка е блокирана в прибалтийските страни, започнало и е завършило Варшавското въстание. На юг - Червената армия е в Румъния и румънската армия обръща оръжието си срещу Германия.

            На Запад - англоамериканските войски са затънали във Франция, пробиват в Белгия и водят борба за Париж. В града избухва въстание, германските войски го напускат на 19 август. На 30 август генерал де Гол оповестява в Париж създаването на Временно правителство на Френската република.

            На юг - съюзниците са в средата на Италия и се готвят да щурмуват укрепената германска отбранителна  „Готска  линия” на север от Флоренция.

            Плановете на съюзниците предвиждат : СССР – по-бързо да приключи войната в бърлогата на врага – Берлин. Великобритания и САЩ – да не допуснат Съветския съюз в Централна Европа. Балканският театър на военните действия става изключително актуален.

            Чърчил предлага десант в Беломорска Тракия, с цел да предоврати комунизирането на Гърция и през Македония, България и Сърбия да прегради пътя на Червената армия на Запад. На 26 август Рузвелт уведомява с писмо Чърчил, че го подкрепя за плановете относно Гърция. Още на 2 август в реч пред камарата на общините Чърчил се нахвърля срещу България с призив за отмъщение и отрича българския принос в антифашиската борба. Над България надвисва сянката на Трета национална катастрофа. За пресичането на тази опасност и на заплахата от стопиране на Западния поход на Червената армия, за елиминиране на отчаяните опити на изплашената до смърт българска буржоазия за сепаративно договаряне с англо-американците гарантиращо националната катастрофа, СССР обявява война на България на 5 септември. На 8 септември частите на 3-ти украински фронт под командването на армейски генерал Толбухин (от 12 септември – маршал на СССР) стъпват на българска територия и се установяват по линията Тутракан – Сакали – Емиркьой. В 22 часа, по заповед на Върховния главнокомандващ на Червената армия съветското настъпление в България е спряно. Сталин казва на маршал Жуков : „Всичкото оръжие на българските войски да се остави у тях ; нека се занимават с всекидневните си работи и да чакат заповедите на своето провителство”. С този прост факт от страна на СССР беше изразено пълното доверие към българския народ и към българската армия. В избягване на третата национална катастрофа, в създаването на условия за запазване на териториалната цялост на България, се състои непреходното значение на  датата  9.09.1944 г.

            Опасностите за България тепърва започваха. Германските войски от групата армии „Е”, под командването на генерал-фелдмаршал фон Вайс се средоточват по границите на страната ни за завземане на София: 91-и армейски корпус заема позиции по река Струма, 1-ва планинска дивизия на ген. Щернер се развръща по линията Клисура – Бяла Паланка, 11-а авиополева дивизия се насочва към столицата. Опитите за навлизане в България са осуетени от части на 57-а съветска армия на ген. Гаген и на 68-и стрелкови корпус на ген. Шкодунович. Но победителите от Втората световна война – Югославия и Гърция не мирясват : маршал Тито иска пиринска Македония и не разрешава на българската армия да води боеве с германците на югославска територия ; Гърция – земите до Стара планина. Радио Атина, в предаването си от 27.02.1945 г. (19,30 вечерта) дава подробни сведения за посещението на гръцкия регент Дамаскинос в Солун и неговата реч пред гражданството на обед след пристигането му. В речта си той заявява : “ Днес ще кажа на нашите приятели-съюзници, че българската подлост не бива да се забравя от никого и никога. В един момент, когато героическа Гърция се справяше с две силни империи, България без бой навлезе в чисто гръцки земи и подложи населението на нечувани изтезания и жестокости с цел да побългарят тези най-чисти гръцки земи”. Тълпата въсторжено реве : „Искаме гръцка окупация на България”.  Големият български „приятел” У. Чърчил  (18.07.1944 г.) подклажда истерията : “Какво ще бъде мястото на България на подсъдимата скамейка ще се види, когато нещастната и подла роля, която тя играе в тая война, се открие и народите на Югославия и Гърция чрез тяхните представители покажат на масата на примирието със съюзниците мрачната картина на делата на българската армия, извършени в техните страни от българите като жестоки лакеи на падналата нацистка сила...Народите трябва да бъдат съдени с оглед на ролята, която те играят...Българският народ трябва да бъде сурово наказан, не само защото е германски съюзник, но и защото не е в състояние да предложи на световната история нищо друго, освен посредствени политици, които през всяка нова генерация го водят към нови и нови провали”.

            България беше победена страна. Наистина, тя не обяви война на СССР, но         към 1.08.1944 г. Вермахтът разполага в България с 48 военни обекта както следва : снабдителни бази, щабове и щабни служби с общо 22 047 души в 220 пункта. От тези поделения 20 са бойни – най-вече авиополкове и ескадрили изтребители. Германските запаси от военно имущество се оценяват на 6780 тона боеприпаси, 14954 тона ГСМ, 4765 тона продоволствие, голямо количество свързочна материална част, санитарен полк, много ремонтни работилници (за сравнение – днес България е на трето място в Европа по броя американски военни обекти на нейна територия !?). На 1.03.1941 г. българският търговски флот е даден под наем на Германия. Съдбата на нашите 9 кораби е печална.

            Корабът “Княгиня Мария Луиза”, натоварен от германците със самолетни бомби и варели с бензин, е взривен до пристанището на Пирея на 31.03.1941 г. Корабът “България”, приспособен да поставя морски мини, участва в бойни операции в Средиземно море и е потопен от английската авиация през лятото на 1941 г. На 20.08.1943 г. корабът “Варна”, натоварен с германски войски и боеприпаси, е потопен от съветска подводница край Крим. На 17.12.1943 г. корабът “Балкан” е потопен от английска подводница край гръцките брегове. Корабът “Княгиня Евдокия”, превърнат в щабен германски кораб, е потопен през лятото на 1943 г. в Севастопол.

            С цената на 30 000 свои синове, паднали по бойните полета на Европа, България изми срама от своето чело. Само благодарение на Съветския съюз тя запази своята територия от разграбване и случилото се през септември 1944 г. с право се нарича „Второто освобждение на България от Русия”. Затова и паметникът на  Червената армия – освободителка трябва навеки да си стои на мястото си.

            За да живеем днес в свободна страна, на наша традиционна територия, голямата заслуга е на СССР, на Червената армия, на Г.М.Димитров и на Йосиф Сталин.

 Тук ще ви разкажа интересен епизод от онези времена.

            Духът диша, където си иска” – казал Сталин през 1944 г.на генерал П.А.Ротмистров, командващ 5-та гвардейска танкова армия, когато генералът му предлага „да направи подарък на вявращите” като превземе Константинопол (пътя към града бил открит). Сталин добавил : „Москва и така отдавна е Третия Рим”. С това той намекнал на Ротмистров, че също не би бил против и ще бъде щастлив Червената армия да превземе Цариград, но ние, хората, не можем да правим всичко, което ни се иска. Особено тези, които носят тежестта на отговорността за народ и държава.

            След завършване на операциите на Балканите, Червената армия продължи историческия си поход на Запад.Чакаха я Унгария, Чехословакия и Австрия. Чакаше я Берлин. През май 1945 г. се случи неизбежното. Съветският съюз и съветският народ триумфираха - Червената армия стоеше в центъра на Европа, победоносно развяните червени знамена се виждаха от бреговете на Атлантическия океан. Водеше ги мъдър стратег, убеден и несломим комунист, който гледаше надалеч в Историята. Единни, лидер и народ бяха непобедима сила.

            На тези, които сравняват и приравняват Сталин и Хитлер ще кажем следното: Хитлер завърши своя живот в яма от артилерийски снаряд, залят с 20 литра бензин и мъртъв изгорен. Сталин прие парада на Победата на Червения площад в Москва и поведе съветския народ към космоса. Нима това не е твърде сериозна разлика ?!

            Светлата радост от Победата, гордостта на руските хора за мощта на своите въоръжени сили, това е останалото малко от Великата история и връща вярата на руснаците в себе и в своята страна, Всенародното отбелязване на Деня на Победата е нужно не толкова на малкото останали живи ветерани, колкото на милионите руснаци оскърбени и унижени от поражението на Съветския съюз в Студената война. Не е нужно точно сега да се търси реванш. Нужен е съзидателен изход от геополитическата катастрофа и този изход е ясен за всички. Празникът на Победата трябва да премахне дефицита от обединяващи символи и  на историческа перспектива, да консолидира и внесе в руското общество пасионарния дух. Нравственото съдържание на националния интерес е запазване на верността към най-добрите идеали на народа. Тези идеали в историята на Русия са известни. Да пожелаем успех на нашите руски братя по новия трънлив, но величествен път !

            Какво да кажем за България ? Най-голямата геостратегическа трагедия за България беше унищожаването на своебразната историческа автономия на руско-българските отношения. Сега всичко зависи от температурата на отношенията Москва-Вашингтон и Москва-Брюксел. Така не трябва да продължава. Връщането към тази историческа автономия е близката задача на българската дипломация и на българския народ.

 




Гласувай:
12



1. анонимен - Да сте жив и здрав, професоре! Въ...
08.05.2014 15:12
Да сте жив и здрав, професоре! Възхищавам се на хора като Вас. Ненавиждам конформистите.
Много от тия неща просто не ги бях чувал.
цитирай
2. lesovski - Поздравления
08.05.2014 21:22
За чудесния постинг и за Деня на победата, честните българи никога няма да се отрекат от братството с руския народ, а за политиците ни казаното от Чърчил е актуално.
цитирай
3. born - Поздрави за чудесния материал и ...
09.05.2014 12:45
Поздрави за чудесния материал и перфектния начин на поднасяне. Дано повечко хора да го прочетат и дано на повечето от тях да им влезе нещо в главите. Да сте жив и здрав и със същия бистър и свеж ум !
цитирай
4. theeconomist - Браво, чудесен и поучителен материал!
09.05.2014 13:22
Поздравления!

Който не знае историята си е осъден да я преживее отново....клише, но вярно.
цитирай
5. ivanna4ev - Колко са случаите Професоре, Бъ...
09.05.2014 14:04
Колко са случаите Професоре, България да е влизала в съюз със западно-европейски държави и да не е стигала до национална катастрофа?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1948307
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031