Въпрос : Неотдавна излезе от печат второто и допълнено издание на вашата «Геополитическа история на България». Кои фактори са повлияли най-съществено за избухването на Руско-турската война от 1877-1878 г.?
В средата на 19-и век за първи и последен път съвпадат цивилизационните надежди и упования на поробения български народ и геополитическите цели на Руската империя. Но на везните на историческите решения натежаяха мисианските настроения на руската интелигенция и религиозните вярвания на руския народ. Това накара император Александър ІІ да сложи знаменитата резолюция върху писмото-плач на българския екзарх Антим І до петербургския митрополит Исидор : «Да се освободи България!» Руско-турската война стана всенародна война за освобождението на поробените български братя по кръв и религия.
Какво би трябвало да знае българинът за Трети март?
На първо място, че това е дата, която бележи освобождаването на България от турско робство и възстановяване на нейната държавност.
На второ място, това освобождаване е дело на руския народ в лицето на Руската империя.
На трето място, нашите прадеди по-добре от днешните смотаняци – политици, «демократи», историци, журналисти и други човешки подобия - са знаели и срещу какво «присъствие» са се борили и кой ни е освободил от това «присъствие».Затова на скромния Руски паметник в центъра на София е изписано със златни букви : «Не нам, не нам, а имени твоему ! Во царствование Александра Второго, императора всеросийского, с волею и любовью освобождена Болгария».
Въпрос : Отрицателите на Трети март твърдят, че със Сан-Стефанския договор се създава «Велика България». Имат ли някакво основание?
Сан-Стефанският договор цели да възстанови от небитието България в нейните исторически и етнически граници. Такава България, със своите 175 000 кмІ. площ щеше да даде друг облик на Балканите и друга щеше да бъде и неговата по-нататъшна съдба. Защото прочутия «Източен въпрос» е преди всичко «Българския въпрос».
Сан-Стефанска България щеше да бъде скромна компенсация за петвековните унижения и турски жестокости над българите. Това, което беше между 1396 г. и 1878 г. си има едно точно име – катастрофа за българския народ и държава.
Лишен от социалните слоеве, които са водачи на всеки народ в онези времена : аристокрация, буржоазия, духовенство, българският народ попадна не в «хладилника, а направо в мразилника» на турската империя.
При Освобождението през 1898 г. ние, българите, бяхме само два милиона и този факт ни изхвърли като нация и държава от възможността сами да определяме бъдещето си. Затова най-страшната последица от турското робство се оказва демографската катастрофа. При нормално развитие на етноса в границите на исконните български територии, днес щяхме да сме около 30-40 милиона и щяхме да разговаряме с другите народи по друг начин. Това трябва да се знае и помни : и кои са ни освободили и от какво са ни освободили.
Нашата родна земя е пропита с руска кръв и върху руските кости се въздигна България (И.В.Аксаков).
Въпрос : Каква е ролята на Бисмарк при Освобождението на България? Каквато сме учили в учебниците по история или не?
Ролята на Бисмарк е изключително отрицателна. Може би някои си спомнят какви думи му приписват : «участта на конекрадците от долен Дунав не струва кръвта и на един германски хусар». Воден от своите евразийски кроежи за оста Берлин-Цариград – Багдад Бисмарк всячески възпрепятства освободителния поход на Русия и материално подпомага Турция, като й доставя 500 оръдия «Круп». В турската армия служат на висши длъжности следните немци : Мехмед Али паша (Карл Дитрих), Рошид паша (военен инженер Щрекер, укрепил Варна), Искендер паша (Александър, военен инструктор), Мехмед паша (Блум, началник на инженерните войски), Нихид паша (Билински, главен квартирмайстер), Радиш бей(Шатенер, началник на интендантството), генерал Грюневлад, началник на артилерията при турското главно командване. Бисмарк е първият западен държавник отхвърлил Сан-Стефанския мирен договор и категорично заявил, че договорът трябва да бъде ревизиран.
Като председателстващ Берлинския конгрес княз Ото фон Бисмарк изцяло подкрепя най-върлия враг на България – Великобритания – и съчинената в канцелариите на «Форин офис» «опашата» лъжа за създаването на «Задунайска руска губерния България». По този начин западната пропаганда и дипломация се надяваха да предадат на руско-турската война, не освободителен, а завоевателен характер.
Толкова по-странно е, че съвременните български западници и «демократи» напълно възприеха тази нагла западна лъжа и я поставиха в услуга на своето биологично русофобство.
Въпрос : Не се ли прехвърля цялата отговорност за разпокъсването на българските земи само върху Берлинския конгрес (1878)? Със Сан-Стефанския договор, например, Северна Добруджа е дадена на Румъния.
Подобен въпрос съдържа манипулативен елемент. В сравнение със загубата на 2/3 от Сан-Стефанска България територията на Северна Добруджа е незначителна. Нещо повече. Не се знае каква щеше да бъде съвремената история на България, ако тя имаше непосредствена сухопътна граница с Русия.
Малко се говори за позорната роля на Сърбия в нашата Освободителна война. За сметка на българите, които се сражаваха за свободата на Италия, Гърция и Сърбия, нашите балкански съседи не проявяват подобни интернационални качества.
Дори по време на Освободителната руско –турска война, сърбите си правят своите „тънки” сметки : сръбският министър на външните работи Филип Христич пише на сръбския посланик при Високата порта Йован Ристич „да не влиза в огъня напразно” (12.08.1877 г.), т.е. да не дразни турците и да не ги заплашва с война. На 2.09.1877 г. същия Христич добавя „Говори се, че чакаме само един или два успеха на русите, та тогава да решим да отпочнем акцията. Обаче нещата не ще се решат от един или два успеха на русите. Вижда се с каква необичайна смелост, с какво въодушевление и с какво постоянство се сражава турската войска. Може, следователно, все пак листа да се обърне, може русите наново да бъдат отблъснати, та тогава си представете как ще си изпати Сърбия и всички ние с нея”. Чак след като пада Плевен, белградското правителство заповядало на своите войски да навлязат в Северозападна България и да останат там до второ нареждане. Станало ясно, че сръбското командване се стреми не да освобождава, а да окупира български земи. Сръбските войски не участват в нито едно сражение заедно с руските войски. И докато победоносните руски войски вървят към Константинопол, княз Милан Обренович изпраща в в Петербург своя най-добър дипломат Милослав Протич да търси руска подкрепа за белградските шовинистични и грабителски стремежи. На Протич били дадени инструкции да направи всичко възможно, за да осигури присъединяването към Сърбия на Косовско, Новопазарско, Белоградчишко, Кулско, Видинско, Вишеград, Дебър, Велес, Щип, Горна Джумая (Благоевград), Радомир, Ниш, Трън, Брезник и др.(!!?). Когато сръбския дипломат предявил грабителските си искания, граф Игнатиев се исмял и се очудил на наглостта на белградските управници, които „искат да заграбят чужди земи”. Руският външен министър бил още по-категоричен : „да не се надяват сърбите не само за Видин и Ниш, но и за други градове, означени на тяхната карта...Постъпва се така, защото е несправедливо земи с българско население и които се наричат българи, да се дадат на сърбите” На този достоен отговор раздразненият Протич : „Докато Сърбия не получи своите естествени граници, не ще се примири и задоволи”. След злощастния Берлински договор сръбската буржоазия ликувала, че българите в Македония, Беломорието, Родопите и Одринско отново остават под турско робство. (виж пак Петър Кузманов, стр. 314-317).
За сведение : в увлечението си сръбския крал Милан ІV заповядва да се напредва отвъд Нишава и сърбите влизат в Трън, Брезник и Цариброд, където няма турски войски. Сръбския „устрем” е спрян край Драгоман от кавалерийската бригада на генерал Арнолди. Срещнали руски войски, сърбите завиват обратно и завладяват опразнените от турците Лесковец и Враня.Такива са братята – славяни.
Въпрос :Тук неизбежно опираме до ролята на Русия и Германия в националната ни съдба. Бихте ли ни посочили конкретни примери?
Началото на необичайната привързаност на някои българи към Германия може да отнесем към идването в България като неин княз на немеца Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (7.07.1887 г.). Това позорно събитие дължим на обожавания днес Стефан Стамболов. По този въпрос е писано много, затова е достатъчно да се посочи, че и през двете световни войни България е съюзница на Германия, благодарение на което преживя три национални катастрофи. Фердинанд беше обсебен от геополитическите планове на Бисмарк и Вилхем ІІ, което означава, че нищо не е разбирал нито от политика, нито от геополитика. Искаше да стане първия български владетел влязъл победоносно в Цариград – Константинопол без да разбира, че никой нямаше да допусне България на изток от линията Енос-Мидия.Не може да се спомене нищо същественно, което Германия е направила за България.Социалистическа България, чрез своя партиен и държавен ръководител Тодор Живков, харесваше повече Западна Германия отколкото ГДР и получаваше поради това финансови облаги за България. Днешна обединена Германия са отнася лошо с нашата страна, с пренебрежение и високомерно. Трудно е да се проумее защо. Може би защото й напомняме за нещо неприятно, за нещо, върху което тя е комплексирана.
За Русия не е нужно да говорим, защото всичко е казано. Само да се изтъкне, че без съществуването на Русия, в каквото и да било качество, българския етнос ще изчезне за не повече от 50 години. Изглежда, че за такова развите на събитията ние вече сме готови.
Въпрос : Имат ли някакво основание българите за историческа малоценност?
В сравнение с другите европейски народи – не ! Дивотиите на много от тях в съвремието нямат край. През Втората световна война, при така наречената „антинацистка съпротива” загинаха в пъти по-малко западноевропейци, отколкото като германски сателити във войната срещу Съветския съюз. Имаше братя-славяни, които до 1 май 1945 г. произвеждаха оръжие за Вермахта, последните защитници на имперската канцелария в Берлин бяха унгарци. Има и много подобни примери.
Българският народ е като всички народи – нито по-добър, нито по-лош. Но има изключителни ментални заслуги към славянския етнос. Това е неоспоримо !
Поздравление за честното интервю!
