Повод за моите „Бележки” е предаването на проф. Юлиян Вучков „Времена и нрави” по телевизия „Евроком” (9,45 ч. на 13.02.2014 г.). Отдавайки дължимото на проф. Вучков за неговите емоции и пристрастия, трябва да заявя, че самото предаване пълно с прекалена фобия към всичко извън личното виждане на водещия, показва съществена несъстоятелност относно развилите се и развиващите се политически и обществени процеси в България след събитията от края на 1989 г. Това ме кара да добавя няколко щрихи по въпроса.
В края на 1989 г. беше сключено джентълменско споразумение между върхушката на БКП и правителството на САЩ за доброволна капитулация : отваряне на „вратите на крепостта България” и всяческа помощ за смяна на обществено-политическата и обществено-икономическата власт и туширане всякакво народно недоволство срещу пълна свобода за социалистическите кадри за включване в новата система според техните възможности. Това беше единствено възможното, което БКП можеше да направи за страната и за хората. Причините бяха изключително обективни :
1. Нямаше никакви възможности за запазване на социалистическия строй и той не би оцелял повече от един-два месеца пред мощта на световния капитализъм. Пред отвратителната и страшна югославска перспектива БКП спешно се трансформира в БСП и беше създадено ДПС.
2. В България нямаше „революционна ситуация”, нямаше и „нови кадри”, които можеха самостоятелно да вземат властта. За нуждата на смяната на властта „кадри” бяха намерени в кръчмите и кафенетата, бяха извадени от там и обявени за „демократи”. Беше предварително ясно, че тези „кадри” не ставаха за нищо, което и беше доказано на практика впоследствие.◄
След стартирането на процеса започна неговото развитие по вътрешната му логика. Нямаше как държавата да остане без специални служби и без армия, нямаше как те да останат без старите кадри (нещо подобно се случи и след 9.09.1944 г.). Всичката надежда остана на процеса, който трябваше, чрез смяната на материалните условия, да култивира ново съзнание – капиталистическо. И се започна : деиндустриализация, разсипване на селското стопанство, унищожаване на социалистическата инфраструктура, „реформиране” на образованието, пенсионният и здравен геноцид т.н. и т.н. Беше дадена свобода на едно нищожно малцинство от недобити стари фашисти и напористи млади колаборационисти да разпространяват своята обида на „борци срещу комунизма”, като зачертават, дописват и пренаписват историята, разпространяват измислици и дивотии и с това лекуват нараненото си ЕГО. Но зад гърба им няма нищо – няма история, няма герои, няма мъченици. Самите те са заченати в грях и родени сред историческа смрад. Те са нищо ! Ако някой махне външната им подкрепа, от тях за нула време ще остане мокро петно на асфалта.
Народът мълчеше, но упорито не желаеше да припознае най-хубавия „нов-стар” строй и два пъти на избори-референдуми го показа, като даде абсолютна парламентарна власт на БСП. След това, уморен и не разпознал историческата реалност, се отдаде на религиозно търсене на месията-спасител.
Погледнато от тази страна, целият примитивен вой срещу БСП, цялата просташка прогимназиална пропаганда на пещерен антикомунизъм, русофобия, упражняване на конспирология по повод на митичната ДС и „дългата ръка” на Кремъл говори, че недоносените „революционери” продължават да бъдат на чужда хранилка и да изпълняват чужди поръчки. Напълно е възможно, някои среди в САЩ да са решили, че за изминалите години са изчерпали дадените обещания от 1989 г. и е време да се реши окончателно въпроса с БСП, която е минимална, но все пак пречка, за окончателна реализация на проектите за Източна Европа. Събитията в Украйна и авантюрата с АБВ добавят допълнителна вероятност на подобно предположение. Но, надявам се, американците да са разбрали, че никакъв „десен” резултативен политически проект в България е невъзможен.
Наистина, външно погледнато, БСП не изглежда добре, но причината е само нейна. Трудно беше да се предположи, че столетна партия ще допусне такава потресаваща не интелигентност, безпринципност, високомерие, липса на тактическо и стратегическо мислене, паркетен аристократизъм, разпиляване на интелектуалната енергия на обществото. Дълго насажданото пренебрежение към интелекта и подозрителност към всеки, който мисли извън установените правила доведе партията до ръба на самоунищожението. Бяхме свидетели как се раждат надежди, без да се превръщат в тенденции и как възкръсват тенденции, които отдавна трябваше да бъдат погребани. Стремежът за интеграция в новата политическа система се натъкна на съпротивата на самата идентичност. За мечтаната интеграция се искаше нещо повече от риторика. Искаше се драстичност на реални действия – колкото по-комунист вчера, толкова по „демократ” днес. Над БСП тегнеше дамоклевия меч непрекъснато да доказва, че не е БКП и едновременно с това да задържа в своята орбита своя изключително комунистически мислещ електорат.
Каква партия ще остане БСП си е нейна работа. Лично аз съм съгласен да работя и с партия на „демократичния” капитализъм, ако в тази партия членуват заблудени, но честни трудови хора, стига БСП да остане част от „лявото” политическо пространство и с това да даде шанс за неговото единение, защото единението прави силата.
Партия на демократичния социализъм или партия на демократичния капитализъм, тя още е нужна на страната. Казано грубо и цинично поне за социалната адаптация на над 3 милиона души, каквато адаптация никоя друга «лява» партия не предлага. Такива са реалностите на историята. Ще видим какво ще стане.
© Кой ли лъже?
В електронните вестници вече се появиха ...
Отново - поздравления!
Анализът е възможно най- краткия и точен, но причините са пак външни- убийството и самоубийството на СССР.
Десети - нека бъде май, над родния край:
http://christotamarin.blog.bg/history/2014/02/05/deseti-neka-byde-mai-nad-rodniia-krai.1235634