Прочетох с интерес написаното от Юрий Борисов във в. „Дума” от 23.01.2014 г. Самото заглавие изглежда интригуващо и провокативно („Хайде да си говорим за лявото”), но написаното повдига много важен, принципен въпрос, свързан с откритата и ожесточена идеологическа борба, протичаща не само в България. Този въпрос е формулиран от г-н Борисов в края на материала : „Българското ляво има ли сили за сложни неща ?” Малко завъртяно е, но същината се схваща, още повече, че има и подсказка : „Ще намери ли сили, интелект и ценности в себе си (става дума за лявото. Бел.моя), за да се заеме с една истинска лява битка?” Тук е пропуснато да се обясни за каква „истинска битка” става дума и аз ще се помъча да запълня от части тази празнота.

          Всичко казано от Ю.Борисов е вярно и има дълбок смисъл, но това провикване в края на бележката :”Хайде сега до го видим лявото!” е с голяма доза лицемерие. Има голям брой леви общественици, учени и просто интересни хора, за които информационното пространство е закрито и то съвсем умишлено и това г- Борисов го знае много добре. В политкоректен вид тази бариера се нарича „Не съвпадане с редакционната политика”, а на прост и разбираем език е нежелание да се чува друго мнение освен на „посветените”, на тези, които „разбират” какво е нужно да се прави и да се говори при сегашните обстоятелства. Принципно съществуват три пространства, в които функционират понятията и логичните послания : пространство на генерирането (създаването), пространство на транслацията (пренасянето), пространство на  консумирането (употребяването). Наблюдаваното дискриминиране и деформиране на понятията и посланията е следствие на една премълчавана „революция”. На власт дойдоха медийни магнати, организатори и специалисти от сферата на транслацията. Левите политици проспаха и пренебрегнаха тази „революция” и заради тях страда цялото ляво пространство. От тази тежка грешка последва и методологична мутация в лявото писане.

            На пръв поглед българското информационно пространство е пълно с критични публикации, с остроумни анализи и с още по остроумни и безсмислени предложения. Освен опозиционна декларативност тук присъстват на пръв поглед  съвсем наболели и важни констатации : лекарите искат оправяне на здравеопазването, учените – на науката, учителите - на образованието, енергетиците – на енергетиката, селяните – на селското стопанство, юристите – на съдебната практика, военните – на армията, кметовете – на селищата, миньорите – на подземния добив, индустриалците – на индустрията. И наред с това, в началото на всеки анализ, системата като проблем не се обсъжда, обсъждат се проблемите на елементите на системите. А още на битово равнище се знае, че когато елемент на система откаже последователно два пъти, причината не е в елемента , а в принципа на функциониране на системата (алгоритъма на функциониране). Какво тогава остава на онези леви хора, които не са свалили знамената, които знаят и могат да водят титаничната война на мировъзрения ?

Не зная. Може би трябва да послушат съвета на Луций Аней Сенека : „Ето какво трябва да прави добродетелния човек през своя живот. Когато съдбата надделее и пресече възможностите да действа, той не трябва веднага да дезертира... – не, по-добре е чрез избор да намери нещо, с което да бъде полезен на държавата. Принудили са го да мълчи – нека със своето безмълвно присъствие да помага на гражданите. Опасно е даже да се появи някъде – нека в къщи, по забави, на партита, да бъде добър приятел и въздържан сътрапезник. Лишен от задълженията на гражданина, нека да изпълнява своите човешки задължения !” (Нравственные письма к Луцилию. „Художественная литература”. Москва, 1986. Стр. 14).

            Впрочем, оставям решаването на въпроса на Юрий Борисов, който по служебни задължения трябва да има някакъв отговор, а не да наблюдава процеса от височината на своя журналистически Олимп.

 

 

 

 

 

като започне човек от лекарите и здравеопазването и свърши с индустриалците и ... индустрията ? Обаче има пропуск в редицата от субекти и техните проблеми... в лявото -нали за лявото иде реч. А, олигарсите и --- тяхната олигархия на фона на огромната пропаст между тях и левия електорат - редовия от "задните редици ?
Чии интереси защити ръководния ляв "елит" от управленци на БСП ? На собствените си потомствени интереси, на семействата - с фалшивите си приказки за "лява" идеология и "дясна" практика, нещо като - "лява ръка - десен джоб", а ?