Стопаните на западната цивилизация - финансовия интернационал, световно задкулисие, съюзът на старите аристократични родове от Стария свят и  лихварските кланове са създателите на „Новия световен ред”. Те искат да получат пълен контрол над хората по планетата до внедряване в бъдеще на електронните нашийници. Затова трябва да разрушат естественото разделяна на човечеството на раси, цивилизации, езикови групи и етноси. Идеалният роб не трябва да има  расови, езикови, културно-цивилизационни и национални корени. Това ще бъде новия човек  Homo economicus – човек, който живее само с ползи, инстинкти, стреми се към максимална печалба, егоистичен и безмилостен. Такъв ще бъде човекът на неоробовладелческата цивилизация („Военное обозрение” – 5.12.2013 г.).

            Всъщност, ако трябва да говорим за практически ходове по установяване на властта на световното задкулисие, това са преди всичко усилията по формиране на висшия слой управленци на света, това, което наричаме не съвсем точно, глобален елит.

            След появата на Съветския съюз „старите” капиталистически елити започнаха преразглеждането на механизмите за управление на обществото. Използването до тогава механизми, свързани със социалното разслоение, явно губеха световната идеологическа битка. Решаваха се и се решиха две задачи :

            1.Бяха създадени механизми за преразпределяне на общественото богатство в полза на бедните слоеве на населението и налагане на кейнсианските механизми в рамките на държавната икономическа политика).

            2. Бяха пуснати асансьорите на вертикалната мобилност, главно в иновационните сектори на икономиката.◄

            Оказа се ,обаче, че и двата механизми работят само при условие на постоянен икономически растеж. Двете големи кризи свързани с рязкото намаляване на ефикасността на капитала – през 30-те и през 70-те години на 20-я век – изкараха на преден план сериозните проблеми и при двата механизма. Стана ясно, че проблема не е толкова в самия елит, колкото в принципите за управление на обществото в периода на кризите. Даже разрушаването на реалния социализъм не реши нищо, а само отложи във времето самия проблем. Стана ясно, че връщането към старите принципи е невъзможно, тъй като естественото решение е свързано с рязко, критично намаляване на жизнения стандарт не само на бедните слоеве, но и на така наречената „средна класа”, което подкопава основите на капиталистическата система. Беше опитан стария изпитан начин на победоносни войни, но и от това нищо не излезе, а стана по-лошо. Очертаха се три принципни варианта :

            Първият предлага Глобалното налагане на исляма, при който са най-силни традиционните ценности от началото на миналия век. В някакъв смисъл това е реинкарнация на идеите на комунизма от края на 19-я век и предполага пълното ликвидиране на съвременото общество. От гледна точка на самия елит това е много опасно, защото създаването на реално равенство предполага и неговото (на елита) ликвидиране в сегашния му вид. Така че подобен вариант категорично не подхожда на елита.

            Вторият вариант е да се ограбят едни, за да расте благосъстоянието на други. Този вариант предполага сурова диктатура с нацистки уклон. Вариантът е прост, но опасен. Силният диктатор не търпи никакво противодействие, в това число и на елита.Затова вариантът е за краен случай.

            Третият вариант е реанимирането на комунистическите идеи. Това е един от вариантите на Маркс и е възлов за съвременните социалдемократи. Тук всичко е повече или по-малко ясно, в това число и как елита ше запази своята власт. В края на краищата не е важно как ще се нарича подобно общество, щом става дума за власт  - виж съвременен Китай. Теоретично обществото може да бъде и мюсюлманско, но тук също има проблеми : съвременния елит не разбира, как вътрешно е устроено мюсюлманското общество, докато той е изучил отлично устройството на Съветския съюз.

          Според два от  вариантите – първия и третия -  пред елита стои и друг фундаментален въпрос. Те, вариантите, предполагат драстична промяна на системата за управление на икономиката. Става дума не за финансовите потоци, а за структурата на системата.Лошото е, че за тях няма подготвени съвременни управленци – старите измряха, а новите могат да управляват финансови потоци, но не и реална икономика. Да не говорим за управление в режим на реална диктатура.Ето защо остава един единствен вариант – националистическа диктатура, в рамките на псевдохристиански култове.. Оформя се любопитна картина на  Западното общество след 20-30 години.Това е твърда диктатура, която със желязна ръка подавя общественото недоволство, балансиращо на границата на бедността, но която не позволява хората да умират от глад и осигурява минимални шансове за работа. Подобно управление може да организира и днешният  елит, но в съкратен състав. Има се предвид „старият” елит.  Новите постсоциалистически „елити” нямат при този вариант никакъв шанс да се съхранят. На тях отначало ще им вземат парите, а след това – и главите.

            Но докато има надежда за възобновяване на икономическия подем, никой няма да разрушава съществуващата система за управление. Трябва да се знае, че глобалното задкулисие вече е започнало подготовката за алтернативен модел и тази подготовка предполага като начало, подготовка на новия елит.Когато тази подготовка стане видима за обществото, това ще бъде сигнал, че реалния елит окончателно е разбрал, че запазването на старата система е невъзможно.

            Главният извод от изложеното е, че се очаква рязко съкръщаване на съществуващия елит, разбиран в максимално широкия смисъл и, от друга страна, разширяване на „елита в елита” (глобален елит) в достатъчно дълъг времеви период. Това разширение ще излъчи управленците в конкретните страни в средносрочна перспектива и който иска да си осигури прилично бъдеще и да не стане „лузер”, ще трябва да разпознае „широкия елит” и да се помъчи да стане част от него. В другия случай пред него е открит пътя в истинската социално-политическа революция.(Михаил Хазин – „Военное обозрение от 20.12.2013 г.).