Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2013 13:53 - КЪРВАВОТО ЛИЦЕ НА „ПЕРЕСТРОЙКАТА”
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 1783 Коментари: 0 Гласове:
4




През 60-те години на 20-й век, Социалистическа република Румъния се превърна в десидента на социалистическия лагер, в държава – особняк, която по всички проблеми на общата политика на социалистическия лагер открито изразяваше „особено мнение” и провеждаше своя собствена политика. Ръководителят на Румъния Николае Чаушеску говореше със съветските ръководители като равен с равни и твърдо отстояваше своите гледища.

Румъния отказа да подкрепи акцията на Варшавския договор в Чехословакия и навлизането на съветските войски в Афганистан под предлог, че те водят към дискредитиране на СССР, изострят обстановката в света и усилват антируските и антисъветски настроения в социалистическия лагер. Позицията на Румъния се харесваше на Запад и западните правителства с удоволствие я стимулираха. Румъния получаваше заеми и кредити на много изгодни условия, западните пазари за румънските стоки бяха отворени. Подобни привилегии нямаше нито една друга социалистическа страна.

            Известен период от време СССР търпеше „особняка” Чаушеску, съветските ръководители водеха дълги преговори и разговори, но резултати нямаше (виж запис на беседата на Брежнев с Чаушеску  на 5 август 1977 г. в Крим – „Война и мир”, 8.12.2013 г.). Постепенно позицията на социалистическите страни спрямо Румъния се втвърдяваше, появиха се признаци на търговска война. От нея Румъния загуби в периода 1980-85 г. над три милиарда долара. Като добавка Унгария започна кампания за връщане на Трансилвания, България повдигна въпроса за Южна Добруджа. Нещата все още се крепяха, докато Чаушеску не направи следващата крачка – започна бързо сближаване с Албания, Китай, Северна Корея и Югославия.

          До началото на съветската „перестройка” никой на Запад не наричаше Чаушеску „диктатор”, „сталинист” или „палач”. Той получи 22 милиарда долара западни кредити, от които 10 милиарда от САЩ със срок на изплащане 1990 – 1996 г. Беше намекнато, че тези кредити могат да бъдат опростени, ако Румъния напусне Варшавския договор и СИВ. Чаушеску отказа и заяви, че Румъния ще се издължи предварително (което и стана !). Визитите на румънския ръководител на Запад и в САЩ се превръщаха в грандиозни митинги, прославящи румънския лидер.  Нещо повече, Румъния получи акции в нефтохимическата и въгледобивната промишленост на САЩ (!!).  

            И изведнъж, през 1987 г. всичко се преобърна – Румъния беше лишена от американските акции, бяха забранени западните заеми, самият Чаушеску повече не го канеха на Запад. Засили се пресинга от социалистическите страни.

            Какво се беше случило ?

            Най-важното от всичко – Румъния и Чаушеско посегнаха на светаясвятих на съветските ръководители – формирането на идеологията вътре и вън от СССР – Чаушеску се обяви срещу съветската „перестройка”. Обяви се без да се крие и напълно официално. Румънският лидер отказа подръжка на горбачовата „перестройка” – единствен от всички лидери на европейските социалистически страни – и активизира връзките с Куба, КНДР, Албания, Китай, Иран, Ирак, Либия, Никарагуа, Виетнам. Чаушеску подчертаваше, че „перестройката” ще доведе до разрушаване на социалистическите държави и на комунистическите партии. Тази риторика го превърна в заклет враг на горбачовско-елцинския отбор и на неговите западни спонсори. Румънският лидер открито заяви, че ликвидирането на социализма, под каквито и да било лозунги, е неприемливо за неговата страна. Пред опасността от ликвидирането на СИВ, в Букурещ бе разработен план за ново икономическо обединение на социалистически страни в състав : Румъния, Чехословакия, ГДР, Куба, Китай, Албания, КНДР и Виетнам. Но ръководителите на ГДР и Чехословакия не се решават от открит разрив с Москва. От Пекин и Хавана предлагат Чаушеску публично да огласи своята идея, след което Китай и Албания ще се присъединят към нея. Чаушеску отказва и вместо това, през октомври 1988 г. на среща с Горбачов открито заявява, че Румъния е против „перестройката”. По неофициални сведения, Иран и Китай са предлагали, Румъния да затвори своите граници, да обяви военно положение и да публикува всички данни за вмешателство на Запада и на СССР във вътрешните работи на страната. Чаушеско отново отказва. Вместо това през ноември 1988 г. се провежда 14-я конгрес на РКП, който постановява да се свика международно съвешание на комунистическите и работнически партии с участието и на тези партии, които след 1956 г. са прекъснали връзките си със КПСС. Лично Чаушеску заявява, че на това съвещание ще даде принципна оценка на съветската „перестройка”. Повечето партии приемат идеята, но КПСС и партиите от социалистическия лагер мълчат. Китай и Албания предупреждават румънската страна да побърза със съвещанието, защото са сигурни, че Запада и Кремъл ще инспирират контрареволюционен преврат, за да го провалят. Чаушеску отново пренебрегва това предупреждение. И напразно !

            По това време ЦРУ и КГБ вече са „съюзници” срещу „общия враг”. 500 специално подготвени агенти проникват в Румъния. Още през есента на 1988 г. се оформя съюзът между САЩ и СССР по „проблема Румъния” (преговорите между Горбачов, Шаварнадзе, Громико и Яковлев с Бжежински, Кисънджър и с официалните западни ръководители).При преговорите на американския президент Д.Буш в Унгария (июни 1989 г.) и с Горбачов в Малта (началото на декември), се приема окончателно решение за преврата в Румъния и за убийство на Чаушеску. Планът е предвиждал преврата да започне с масови протести на унгарското малцинство в Трансилвания и с терористични акции на чуждите агенти преоблечени в униформа на румънската  държавна сигурност. Така и става на практика.

            Кървавият преврат започва на 21.12.1989 г. и изцяло се предава по националната телевизия.Чаушеску и жена му са зверски убити, а след няколко дни в Букурещ пристига Шеаарнадзе и поздравява убийците с „освобождаването на Румъния от тиранията на Чаушеску” (Артур Багиров – „Дуель”, 13.03.1996 г.).

            Разказаната история е поучителна в много отношения. Тя показа на ръководителите на социалистическите страни, че смъртната присъда на социализма е подписана и да не си „правят майтап с перестройката”. И те замълчаха. Янош Кадър почина, Хонекер го продадоха като животно, генерал Ярузелски се сниши, Живков се отърва временно с кратък затвор и домашен арест.

            Ако трябва да правим сравнения, а това ще се наложи, жертвите на „перестойката” само в Русия, надхвърлят 10 милиона за последните 20 години. Като вземем мащабите на бившия Съветски съюз, те стават 25 милиона. За мащабите на социалистическия лагер достигат 30 милиона. В рамките на планетата – над 50 милиона. Разпадането на Съветския съюз и социалистическия лагер е наистина невиждана досега глобална трагедия. Ехото на тази трагедия няма да заглъхне и след 100 години. На този фон „диктаторът” и „човекоядецът” Сталин изглежда като най-големия хуманист. И той действително е такъв !

            Горбачов, Елцин, всички предатели и колаборационисти наричани днес „демократи” и „европоиди” носят пряка отговорност за кървавото лице на перестройката, за ужасяващия геноцид върху собствените им народи. Само в България „перестройката” заедно с контрареволюцията струваше 100 000 жертви, в това число и 15 000 самоубийства на пенсионери от безизходица. Ще дойде време и за този Апокалипсис ще се търси отговорност и отговороността ще бъде само една, както е казано в Библията !




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1951184
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031