Заглавието е от Достоевски. Като гледам какво става по света и у нас, великияг писател е до болка прав.
Повече от месец продължават протестите по жълтите павета на столицата, но и досега няма единство у политици, политолози, журналисти, наблюдатели, спортисти, хора с минало и от миналото, по същността на протестите.За всички е ясно, че тази същност в началото беше една и последователно започна да се променя все повече и повече.
●"Българската пролет" и "Българското лято" от 2013 г. може и да започнаха по съвсем различни поводи, но твърде скоро станаха единодушни: махайте всички "горе", сменяйте правилата, променяйте, ако трябва, конституцията и пр. С две думи: изтръгвайте из корен” (Първан Симеонов – „Труд”, 17.07.2013).
●Протестите днес не са само заради липсата на доверие у политическата класа или елитарни кръгове, опаковани в модерните думи - олигархия и мафия. Но и заради натрупаното през годините бездействие на държавата и нейните институционализирани органи към обществото... към грижата за малкия човек.
(Илия Вълков – „Сега”, 17.07.2013).
И двата цитата издават цялата инвалидност на протестиращите, защото те, по принцип искат нова държава, друга държава. В това няма лошо. И аз искам друга държава, но едва ли това, което аз искам съвпада с това, което протестиращите искат. Други два цитата изразяват въпроса по същество.
●Протестите днес не са само заради липсата на доверие в политическата класа или елитарни кръгове, опаковани в модерните думи - олигархия и мафия. Но и заради натрупаното през годините бездействие на държавата и нейните институционализирани органи към обществото... към грижата за малкия човек.
(Илия Вълков – „Сега”, 17.07.2013).
За „малкия човек” г-н Вълков не е прав, но както и да е. Лидерът на ДСБ Радан Кънев свали окончателно маската и обяви, че ако искаш да бъдеш признат за правоверен десен, трябва да заемеш категорична позиция срещу проекта за газопровода "Южен поток” („Дума” – 17.07.2013). Неочаквано Борислав Зюмбюлев предложи достатъчно обяснения на процесите :
● „Повече от месец в центъра на София всеки ден се събират хиляди хора, които искат правителството да подаде оставка и да се върви към предсрочни избори. Те не искат БСП и ДПС, да не говорим за "Атака". Не искат и ГЕРБ, въпреки че те доволно потриват ръце заради протестите срещу техните противници.
Всъщност имаме криза на представителността. Това е първото Народно събрание след 10 ноември 1989 г., в което няма представители на прозападно, проглобалистки насочените прослойки. По-простичко казано - няма нищо от онова СДС и неговите по-късни клонинги.
Затова фактът, че няма нито една активно прозападна партия в парламента, бе възприет от някогашните сини избиратели като житейска катастрофа. Фрустрацията бе налице, трябваше само повод, който бързо бе предоставен.
Изходът от кризата е прозападните хора - градската средна класа, да намерят свое представителство във властта. Иначе ще се превърне в непрестанен генератор на напрежение.
Хората в БСП очевидно са мислили над този проблем, защото правителството на Орешарски е пълно със сини ренегати. Дори самият премиер е бивш зам.-председател на СДС. Това е очевиден жест към точно тази част от народа, но той не бе приет.
Но в тази повратна точка ние, българите, трябва да формулираме някакъв национален консенсус за това какво точно искаме. Първата и най-важна от всички е постигането на държава на благоденствие
- бързо и значително повишаване на доходите и унищожаване на бедността”. („24 часа”, 17.07.2013).
И, какво излиза ? Десните искат реванш, искат представителство в парламента, искат началото на нов преход (нова конституция), искат антикомунизъм и русофобия, искат повече капитализъм, искат пълна ценностна интеграция в Европейския съюз, искат тържество на Глобалния капитализъм, искат власт за своята мафия и олигархия, искат затриването на България. Това са все послания от близкото минало, напълно остарели и неадекватни на световната ситуация. Това не означава, че управляващите днес са кой знае колко по-добри, но са по-приемливи и се подават по-лесно на обучение, макар, че в случая не знаят какво да правят. Известна правота в констатацията на Татяна Джажева (в. „Дума”, 16.07.2013 г.) има : „Непонятен аристократизъм демонстрират напоследък някои от министрите на Пламен Орешарски, пък и самият той.
Изтъпанчва се Росен Плевнелиев вчера и започва, явно солидно напомпан с пиарски "опорни точки", да се прави на изненадан и издънно възмутен от чиновническо назначение в Министерския съвет. Нищо, че то е факт поне трета седмица. Точно на принципа "Остапа понесло" лепи на някакъв човек етикети ангро. Той бил силно притеснен, каканиже нещо с апломб за очите на цялата нация. Премиерът обаче кротко отговаря: "Аз назначения на президента не съм коментирал, няма и да го направя". Що?
Самият Боян Чуков и той аристократично мълчи. Що? Няма какво да каже за биографията или опита си? Достатъчно би било с много прости думи да коментира, че Плевнелиев, ако го питаш, едва ли може да върже повече от изречение и половина за т.нар. евразийски проект.
Изтъпанчват се двама посланици и започват да дават оценки на случващото се в България. Поведение, явно нямащо нищо общо с дипломацията. Нашите, обаче, започват да коментират по всичките й правила, нежно, деликатно, пък обтекаемо - че екселенците са искали да кажат това, че приемаме мнението като оценка за онова, че смятаме трето, пък нам какво четвърто. И пускат депутатка да казва, че ако това се случи в друга европейска държава, двамата отдавна ще са си вкъщи. Що? На депутатката ли е работа? Или на външния министър, който вместо да дава интервюта, в които да се обяснява как би тълкувал поведението на двамата дипломати, трябваше просто да ги извика в министерството, както си му е редът, да им сподели в очите как е изтълкувал безпрецедентния им епистоларен ход и след това публично да обяви точно какво е казал”.
Защо е така ?
Защото БСП отдавна са скарани с поведенческата теория.Защото изпитват панически страх да не раздразнят брюкселските бюрократи и евроатлантическата „общност”. Защото България отдавна трябваше да оцени „европейските” ценности от гледна точка на своите интереси, както правят повечето европейски държави. Защото си падат политически мазохисти. Защото са социалдемократи.
От какъв аристократизъм не разобличават докрай изцепките на ГЕРБ ? Защо им позволиха да дезертират от ценности признати в цяла Европа ? Защо ГЕРБ избяга от парламента ? О, боже, те избягаха за да изразят своето гордо презрение към БСП и ДПС. Какво щеше да стане със страната ни, ако през 1886 г. младата българска армия бе напуснала бойното поле от презрение към княз Милан и към подлостта на братята сърби ? Такова сравнение идвало ли е в главата на Б.Борисов и на депутатите от парламента ?!
Следователно, проблема на България не са протестиращите – с тях всичко е ясно. Проблемите са в БСП, в нейната идеология, в нейното виждане на света, в нейното отношение към смисъла на човешкото съществуване.
„САЩ много лесно управляват всяка страна, където на власт са социалдемократите – пише Андрей Паршев – Много своеобразни хора са тези социалдемократи. Те, ако не генетично, то, така да се каже функционално, са предатели. Много често те произлизат от низините, от работническата класа и селяните, но са призвани да управляват така, че работниците и селяните да жертват собствените си интереси в полза на капитала. Затова и в международните отношения социалдемократите са склонни да продават националните интереси”.( Почему Америка наступает. “АСТ”. Москва, 2002. Стр. 190.).
И, все пак, моят избор е съществуващия парламент и действащото правителство.С всичките си глупости и недостатъци те предлагат по-приемлива перспектива за момента, отколкото джавкащите скелети от протеста заедно с цялата сган от зомбирани джуджета подскачащи по жълтите павета – „паралелната „държава” на бирата, кучетата и секса на „Орлов мост”(Георти Атаносов във в. „Уикенд” – 20-26.07.2013 г.). Защото сред хората, работещи с конкретика – конкретни проблеми и конкретни хора, конкретни политици и организации, конкретни интереси и интриги, полуумните мечтатели и доказаните идиоти са значително по-малко, отколкото сред хората, които се наричат „протестиращи”.
Мога да разбера мисловната паталогия на българските „десни” – те са фрустрирани и исторически комплексирани, с тях е трудно да се води съзидателен диалог. А с разкаялите се комунисти, със социалдемокрацията и с ДПС ще си изясним отношенията когато му дойде времето.
