На 4.07.2013 г. в. „Дума” беше публикувана кратка бележка от Ю.Борисов,според която, ако БСП иска да остане значима политическа сила, трябва да отговори на протестите с контрапротести. „Контрапротестите, не само в София, но и в цялата страна, са единственият начин да се възрази на внушението, че на Орлов мост е НАРОДЪТ. Гражданското общество. Мислещите и т.н. Поредицата от прилагателни вече е известна на всички. Няма друг начин БСП, а и всички, които са против скалъпената истерия, да защитят своето достойнство. А на всички ръководители на БСП би трябвало да е ясно, че без защита на достойнството няма силна електорална подкрепа. Предполагам, че БСП има намерение да участва и на следващите избори”, пише Ю.Борисов.
Разгледано от теоретично естество, в казаното няма нищо лошо - педагогично да се удари разюзданата „дясна” улична безнаказаност. При възникваща политическа криза, съвсем естествено и логично е срещу материалната сила на организираното „дясно” да се изправи организираната сила на „лявото”. Не говоря за последиците, защото подобен сблъсък почти е предопределен от поведението и амбициите на „дясното” и неговите надежди са точно в увереността, че „лявото” няма да тръгне на силова конфронтация. По презумпция подобно противопоставяне не означава непременно силов контакт. По-скоро това е демонстрация на възможности и на потенция. Но всичко е възможно. Все пак има не съвсем политкоректен афоризъм, че с пистолет и с добра дума, може да се постигне много повече, отколкото само с добра дума.
Пиша всичко това с ясното съзнание, че тръгвайки на контрапротести БСП поема сериозна отговорност за развитието на ситуацията. Имайки предвид демонстрирания напоследък партиен интелектуален потенциал, съмненията за осъзнатост на рисковете в пълен обем, са много големи (виж събитията в Египет).
От гледна точка на Теорията на конфликтите най-интересен е оперативния риск, тъй като съществено зависи от научните концепции и доктрини.
Доктриналната несъстоятелност играе решаваща роля при конфликти и кризи, особено когато те са ограничени и с малка интензивност. От невъзможността да се разберат и оценят важни факти, те се игнорират. ТОВА води до лош избор на критерия за ефективност, което при условията на ограничена информация, влиянието на негативни фактори и ситуационен натиск, може лесно да деформира функцията на целта. Настъпва доктринална ограниченост с всички произтичащи от това последици.
Трябва да сме наясно, че подобни обективни твърдения и изводи съдържат твърде нехуманни асоциации, но, какво да се прави, това е Природата и човекът е част от нея.
Какво значи всичко това ?
На първо място е съмнително дали БСП може да организира контрапротест съизмерим по материална сила на организацията с протестта. Самата партия е достатъчно объркана и разединена точно в организирането си. Левите хора са притеснени и, да го кажем открито, се страхуват да изказват своите мнения на висок глас. Срещу тях ще бъде цялата мощ на средствата за масово осведомяване, която може да ги осмее, подиграе и сломи психологически. Веднага може да се даде практическо доказателство. В лявото пространство така и не се намериха леви интелектуалци, които да се опълчат на дълбоката реакционност на писмото на десните интелектуалци от 1.07.2013 г. до българския президент и ръководни органи на ЕС. А, подобен отпор е далеч по-безопасен от участието в контрапротест.
На второ място са лозунгите, под които би се състоял евентуален контрапротест. За него са непригодни политкоректните увъртания, защото лозунгите на протеста са до болка откровени и ясни : антикомунистически срещу БСП. Следователно, и лозунгите на протеста трябва да бият в тази насока : „Не на дясната контрареволюция !”, „При демокрацията управлява мнозинството от народа !”, „Който посее вятър ще пожъне буря !” и други подобни. Въпросът е : ще тръгнат ли масово левите хора под такива лозунги ? А как да се отговори на хашлашките призиви „Комунистите в Сибир!”? Трябва ли да се скандира : „Десните в ГУЛАГ !” ? Тези въпроси нямат отговори.
На трето място е компетентността на партийното ръковоство не само да владее, но и да управлява контрапротеста. Ю.Борисов пише : „От няколко дни в БСП, на различни нива, тече спор дали на уличните протести срещу кабинета трябва да се отговори с контрапротести. Не с конфронтация, но с ясното послание, че в България има и друга позиция”. Мисля, че обсъждането трябва да решава друг въпрос : готова ли е БСП за „улична” политика ? Владее ли методите на „уличната” политика ? Два пъти досега БСП беше сваляна от власт с „улична” политика и никакви контрапротести не бяха забелязани. Какво трябва да мислим в такъв случай ?
На четвърто място, позиционирането на България в ЕС, членството на БСП в ПЕС и лидерското място на Станишев в ПЕС практически изключват като вариант „уличната” политика. Няма нито кой да я организира, нито кой да я проведе, нито кой да я поведе. Критиките на ПЕС не засягат протестите, а колаборирането на БСП с „Атака”.
От друга страна левите депутати се чувстват най-уютно в парламента-говорилня (това е превода на думата „парламент”), където конфронтационната среда е на думи, а не на действия и само там политиците-джужета изглеждат гиганти. Трудно е да се предположи, че те се блазнят от непосредствена среща с политическия противник.
Ако обобщим, предложението на Ю.Борисов изглежда правилно и логично, но реализирано от БСП ще донесе съмнителни ползи. За съжаление, не се виждат полезни ходове за „лява” България – вместо „улична” политика се провежда политика на изчакване чии нерви по-дълго ще издържат - и това е горчивата чаша, която българите трябва да изпият до дъно преди да осъзнаят в какъв свят живеят, защо живеят и какво трябва да правят в бъдеще.
Възниква въпроса дали лозунгите, под които се провеждат протестите са автентичини, или служат за прикритие на едни други цели и едни други сили, които стоят и ръководята протестите? Защото макар протестите възникнаха спонтанно при избора на новия шеф на ДАНС, но към момента очевидно при тях има определена организация, която ги провежда. Възможно е (което е и най-вероятно) зад тях да стоят различни сили, чиито вектори в момента са насочени към една точка, една цел или поне са успоредни!
Провеждащите се контрапротести край НДК не са съизмерими с протеста, те дават възможността макар и инцидентно в основните (ефирни) медии да се представи, че зад протестите на стои "народа" и че за ситуацията има и друг прочит.
В създалата се ситуация (както Вие правилно анализирате) отговорът на протестите би трябвало да бъде асиметричен и трябва да се търси другаде, не по пътя на пряка конфронтация!
Дали БСП би имала сили да намери и предложи асиметричен отговор?
Не, няма сили да намери, предложи и реализира нито симетричен, нито асиметричен отговор - казвам аз. Защото се е придвижила твърде на дясно в политическото пространство на съвременна капиталистическа България - отстояваща с завидно упорство мястото си в Периферията на съвременната капиталистическа "свят-система". Всичко това рисува мрачно бъдеще пред държавата и българския етнос.
Абсолютно прав е проф. Гиндев като казва, че сегашната ситуация "е горчивата чаша, която българите трябва да изпият до дъно преди да осъзнаят в какъв свят живеят, защо живеят и какво трябва да правят в бъдеще." Още по-прав се оказа Хегел в твърдението си, че народите се учат (не всякога с успех) само от собствения си опит. Страшното е, че народът вече изгълта доста чаши с горчилка, но все още не показва признаци за отърсване от махмурлука.
Едно интересно поведение на народа е във Варна, това е симптоматично- пълна апатия при гласуването и загуба на желание за протести. За това, че БСП е боядисана с червено, само за примамка, а е чиста проба дребнобуржоазна безидейна партия, не е в състояние да поведе след себе си масите, там са само носталгиците и интересчиите. Най- добре е да търпят, колкото повече толкова по- добре. Решението им се диктува най- вече от интереса на Чичо Сам!
