Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2013 22:47 - „ЛУМПЕНИ”, ПЛУТОКРАТИ И ЗАБАВЛЯВАЩИ СЕ, ВЕРНИ В БОРБАТА. СКОРО ЩЕ НАЛОЖАТ НОВ РЕД НА ЗЕМЯТА
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 5348 Коментари: 2 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Велислава Дърева ни поднесе последната си порция размишления за днешния ден, като се опита да се прави на Гео Милев. Но това, което става в момента не е поезия и тя не е Гео Милев. Приповдигнатата емоционалност, прекаленото ползване на съществителни и прилагателни прилича на нескопосен опит на абитуриент за литературен анализ, целящ да покаже на проверяващия колко е умен. Суровата реалност е размазана, отговорността на действащите лица – пренебрегната, изводите – липсват. Наблюденията са верни : „Те не се притесняват за тока и хляба. Не им пука за парното, детските, пенсиите. Те имат своята прекрасна работа и европейски заплати, те са сигурни и осигурени, лъскави и блестящи, с фамозни CV-та, с оня преуспял курикулум вите, наченат някога в тоталитарните коридори на властта. 
Те извират в юнската жега из своите офиси, бюра, дирекции, фондации, агенции и администрации, прииждат към площада с музика и барабани, с кларинети, тимпани, латерни, флигорни, тромбони, тръби, тъпани и вувузели, с ролери, скейтбордове, колела, кучета, бебета. Все гении, таланти, оратори, оператори, агитатори, фабриканти, писатели, тук-таме генерали, поети, съдържатели на локали, музиканти, програмисти, артисти и всякакви пиар специалисти.
 
Те идват за своя пореден купон, за своята весела променада из софийските улици - едно празнично шествие с дечица на рамо (да свалят комуняги от малки), една разходчица на любимото куче, малко рисунки по асфалта, после - мощно свиркане, после химна, малко хорца, малко ръченици, тук прехвръкне камъче, там пльокне яйчице, ето, слънцето се претъркулнало, станало хладно, сенчесто, време приятно за един тегел по стъргалото на протеста - състудент ще срещнеш, с приятели ще побъбриш, срещу червените боклуци ще повикаш, ей тъй, да ти се отпусне душата...
Медиите преливат от умиление, задавят се от възторг, сини динозаври хлипат от щастие в крупен план, репортерките са тъй вдъхновени, сякаш отново са пипнали Борисов по бицепса
...”(в. „Дума”, 24.06.2013 г.).

            И все пак, кои са те ?

            Разюзданите медии ги определят като представители на обществото. Старателно се избягва наименованието НАРОД. Ако се справим с тълковните речници ще установим, че „Обществото е голяма група от хора, общност, това е поредицата от отношения, включително социален статус и роли. В друг смисъл, това може да означава и хората в даден регион или страна. В обществото индивидуалните личности взаимодействат най-вече с останалите членове на групата. Обществото е взаимозависима мрежа от човешки отношения. По-неофициалното значение на думата „общество“ е група от хора, които живеят заедно в подредена общност”. Както и да тълкуваме определението, обществото не е народа, не е суверена. Следователно, протестиращите не са народа – 70% от тях са „аварите”, 20% - „лумпените” дошли да се забавляват и 10% - случайни хора, на които забавата им е просто интересна.

            „Синята идея” стигна до НАТО и ЕС, по- нататък за нея нямаше път. Наистина, Иван Костов бързо го осъзна и самокритично призна :Лозунгът „Демокрация за източно- европейските страни” може би не беше много пълен.Повече капитализъм – това е моя лозунг” (в. „Дума”, 23. 02.2002 г.). В политическият доклад на конференцията на ДСБ, когато си подаде оставката, Иван Костов беше още по-конкретен и откровен:„Възлагахме големи надежди на членството на България в НАТО и ЕС. Те не се оправдаха. Отделни политически формации и правителства в НАТО и ЕС, подкрепят своите негодници в нашата страна, без да ги интересуват последствията върху нашия живот. Ще бъде напълно погрешно да се споделят илюзии за помощ отвън, докато западните лидери не спрат да третират политически новоприсъединените страни като дошли от третия свят. Ние идваме от втория, от комунистическия свят. И не е умно първо да бъдем пращани в третия, за да се присъединим накрая към първия. Трудната задача на ДСБ, на всички български демократи, е заедно с истинските демократи в новоприсъединените страни да променят отношението на Запада към нашата вътрешнополитическа реалност”( 23 юни 2013 - Агенция "Фокус").Но да отиваш при народа с лозунга : „Повече капитализъм !”, когато целия свят отрече днешната форма на капитализма, значи да си правиш политическо харакири. А други идеи „сините” нямат и не може да имат. Затова „разбитите авари” от протестите обличат посланията си в политическия жаргон на момента – също така абстрактни, неясни и глупави.

            Справедлив портерет на протестиращите направи читател на в. „Дума” : „За съжаление подписалите и съставилите хартата на протестиращите са единствено представители на отдавна компрометиралите се в българското общество некадърни съсловия - журналисти и юристи - които вече почти 25 години подред, вместо да си налягат парцалите, се опитват да подреждат и да управляват държавата. Резултатът от безпросветието на тези нескопосници се струполясва постоянно върху гърбовете на всички ни и въпреки  че сигурно има още останали честни хора между тях, аз не знам кой би им повярвал повече. Защото те отдавна са показали, че, независимо от големите си претенции, са прекалено объркани и не знаят пътя към бъдещето. Но още по-лошото е, че те, като цяло и по презумпция, са носители, изразители и осъществители на най-голямата възможна в българското общество вродена човешка глупост и природена корупция. Няма сред хартаджиите нито един финансист и нито един индустриалец. Нито един доктор или учител. Нито един инженер или агроном. Нито един, казано накратко, практически съзидател на доброто в държавата. Само лапацолници в собствен сос. И сигурно ще заседават седнали на асфалта на Орлов мост, за да получават постоянно вдъхновение?”( Изпратен от „ламбен” на 24. Юни 2013 – „Дума”, 25.06.2013).

            Ако се вгледаме внимателно, антикомунистическите крясъци са само димна завеса за исконното послание на „вчесаната” улица. Та какви комунисти са в БСП, да не говорим за правителството ?! На фона на вилнеещата системно-икономическа криза на капитализма, звучат като черен хумор посланията на сегашния ръководител на БСП, че днес „по същество на изповядваните ценности и политика, различия между социалисти и социалдемократи няма”, че демократическия социализъм „като наш идеал е тенденция в развитието на съвременното капиталистическо общество”, тъй като то е „непрекъснат процес на усъвършенстване, обществен договор, при който се управлява така, че непрекъснато се повишават социалните придобивки, подобряват се условията на живот, повишава се жизнения стандарт на всички граждани”. Какво може да искат от ръководството на БСП членове и симпатизанти при такива постановка ? Първата си публична реч председателят на НС Миков изнесе пред Атлантическия клуб, а министърът на отбраната намери за нужно да се снима с американската посланичка и да приеме награда от американския военен аташе „За принос в укрепването на българо-американските военни отношения” (кога успя да направиш толкова много ,бе, Ангеле ?!) Да ти имам комунягите !!

            Всяка българска партия, дошла на власт, трябва да е наясно, че, ако иска да постигне нещо в интерес на държавата и народа, трябва първо да пречупи обществената презумпция за престъпната антинародна и антибългарска власт. Но, ако не всички, то повечето български „леви” се намират духовно и материално в пълна зависимост от буржоазно-капиталистическата глобална парадигма. Отблъсквайки социалистическата перспектива в далечните исторически хоризонти, те залъгват народа с трохите на политическата борба и когато крадешком не консумират подхвърлените им бонуси от доминанта, се отдават на аналитико-интелектуални упражнения с уклон към самообразованието.

          Скритото улично послание е антисоциалността. Като чуят думата „социално” накъдрените мамички ги избива уртикария. Дори Хитлер не беше такъв народомразец. „Патриотичното – на всички немци, социалното – на бедните немци, останалото – на посветените”, казваше фюрера. Та тези от улицата искат останалото, те да са посветените.

          На тази общност БСП, ДПС и „Атака” противопоставиха импровизация от глупости и тъпотии, очевидно бързане към властта на всяка цена преплетено с прогимназиална обида към ГЕРБ според древната детска игра : дай си ми куклите, на си ти парцалките !

            Ако говорим за идеи, такива в лявото пространство има точно толкова, колкото и в дясното пространство.

            Много опасно е параноичното искане за морал и почтенност в политиката. То изразява непознаване нито на морала, нито на политиката. Преди всичко моралът е средство за междуличностно общуване, за регулиране на отношенията между индвидите.Ханс Моргентау справедливо отбелязва : “Светците може да бъдат идеални хора, но държавниците, преди всичко, трябва да бъдат отговорни. Никой няма право да бъде безкористен, когато отговаря за интересите на други хора. Тежненията към превръщането на противоборството на интереси в противоборство на доброто и злото подриват самите основи на дипломацията” (Артур М.Шлезингер – Циклы американской истории. „Прогрес”. Москва, 1992. Стр. 108,111). Държавната политиката, от който и да се провежда, не може да бъде чиста и неопетнена. Такава, уви, е прозата на живота. И всички приказки, които толкова са популярни днес, че тя трябва да бъде нравствена, издават или наивност, граничеща с глупост, или примитивна хитрост, целяща да заблуди обикновените хора. Моралът не е над политиката. Не може да бъдеш морален в битовия смисъл на думата, когато отговаряш за живота и бъдещето на милиони хора.Благосъстоянието на обществото зависи преди всичко не от разумността на управлението, което винаги в известен смисъл е разумно и заедно с това никога не е разумно, тъй като се подчинява на съвсем други закони от законите на разума. Държавно управление се преценява, главно по това, какви перспективи разкрива пред мнозинството от своите граждани, доколко издига тяхното мислене над битовите проблеми , дали работи в интерс на хората за качествено производство и възпроизводство на нацията, в интерес на нейните идеали и въжделения..

          Опасно е  появяването в средствата за масово осведомяване на „скелетите” от гардероба на „разбитите авари”, които отново развяха знамето на антикомунизма и русофобията.Става ясно, че  „аварите” не са толкова срещу правителството, колкото срещу БСП като организирана политическа сила – тя им пречи. Появяващите се лозунги като : „Не искаме комуняги да ни управляват !”, „Комунистите – в Сибир!” имат двадесетгодишна давност и изразяват носталгията по отминалите времена и пропуснатите възможности.Мумиите искат не само да отстранят БСП от власт, а да я отстранят от политическата сцена задълго, ако не завинаги ! БСП трябва да бъде разцепена, маргинализирана и омаломощена.  Дори в сегашния си, не особено привлекателен вид, БСП е пречка за тотално и тоталитарно развихряне на буржоазният реваншизъм и реакция. Този момент е много важен сега и след казаното по-горе добива изключителна актуалност. Ставащото днес е двубой на същности между „дясната” улица и омерзеното и демотивирано „ляво”. Съотношението на силите не е в полза на лявото.Странното е, че в БСП никой не мисли по тези въпроси, т.е. че цари пълна дилетантщина. 

         Да, социалдемократическата БСП не отговаря напълно на мислите и надеждите на повечето от нейните членове и симпатизанти. Да, нейната политика и в опозиция, и като управляваща сила е опортюнистична, приспособенческа, инфантилна, непоследователна и, понякога, срамна. Да, много от нейния ръководен слой е с буржоазен манталитет, оял се от над 30-годишно пребиваване във властта. Да, много личности от този слой са нечистоплътни и предизвикателно презиращи членската маса. Да, всичко това е така. Но какво правят партийните членове ? Толкова ли са безпомощни или и  не разбират какво става ? Ще си отговорят ли на въпроса : защо колкото пъти БСП се докопва до властта, толкова пъти я гонят със скандали и демонстрации (изключение е тройната коалиция, но причината е в „царя”) ? Могат ли тези добри и отчаяни хора да мислят ?

         Така стигнахме до най-важното за момента, до народа.

          Защо така наречения НАРОД задълго попадна под ярем ? Защото той сам си е виновен. Тежко е да се изричат такива думи, но може би от там трябва да започнем ? Да, аз ненавиждам тази власт, ненавиждам я от 1989 г. Смятам я за общество от престъпници. Но с нея всичко е ясно, нейната природа не се е променила от времето на Андрей Луканов. А, виж, за народа е време да поговорим сериозно и откровено. Време е да кажем за неговата вина, за неговото безразличие и за неговата безпомощност.

            Като гледам протестите и управляващите, имам чувството, че всички ние се намираме в свят на идиоти, в ойкумена на заразната глупост. Народът няма да се вдигне за защита на своите интереси, защото глупостта и безволието окончателно станаха определящ фактор за господство на тези,които наричаме задкулисие.Не казвам, че режима е вечен, но той може да си отиде само в резултат на „елитен” преврат подържан от глобалната криза. От това положението на народа няма да се промени – той ще остане в управляемо състояние като немислеща сила.

            Защо народът, който непрекъснато иска социалност не се самоорганизира срещу дясната напаст ? Защо левите социални акции събират нищожен брой хора ? Защо непрекъснато се оставя да го мамят примитивни измамници и открити мошеници ?

            Може би  защото народа е демонтиран и раздробен на безброй островчета от седянки и говорилни. Но това вече не е народ, това е население, което бързо губи ума си и се превръща в неврастеници и непасионарни глупаци, които непрекъснато се оплакват : „Ах, ако се обединим ! Ако се намери истински вожд, всички ще тръгнем след него ! Но няма. Всички около нас са или агенти на ДС, или олигарси, или плутократи !”

            Е, щом е така, ще си го получите – ще продължават да ви мачкат тези мили мамички и татковци с „децата на капитализма” на раменете, тези умни и просветени интелектуални дриплювци. Защото десните винаги по-лесно и бързо се обединяват –тях ги води изключително силен мотив : ПАРИ, ПАРИ, ПАРИ !

            Ако има нещо по-силно от очевидната лява демотивация,това е принципът, че народът не трябва да се дразни и да се предизвиква. Наистина, той като понятие и като събирателен образ не може да достигне висотите на геополитиката и да проникне във  финансовите дебри Но той, въпреки всички резерви към организационните му и познавателни възможности, отлично се ориентира в законите на социалната еволюция и тези закони могат да отключат бездната на природната справедливост срещу ненавистното общество на надменните интелектуални привилегии. Тогава настъпва епохата на социалните революции и нищо не може да спре отприщеното естествено възмездие. То без политически авангард или се задъхва, или преминава в анархия, в слабо структуриран хаос, изгоден само на народните врагове.И в двата случая –лошо.

            Трябва да се помни, че „новия световен ред” се опира на колосални военни, технологични, финансови, информационни и организационни възможности. Опитите срещу него да се водят ариергардни боеве по линията на традиционните ценности и в рамките на правилата на наложената обществено-икономическа система, са смехотворни. Нужен е нов мирогледен проект и борбеност „без граници”.

            Ако е прав Антон Кутев, който заяви (в. „Сега”- 27.06.2013 г.) : "Сега, когато протестите са 10 дни вече, да си дадем сметка кои са хората на протестите. Говорим за заможните, умните в София. Нали техните данъци искаме да вдигаме, нормално е да протестират. От крайвреме това е формата на класова борба. В момента реагира частният интерес. Реагира през участие в протести или с подкрепа на протестите. Това е чиста форма на класова битка”, то тогава тази класова борба трябва да се води с инструментите на класовата борба. Готова ли е за това лява България ?

            В такава обстановка, условията за успешни действия на левите сили днес са три :

            А) Наличието на партия-авангард начело с харизматичен и образован лидер с креативно мислене (нарича се  емерджентен лидер, т.е. да  може да намира изход от всяка неочаквана ситуация).     

           Б) Решимост на паритийния актив заедно с актива на всички „леви” съзнателно да рискува (нарича се проактивно поведение и елиминиране на ситуационните действия).

          В) Непосредствено обръщане към най-пасионарната част от обществото (нарича се казусна мобилизация).

            Материалният израз на изброените условия, който ще го превърне в реална полтическа сила се нарича Единен национален ляв фронт. Няма друг път !

            Преди повече от 70 години по жълтите павета но София маршируваха българските фашисти и въсторжено пееха : „Рим, Берлин и Токио верни в борбата. Скоро ще наложат нов ред на земята!” Изглежда техни последователи са решили, че тяхното време пак е дошло. Но как свърши това време всички знаем.




Гласувай:
11



1. lesovski - ПАРИ, ПАРИ, ПАРИ
01.07.2013 11:29
Това е най- вярното в анализа! Няма по- силна партия в момента от партията на парите!
Наскоро в големия дъжд се разрових в домашната библиотека и попаднах на албума "За свободата" издаден от РМС през 1945 год. В него са поместени снимки и кратки или по- дълги очерци или бележки за убити - 372, ремсисти от софийска област. Тези бележки в повечето са писани доста наивно и патетично, но са искрени и показват какво е движело младите хора към саможертвата- общата борба срещу фашистката чума и буржоазния ред. Надявали са се, че ще се строи ново общество, общество на справедливост и прогрес. До голяма степен, наред с зиг- загите и глупостите, такова общество беше изградено и когато количествените натрупвания на парите в партокрацията и материалните ограничители на идеологията започнаха да пречат, си спретнаха дворцов преврат, за който и Вие сте казвали във Ваши анализи, работниците станаха съучастници!Това разбира се стана възможно и поради голямото предателство от изток, но у нас нещата са открай време на принципа на махалото и мазохизма!
Та да се върна на темата, в албума на преден план е изведен ОФ, партизанската клетва е свързана с ОФ, но водещата нишка е ясната- идеологическа платформа, силната вяра на тези който са се обрекли, като жертвени агнета, в името на идеал са били несломими. В съвременния подъл, комерсиален и зомбиран свят това постигат само религиозните фанатици. Капиталът, макар и обречен, ще търси и намира форми и средства да отлага "конвергенцията", а теоретиците на новата идеология тепърва трябва да напишат и да убедят следващите поколения КАКВО ДА СЕ ПРАВИ!
цитирай
2. jelezov - Професор Гиндев отново ни зарадва с ...
01.07.2013 13:10
Професор Гиндев отново ни зарадва с отличен текст. Съгласен съм изцяло с духа и буквата на написаното. Смятам обаче, че към трите „условия за успешни действия на левите сили днес”, необходимо е и то на първо място, още едно условие: революционна теория. Известно е предупреждението на класиците – „Без революционна теория няма революционно движение.” На този етап от развитието на човечеството стихийността на движението за революционно преустройство на обществото не заплашва ни на йота съществуването на капитализма, а, напротив, го укрепва. Марксизмът – като единствено възможна революционна теория и идеология – днес се намира в не добро състояние. От една страна, той бе безобразно догматизиран в ролята му на официална идеология на бившите социалистически страни. От друга страна, крахът на социализма в СССР и другите соц. страни бе изтълкуван, къде стихийно, къде предвзето, като свидетелство за неговата ненаучност и утопичност. Тези обстоятелства налагат, като предварително условие за разгръщане на революционно антикапиталистическо движение, не ревизия на Марксовото учение, а творческото му развитие в съответствие с неимоверно усложнилото се обществено устройство в глобален мащаб. Тази задача вече не е по силите на една личност, колкото и гениална да е тя. Необходими са ОРГАНИЗИРАНИ усилия на групи от учени-марксисти-ленинци. Има още едно съществено обстоятелство: реабилитацията на СТАЛИН. Без реабилитацията на личността му не е възможна реабилитацията на ДЕЛОТО МУ, а то е превелико, за да бъде оставено за разтерзание от духовни лилипути. Принос в решаването на тази грандиозна задача има творчеството на проф. Гиндев и особено неговият четиритомник ВЕКЪТ НА СТАЛИН. Освен него препоръчвам на ползващити руски език АНТИСТАЛИНСКАЯ ПОДЛОСТЬ на американскиа професор Гровер Ферр, където са разабличени всичките 61 лъжи на Хрушчов в секретния му доклад пред ХХ конгрес на КПСС. Има го в Мрежата.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1951116
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031