Сагата „42 народно събрание”, изразяваща волята на суверена на кого да повери управлението на страната, завърши. Тя съдържа две фази : първата фаза е свързана непосредствено с волеизявата на народа чрез избори. Това е социологическата или аритметичната част, или орязаната изява на народовластие. Повече или по-малко тя е обективна. Втората част е чисто политическа и върху нея народа няма пряко влияние. Тук действа субективният фактор, това е полето,върху което се разиграва пълното отричане на народовластието, заключителният акорд на една от най-големите лъжи на съвремието.
ИЗБОРИТЕ
На изборите се явяват субекти, които представят пред народа своите предложения за властови действия, ако имат пълната власт (програмата максимум). Полученото доверие е съгласие за тези предложения в пълен обем. Никой субект преди избори не казва минималните предложения, от които по никакви причини няма да се откаже, т.е. програмата минимум (това е първия „препъни камък”). Ако преди изборите няколко субекта образуват коалиция, предложенията се правят от името на цялата коалиция (това е втория „препъни камък”).
Властта, подготвяща изборите има една - единствена задача : за осигури свободно, неманипулирано и недирижирано изразяване на предпочитанията на избирателното тяло (електората), съгласно възприетите правила (това е третия „препъни камък”).
В този смисъл на избирателната борса се представят предварително режисирани и постригани списъци на кандидат-депутати непредпочитани от хората, нямащи нищо общо с техните препочитания (това е четвъртия „препъни камък”). Това е много старо социологично извращение използвана успешно и днес. При анкета не те питат, например, кой политик най-много харесваш, а кой политик от изброените харесваш най-много.
Резултати от изборите се обработват от държавен орган по предварително утвърдени правила (това е петия „препъни камък”) и се обявяват като окончателни. Възражения срещу тези резултати се решават от друг държавен орган – Конституционен съд (недемократичен орган, поради което е шестия „препъни камък”).
При тези изходни предположения, обявените резултати от изборите за 42-то Народно събрание са :
Общо гласоподователи : 6 899 951
Изборите се провеждат в 31 многомандатни избирателни райони
Избирателна активност : 51,33% или 3 541 745
ГЕРБ : 30, 74% или 1 088 732
Коалиция за България : 27,06% или 958 396
ДПС : 10,46% или 370 466
„Атака” : 7,4% или 262 089
Гласували за партии и коалиции останали извън парламента : 26% или 858 000
Негласували : 48,67% или 3 358 206
Или от общия брой гласоподаватели имаме следното :
ГЕРБ – 15,78%
Коалиция за България – 13,89%
ДПС – 5,37%
„Атака” – 3, 8%
ПОБЕДИТЕЛ В ИЗБОРИТЕ Е ПАРТИЯ „ГЕРБ”. ТОВА Е СЕДМАТА ПОРЕДНА ИЗБОРНА ПОБЕДА НА ГЕРБ.
При разпределението на мандатите, направено според правилата записани в Изборния кодекс, се вижда, че ГЕРБ има повече депутати от „Коалиция за България” в 8 многомандатни района, Коалиция за България има повече депутати от ГЕРБ в три района, а в 20 района броят на депутатите от двете политически сили са равни.
ДПС има най-много депутати в 4 многомандатни избирателни района, а няма депутати от 6 района.
„Атака” няма депутати в 10 избирателни района.
КРАТКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ИЗБОРНИТЕ РЕЗУЛТАТИ
Победата на ГЕРБ е убедителна. ГЕРБ получава 97 мандата, което е почти равно на резултата му от 2009 г. Това каза пред „Фокус” математикът проф. Михаил Константинов, член на борда на директорите на „Информационно обслужване”. „През 2009 г. истинският резултат на ГЕРБ следваше да бъде 103 мандата. Благодарение на световната глупост на някои т.нар. експерти от БСП, резултатът на ГЕРБ стана 116 и след решение на Конституционния съд – 117. истинският резултат на ГЕРБ от пропорционалния вот е 103 мандата.” По думите на проф. Константинов, малко хора знаят това и смятат, че ГЕРБ е загубил 20 мандата. Той добави, че БСП през 2009 г. е трябвало да има 48 мандата. „Поради собствената си глупост, загубиха 8. Така или иначе дори и да бяха имали 48 мандата, колкото им се полагаха, сега резултата е двоен. БСП трябва да бъде поздравена за удвояване на своя резултат. ДПС и „Атака” практически запазват резултата” (интервю през агенция „Фокус” – 14.05.2013 г.).
Интересното е, че резултатите за „Коалиция за България” се отнасят единствено за сметка на БСП. Това показва, че „Коалиция за България” се разглежда като фикция, в която коалиционните партньори са без значение. Затова не са виновни медиите, а БСП, която през цялата предизборна борба проведе всички свои обществени мероприятия единствено от свое име. Коалиционните партньори не бяхя представени и в следизборната пресконференция, на която ръководителите на коалиционните партии седяха не в президиума, а на първия ред в партера. Наистина, тези ръководители бяха избрани за депутати, но, изглежда, това е цялата отплата за тяхното участие. Много наблюдатели определиха това като „купуване на имидж”, при това по един недостоен и обиден начин. Характерен пример е търсенето на избираемо място по листите в различните избирателни райони на председателя на партия „Нова зора” Минчо Минчев. Отначало му беше предложено място в Бургас. След обструкции, беше пренасочен към Плевен, от там – в София-окръг, където предизвика бурната реакция на Кирил Добрев, и накрая кацна във Враца. И навсякъде го разглеждаха като натрапник. Какъв е приносът на коалиционните партньори в общия резултат на „Коалиция за България” не е известно.
Всички наблюдатели и анализатори се единодушни, че изборните резултати са безподобен абсурд. Гласоподавателите дадоха предпочитание на тези, които преди два месеца с улични протисти изгониха от властта. „За какво говори този факт ? Че над един милион от имащите право на глас заявяват, че са готови отново да бъдат прислужници, наемници, лакеи на хора от обкръжението на тази шайка, която ще остане в най-новата история на България със стъписващата неграмотност на своите управленски кадри, с просташкия стил на публичното си присъствие и с престъпните злоупотреби с обществените ресурси. Това е тежка диагноза” (Еми Барух от „24 часа” – 11.05.2013 г.).
„През последните две и половина десетилетия цялото ни общество напълно погрешно се отклони и пое пътя към крайно дясното и сега закономерно и с пълна сила си плаща издръжките за това” (Чавдар Николов във в. „Дума” – 22.05.2013 г.).
„Повръща ми се от този гъзоподаващ български народ...Разочарована съм и не се чувствам българка вече...Не искам вече и да чуя за този изпаднал народ... Чувствам се предадена от тъпаци и мерзавци, които чрез вота си закопаха и бъэдещето на децата си, заради едни мижави 20 лева... Боклукчийски народ сме !!!” (Микаела Мачева в нета, отпечатано във в. Сега” – 14.05.2013 г.).
С други думи, изпати си пак българският народ. Такава позиция не е вярна – такива са всички народи, защото изборните резултати, навсякъде по света се управляват от социологически закон, според който при абсолютно свободни избори, независимо от същността на формата на управление (тирания или пълна демокрация), до 30% винаги гласуват за предишната власт, при 20% колебаещи се. Ето историческото потвърждение.
„Невъзможно е да се твърди, че ако е единно кое да е съвременно общество би позволило да му бъде наложено диктаторско управление. Тук ще да е главния проблем, обществата всъщност много рядко са единни. Ето твърде обезпокоителен пример. В първите дни на 11 септември 1973 г. са избити между 2 000 и 15 000 чилийци, а общо до 1988 г. са унищожени физически, често след страшни мъчения, над 40 000 души. Дори при тези страшни зверства на чилийската хунта на пряко допитване до народа на 5.10.1988 г. цели 43% от чилийските избиратели, 3 000 000 правоверни католици, са за продължение на пълномощията на Пиночет за още 8 години (против са 55%). Това е неразбираемо за здравия разум, но възбужда и трайно обезпокоителни питания относно съвкупната ни съвременност.
И още : почти 30% повсместно практикуващи гръцки православни, си спомнят с добро времето на хунтата.
Българската партия ГЕРБ, свалена от власт в резултат на необичайни за нас улични протести с показни самоубийства, защото задуши с мизерия огромната част от българите, пак получи 31% одобрение. Нещо не е както трябва или пък е непознаваемо” (Иван Петрински във в. „Сега” от 9.05.2013 г.).
Цитираният социологически закон управлява много от реакциите на различните народи, които от позицията на елементарната логика изглеждат безумни. Не може по друг начин да разберем отношението на японския народ към американските си поробители, които с две атомни бомби унищожиха 300 000 души за няколко секунди и вече над половин век окупират Япония.
А какво да кажем за сърбите, които се натискат да влизат в ЕС, в същия този съюз, чийто военен алианс им „разказа играта” през 1999 г.
Всички партии, без изключение признаха, че изборите са били компрометирани. Това признание доведе ГЕРБ до парадоксалното предложение за касиране на изборите, което не беше подкрепено от нито една друга парламентарно представена партия, което хвърля съмнение в тяхната почтеност и вечна грижа за народа за сметка на тяхната „грижа” за топлите места в парламента и за облагите от властта.
Искането за касация е в Конституционния съд и остава да почакаме за края на буфонадата.
Патовата ситуация в парламента – нито една парламентарно представена политическа формация не може самостоятелно да формира правителство – доведе до появата на предложението за програмно правителство с одобрението на останалите парламентарни партии без ГЕРБ. Никой не знае какво точно е „програмно правителство”, защото всяко подобно правителство не може да бъде самостоятелен субект над суверена – то придобива своята лигитимност не от суверена, а от партиен парламент, в който всяка партия си има собствена програма, заради която е и в парламента. Изглежда, подобен ефимизъм идва да замести понятието „парламентарна коалиция”, навяващо неприятни асоциации с правителството на „Тройната коалиция”. Тържественото откриване на заседанията на 42-то Народно събрание (21.05.2013 г.) показа не само цялата абсурдност на парламентарната ситуация, но и недвусмислено доказа пълно игнориране на основното послание на народния протест – „старите муцуни” пак са тук и пак те ще ни управляват както си знаят и, че истинския коалиционен партньор на БСП е ДПС, което поставя в „партер” партньорите от „Коалиция за България”, каквато всъщност вече не съществува.
Напразно в. „Дума” от 20.05.2013 г. се мъчи да ни убеди, че платформите на БСП „За достоен живот”, на ДПС „За свободна и сигурна България” и „Планът Сидеров” имат своите допирни точки в много от секторите. Прави впечатление, че се цитира платформата на БСП, а не платформа на „Коалиция за България”, каквато няма и не е имало – коалиционните партньори загубиха своята идентичност за сметка на своето „физическо” оцеляване. Така се реанимира нещо познато и достатъчно примитивно и отвратително : в името на властта се съюзяват несъюзими политически субекти или по-точно – сенките на прехода.
Парламентарният цирк при започването на работата на 42-то Народно събрание показа, че ГЕРБ не е изживял синдрома на властта, т.е. не знае какво да прави като опозиция. Бойко Борисов се изплаши, че ще се изложи пред дипломатите от ЕС, ако провали заседанието, че ще си наруши имиджа на „европеец” или е получил указания от своите чужди куратори да бъде толерантна опозиция. Казаха своето и животинските вопли отвсякъде, че нови избори ще провалят страната, че без правителство държавата ще се срине.Всичко това бяха глупостите на онези, които по стечение на обстоятелствата се бяха оказали в парламента и на крачка от властта и които щяха за загубят „държавната баница”. Доскоро кралство Белгия живя повече от година без парламентарно избрано правителство и живя добре, а Българи си имаше служебно правителство и приет бюджет за 2013 г.
СЛЕДВАЩОТО ПРАВИТЕЛСТВО
Хитът на БСП, основния управленски инструмент предлаган за преодоляване на кризата, е програмното правителство на Орешарски. Без да се занимаваме подробно с неговата управленска програма, ще съсредоточим вниманието върху философията, която тя съдържа.
Всеобщо е признанието, че светът е в дълбока и многостранна системна криза, при която богатите стават по-богати, а бедните – по-бедни, т.е. пораженията върху народа са много тежки. Стремежът да се излезе от тази криза е общ и главния въпрос е : кой ще плати цената на кризата, цената на възстановяването, в смисъл, кои обществени групи, прослойки, класи, защото цената на поражението никой няма да плати.
Правителството „Орешарски” трябва да даде ясен отговор : ще плащат бедните или ще плащат богатите, ще плащат онеправданите или ще плащат онеправдателите. И тъй като правителството е, всъщност, правителство на БСП, партията ще носи и основната отговорност и тази отговорност може да я смаже. Рискът е в предварителния характер на обявеното правителство, като правителство от експерти. Експертният подход е инструментален подход, експертът мисли и решава как една вече поставена задача да я изпълни най-добре, но игнорира въпроса дали самата задача е смислена и допустима. Тук му е мястото да напомним предупреждението на Кант : „Научното варварство може да съдържа голямо усърдие, но без цели и идеи за преимуществено служене на човешкия род...Опасен недъг е, когато човек се затваря в предразсъдъците на някаква област от знанието. Такъв човек е научен егоист, циклоп и му е нужно още едно око, за да погледне на нещата от гледна точка на другите хора. Това е основата на научната хуманизация, т.е. на човечността на оценките” (Арсений Гулыга – Кант. „Млада гвардия”. Москва, 1981. Стр. 71).
Император Наполеон е бил голям почитател на науката и на учените и негова слабост бил великия учен Пиер-Симон Лаплас. Вече като Първи консул, на 10.11.1799 г. Наполеон назначава Лаплас за министър на вътрешните работи и на 15 ноември му поставя първата задача: „Консулите на Републиката ми възложиха да Ви предам да се заемете с търсенето на начини за създаване на група комедианти за войските ни в Египет. Ще бъде добре, ако групата включва и няколко танцьорки. Морския министър ще ви осигури средство за придвижване”. Няма данни как Лаплас е изпълнил поръчението, тъй като кораба е заловен от английската ескадра на Сидней Смит. Известно е, обаче, че английските моряци много са харесали мадамите. Скоро Наполеон уволнява Лаплас поради неговата управленска некадърност или, както се изразява императора : „поради прекаленото използване в управлението на безкрайно малките величини”. Толкова по въпроса за използването на експерти в управлението.
Затова ще поясним накратко част от самите задачи стоящи пред програмно-експертното правителство и тяхния философски смисъл.
Предполага се, че за да се стимулира заетостта, трябва да се стимулира малкия и среден бизнес. Очевидно, използван е ефимизъм : за да има малък и среден бизнес, трябва да има и голям бизнес, какъвто в България няма. Следователно, става дума за бизнес изобщо, което не е нищо друго освен стимулиране на капитализма, на личната инициатива, на конкуренцията – всички неща, които при сегашната глобална криза бяха отречени в целия свят. Малкият и среден бизнес не могат да стимулират иновации, не могат да движат научния и техническия прогрес.По принцип големите открития и нововъдения не могат да оцелеят в конкурентна среда.
Наличието на работа съвсем не е гаранция за сносен живот, т.е. важно не е откриването на работни места, а политиката на доходите (преки и косвени).
Това можеше да се предвиди, тъй като предизборната кампания не съдържаше никакви политически дебати, а само много шум и циркаджилък. От дебата отпаднаха важни сфери като : отбраната, членството в ЕС и НАТО, отношенията с балканските ни съседи и с Русия, патриотизъм и национализъм, съвремения капитализъм, бъдещето на българите като етнос и нация, език и култура и мн. други. Единствен Сидеров има смелостта да нарече нещата с истинските им имена, единствен той при откриването на 41-рото НС се обърна към посланиците от ЕС и ги обвини, че са гледали бездушно, докато българския народ е потъвал в бедност. А останалите депутати се усмихваха иронично и си бъркаха в носовете. Защото не са народни избраници, а назначенци.
В областта на политиката на доходите има още един философски въпрос : трябва ли човек да живее въобще след като престане да работи, след като престане да бъде „ефективен” ? Известно е, че всички правителства в последните 20 години, открито или под сурдинка признават, че пенсионерите са в тяжест на обществото. Но не само те са „неефективни”. Има наследствено болни, лица в неравностойно положение и други подобни. Просто пенсионерите са най-много.И, за да се маскира явното антицивилизационно послание, започват показни грижи за животни и благотворителност, за сметка на последователни и системни грижи. Народът трябва да принуди властта да оповести публично и на висок глас, какво е нейното отношение към лицата с „нетрадиционно доходно отношение” и на първо място към пенсионерите, за да знаят всички - те ще измират ли гладни и изоставени или ще си отиват достойно от този свят.
Да вземем други две важни сфери на обществения живот : здравеопазването и образованието. Преди да се правят каквито и да е „експертни” действия в тези сфери, трябва да се вземе решение, дали те са стока или обществена необходимост. Ако са стока, за стоката се плаща и по-добро здравеопазване и образование ще имат богатите – бедните да му мислят ! Цялата държавна политика досега е построена на допускането, че здравеопазването и образованието са стока. Така и само така те са съвместими с пазарния характер на българската обществено-икономическа и обществено-политическа система. Развитието на събитията показва, че поради „коалиционния” натиск на ДПС БСП започва да са отказва от ключови послания в предизборната си програма. В „левия” вестник „Дума” се появиха и опити за идеологическо оправдание на отказите. Някоя си Светла Василева, в материал с многозначително заглавие „Смъртта на площадната илюзия”, твърди че „след опиянението от победата идва ред на отрезвяването. И на връщане към азбучните правила на нашия свят, съгласно които не площадите, а оправомощените институции определят цените на тока” („Дума” – 14.06.2013 г.).
Явното оставане на ДПС в ролята на балансьор поражда тъжни мисли на поведенческо равнище. Натикано в последните 4 години в „политическия ъгъл” от ГЕРБ, движениетго възкръсна и отново ще управлява България. Каквото и да говорим за толерантност и търпимост, присъствието на един поробител, отишел си преди повече от 100 години, в ролята на ключов фактор в българския политически живот и в съдбините на страната, буди недоумение.
Очевидно е, че БСП не може да спечели самостоятелно избори вече 16 години. Това я кара да си продава „душата”, за да се докопа отново до властта.Може да се каже и по друг начин :социалдемократическо правеителство не може да изведе България от каквато и да е криза, да не говорим за глобална криза на капитализма.Най-доброто, което може да направи, е да се мъчи да ни радва с „капитализъм с човешко лице” (какъвто няма !) и да тушира според възможностите си народни протести (с което успешно се справя !). Този идеологически и мирогледен мутант демонстрира пълна политическа импотентност и от снобизъм или от продажност не можа да създаде и подкрепи политически субекти, чието присъствие да му дава възможност за такова маневриране, осигуряващо му действително прилагане на програмните послания.нищо друго освен подигравка към БСП звучи отговорът на Орешарски, защо неговото правителство се отказва от отмяната на плоския данък : „Когато една партия спечели над 51%, тя може да реализира нейната си програма” (в.”Сега” – 26.05.2013 г.).
Правителството „Орешарски” не е ляво правителство. В него има хора наричани „експерти”, но никой не знае тяхната „експертна философия”. Само един пример. Каква е военната философия на новия министър на отбраната ? Има ли нужда страната от наборна армия или ще остане с армия от наемници ? Има ли нужда армията от Генерален щаб или от сегашното интегрирано командване, начело с Началник на отбраната? Ще се опира ли армията на българската военна традиция или ще копира далечни модели ? Ще участва ли българската армия в международни полицейски операции или ще се съсредоточи върху въпросите за отбраната на страната ? Ще приеме ли България чужди военни бази на наша територия? Ще продължават ли частни компании да охраняват военни обекти ? И много, много други.
Подобни въпроси ще трябва да се задават към всички, без изключение, министри – експерти, за да стане ясна общата картина. Това едва ли ще се случи. Предложената „министерска салата” не вдъхва никакъв ентусиазъм. „Кабинетът „Орешарски” е кабинет на Сергей, Моника, ТИМ и ДПС. Той е пълен със семейни приятели, любовници, бизнес-партньори, хора от ГЕРБ и зависими по всички линии” (Татяна Дончева пред БНР на 30.05.2013 г.).
Подобни „демократични политически практики” са изключително рискови в перспектива. Половината състав на кабинета е с „десни биографии”. Това са хора, органически чужди на левицата. А левицата ги припознава като свои, но защо? Изглежда, в БСП продължава да текат процеси за радикална подмяна на идеологията и тъй като ръководството на партията е безсилно срещу левия идеализъм, са решили да задръстят лявото пространство с „десни” хора. Това е нов подход, белязян с явни пристъпи на шизофрения – това е пряк път към психиатрията и към политическата смърт (по изложението на Румен Петков - POGLED-INFO от 29.05.2013 г.).
Ако не друго, народът се убеди, че чрез протести могат да се решат много повече неща в негов интерес, отколкото чрез гласуване (Живко Георгиев, социолог, във в. „Труд” – 16.04.2013 г.). Беше разбита още една илюзия от първите години на прехода.
Предлаганата алтернатива „или ГЕРБ или БСП с ДПС” не е никаква алтернатива. Тя няма нито политическо, нито икономическо, нито мирогледно основания. Тя е зачената в грях и отгледана в мръсотия.
Какво ни остава ?
„Не ви харесва ГЕРБ, вземете Орешарски и Станишев ! Ако те не са хубави, чакат в „топъл” резерв Кунева и „патриотите” от СКАТ ! Иначе температурата на чувствата се държи висока от елементи като Я.Янев, „бичметата” на Волен, току виж и флашка някаква излязла или пък блокиран „Орлов мост”...(Свилен Димитров – в моя архив).
За втория път съм писал и говорил не един път. Казал го е много известен човек : „Капитализмът създаде чудовищно несправедлив ред. Трябва да се създаде друго общество, в което печалбите и богатството да бъдат обявени за пороци”. Не се цитира нито Маркс, нито Енгелс, нито Ленин. Това е Бил Гейтс – най-богатият човек на планетата.
Проблемите на капиталистическия свят са системни и не могат да се решават с монетарно стимулиране.
Човекът има малко изучен вътрешен механизъм, който му доставя информация, че въпреки всички защитни механизми, които притежава, той живее несправедливо и в неподходящ свят. Подобна информоция не се усвоява нито бързо, нито лесно, но се натрупва и от кого по-рано, от кого по-късно се осъзнава.
Всички ние още не сме достигнали до масовото осъзнаване на мочурището, в което живеем. За твърде много хора, които друг живот не са живели, това мочурище е нормално битие. Да се надяваме, че всичко добро предстои. Разбира се за тези, които не са затънали в лайната.
© Таблетът в българската политика
© Що й трябваше на Мария Габриел на баир...
