Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2013 13:06 - БЕЛЕЖКИ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 2106 Коментари: 0 Гласове:
4



Съвременни български историци, журналисти и политици обвиняват БКП че продала Македония на Тито и, че, всъщност, самостоятелна Македония откъсната от България е дело на Коминтерна. Да видим как в същност стоят нещата.

            Македонският въпрос възникна десетки години преди създаването на Коминтерна и е продукт на геостратегическите игри на европейските Велики сили. Какво попречи на българската монархия и на новата българска буржоазия да решат въпроса в течение на 41 години до създаването на Коминтерна ?  Защо някой се сърди на някого, че щом  не си е свършил работата за половин век, друг я свършва не както на него му се иска ? И как, собствено казано, другия я свършва ?

            Отговорът е потресаващ – Коминтернът решава въпроса както се мъчи да го реши през 21-я век Европейския съюз.

            Какво значи това ?

            Това означава, че от гледна точка на геополитически, геостратегически и глобални интереси или от класови и интернационални интереси, македонския въпрос не можеше да бъде решен пряко в полза на България и за това е решаван по единствено възможния за тогава и за сега начин.

            Да видим какъв е този начин.

            През 1910 г. по линията на 2-рия Интернационал се създава Балканска социалистическа федерация, преименувана през 1920 г. в комунистическа. В нея членуват българската, югославската, гръцката и румънската компартии. Македонският въпрос е поставен още през 1910 г. на първата конференция на  федерацията.

 След влизането си в  Коминтерна националните компартии отново внасят за решаване най-болезнените си въпроси : българската, югославската и гръцката компартия – за Македония ; румънската компартия – за Трансилвания и Добруджа. На дневен ред са национал-освободителните движения в Тракия и Хърватско. Особено тежко е положението на Югославската компартия, която не е в състояние сама да реши своя национален въпрос. При тези обстоятелства Коминтернът трябваше да вземе решение. Но Коминтернът не е нито Академия на науките, нито някакъв Върховен наднационален съд. Коминтернът е боева класова организация на световния пролетариат. Неговото решение може да бъде само в руслото на марксизма, което единствено може да задоволи всички балкански национални партии. Същността на това решение е следната.

            Населението на областта (територията) наречена Македония, трябва да се самоопредели. За да стане това, населението трябва да се обособи в самостоятелна държава или да се създаде Балканска федерация. Македонският въпрос е решим само във федерация на свободни държави. Балканските комунистически партии трябва да работят за създаването на Балканска федерация и за самостоятелна  волеизява на населението по македонските земи. Най-добре е Балканската федерация да бъде съюз на съветски републики.

            Сталин разяснява подобна позиция в речта си пред югославската комисия на Коминтерна на 30.03.1925 г. Сталин говори в отговор на речта на Семич, лидер на десния опортюнизъм в Югославската компартия.

            “Аз мисля, че др. Семич не си е изяснил напълно основната същност на постановката на националния въпрос при болшевиките. Болшевиките никога не са откъсвали националния въпрос от общия въпрос за революцията...Те винаги са го разглеждали в неотделима връзка с революционната перспектива.

            Др. Семич цитираше Ленин, казвайки, че Ленин е стоял за закрепването на известно решение на националния въпрос в конституцията. С това той, др. Семич, навярно искаше да каже, че Ленин като че ли е смятал националния въпрос за въпрос конституционен, т.е. не въпрос на революции, а въпрос на реформи. Никога Ленин не е страдал от конституционни илюзии. Ако е говорил за конституцията, той е имал предвид не конституционния път за разрешаване на националния въпрос, а революционния път, т.е е разглеждал конституцията като резултат от победата на революцията...

Постановката на националния въпрос в историята на руския марксизъм имаше два стадия : първият е дооктомврийски, вторият – след октомврийски. В първият стадий националния въпрос се разглеждаше като част от общия въпрос за буржоазнодемократическата революция, т.е. като част от въпроса за диктатурата на пролетариата и селяните. Във втория стадий, когато националният въпрос се разшири и превърна във въпрос за колониите, когато националният въпрос от вътрешнодържавен се превърна в световен въпрос, - националният въпрос се разглеждаше вече като част от общия въпрос за пролетарската революция...

Несъмнено погрешен трябва да се смята опита на др. Семич да трактува националния въпрос в Югославия без връзка с международната обстановка и с вероятните перспективи в Европа... Югославия не е напълно независима страна, тя е свързана с известни империалистически групировки и не може да избяга от голямата игра на силите, която се води вън от нея”.

От разясненията на Сталин излиза, че македонският въпрос можеше да се реши в полза на България (както трябваше да се реши) само и единствено на бранното поле. Българската монархия и българската буржоазия се оказаха неспособни да го направят. Коминтернът не можеше да го реши вместо тях. Това особено пролича след края на Втората световна война.

             „Питам Молотов : „Българите често задават въпроса : защо след войната не сме им дали част от Гърция, крайморската област ?Другаря Коларов, който работеше с Димитров, настояваше за това – отговаря Молотов – Но беше невъзможно. Защо не успяхме да вземем целия Берлин ? Щеше да е по-добре. Но трябваше да имаме мярка. Англичаните и французите нямаше да се съгласят. Повдигането на такъв въпрос щеше да причини неприятности точно в началото на мирния процес. Консултирах се с Централния комитет и ми беше казано, че моментът е неподходящ. Трябваше да си замълча. А Коларов много напираше. Добро желание, но не своевременно”. (Феликс Иванович Чеув – Сто сорок бесед с Молотовым.”ТЕРРА”. Москва, 1991).

          Коминтернът не носи никаква вина за развитието на македонския въпрос във времето. Основните причини са : геополитическите и геостратегически игри на европейските велики сили, престъпните действия на българската монархия и най-важната – некадърната и скапана българска буржоазия.

          Така остана нерешен „македонският въпрос” – бедата и болката на България, геополитическото и геостратегическо унижение на България, предупреждение за всички народи никога да не подценяват националния въпрос при каквато и да е господстваща идеологема (виж „Векът на Сталин”, книга първа, стр. 370-418).

            Коминтерна е разпуснат през май 1943 г. далече преди титова Югославия да започне официална дебългаризация на Македония. Ако трябва да бъдем точни и последователни, Тито не е първият започнал дебългаризацията на Македония- във Вардарска Македония още от есента на 1912 г. сръбските власти подлагат на натиск месните българи да се обявят за сърби. Управлението, установено от ВМРО в Охрид, Велес и други места е разтурено, много български дейци са убити от сърбите, на гонение са подложени свещеници и учители, на чието място идват сръбски такива, български училища са закрити, а сръбските чети извършват насилствено разоръжаване на селските милиции с побои и убийства над етническите българи. Тогава 15 хил. местни българи напускат местата, където са се родили не само те, но и техните прародители. Някой ще отрече ли, че тези действия срещу българите са политика на етническа асимилация и жестокост. Титовци просто се възползваха от историческите обстоятелства, както сърбите са правили през всичките години от съществуването на двете държави – Югославия е страна-победителка във Втората световна война, а България е победена страна като верен съюзник на нацистка Германия. Западните съюзници уважаваха съпротивата на Югославия и не признаваха българската Съпротива. Ако не беше СССР и Сталин, на България щяха да се случат и по-страшни неща от дебългаризацията на Македония.

            Загубата на Македония, Беломорска и Одринска Тракия е цената, с която българския народ заплати за нацистко-фашисткото безумие на своята буржоазия.

            Една съвеременна „македонска” карта ще ни покаже не толкова степента на дебългаризация, колкото истинските граници на България и териториите, които са ни отнети.

image

Жалко е, че България не можа да намери най – печелившия път към националната полза. Българската буржуазия повече се страхуваше от собствения си народ, отколкото от Хитлер и затова понесе заслужено наказание. Може да си представим, каква щеше да бъде съдбата на България без подадената ръка от Съветския съюз в тежките дни и години след 9.09.1944 г.

            Какво може да бъде българското национално становищи по македонския въпрос днес ?

            България трябва да заяви на висок глас пред света следното : има въпрос, по които България няма да спори с никого. Територията Македония е населена с българи и е българска територия. Такава и ще си остане, независимо дали страната ни е в ЕС или извън нея. България не предава и не продава своята хилядолетна история. Няма да водим война с никого, но в границите на Република България ще се отнасяме към Македония като част от България и по същия начин ще изграждаме и пазим българската идентичност.















Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1948298
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031