Заглавието е откъс от вапцаровото стихотворение „Земя”. Изглежда, класиците затова са класици, защото тяхните произведения са актуални за всички времена. Наистина, ако се огледаме около себе си, колко „българско” е останало в нашето обкръжение и у нас ? Може да повикаме на помощ друг наш класик – Петко Славейков. Ето какви стихове пише той през 1873 г. :

                   Народ такъв, за друго недостоен,

                   Освен за мъки, нужди и тегла,

                   Неучен род, безсмислен раб, спящ войн,

                   Що чака той за тези си дела ?

(из стихотворението „Жестокостта ми се сломи”).

            Трети класик – Иван Хаджийски -  ще ни посочи една от причините за такива мрачни мисли : „Чрез копиране ние се приближаваме в някои отношения към европейския напредък, но за това копиране плащаме скъпи връхнини. Когато се върнем от чужбина, ние донасяме нещичко от науката и техниката, без да можем да пренесем чуждите индустриални тайни, капитали и пазари. Едно нещо ние положително донасяме : европейските вкусове към живота, европейските образци на харчене – лукс, моди, бижута, декоративен блясък и всевъзможни средства за показ” („Оптимистична теория за нашия народ”. Съчинения в два тома, том първи.”Български писател”. София, 1974. Стр. 43). Изследвайки психологията на Априлското въстание, Иван Хаджийски пише за решаващата роля на "закона за колебанието". За да вдигнат еснаф и земеделци на оръжие, апостолите подържат илюзията, че всеки момент ще дойде помощ - от Русия, Сърбия. Разпространяват се легенди като прочутия надпис "Туркия ке падне". Но след като прииждат не братски полкове, а турски низами, въстаниците махат калпаците и нахлузват пак фесовете. Гонят воеводите. "Но пристига Иван Ворчо: А бе вие луди ли сте? Наши братя, 12 000 сърби и 3000 души българчета от влашката земя, с девет байрака дойдоха в Панагюрище, до довечера половината са тук в Копривщица! (....) Фесовете бяха натъпкани в джобовете и върху главите отново цъфнали народни калпаци, за да бъдат разместени след няколко часа отново." Утешителното е, че „законът за колебанието” е приложим за всички народи по планетата. 

          Ще завърша краткия политико-поетичен анализ на последните български избори  като цитирам пак класика. Стихотворението е от Никола Йонков Вапцаров и чудесно описва не само едно далечно отминало време, но и нашия днешен ден.

 

 

                                                Селска хроника

По радиото някой 
шумно спори. 
С кого? 
Не знам. 
А може би с народа. 
Говори си и нека си говори, 
нали затуй му плащат хората.

“Държава има, 
има власт, която 
неспирно бди 
за ваште интереси. 
Хвърлете лозунга! 
Плаката на земята! 
Народът е доволен, 
сит 
и весел.”

Във кафенето 
някой се изсекна 
и дълго трна 
със здравите опинци, 
огледа се и каза уж полека: 
- Комай ни лъжат 
тия синковци. 
А и в писанието 
писано е божем:

“Глас народен - глас божи.” 
- Комай си прав - 
обади се от ъгъла 
един младеж 
със глас от глад изстинал, - 
нали така ви лъгаха 
и през 
петнайсета година?

И ако нас ни карат 
да умираме, 
а ако нас ни тикат 
към куршумите, 
то сигурно и лудия 
разбира, 
че ние трябва 
да си кажем думата.

Та казвам аз, 
понеже няма 
олио 
и хлябът е 
от мъката по-чер, 
един е лозунга: 
Терора долу! 
Съюз със СССР!

          В наши дни краят на стихотворението е пълно с метафоричен смисъл. Нека се опитаме да го разгадаем.

           Свидетели сме на вандалщина спямо национални герои и национални светини. Последният пример е посегателството върху паметника на  Вапцаров, създаден от големия скулптор Николай Шмиргела. Този паметник наскоро беше преместен в музея на тоталитарното изкуство в София и то от кого ? – от министъра на културата в правителството на ГЕРБ, българинът Вежди Рашидов. А това е още едно доказателство, че в България настоящата дълбока криза и мизерия са в състояние да родят чудовища. (Ваня Добрева във в. „Дума” от 11.05.2013 г.).

            Втренчили сме се в „интегрирана” Европа пълна с нацистки призраци, раздирана от вътрешни противоречия и пристрастена от ксенофобия към новите страни-членки. Това е Европа на бившите робовладелчески държави, в които качеството на живота се дължи на експлоатацията на други страни-роби.

България изкуствено беше навряна в чужда цивилизационна среда, която не позволява осмислянето на нейните собствени проблеми.

            Бедний, бедний Вапцаров, какво си мечтаел, когато си писал стихотворението „Селска хроника” ?! Предполагал ли си ,че ще се пръкнат и развъдят масово такива потомци с „нетрадиционна мирогледна ориентация” ? Не станаха ли много „американските каскети” по главите ни и „джулай морниг” в сърцата ни ? Къде заровихме нашите Велики предтечи ? – ето защо са актуални нашите велики поети.

            ЗЕМЯТЯ НА БОТЕВ И ЛЕВСИ ОТНОВО Е РОБСКА ЗЕМЯ !

            Нека Духът на историята и Бог, ако го има, да бдят над народа ни !

... ЗЕМЯТЯ НА БОТЕВ И ЛЕВСКИ ОТНОВО Е РОБСКА ЗЕМЯ !"

Нека Духът на историята и Бог, ако го има, да бдят над народа ни !....... НЕКА !