Не познавам лично Л.Решетников, но съм чел негови материали от конференции и списания. Така че нищо лично в написаното от мен няма.
Несъмнено, Решетников обича България и българите, познава българската менталност, историята на българо-руските отношения и ратува за близки ментални връзки между двата братски народа. Фактологично всичко в неговото интервю е вярно. И, въпреки това, се усеща някаква празнота, нещо неизказано –няма я връзката между близкото и по-далечно минало и днешния ден, няма дори повърхностен разрез на днешната българска менталност, така, както е направено с руската менталност. Отдавам тази празнота на проста тактичност от страна на Решетников, защото би трябвало да се кажат редица неприятни истини. Ще се опитам да запълня тази празнота.
Всеки, който отблизо е наблюдавал политическите процеси в България през последните 23 години ще си спомни, че официалното начало на българската русофобия сложи министър на външните работи от първото правителство на СДС, който от трибуната на Народното събрание заяви, че ще съди Съветския съюз за нанесени вреди и пропуснати ползи за България. Съпругата на същия този министър беше дъщеря на генерал от КГБ. От тогава българската русофобия само нараства. Част от нея е документирана в моята книга „Демократичен махмурлук”, из-во „Зора”, от 2009 г. В нея можете да прочетете потресаващи цитати на човешката глупост и злоба. Предлагам само четири от тях :
● Забравете „Лебедово езеро” ! Руската школа в балета е рожба на соцпропагандата. (Константин Дамянов).
●България никога не е искала Русия да я освобождава. (Георги Мамалев).
●Русия отказала да спаси Левски (Георги Тахов).
●Американците са ни освободили от турско робство, а Русия само е минала след тях и е обрала лаврите (Клара Петрова) ◄
Цитираното наистина е отвратително, но мое твърдо убеждение е , че българските русофоби са бледо копие на руските русофоби и това също е един голям проблем. Тук Решетников е прав, като отбелязва, че „България всъщност е нашето огледало - и у вас се случи това, което стана в Русия. Та гледаме се ние в огледалото и се ядосваме - виждаме себе си, но не си го признаваме”. Затова казвам, че проблема е голям и винаги, когато говорим за българската русофобия, трябва да са оглеждаме за подобна руска русофобия.
Последните години откриха и друг източник на русофобия, който е много особен, защото е свързан с мирогледни и цивилизационни компоненти и засяга днешния ден и на България, и на Русия. Българският народ категорично отхвърля възможността Русия да ни учи на капитализъм. Протестите в България потвърдиха неприятния факт, че българите не искат социализъм, а егалитарен капитализъм. Но в такъв случай руския капитализъм е много, много далече от всякакъв егалитаризъм. При такава реалност двете страни трябва да разговарят по съвсем друг начин -става дума за руската политика към България. По въпроса са писали много български и руски изследователи и аналитици, но поне към днешния ден той изглежда нерешим. Впрочем, намекът на Решетников по проблема е многозначителен, но леко изместен от практиката в религията : „Нали знаете - руснаците никога не водим битки за пари, водим ги за и от обич”.
Сегашната руска политика към България може да се определи като късогледа. Това означава, че тя е безперспективна и за Русия, и за България. Това признава сдържано и г-н Решетников : „Днес геополитически мислещият човек също разбира - ключът към Балканите за Русия е именно България”. Но България е поставена в геополитически вакум. На институционално равнище отношението на Запада е много въздържано, а на обществено равнище е съпроводено с пренебрежение и открити подигравки. В крайна сметка, в моята страна трудно могат да се открият други значими геополитически интереси, освен пълното ни цивилизационно откъсване от Русия.
В такъв аспект звучи напълно приемливо разсъждението на Борис Усвяцов : ”Ако се безпокоим за съдбата на Русия, не бива да ни е безразлично какво се върши в граничните с нас страни. Нужна ни е точно разработена стратегия за отношенията ни с тях. И в нея, на първо място, е икономиката, позволяваща да си сътрудничим и в други области. По тази линия не можем да се конкурираме с американците, но наличието на стари икономически връзки, все пак дава определена надежда. Естествено, за тяхното въстановяване и развитие, за извеждането им на по-високо качествено развитие ще трябват не малко финансови средства. Обаче нямаме голям избор : или се охарчваме, или ще живеем в чуждо обкръжение. Сега все подчертаваме колко ни стуват специалните отношения с Белорусия. Какво пък, хайде да не плащаме. И какво ще получим в замяна ? – Фронтови Смоленск като буферен град, което се е случвало само в най-страшните времена на руската история”. (в. „Зора” от 11.02.2003 г.).
Към този цитат ще добавя и изказването на Искендер Хасимов : „Днешната „прагматична” външна политика, която не прави особена разлика между „Йемен и България” (бележка- моя) и се стреми да осигури текущите материални интереси на държавата, е съвсем неподходяща. Трябва да се прави разлика, да се акцентира, и да не се боиш, че ще те разберат неправилно” (пак там).
Тази днешна руска външна политика на Русия по отношение на България се отрича от българския народ. Той чака съвсем други послания от Великата славянска държава, а не „Лада” в нов „капиталистически облик” (в. „24 часа” от 1.03.2013 г.) – мутри, олигарси и плутократи си имаме предостатъчно за нашата малка страна (появи се информация за 10 български милиардери ?!!). Русофилията във всички нейни прояви се нуждае от ново осмисляне и от нов вътрешен импулс. Историческата памет е свещена, но трябва да се внимава с „природната, органична, генетична обич” (Решетников), защото Каин е убил Авел, а те са били братя.
Все още нито България, нито Русия са наясно със себе си и докато този мътен период не отмине, русофилията ще бъде голям проблем. Предлаганото ново руско месианство не върши работа. Като негово оправдание най - често се цитира знаменитото четиристишие на Фьодор Тютчев:
Умом Россию не понять,
Аршином общим не измерить.
У ней особенная стать
В Россию можно только верить !
На тези, които прекаляват с поетичната аналогия ще трябва да напомним, че още в съветско време беше даден “нов прочит”, може би не съвсем почитателен, на това четиристишие:
Давно пора бы, вашу мать,
Умом Росиию понимать.
(автор е поетът-десидент Игор Губерман и двустишието е в политкоректен вариант). Опасното е, че, ако послушаме този съвет, трудностите и противоречията ще се усилят.
Единственият траен български интерес към Русия е в сакралната сфера, това е ментален интерес, виртуален интерес. Колкото и е да е тлееща, колкото и да е затихваща, още е жива българската надежда от времето на епичните битки за национална свобода. Надеждата, че Русия ще се въздигне пак и в своя нов-стар ипостас (образ) ще обърне най-сетне поглед към своята по-малка сестра. Съвсем малко осъвремена тази надежда предполага, че Русия е нужна на България в каквото и да е качество. Но за нас е важно да знаем какво е това качество – различните качества изискват различна русофилия. И, за да бъде знанието полезно, трябва да направим главното : да върнем автономността на българо-руските отношения, т.е. тези отношения да не зависят от „топлината” на отношенията Москва-Вашингтон и Москва-Брюксел, както впрочем и от капиталистическата ефективност.
Уолт Гарлингтън: Ще удари ли войната в У...
Нови хиляда убити украински фашисти на б...
Звучен шамар, ф******и изтърсаци. Тоя, к...
Държавният департамент: Всяко ангажиране...
02.03.2013 21:06
Присъединявам се с две ръце!
Искат и чакат аванта.
Нефто на низки цени.
Газ на още по - ниски.
Ако може и още нещо като подарък. За да ги "обичаме".
Няма как. Пазарна икономика, пичалбица. Нали максималната печалба е мечта и заветна цел на всеки нормален капиталист, даже ... представи си, не само на американския, но и на руския.
Пишаем се западнофили и американофили ... Ами нека те им(ни) отпуснат аванта, като газ, петрол, и нещо по - така.
Ядец, няма. Не дават. Навикнали са да взимат. Не са по даром давани облаги.
ЗНАЯТ СИ СМЕТКИТЕ ОРАТА, ЗАТОВА ИМАТ И ИМ ОСТАВА. И ПАК НЕ ДАВАТ И ТРОХА, СТОТИНКА ...
ИНТЕРЕСО КЛАТИ ФЕСО.
А Русия и без неблагодерници като нас ще помине.
