Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2013 09:55 - РЕЖИМЪТ В БРЮКСЕЛ КАТО ЧАСТ ОТ ГЛОБАЛНИЯ ПРОЕКТ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 1898 Коментари: 1 Гласове:
3




Повод да напиша тази статия е материала на Николай Слатински – „Седем мои разсъждения по повод на една изключителна реч”  ( виж   POGLED●INFO - 1.02.2013). Това е опит за анализ на речта на английския министър-председател Дейвид Камерън за бъдещето на Европейския съюз и на Великобритания.

            Познавам Н.Слатински отдавна, някъде от началото на 90-те години на 20-я век, имали сме общи дела и винаги съм изпитвал към него лична симпатия. В последните години  той се отдаде на научна работа в областта на националната сигурност и на геополитиката. Доколкото ми е възможно следя неговата дейност, макар че комуникациите между нас са затруднени. Ето защо не е чудно, че проявих интерес към последния му материал.

            Подзаглавието на статията е „Нещо абсолютно лично за европейската реч на Дейвид Камерън”, което подчертава не само субективния поглед очистен от всичко друго освен от личния опит, личните пристрастия и личните светогледни нагласи, но и затруднява каквито и да било оценки излизащи извън алтернативата „харесва ми – не ми харесва”.

            За да приключа с увода ще кажа, че статията ми хареса и то като стимул за обсъждане на проблем, който виси със страшна сила върху всички нас, българите, и който, искаме или не искаме, решава нашата бъдеща съдба.

            Като цяло Николай Слатински остава убеден привърженик на обединена либерална Европа и на нейното геополитическо месианство, на нейната самостоятелна геополитическа роля в света.

           Шестото ми разсъждение е породено от друго мое убеждение – пише Слатински - а именно, че главната стратегическа задача и главният, съответно, стратегически дефицит на Европа не са основно и единствено в сферата на институционалната й архитектура (по-централизирана vs. по-децентрализирана) и в модела на пазарни отношения (по-либерални vs. по-социални), а на първо място в осъзнаването на цивилизационната мисия, на геополитическата роля, която Европа трябва да играе в днешния (и утрешния) свят!

Европа носи огромна, неотменима и несподелима мисия и отговорност за оцеляването и развитието, за мира и сигурността на нашата Планета.

Това изисква от Европа дългосрочна мъдрост, визионерско мислене и стратегическо лидерство - само те могат да й позволят да осъществи плавна и управляема трансформация на сегашния еднополюсен геополитически и свръх-либерален геоикономически модел към многополюсен и плуралистичен геополитически и алтернативен социалнолиберален и повече щадящ околната среда, планетарните ресурси и човешкото достойнство геоикономически модел.”

            От тази постановъчна гледна точка Слатински критикува Камерън, че не приема европейската цивилационна мисия и, че пророкува провал на глобалната роля на Европа.

           Оттук и главната слабост на речта на Дейвид Камерън – той провижда и заявява, че е готов да работи за такава Европа, която няма да се справи с цивилизационната си мисия и геополитическата си роля.

Не, това не значи, че той е за по-слаба Европа. Това значи, че той е за по-егоистична и по-затворена в себе си, по-самодоволна и по-изолирана в своите проблеми Европа.
            За мен не това е предназначението на Европа
”.

            Мисля, че в заключението Н.Слатински е проявил необоснован исторически оптимизъм и е подценил истинската роля на Великобритания. Процесите в света са по-дълбоки и реалистични и излизат извън чисто субективното мнение основано на предпочитания.

            По територия, Великобритания (244 820 км.І) не е сред големите европейски държави. Пред нея са : Украйна (603 700 км.І), Франция (547 030 км.І), Испания (504 851 км.І), Швеция (449 964 км.І), Германия (357 021 км.І), Норвегия (321 685 км.І), Полша (312 685 km.І), Италия (301 230 км.І). Но исторически и фактически тя е наследница на световна империя. Колкото и да изглежда странно, практически света се управлява от Великобритания, докато САЩ са в ролята на инструмент.

            Британското съдружество на нациите наброява 54 члена : 3 – в Европа, 13- в Америка, 8 - в Азия, 19 – в Африка. В съдружеството е приета Мозанбик, която не е влизала в Британската империя. Населението на Съдружеството е 2 милиарда от планетарното или почти 30%. Важно наследство от империята е разпространението на аглийския език в Съдружеството – това е огромна територия, в която са разпространени западните ценности и стандарти.

            Глава на Британското съдружество на нациите е английската кралица. Освен на Великобритания, тя е кралица на : Австралия, Антигуа и Барбуда, Бахамските острови, Барбадос, Белиз, Гренада, Канада, Нова Зенландия, Папуа –Нова Гвинея, Сант-Винсънт и Гренадини, Сент- Китс и Невис, Сент-Лусия, Соломоновите острови, Тувалу, Ямайка. Тя също е глава на англиканската църква и Върховен главнокомандващ на британските въоръжени сили. Правата на британската кралица са права на абсолютен монарх. Тя назначава министър-председателя който си избере, независимо от разпределението на местата в парламента ; може да уволни правителството ; да разпусне парламента ; да обявява война без законодателни ограничения и без да обяснява причините (поводите). Кралицата контролира всички  власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. По-голяма концентрация на властови пълномощия няма нито един лидер на държава в света.

            През 2007 г. в Британското съдружество започнаха разговори за неговото разширяване. Инициативата беше от Генералния секретар на Съдружеството Д. Маккинън и е беше подкрепена от английската кралица. Ставаше дума за приемане на такива страни като Руанда, Йемен, Сомалия и Израел (??!!).

            Като допълнение, Великобритания е концентрирала в Лондонското Сити невероятна финансова мощ. Тази миниатюрна (2,6 км.І), почти независима държава възниква през 1435 г. и днес управлява активи от $ 9 трилиона. По обем на търговията с валута Сити заема първо място в света, надминавайки Ню-Йорк и Токио взети заедно.

            В областта на геополитиката Великобритания също съществено се отличава от държавите на континента – тя е аглосаксонска държава и е най-верния и предан съюзник на САЩ, неговото първо АЗ. Едновременната принадлежност към две геополитически реалности предполага и солидни геополитически дивиденти. До този момент Великобритания успешно ги ползва.В тази роля, тя е живата, реална свръзка на евроатлантизма, предтеча на бъдещ междуконтинентален Глобален съюз, нещо като Евро-Атлантическа федерация Пред такъв мегасъюз бледнеят всички други опити за геополитическа конкуренция, например, Евразийския съюз.

            Как си представятe такава държава със своята кралица и със своето Сити да се подчинява на някакви неизвестни никому бюрократи от Брюксел ?! Кои са тези Барозу, португалски политик приличащ на надебелял изпълнител на шансони и Ван Рампой, пенсиониран белгийски политик тънък и висок като стар бастун , които тържествено се мотат из Брюксел като кардинали из Ватикана?”( Мери Елен Сайнон (Mary Ellen Synon) във"Daily Mail", Великобритания–25.12.2012 г.). Какъв авторитет могат да имат те в сравнение с английската кралица ?!

          Като вземем предвид казаното излиза, че британският министър-председател поставя открито въпроса за нова, по същество, трансформация на Европейския съюз, коренно различна от постановката на брюкселските бюрократи за „Европа на регионите”. В края на краищата, Камерън е съгласен и на „Европа на регионите”, но под егидата на Обединеното кралство, защото само така, дори разпокъсана Европа, може да стане могъща и велика.

            Впрочем, дейности в тази област активно текат. През 2009 г. Европейският парламент прие резолюция, която отваря вратата за договореност по създаване на „Трансатлантически политически съвет” като начало на образуване на „транатлантически пазар”. Това ще увеличи експорта в Европа и САЩ със 17%, което е пет пъти повече от днешното състояние (3-4%). Особено ще нарастне пазара на услуги между двете страни на Атлантика, който в момента е $ 680 милиарда за САЩ и $ 820 милиарда за Европа. Това неизбежно води и до увеличаване на БВП – до 1,5% за САЩ и да 0,5% - за Европа.

            Не е излишно да напомним, че първият, които предложи създаването на Световно федерално правителство доминирано от САЩ и от Британската империя, е англичанинът Сесил Родс, на чието име е наречена африканската английска колония Родезия.

          Какво пък, за България може да има повече облаги под английско „присъствие”, отколкото под брюкселско,  но тук има едно „НО”. От години и векове много ни мразят тези англичани и не се знае какви  курвенски номера може да ни извъртят.

            Бъдещият път на Българи е трънлив и непредсказуем. За разлика от Николай Слатински, пишещият тези редове е умерен песимист.

 




Гласувай:
3



1. lesovski - Не е нужен коментар, много точно и ясно е казано- партията на ПАРИТЕ върти света!
11.02.2013 11:12
Браво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1949820
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031