На 27.01.2013 г. в България беше проведен общонационален референдум за бъдещето на атомата енергетика. Веднага след него се наслушахме на глупостите на политиците, фантазиите на социолозите и субективните измишльотини на знайни и незнайни експерти : кой е победил, какво е зачеркнато и кой в бъдеще ще побеждава. Все познати физиономии, познати клишета, измъчени асоциации и престъпни манипулации. И сред този празен шум проблясваха някои и други изводи с предложения единствено за формални, бюрократични, чиновнически поправки. Имаше и изключения, при които вниманието се насочваше към същностни проблеми, които стоят сякаш извън самия референдум, но казват много неща за народовластието (демокрацията) и за самия народ.

            Едни обясняваха големия брой негласували със самият въпрос на референдума, който не бил, виждате ли, в техния дневен ред. Като че ли народът е призван да се развлича на долнопробно шоу или да крещи на мач, а не да упражнява своето суверенно право. Други призоваваха на референдуми да се поставят битови въпроси, които за всички са ясни, но щом стигаха до проблема, например, със „смъртното наказание” (какъв по-битов въпрос от този)  изведнъж вдигаха молитвено ръце към небето и кълняха „НЕ,НЕ !” и това не е за народа.

            Изобщо, „умниците” напълно забравиха НАРОДА. Говориха за граждани, за „гражданско общество”, сякаш гражданското общество е източник на  суверенитета. Но аз никога не съм чул в никакво съдилище присъди да се произнасят в името на гражданското общество или депутати, министри и президенти да се кълнат в  негово име. Игнорирането на народа означава отказ от народовластие, дистанциране от любимата на „демократите” (??) демокрация.    Спомняте ли си изказване на Ахмед Доган от 28.01.2004 г. : „Народът не е дозрял, за да се допитват до него по толкова важни въпроси. Това е опасна игра на демокрация” (в.”Сега”). Няма нищо чудно, просто  изпеченият хитрец го е страх, много го е страх.Този страх е лесно обясним – чрез общонационални референдуми може да се решават много въпроси неудобни и неприятни за ДПС. Да го кажем направо – става дума за малцинствените проблеми, тези циреи върху снагата на народа и държавата, наследство от една тъмна и злощастна епоха, която още се харесва и се благославя от различни дебили, министри и продажна „елитарна сган” и което поведение, в така любимите им „модерни цивилизовани държави”, би ги докарала направо на бесилото.

            За какво става дума ?

           Политическите затруднения по решаване на малцинствения въпрос идват от подценяване и замълчаване на неговата поведнеческа  компонента. Нормалните хора винаги се радват на гостуване на родственици, но е тежко да привикнеш към тях, ако те решат да се заселят у вас. Какво да говорим, ако новодошлите имат явно други обичаи и език – напрежение винаги възниква и се увеличава.

            Заселването на твоята страна от чужденци е заселване от други и то – далече не родственици. И ксенофобията тук е неуместна. Чужденците може да са и добри хора, но те живеят по други норми и традиции. С други думи, ти винаги ще

 

чувстваш културен натиск, ще слушаш чужда реч и ще трябва да се примиряваш, че около теб хората живеят не както живееш ти, макар, че ти живееш в своята страна, а те -не. И на теб не ти остават много варианти : или неизбежно ще конфликтуваш с тях, или ще се чустваш чужденец и излишен в своята родина, или ще бъдеш принуден да губиш своята идентификация и самотъждественост.

            За да бъде успешно съжителството с чужденци, приемащата страна трябва да има такава активна и ярка идеологическа основа, сблъсъка с която ще накара новодошлия да си каже : „Аз приемам вашния свят. Аз ще стана като вас. Ще бъда готов да вярвам в това, в което вярвате вие, да се боря за това, за което се борите вие. И ще умирам за вашите цели и за вашите представи за бъдещето”.

            За съжаление, такава смислова и културна среда в България няма и не е чудно, че различните малцинства все по-настойчиво се мъчат да ни налагат своито културни и поведенчески образци, своята незаинтерисованост от българските проблеми.

            Класическо доказателство за верността на изложеното е поведението на главните български етнически малцинства на последния общонационален референдум. Най-слаб интерес към референдума бе регистриран в Кърджали - 8.6 % към 17 ч. Впечатляващо ниска бе активността в ромските квартали на големите градове. В пловдивската "Шекер махала" до 13 ч. не беше гласувал нито един човек, а в Столипиново активността беше 1%. Празни останаха кутиите и в столичните ромски квартали.(„Сега” – 28.01.2013 г.). . По данни на външното министерство към 15 ч. са гласували 2256 души в общо 44 избирателни секции в чужбина. А подадените заявления за участие са били 1773. За сравнение на последните избори през 2011 г. желаещите да пуснат бюлетина са били 32 390.

            Този категоричен отказ от участие в съдбините на нацията изхвърля малцинствата извън днешния и утрешен живот на българите. Последиците могат да бъдат много сериозни. И една от тях е приемането на Турция в Европейския съюз. Нека всички гръмогласни политици и техните прислужници, които така настойчиво врякат срещу така наречения „Възродителен процес”, от който нещо не разбират, да се обединят в гражданско движение, което да инициира референдум с прост и ясен въпрос без всякакви увъртания : „искате ли Турция да стане член на ЕС ?”

            Ако народът каже ДА – добре, народът поема върху себе си всичко, което може да се случи след това. Ако каже НЕ – още по-добре - всички политически и административни крачки занапред са предписани. В края на краищата нали не искаме нашите деца и внуци да паднат жертви на миналото, като нашите прапрародители ?!

Г-н Гиндев, може би не сте осведомен, но точно такъв референдум - "за" или "против" членството на Турция в ЕС - вече е иницииран с подписите на 350 000 реални български граждани и престоява в Народното събрание повече от 2 години!!!

За зачекнатия въпрос от радикална важност за БГ.
Ако не бяха разкараните турци през "възродителния процес" и тази близо милионна маса от турци е днес в БългАрия, не ми се мисли на какво дередже щяхме да сме.
Български правителства с повече от половината турци за министри на възлови министерства. Фактическа турска провинция - Булгаристан.
Затова на времето, след загубените от България воини. От завладените отново от гърци и турци български територии, българите са били прогонени, териториите прочистени от тях, като са останали много малко местни българи.
България е била залята от тракийски и беломорски бежанци, от бежанци от Западните покрайнини.
Докато разкараните от България турци са мизерно малко след освободителната руско турска война, а и след това не са закачани от бълг.власти.
Така че, поради недалновидната и глупава политика на бълг. правителства до възродителния процес, турската 5 - та колона е останала недокасната и се е запазила до наши дни.
А възродителния процес се оказа закъснял по време и бе извършен половинчато, не както е налагало бъдещото развитие на процесите в БГ.
А ВЪПРОСА ЗА АЕЦ "БЛЕНЕ" не засяга циганите, които са около милион и бройката им бързо расте, ЗАЩОТО ТЕ ЗА ТОК НЕ ПЛАЩАТ И ДНЕС НИЩО, ЗАТОВА ЦЕНАТА НА ТОКА НЕ ГИ ЗАСЯГА.
Те го ползват от години БЕЗПЛАТНО И ЦЕНАТА НЕ ГИ КАСАЕ.

Това е пример за ДЪРЖАВНИК! Това трябва да е мото в поведението на нашите политици, а пионката- президент, е необходимо да го научи на изуст и вечер да си го повтаря като молитва!!!
Из реч на премиерът на Австралия Джулия Гилард по повод нежеланието на различни емигрантски общности да се интегрират и да възприемат Австралийската култура ( която е доста пъстра, модерна и демократично настроена към всеки човек, решил да емигрира там) .Тази реч обикаля интернет с голяма скорост и стана пример за това как други държави трябва да се държат към засилващите се влияния на големи вълни от емигранти и влиянието им върху местното население.
Огън жена!

"ЕМИГРАНТИТЕ, НЕ АВСТРАЛИЙЦИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ АДАПТИРАТ ... Приемете нашата култура или напуснете. Аз съм уморена от това нацията ни да се притеснява за това дали сме нарушители на нечия култура в нашата държава.

Тази култура се е развивала над 2 века, преминавайки през мъчения, победи и изпитания на милиони мъже и жени, които са се борили за свободата си.

В Австралия ние говорим на АНГЛИЙСКИ, не арабски, китайски, японски, руски, испански или друг език...... - Ако искате да станете част от нашето общество, Научете Езика ни!

Повечето Австралийци вярват в БОГ. Това не е някакво християнско, политическо или дясно влияние, а факт, защото християни и християнки, с християнски принципи са основали тази нация и това е ясно документирано. Разбира се, че е уместно да го излагаме на стените на училищата ни. Ако БОГ ви обижда, тогава ви предлагам да си изберете друга част на света за ваш нов дом, защото БОГ е част от нашата култура.

Ние ще приемем вашите вярвания и няма да задаваме въпроси. Всичко, което искаме е, вие да приемете нашите и да живеете в хармония и мирно с нас. "

"Това е НАШАТА СТРАНА, НАШАТА ЗЕМЯ и НАЧИНА НИ НА ЖИВОТ, и ние ще Ви дадем възможност да се насладите на всичко това. Но ако се оплаквате, пищите, и се отцепвате недоволни от Нашето Знаме, Нашите Ползи, Нашите Християнски вярвания или Начина ни на живот, приканваме ви да се възползвате от една друга велика австралийска свобода- правото да напуснете ".

Харесвам · · Сподели