Отпуските попривършиха, политиците са по работните си места и започва поредното действие от българската трагикомедийна драма. Навлизаме в предизборен период и отново ще ни мачка валяка на примитивната манипулация. Извън предучилищните действия на българския финансов гений и засилената рекламна дейност на министър-председателя, атмосферата и обществената обстановка в България може да се определи, в оптимистичен израз, като сложна. „Мутренските времена се върнаха! Още по-мрачни от преди! –предупреждава в. „Сега” от 30.08.2012 г. -Яки екземпляри се бият по дискотеките, силово се събират дългове, обират се банки и бензиностанции, гангстерски кортежи блокират кръстовищата... А уж мафията бе смачкана. организираната престъпност нагло демонстрира колко са прави скептиците - тя продължава да се придвижва показно - с кортежи, с тежковъоръжена охрана. Отново започна силовото събиране на дългове. Всичко е парцелирано - поръчки, асфалт, бетон, горива, плод и зеленчук, контрабанда, безбандеролни и бандеролни цигари... Грабежите на бензиностанции, банки, пощенски клонове станаха ежедневие. Поръчкови убийства на хазартни босове, лихвари или други оперативно интересни лица се случват през няколко седмици - и ту се стреля с автомати край Банско, или с пистолети в центъра на София. Така че мутренските времена се завърнаха. И даже са по-мрачни от преди. Едва ли има по-голям провал от това за партията, която дойде на власт с обещание за ред и възмездие”.
Може ли на този фон да се формулират няколко приоритетни направления на политическите и обществени усилия, в които да бъдат ангажирани както партийни структури и значими обществени организации, така и интегрирания интелектуален потенциал на нацията ?
На първо място несъмнено стои въпросът за социалната справедливост. Казано по-точно, въпросът за нейното пренебрегване в особено големи размери, с особен цинизъм и в извратена форма. Огромното мнозинство от народа е възмутено от равнището и качеството на своя живот и го намира за изключително беден. Огромното мнозинство от народа не приема „африканското” по мащаби социално-икономическо неравенство и е убедено, че то е създадено от мафиотската договорка между БСП и СДС в интерес на 10% избрани за сметка на 90% излъгани и унижени. Народът не може да проумее как месечните доходи на личности от тези 10% често надвишават заплатите на всички работници от някой завод. Очевидно е, че подобен криминален дисбаланс не може да продължава дълго. Рано или късно мнозинството от народа ще откаже да плаща цената на криза, която продължава да обогатява богатите. Подобна тенденция наблюдаваме достатъчно ясно във Франция, Испания, Португалия, Италия, Гърция, САЩ. Но и плутокрацията не дреме. Веднага след края на Първата световна война и особено след Голямата депресия в САЩ, елитът на буржуазно-капителистическата класа намери идеално решение на опасните вътрешнодържавни проблеми натрупани от прекалената експлоатация на народа : в кариерната обществена стълба бяха отворени три клапани предназначени за задоволяване на кариерните амбиции на простолюдието – наркотиците, спортът и шоу-бизнеса. Тези клапани работят безотказно и днес, и днес са мечта на зомбираната младеж. Да минат през тях е сбъднатата „американска мечта”.
На второ място, бавно и полека нараства всеобщото възмущение от откритото толериране на различни малцинствени групи, независимо дали са етнически или сексуални, даване на предимство на правата на животните пред правата на хората, принизяване на България като държава. С други думи, въпросът е за оцеляването на българския етнос и на неговата държава. Да си кажем правичката, ние, българите, продължаваме да сме геополитически изолирани на Балканския полуостров – всичките ни съседи не изпитват голяма любов към нас и имат скрити или не толкова скрити териториални претенции. Отново на дневен ред е българският патриотизъм. Този термин не е обичан от българските политици и точно затова трябва да бъде пропагандиран настойчиво и умело.Не е обичан защото винаги е съдържал като неотменна част българската русофилия – така е било, независимо дали на някой му харесва или не. Но напоследък в българската русофилия проличава нова и опасна тенденция. Поради пълното отсъствие в нея на нещо обективно осъзнато и неразумното ползване на изкривена средновековна мистика от рода на прословутото : „Россию умом не понять”,разноликата публика представяща се за русофили е лесна за манипулиране. На тазгодишния събор на русофилите край Казанлък бе прочетен поздравителен адрес от президента Плевнелиев. "Съборът е много добър повод отново да припомним, че без решаващата помощ на Русия, без героизма на руските воини свободата на България щеше още дълго да остане нереализиран идеал за нашите предци. Споделям разбирането, че връзките между народите се градят не само от институциите и дипломатите, но преди всичко чрез човешкото общуване, чрез създадените приятелства и споделените съдби", написа до русофилите държавният глава. Посланието му предизвика усмивки сред хората, които не пропуснаха да отбележат, че при празничните си речи Плевнелиев обикновено "забравя" да спомене приноса на Русия.Мъдри политически медиатори са се заели русофилството да бъде превзето от „дясна” страна, да бъде изчистено от всякакво съветофилство и в края на краищата да бъде сведено единствено до руското Православие. На политическия хоризонт българската русофилия се нуждае от ново, съвремено осмисляне. Само с песни, танци, ура-призиви и кебабчета политическа дружба не се прави.
На трето място стои въпросът за приложната демокрация. Бавно и полека се осъзнава цялата манипулативност на понятието, останало ни в подарък от ранните години на прехода. Разбира се, че ценността на демокрацията не е да ходиш на избори, да избираш и да бъдеш избиран. Разбирана като народовластие, демокрацията е управление на народа, т.е. допускане на народа до процедурата на вземане на решения. За какво народовластие може да говорим, когато за изминалите години един национален референдум не е проведен. Българите днес са така далече от народовластието, както са били и преди 100 години.
Изводът може да бъде само един - България не се нуждае от политици. България се нуждае от държавници.
Ако българският народ иска да оцелее физически, духовно и като държава, той трябва бързо, решително и безпощадно да отстрани от власт политиците от годините на прехода с всички произтичащи за политиците последици. Това е непосредственият, близък императив на съвременния български патриотизъм и демократизъм, на народния стремеж към социална справедливост.
За да бъде българинът европеец, той преди това трябва да остане българин, защото само като българин той е и европеец; защото ти си част от цялото, а цялото – по определение - не можеш да бъдеш. Затова народното презрение и отрицание трябва да бъде сурово и категорично. Каква любов и какво почитание трябва да храни България към тези, които я оплюват, маскарят, подиграват, хулят, осмиват, ругаят и затриват?
“Тиранът е победен от само себе си, само страната да не се съгласява със своето робство - пише Етиен де ла Боеси, голям френски хуманист от 16 век. - Не е нужно нищо да му се отнема, трябва само нищо да не му се дава. Страната не трябва да полага усилия за себе си, но не трябва да прави и нищо против себе си. Аз не искам от вас да го нападате и да се биете с него, престанете само да го поддържате.”
В древна Елада, в Атина, през месец боедромион (септември) от първата година на ефебията (задължителна военна служба за свободните граждани), младите атиняни в пълно въоръжение се отправяли към храма на Аглавра, за да положат гражданската клетва: “Няма да посрамя свещеното оръжие и няма да напускам мястото си в бойния строй. Ще защитавам отечеството си един и заедно с всички. И ще го оставя след себе си по-могъщо и по-голямо. Ще спазвам съществуващите закони и тези, които ще приеме свободният народ. Ще се сражавам за тях един и заедно с всички. И ще почитам бащините светини”!
Тези български държавници, които дадат подобна клетва и я защитят с делата си, ще отворят вратите на 21 век за България!
Език на омразата ли е тонът на kolevn38?
Нотр-Дам, Париж това вече е друго, - тов...
15.10.2012 09:26
15.10.2012 10:05
15.10.2012 18:57
