Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2012 22:13 - ЗАЩО МАРКСИЗМЪТ ОТНОВО Е В ПОДЕМ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 17877 Коментари: 9 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Изпълнявам обещанието си пред посетителите на моя блог с публикацията на превода на статията от в. „Гордиън” -  Why Marxism is on the rise again. Българският текст, на отделни места, е авторизиран от преводача.

 

          Капитализмът преживява планетарна криза, но какво може да бъде негова алтернатива ? Какво ще кажете за разсъжденията на немски философ от ХІХ век ? Да, Карл Маркс отново става много популярен (мейнстрим) и само небето знае до какво може да доведе това.

            Доскоро ни се струваше, че класовия конфликг е прост и еднозначен. Маркс и Енгелс написаха в „Манифест на комунистическата партия”, втората книга в списъка на бестселерите за всички времена и народи : „По такъв начин, буржоазията създава преди всичко своите собствени гробокопачи. Нейната гибел и победата на пролетариата са еднакво неизбежни”.

            Днес, 164 години след като Маркс и Енгелс говореха за гробокопачите, ситуацията изглежда обърната - пролетариата държи  капитализма на апаратно дишане вместо да го погребва. Без китайските пари Америка отдавна би фалирала.

            Преуморените, лошо платени работници,  уж освободени от най-голямата социалистическа революция в историята (тази на Китай), са доведени до ръба на самоубийство, за да могат тези на Запад да си играят със своите айподове.

        Най-известните марксически мислители  отбелязват парадоксалността на ситуацията. „Днес глобалното господство на капитализма зависи от съществуването на Комунистическата партия на Китай, която предоставя на деколонизираните капиталистически предприятия евтин труд, позволяващ да се намаляват цените и лишава работниците от тяхното право на самоорганизация – казва Жак Рансер (Jacques Ranciиre ), френски мислител-марксист и професор по философия в университета Париж VІІІ – За щастие, може да се надяваме, че света ще стане по-малко абсурден и по-справедлив”.

            По всяка вероятност, тази надежда се обяснява с още една реалност на нашето катастрофално от икономическа гледна точка време – възраждане на интереса към Маркс и към марксическата мисъл. Продажбите на марксовия шедьовър на политикономията „Капиталът”, рязко нарастнаха от 2008 г. Същото се случи и с „Манифест на комунистическиата партия”, и „Очерки с критика на политическата икономика”. Продажбите растяха имено тогава, когато британските работници спасява банките, за да подържат банкрутилата система, докато богатите продължаваха да богатеят, а останалите си блъскаха главите какво да правят с дълговете, незащитеността на работните места и други „дребни” неприятности. Стигна се дотам, китайския театрален режисьор Хе Нян да използва популярността на „Капитала” и да създаде мюзикъл, в който всички пеят и танцуват.

            Ето най-милият пример за промяна на отношението към теоретика с пищната брада : неотдавна клиентите на немската банка Sparkasse в Кемниц избраха портрета на Карл Маркс за поместване върху новите MasterCard, като го предпочетоха пред девет други претенденти (в ГДР град Кемниц се наричаше Карл-Маркс-Щатд). Изглежда, за повече от 20 години след падането на Берлинската стена, бившата Източна Германия (ГДР) не се е освободила напълно от своето марксическо минало. Както съобщава  Reuters, социологическо изследване от 2008 г. показва, че 52% смятат пазарната икономика за”неподходяща”, а 43% са заявили, че искат връщането на социализма. Да, Карл Маркс умря и е погребан в Хайгейтското гробище, но той е жив за изгладнялите за кредити немци. Как той би оценил ироничността на ситуацията, при която го изобразяват върху карта, предназначена да зароби в дългове неговите сънародници ? Сами преценете.

            След няколко дни хиляди хора ще участват в петдневен фестивал „Марксизъм 2012”, организиран от Социалистическата работническа партия в Лондон. Мероприятието е ежегодно, но организатора Джозеф Чунара(Joseph Choonara) отбелязва, че в последните години силно се е увеличило участието на млади хора. „Възраждането на интереса към марксизма, особено сред младите хора, се дължи на това, че той дава инструменти за анализ на капитализма и на капиталистическите кризи като тази, която преживяваме днес” –отбелязва Чунара.

            Напоследък се появиха огромен  брой книги защищаващи актуалността на марксизма. Миналата година професорът по английска литература Тери Игълтън (Terry Eagleton) публикува книгата „Защо Маркс е бил прав”(Why Marx Was Right). Френският философ Ален Бадю (Alain Badiou ) – червена книжка с червена звезда на корицата, в която приканва верните марксисти да сложат началото на третата епоха на комунистическата идея (предните две обхващали периода от основаването на Френската република през 1792 г до разстрела на парижките комунари в 1871 г. и от 1917 г. до завършването на „културната революция” на Мао през 1976 г.). Не е ли това самозалъгване ?

           Нима почтенните идеи на Маркс са ни полезни колкото идеята тъкачния стан да увеличи репутацията на Apple   като иновационна компания ? Не е ли изгубила актуалност мечтата за социалистическа революция и за комунистическо общество ? В края на краищата, буржоазията така и не създаде своя гробокопач. Жак Рансер обаче не е съгласен : „Буржоазията успя да принуди експлоатираните маси да платят за кризата и ги използва за обезоръжаване на своите противници. Но не трябва да се отказват от идеята за историческата необходимост и да правят извода, че днешната ситуация ще продължи вечно. Гробокопачите както преди са с нас. Това са работниците от най-тежките и опасни професии, тези, които са бясно експлоатирани във фабриките на Далечни изток. Народните движения в Гърция и в други европейски страни показват, че протестен потенциал има и че той може  да накара правителства и банкери да отстъпят”.

            Какво казвот младите представители на марксическата мисъл ? Двадесет и две годишната Джасундър Блекуел-Пел (Jaswinder Blackwell-Pal),бакалавър по английски език и литература в лондонския  Голдсмит-колеж, обяснява : „Младите хора не помнят времето на Тачър, а  марксизма асоциират със Съветския съюз. За нас той е просто начин да разберем нашето време. Спомнете си какво беше в Египет. Падането на Мубарак предизвика такова въодушевление – смяташе се, че в ислямския свят е невъзможна борба за демокрация. Тези процеси реабилитираха революцията като процес, а не като събитие. Те ни научиха за важността от организация”.

            Без съмнение, подобни събития са ключът към разбирането защо марксизма се възражда на Запад. В мисленето на младите хора той не е опетнен от асоциации със сталинските лагери. А триумфалните настроения, изложени в книгата на Френсис Фукаяма „Краят на историята”, в която капитализма е представен като неопровержим, а неговото премахване – като невъзможно, не правят същото впечатление на младите, както поразиха въображението на по-старите.

            В рамките на марксическия фестивал, Блекуел-Пел ще говори за Че Гевара и за кубинската революция. Но, какъв смисъл има да се разсъждава за Гевара и Кастро в наши дни ? Та нали насилствената социалистическа революция няма нищо общо с днешната борба на работниците ? „Не, не! –протестира Блекуел-Пел – Случващото се в Британия е много интересно. Ние имаме много слабо правителство, потънало в мръсна подкилимна борба. Ако съумеем наистина да се организираме, може да го свалим”. Но може ли в Британия да се появи свой аналог на Движението 26 юли на Кастро ?– нека оставим девойката да си помечтае. Трябва обаче да признаем, че след миналогодишните безредици и при днешното отчуждение на по-голямата част на британците от богаташите, настинали се в правителството, само глупак би изключвал подобна възможност.

            Оуен Джонс, образцов представител на новите леви и автор на политическия бестселър на 2011 г. „Дъното на социалния статус : демонизацията на работническата класа” (Chavs: the Demonisation of the Working Class), е кратък и ясен :”В Британия няма да има кървава революция, но има надежда, че ще има общество на трудещите се и за трудещите се”. Според него, късният Маркс (1860 г.) си е представял преминаването към посткапиталистическото общество и по друг начин, освен чрез насилствена революция. „Той се е замислял за разширяване на избирателното право и за други средства за преминаване към социалистическо общество. Днес към въоръжено въстание не призовават даже левите троцкисти. Радикалните леви биха казали, че капитализма може да се премахне само чрез демокрация и организиране на трудящите се, които ще създадат и ще защитят това справедливо общество от враждебни сили”.

            Джонс си спомня своя баща, привърженик на троцкистката групировка „Войнстваща тенденция” през 70-те години, които се е придържал към идеите на ентризма (нащо като политическа мимикрия и колаборизъм. Бел. на преводача): според него, трябвало да се осигури победа на лейбъристите, а след това да се организират трудящите се за строг контрол как провителството изпълнява своите обещания. Джоунс би искал да види правителство на лейбъристите, което да провежда радикална политическа програма. За него образец е манифестът на Лейбъристката партия от февруари 1974 г., в който се говори за „фундаментална и необратима промяна на съотношението между властта и богатството в полза на трудящите се и тяхните семейства”.

            Удивителният успех на Джонс е сериозен показател за възродения интерес към класовата политика, този крайъгълен камък в анализа на индустриалното общество, извършен от Маркс и Енгелс. „Ако бях написал книгата преди 4 години, издателите щяха да ми откажат с мотива, че рениамирам концепция дошла от 60-те години. Но класовостта се завърна в нашата реалност, защото икономическата криза засяга хората по различен начин, а разпространената мантра на правителството „на всички им е тежко” е оскърбителна и смехотворна. Днес вече не може да се твърди, че всички ние сме средна класа. Реформите на нашото правителство имат класов характер. Това е открита класова война. През 2016 г. работническата класа ще живее по-бедно отколкото в началота на века. Но щом  се застъпиш за 30% от населението, което бедства, веднага ще те обвинят в разпалване на междукласова вражда”.

            Казаното от Джонс е съзвучно с думите на Рансер. Професорът твърди, че „марксическата постановка за класовата борба е основен принцип. Изчезването на нашите заводи, т.е. деиндустриализацията на нашите страни и преместване на промишленото производство там, къде работната сила е евтина и покорна, това не е ли обяваване на класова война от буржоазията ?”

            Освен класовата борба, има още една причина, поради която марксизмът може да ни научи на нещо и друго нас, мъчещите се да се измъкнем от икономическата депресия – неговият анализ на икономическата криза. Славой Жижек в своята внушителна монография „По-малко от нищото : Хегел и сянката на диалектическия материализъм” (Less Than Nothing: Hegel and the Shadow of Dialectical Materialism) се опитва да приложи марксиските представи за икономическа криза към днешното положение. Жижек смята, че основополагащ класов антагонизъм се проявява между „потребителната стойност” и „разменната стойност” на стоката.

            Каква е разликата между двете понятия ? Жижек обяснява, че всяка стока има потребителна стойност, измервана с полезността й от гледна точка задоволяване на потребности и желания. Разменната стойност традиционно се измерва с колечеството труд, изразходван за произвеждане на стоката. При съвременния капитализъм, пояснява Жижек, разменната стойност става автономна.„Тя се превръща в призрак на движението на капитала, използващ производствените възможности и потребностите на реалните хора само за свое временно въплъщаване и впоследствие отхвърлен като ненужен. Именно това разкъсване на връзката „изразходвано работно време-разменна стойност” е базово за марксическото разбиране на кризите : криза настъпва винаги, когато реалността започва да съответства на илюзорното самовъзпроизвеждане на паричния мираж, пораждащ все повече пари – спекулативното безумие не може да трае безкрайно дълго и  се превръща във все по- дълбоки икономически кризи. Разменната стойност има своя логика, свой сомостоятелен „танц”, нямащ нищо общо с реалните потребности на реалните хора”.

            Как в тези хаотични времена да не четеш Карл Маркс, най-великият теоретик на катастрофите в човешката история? Обаче възраждането на интереса към марксизма днес се класифицира като апология на сталинския тоталитаризъм. Затова говори Алън Джонсън (Alan Johnson), професор по демократична теория и практика в Университета Идж-Хил в Ланкашир : „Мирогледът, отговорен за грамадни страдания и житейски трудности, отговорен за по-голям брой жертви от фашизма и нацизма, се готви отново да се върне на сцената ; това е нова форма на левия тоталитаризъм, ползващ интелектуална слава, но стремящ се към политическа власт...Новият  комунизъм заслужава нашето внимание не поради своите интелектуални качества, а защото може да окаже влияние върху отделни слоеве от младите европейци поради изтощаването на социал-демокрацията, жестоките икономически мерки и интелектуална култура отвратителна сама по себе си. Колкото и съблазнително да е това, не може да си позволим само да поклатим глава и да отминем”.

            Ето от какво ТЕ се страхуват, ето къде ги стиска чепика : да не би мръснишките старчета като Жижек, Бадю, Рансер и Игълтън да развратят невината младеж. Но означава ли, че четенето на произведенията на Маркс и Енгелс, в които те критикуват капитализма, че читателя автоматично ще усвои мироглед, отговорен за смъртта на повече хора отколкото от нацизма ? Та нали ГУЛАГ не следва непосредствено от Манифеста на комунистишческата партия и няма причина да се тревожим, че младите ляви ще вземат на въоръжение най-радикалните идеи на Бадю. В представянето на новото издание на Манифеста на комунистическата партия, написано ог проф. Ерик Хобсбаум (Eric Hobsbawm), се подчертава „че противоречията в пазарната система, не предполагаща никаква връзка между хората, освен користния интерес заедно с безчувственото „парите в брой” и безчовечната експлоатация, не могат принципно да бъдат премахнати. Може да се предполага, че в резултат на серия тронсформации и реконструкции, развитието на тази фундаментално дестабилизирана система ще се превърне в нещо, което няма да може да се нарича капитализъм”.

            Това е посткапиталистическото общество, за което мечтаят марксистите. Но какво ще бъде то ? „Малко вероятно е то да напомня традиционните модели на социализма и, още по-малко – на  реално съществуващия социализъм от съветски тип – твърди Хобсбаум – но то с необходимост ще предвижда преминаването от личното присвояване към социално управление в глобален мащаб. В какви точно форми то ще се изрази и доколко ще въплощава хуманистичните ценности на комунизма на Маркс и Енгелс, ще зависи от политическите действия, чрез които ще се реализират тези изменения”.

            Но така или иначе, този марксизъм е всъщност Теория на Освобождението и ни подсказва, че бъдещето зависи от нас и нашата готовност за борба. Или, както са написали Маркс и Енгелс в края на Комунистическия манифест : „Нека господстващите класи да треперят пред комунистическата революция. Пролетариата няма какво да губи в нея, освен своите вериги. А ще спечели целия свят !”





Гласувай:
6



1. dinkov - Динков
28.08.2012 23:19
Абе не е лошо, само че няма как да стане вярно. Комунизма-социализма го отрече времето, а както казва другаря Георги Димитров на Лайпцигския процес "Колелото на историята се върти" и истината е, че няма как да се върне времето назад. Аз искам да стане, защото ще стана по-млад. Ама няма как :). Не по-скоро не усмивка, а :(((.....не все пак усмивка е по-добре :)
Ицко
цитирай
2. анонимен - Жак Простака
29.08.2012 09:34
Щом в Гардиън са написали подобен опус, значи дошло е време марксизмът отново да бъде употребен за цели, нямащи нищо общо с онези, в които вярват наивниците-сталинисти.
цитирай
3. анонимен - Добронамерен
29.08.2012 19:41
Точно така, драги ми Жак...
Марксизма е лъжа, така както "реализиралия" се либерализъм. Нали за всеки трябва да има по нещо
цитирай
4. samvoin - Марксизма е една недостижима ут...
25.10.2012 03:59
Марксизма е една недостижима утопия, в добрата си част - която е за пред масите.
А истинските му и скрити цели, са именно "яхането" на социалния проблем и вече създадения от други - истински велики философи социализъм, далеч преди Маркс, като на работническата борба - изкуствено се противопостави националната и наличието на религия и духовност.
Като на работниците се внуши само материалното и им се "избие" духовното, чрез откъсването им от здравия и национален елит.
Маркс и Енгелс, са си отктовенни плагиати и демагози, не е съвсем вярно,че са "безобидни мечтатели", но какво е накрая отношението им и един към друг, това е друга тема...
Какво бихте ни казали, за отношенията на Маркс с еврейския фашист и расист - Херцел?
Разбира се, не можем да кажем, дали са очаквали и планирали кървавия апогей на Ленин, но май той - Слава Богу, всъщност спря този тип "революция" и отрезви народите от материалистично - бездуховните утопии, по които са тръгнали в онзи момент и ги връща в здравото, разумно и природно национално лоно!
В този смисъл, май Ленин е по - положителната персона за момента, от Маркс и Енгелс в техния.
Каква е логиката, да противопоставим социалното и работническото на земеделското, а също и на духовното, религията и националното?
На националната идентичност, суверенитет и националната териториална мощ?
На обединение на собствения ти народ и нация, в неговите вековни исторически земи, когато ужким си за обединение на целия свят?
Каква е логиката, в името на твоята идеология тогава, да се унищожават едни нации и да се произвеждат с кръв и насилие нови ("Македонската", "израелската" и прочие...)?
цитирай
5. анонимен - mqvaHxfE
01.11.2012 18:47
DDdk1N <a href="http://dauygsbdgvbt.com/">dauygsbdgvbt</a>, [url=http://pisjagwekocb.com/]pisjagwekocb[/url], [link=http://vcnpyxyfoiaz.com/]vcnpyxyfoiaz[/link], http://tjclvjhyrkfa.com/
цитирай
6. анонимен - DjednwBhOwiTOa
01.11.2012 23:18
4XToXM <a href="http://ovgpdjnxtpyt.com/">ovgpdjnxtpyt</a>, [url=http://reqeckppmepv.com/]reqeckppmepv[/url], [link=http://colglilevllx.com/]colglilevllx[/link], http://zilgmksuvclt.com/
цитирай
7. анонимен - pLHIGkIovInq
02.11.2012 03:30
HfCm8S <a href="http://qwmtjhlaawjq.com/">qwmtjhlaawjq</a>, [url=http://nvnfqjiqbldq.com/]nvnfqjiqbldq[/url], [link=http://zvkvdqmbgpab.com/]zvkvdqmbgpab[/link], http://aeqwlveabofp.com/
цитирай
8. анонимен - bnKPriJJsHHJpZ
03.11.2012 07:27
JqDsSw <a href="http://bxwqhtdmemkq.com/">bxwqhtdmemkq</a>, [url=http://grvtmwcydasw.com/]grvtmwcydasw[/url], [link=http://uiuqxwbwgzid.com/]uiuqxwbwgzid[/link], http://mxqlucplmfoo.com/
цитирай
9. talasin - Поздравления за публикацията!...
19.02.2014 09:11
Поздравления за публикацията!
Дървото се познава по плодовете, а хората по хортуването и делата им, тъй като кашлицата, сиромашията и простотията не могат да се скрият, както кой от тях е болен и кой е долен! За това възрожденецът ни П.х. Бероновича, за малките дечица, е написал в "Мъдри съвети" на своя "Буковаръ съ различы поученiа": "Мудры-атъ по много хортува кога помълчава, а не безумны-атъ кога бълнува!" Виждат се "бълнувания", и под трите публикации по темата, но с тях "морящите се" напразно са бълнували, защото "не се гаси, туй що не гасне!"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1950999
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031