Бъдещата “глобална перспектива” пред европейците и пред света, е красиво описана от френския евреин Жак Атали в програмната му книга “Линиите на хоризонта” . Който е почитател на такова бъдеще нека си препише цитата , за да му бъде винаги пред очите :

            “ Номадството ще бъде висша форма на новото общество. То ще определя образа на живота, културния стил и формите на потребление след 2000 година. Всеки ще носи със себе си своята собствена идентичност...

            Номадите са общество от хора, лишени от чувството за Родина, земя, вярата на предците и живеещи само с интересите си по отношение на потреблението и зрелищата, които му носи телевизионния екран...

            “Собствена идентичност” е магнитна карта с всички данни в нея и преди всичко за наличните у него пари. И горко на онзи, който се окаже лишен от пари и който заплашва световния ред, оспорвайки неговия начин на разпределение !” ( Цитира се по книгата на Олег Платонов – Защо ще загине Америка. “Жарава”. София, 2002. Стр. 130).

Ревностни последователи на Атали в световната битка за създаването на новите номади има във всяка европейска страна, има ги и в България – това е Министерството на образованието. Цинична и достатъчно откровена обосновка на съвременните образователни „усилия” даде бившият министър на образованието на Руската Федерация Андрей Александрович Фурсенко : „Недостатък на съветската образователна система (това се отнася и до българската образователна система. Бел. на автора) беше опитът да се формира човек-творец, докато днес задачата е да израстнат квалифицирани потребители, способни квалифицирано да ползват резултатите от творчеството на други”.

За „щастие” на Фурсенко и на всички други „образователни реформатори” и днес съществуват нагледни примери, какво очаква бъдещите хора, т.е. номади. Идеалът се нарича Пираха (The Piraha). Това е микроскопично племе (420 души) живеещо край река Мейс, приток на Амазонка. Самоназванието на племето се превежда като „обикновени малчугани”. Всички останали народи и тяхните езици, те наричат „кривоглави”. Пирахите имат всички основания за национална гордост : тяхния бит, култура и даже език са напълно изключителни във всякакъв смисъл. Да видим за какво става дума.

Ще започнем с езика – той е най-икономичния и удобен в целия свят : съдържа три гласни и няколко съгласни, и те им стигат. Липсват думи за разграничаване на цветове, няма и числителни : има понятието „малко” (до 4) и „много” (за по-голямо от 4). Няма понятия ца цяло и част, както и такива „глупави” понятия като „история” (всичко, което е извън личния опит, не съществува за пирахите), няма и понятие за „религия”, тъй като няма и Бог, който никой пираха не е виждал. Има думата „дух”- същности идващи в сънищата. Впрочем понятието „мисъл” и „сън” са означени с една и съща дума – малко ли тъпотии се мотаят в главите на пирахите.

Сега за материалната култура. Изкуство пирахите нямат, те дори не правят играчки за децата си. Самите деца от врема на време се мъчат нещо да направят, но тъй като нужда от тяхното неквалифицирано творчество няма, с възмъжаването си захвърлят тези глупости.

  При пирахите няма и натрупване (складиране, запазване) от всякакъв вид – ставаш от сън, хващаш нещо от наличната номеклатура (риба, рак или нещо друго) и веднага го изяждаш. Тъй като риба и раци има достатъчно, пирахите живеят без всякакъв дневен ред. Спят когато искат, стават за игри, лов или съвъкупление, а след това пак спят. Пирахите много обичат да ядат, но не защото са гладни, а поради желанието да „станат тежки”. Има мнение, че това е идеалната форма за самоизразяване.

Разбира се, пирахите ползват плодове на материална култура като мачете и всякакви канута, но тези полезни предмети те вземат от своите съседи – „кривоглавите”. Получават ги срещу хваната риба или животно или себе си като сексуален обект (пирахите нямат понятие за полов морал). Ако кануто се счупи, а наблизо няма кривоглави, от които да вземат ново, пирахите просто плуват върху изгнили дънери, които, слава богу, сами си падат в водата.

Пирахите са напълно завършени индивидуалисти – сред тях няма социална йерархия. Тъй като за тях няма предизвикателства, на които трябва да отговарят колективно, не им е нужно и общество.

И така, пред нас са индивиди напълно присобени към средата на обитаване. Те нямат проблем и с пренаселването, който проблем те са го решили чрез промяна на отношението си към него (в науката това се нарича „необходима отстраненост от децата в условията на джунгла”), т.е. те се отнасят към децата си като към полухора и много-много не се занимават с тях. Детската смъртност е 75%, а децата се принудени още като невръстни сами да си търсят и намират храна. Практически пирахите нямат семейства : хората се занимават със секс с когото им падне, живеят заедно късо време и се разделят – и никой не преживява.

Ето, такова общество готвят още от сега адептите на Глобалния проект, общество в което 85% ще бъдат пирахи. Това са хора съгласили се да живеят за сметка на гарантирания от средата минимум, а за всичко „отгоре” - съгласни на каквото им поискат.Това са индивиди живеещи  „тук” и „сега”, квалифицирано ползващи плодовете на чуждо творчество и непретендиращи за свое. Те не страдат от абстрактна мечтателност и от излишна сантименталност един към друг.

Но не мислете, че прототипа на бъдещите планетарни индивид са само пирахите. Те са крайния вариант, крайната последица от номадството. В момента има и нещо по-цивилизовано, нищо което е около нас, което виждаме всеки ден, но не желаем да го осмислим като модерна парадигма.

 Вождът на световните роми, Президентът на световното общество на циганите Вайда – Войвода 3, по следния начин дефинира циганското битие : „Ние сме живите символи на свят без граници, свят на свобода без оръжия, където всеки може да отиде без пропуски и препятствия, от степите на Централна Азия до бреговете на Атлантика, от платото на Южна Африка до горите на Финландия”.

            Да видим за какво става дума в наскоро публикувания „Манифест на руските цигани” (според  www.iraqwar.mirror-world.ru от 13.08.2012 г.).

            „Пътешестването винаги е оправдано. Преграждат го финанси, граници и страх. Капитализмът ни убеждава, че светът е пирамида, и за свободолюбивия дух има само един път – „нагоре”, на Запад. Западният  път не е най-лошия, не е и най-евтиния, но със сигурност не е единствения. Има много други пътища, по които няма немислими капитали и презрителни посолства, но пък са изпълнени с приключения и открития.

            Няма визи за Европа ? Отивай в Индия или Тайланд. Ако там ти доскучее, се отправяй към планините на Китай, в африканските пустини, в джунглите на Южна Америка. Понякога ни е достатъчен и най-близкия населен пункт и неговото посещаване става лекарство от географската  парализа. Всяка територия е открита за разходка и може да се окаже месност, „където живеят дракони”.

            Съдбата на нищите духом е да бягат някъде, не защото там е ново и интересно, а защото има повече стоки, вкусна храна и хубави пътища. Истинското пътешествие  не е търсена на място където е „по-добре”, а търсене на себе си и опознаване на света; то е безкраен източник на поезия и виталност.

            Затова призоваваме всички, в чиито сърца дремят крила, да сменят постоянството на живата си с произволна форма на номадско съществуване.

            Няма стока или явление, което може да предложи повече адреналин, от адреналина на  пътешествията. Локалния социален капитал не може да сътвори с индивида онова чудо, което ежедневно става със странстващите без туристически агенции  и предплатено обслужване.

            Когато откриеш циганската романтика, ще откриеш реалност, в която е трудно, но никога не е скучно, и повече няма да се задоволяваш с живота на едно място, ще станеш част от общество без граници и знамена.

            Тогава, като се срещаме на неочаквани кръстовища, няма да се кланяме на икони, да се обличаме в еднакви дрехи и да превъзнасяме общите предци. Ние ще се вглеждаме в блясъка в очите на другия и ще знаем, че ни обединява безкрайния път. След това ще се разделим, за да умираме във влакове и самолети. Нищо друго освен приготвената раница няма да предизвиква у нас екстаз. Ще се опиваме от планините, обгърнати с облаци, от езерата погълнали небето; от нощните булеварди, от величествените заводи и градските мостове – от всичко непознато, неразбрано и ново”.

            Препоръчвам това очарователно есе за настолен материал на всички тулерантчици и защитници на малцинствата, тъй като трябва да знаят с каква малцинствена идеология си имат работа, особено в десетилетието на ромското включване.

            На нас, обикновените хора ни остава да мислим за бъдещето на нашите деца и внуци и да решаваме дали ще се примирим с него завинаги !

 

С това съм напълно съгласан. Вече пуснах няколко постинга за емигрантството.

"Номадите са общество от хора, лишени от чувството за Родина, земя, вярата на предците и живеещи само с интересите си по отношение на потреблението и зрелищата, които му носи телевизионния екран..."

Това са настоящите граждани на света.
След като глобализацията е обективен процес, то от значение е по коя концепсия ще се осъществява.
Дали по "разделяй и владей" или по "съединявай се, помагай".
За да не активирам дежурните троли ще кажа, че последната няма нищо общо с марксизма и слава богу!

Сега и аз разбрах КешЕ идеологията - границите престават да съществуват. тУлерансът ми се изпари. Умирам, ама циганин няма да стана, а ще завлека и някой друг със себе си докато си браня имуществото.

Ама радвайте се бе господа-другари, нали и вашият комунизъм проповядваше свят без граници. Ето че либералите осъществиха мечтата ви. Пък не забравяйте и, че в такъв свят ще ви е по-лесно да организирате "световната пролетарска революция". Така че дерзайте!!!

Началниците на пролетарските и т.н. бурж. революции са едни и същи