На 26.06.2012 г. в българските средства за масово информиране се появи обръщение на Сдружението „Майки срещу насилието в Студентския град”, в което се настояваше наред със затваряне на чалготеките в Студентския град, да се махне и паметника на Карл Маркс от двора на УНСС. Според „мамичките” излизаше, че за бандитизма и маскарлъка царящи в градчето на бъдещите специалисти и учени, кой знае защо наричано от българските журналисти „кампус”, е виновен „учения на хилядолетието” Карл Маркс.

            Не храня илюзии относно интелектуалното равнище на тези „мамички” и мога да си представя каква атмосфера цари в Сдружението и какви са по същност самите „мамички”. Затова не бих се занимавал с тях, доколкото различни мисловни увреждания са обхванали голяма част от българите, но ето че на 7.07.2012 г. получих материал от моя приятел, проф. дфн Васил Проданов, който до голяма степен е свързан с предложението на Сдружението. Материалът има заглавие, което може да се преведе като „Защо Марксизмът отново се въздига” и е публикуван в английския вестник „Гардиън” на 4.07.2012 г. В статията „Комунистическия манифест” е наречен „втората най-търсена (продавана) книга на всички времена” (the second best-selling book of all time).

            От материала личи колко далече са българите от световните процеси, до каква степен е затлачено тяхното чувство за възприемане на реалността и доколко са обсебени от прокарването на противопожарни маркучи през гориста местност. Затова всички ние си заслужаваме енергийния геноцид и изцеждането на народните сили и средства за обогатяване на европейската олигархия и плутокрация.

            Извинявам се на читателите на моя блог за английския оригинал, но бързах да представя материала, а превода щеше да ми отнеме доста време. Когато бъде готов ще го публикувам в блога си.

Why Marxism is on the rise again

Capitalism is in crisis across the globe – but what on earth is the alternative? Well, what about the musings of a certain 19th-century German philosopher? Yes, Karl Marx is going mainstream – and goodness knows where it will end

Class conflict once seemed so straightforward. Marx and Engels wrote in the second best-selling book of all time, The Communist Manifesto: "What the bourgeoisie therefore produces, above all, are its own grave-diggers. Its fall and the victory of the proletariat are equally inevitable." (The best-selling book of all time, incidentally, is the Bible – it only feels like it"s 50 Shades of Grey.)

Today, 164 years after Marx and Engels wrote about grave-diggers, the truth is almost the exact opposite. The proletariat, far from burying capitalism, are keeping it on life support. Overworked, underpaid workers ostensibly liberated by the largest socialist revolution in history (China"s) are driven to the brink of suicide to keep those in the west playing with their iPads. Chinese money bankrolls an otherwise bankrupt America.

The irony is scarcely wasted on leading Marxist thinkers. "The domination of capitalism globally depends today on the existence of a Chinese Communist party that gives de-localised capitalist enterprises cheap labour to lower prices and deprive workers of the rights of self-organisation," says Jacques Ranciиre, the French marxist thinker and Professor of Philosophy at the University of Paris VIII. "Happily, it is possible to hope for a world less absurd and more just than today"s."

That hope, perhaps, explains another improbable truth of our economically catastrophic times – the revival in interest in Marx and Marxist thought. Sales of Das Kapital, Marx"s masterpiece of political economy, have soared ever since 2008, as have those of The Communist Manifesto and the Grundrisse (or, to give it its English title, Outlines of the Critique of Political Economy). Their sales rose as British workers bailed out the banks to keep the degraded system going and the snouts of the rich firmly in their troughs while the rest of us struggle in debt, job insecurity or worse. There"s even a Chinese theatre director called He Nian who capitalised on Das Kapital"s renaissance to create an all-singing, all-dancing musical.

And in perhaps the most lovely reversal of the luxuriantly bearded revolutionary theorist"s fortunes, Karl Marx was recently chosen from a list of 10 contenders to appear on a new issue of MasterCard by customers of German bank Sparkasse in Chemnitz. In communist East Germany from 1953 to 1990, Chemnitz was known as Karl Marx Stadt. Clearly, more than two decades after the fall of the Berlin Wall, the former East Germany hasn"t airbrushed its Marxist past. In 2008, Reuters reports, a survey of east Germans found 52% believed the free-market economy was "unsuitable" and 43% said they wanted socialism back. Karl Marx may be dead and buried in Highgate cemetery, but he"s alive and well among credit-hungry Germans. Would Marx have appreciated the irony of his image being deployed on a card to get Germans deeper in debt? You"d think.

Later this week in London, several thousand people will attend Marxism 2012, a five-day festival organised by the Socialist Workers" Party. It"s an annual event, but what strikes organiser Joseph Choonara is how, in recent years, many more of its attendees are young. "The revival of interest in Marxism, especially for young people comes because it provides tools for analysing capitalism, and especially capitalist crises such as the one we"re in now," Choonara says.

There has been a glut of books trumpeting Marxism"s relevance. English literature professor Terry Eagleton last year published a book called Why Marx Was Right. French Maoist philosopher Alain Badiou published a little red book called The Communist Hypothesis with a red star on the cover (very Mao, very now) in which he rallied the faithful to usher in the third era of the communist idea (the previous two having gone from the establishment of the French Republic in 1792 to the massacre of the Paris communards in 1871, and from 1917 to the collapse of Mao"s Cultural Revolution in 1976). Isn"t this all a delusion?

Aren"t Marx"s venerable ideas as useful to us as the hand loom would be to shoring up Apple"s reputation for innovation? Isn"t the dream of socialist revolution and communist society an irrelevance in 2012? After all, I suggest to Ranciиre, the bourgeoisie has failed to produce its own gravediggers. Ranciиre refuses to be downbeat: "The bourgeoisie has learned to make the exploited pay for its crisis and to use them to disarm its adversaries. But we must not reverse the idea of historical necessity and conclude that the current situation is eternal. The gravediggers are still here, in the form of workers in precarious conditions like the over-exploited workers of factories in the far east. And today"s popular movements – Greece or elsewhere – also indicate that there"s a new will not to let our governments and our bankers inflict their crisis on the people."

That, at least, is the perspective of a seventysomething Marxist professor. What about younger people of a Marxist temper? I ask Jaswinder Blackwell-Pal, a 22 year-old English and drama student at Goldsmiths College, London, who has just finished her BA course in English and Drama, why she considers Marxist thought still relevant. "The point is that younger people weren"t around when Thatcher was in power or when Marxism was associated with the Soviet Union," she says. "We tend to see it more as a way of understanding what we"re going through now. Think of what"s happening in Egypt. When Mubarak fell it was so inspiring. It broke so many stereotypes – democracy wasn"t supposed to be something that people would fight for in the Muslim world. It vindicates revolution as a process, not as an event. So there was a revolution in Egypt, and a counter-revolution and a counter-counter revolution. What we learned from it was the importance of organisation."

This, surely is the key to understanding Marxism"s renaissance in the west: for younger people, it is untainted by association with Stalinist gulags. For younger people too, Francis Fukuyama"s triumphalism in his 1992 book The End of History – in which capitalism seemed incontrovertible, its overthrow impossible to imagine – exercises less of a choke-hold on their imaginations than it does on those of their elders.

Blackwell-Pal will be speaking Thursday on Che Guevara and the Cuban revolution at the Marxism festival. "It"s going to be the first time I"ll have spoken on Marxism," she says nervously. But what"s the point thinking about Guevara and Castro in this day and age? Surely violent socialist revolution is irrelevant to workers" struggles today? "Not at all!" she replies. "What"s happening in Britain is quite interesting. We have a very, very weak government mired in in-fighting. I think if we can really organise we can oust them." Could Britain have its Tahrir Square, its equivalent to Castro"s 26th of July Movement? Let a young woman dream. After last year"s riots and today with most of Britain alienated from the rich men in its government"s cabinet, only a fool would rule it out.

For a different perspective I catch up with Owen Jones, 27-year-old poster boy of the new left and author of the bestselling politics book of 2011, Chavs: the Demonisation of the Working Class. He"s on the train to Brighton to address the Unite conference. "There isn"t going to be a bloody revolution in Britain, but there is hope for a society by working people and for working people," he counsels.

Indeed, he says, in the 1860s the later Marx imagined such a post-capitalist society as being won by means other than violent revolution. "He did look at expanding the suffrage and other peaceful means of achieving socialist society. Today not even the Trotskyist left call for armed revolution. The radical left would say that the break with capitalism could only be achieved by democracy and organisation of working people to establish and hold on to that just society against forces that would destroy it."

Jones recalls that his father, a Militant supporter in the 1970s, held to the entryist idea of ensuring the election of a Labour government and then organising working people to make sure that government delivered. "I think that"s the model," he says. How very un-New Labour. That said, after we talk, Jones texts me to make it clear he"s not a Militant supporter or Trotskyist. Rather, he wants a Labour government in power that will pursue a radical political programme. He has in mind the words of Labour"s February 1974 election manifesto which expressed the intention to "Bring about a fundamental and irreversible shift in the balance of power and wealth in favour of working people and their families". Let a young man dream.

What"s striking about Jones"s literary success is that it"s premised on the revival of interest in class politics, that foundation stone of Marx and Engels"s analysis of industrial society. "If I had written it four years earlier it would have been dismissed as a 1960s concept of class," says Jones. "But class is back in our reality because the economic crisis affects people in different ways and because the Coalition mantra that "We"re all in this together" is offensive and ludicrous. It"s impossible to argue now as was argued in the 1990s that we"re all middle class. This government"s reforms are class-based. VAT rises affect working people disproportionately, for instance.

"It"s an open class war," he says. "Working-class people are going to be worse off in 2016 than they were at the start of the century. But you"re accused of being a class warrior if you stand up for 30% of the population who suffers this way."

This chimes with something Ranciиre told me. The professor argued that "one thing about Marxist thought that remains solid is class struggle. The disappearance of our factories, that"s to say de-industrialisation of our countries and the outsourcing of industrial work to the countries where labour is less expensive and more docile, what else is this other than an act in the class struggle by the ruling bourgeoisie?"

There"s another reason why Marxism has something to teach us as we struggle through economic depression, other than its analysis of class struggle. It is in its analysis of economic crisis. In his formidable new tome Less Than Nothing: Hegel and the Shadow of Dialectical Materialism, Slavoj Žižek tries to apply Marxist thought on economic crises to what we"re enduring right now. Žižek considers the fundamental class antagonism to be between "use value" and "exchange value".

What"s the difference between the two? Each commodity has a use value, he explains, measured by its usefulness in satisfying needs and wants. The exchange value of a commodity, by contrast, is traditionally measured by the amount of labour that goes into making it. Under current capitalism, Žižek argues, exchange value becomes autonomous. "It is transformed into a spectre of self-propelling capital which uses the productive capacities and needs of actual people only as its temporary disposable embodiment. Marx derived his notion of economic crisis from this very gap: a crisis occurs when reality catches up with the illusory self-generating mirage of money begetting more money – this speculative madness cannot go on indefinitely, it has to explode in even more serious crises. The ultimate root of the crisis for Marx is the gap between use and exchange value: the logic of exchange-value follows its own path, its own made dance, irrespective of the real needs of real people."

In such uneasy times, who better to read than the greatest catastrophist theoriser of human history, Karl Marx? And yet the renaissance of interest in Marxism has been pigeonholed as an apologia for Stalinist totalitarianism. In a recent blog on "the new communism" for the journal World Affairs, Alan Johnson, professor of democratic theory and practice at Edge Hill University in Lancashire, wrote: "A worldview recently the source of immense suffering and misery, and responsible for more deaths than fascism and Nazism, is mounting a comeback; a new form of leftwing totalitarianism that enjoys intellectual celebrity but aspires to political power.

"The New Communism matters not because of its intellectual merits but because it may yet influence layers of young Europeans in the context of an exhausted social democracy, austerity and a self-loathing intellectual culture," wrote Johnson. "Tempting as it is, we can"t afford to just shake our heads and pass on by."

That"s the fear: that these nasty old left farts such as Žižek, Badiou, Ranciиre and Eagleton will corrupt the minds of innocent youth. But does reading Marx and Engels"s critique of capitalism mean that you thereby take on a worldview responsible for more deaths than the Nazis? Surely there is no straight line from The Communist Manifesto to the gulags, and no reason why young lefties need uncritically to adopt Badiou at his most chilling. In his introduction to a new edition of The Communist Manifesto, Professor Eric Hobsbawm suggests that Marx was right to argue that the "contradictions of a market system based on no other nexus between man and man than naked self-interest, than callous "cash payment", a system of exploitation and of "endless accumulation" can never be overcome: that at some point in a series of transformations and restructurings the development of this essentially destabilising system will lead to a state of affairs that can no longer be described as capitalism".

That is post-capitalist society as dreamed of by Marxists. But what would it be like? "It is extremely unlikely that such a "post-capitalist society" would respond to the traditional models of socialism and still less to the "really existing" socialisms of the Soviet era," argues Hobsbawm, adding that it will, however, necessarily involve a shift from private appropriation to social management on a global scale. "What forms it might take and how far it would embody the humanist values of Marx"s and Engels"s communism, would depend on the political action through which this change came about."

This is surely Marxism at its most liberating, suggesting that our futures depend on us and our readiness for struggle. Or as Marx and Engels put it at the end of The Communist Manifesto: "Let the ruling classes tremble at a communist revolution. The proletarians have nothing to lose but their chains. They have a world to win."

Marxism 2012, University College and Friends Meeting House, London, 5-9 July. Further information: marxismfestival.org.uk

Ще закрият чалготеките? Да бе, да. Нали ако ги закрият, студентите ще седнат да учат и ще се намали възможността елита да им промива мозъците. Просто това е недопустимо.

Ще е добре да преведете статията. Гласуването на постинга до тук ме подсеща за едно друго популярно британско заглавие - "Кой се страхува от Карл Маркс?" у нас?!:)

Кой се страхува от Карл Маркс? Ами този, който на пръв поглед трябва да се страхува, точно той не се страхува...
Защото той много добре знае, че на хората се подхвърлят възможности да избират винаги между лъжи от рода: "ляво или дясно", "капитализъм или социализъм" и пр.
Точно авторите на лъжите организираха "изследването" и обявиха др. Маркс за мислител на хилядолетието. Точно в момента, когато уж така наречената "лява вълна" била заливала Европа. И кой е виновен? Ами казаха ни, за да не се "мъчим" - банките били виновни. И как може нефизическо лице да е виновно, не се знае?!
Както у нас се организираха "протести" против високите цени на горивата... Не против политиката на еди-кой си или против концепсията на управление на еди-кой си, а все едно против "утринната мъгла"
Запомнете приятели, предоставя ли ни се "възможност" за избор, той винаги ни се сервира между две лъжи!

Само 20 години "демокрация" бяха достатъчни, българите да затъпеят почти до нивото на американците, а тях горките ги зомбират вече 200 години.

Всичко това, което се казва е правирно. Но въпросът е, кой е подлогът в изречението? "Им въздействат", "ги зомбират", "им промиват" - стига с това неопределено лице.... Кой, защо не казваме, че това е международното задкулисие?
И защо, ако все пак го разбираме и казваме, като дойдат избори, гласуваме за техните представители в България?
Иначе сме много силни в механата, "пием и пеем..." както е казал поетът.
А като изтрезнеем . немеем.....

Анонимният „Добронамерен” пише: „Запомнете приятели, предоставя ли ни се „възможност” за избор, той винаги ни се сервира като избор между две лъжи.” Според мен, „Добронамереният” е психически нормален и добре образован индивид. Но въпреки това не е проумял, че цитираната тук негова мисъл е парадокс, което имплицитно прави и двата коментара парадоксални. Защото, ако неговата мисъл е истинна, както в това е убеден авторът й, то тя, според това негово определение, е неистина, т. е. заблуждение. Когато във втория коментар посочва „международното задкулисие” за автор (подлог) на заблудите, предлагани ни за избор, е прав само доколкото ни поднася едно широко разпространено МНЕНИЕ като плод на разсъдъчното мислене. То, „международното задкулисие” действително съществува,но същността на неговата дейност може да бъде разбрана само като се разглежда като квинтесенция на вековната и все по-ожесточаваща се борба между труда и капитала (между наемните работници и капиталистите). Този проблем е прекрасно разгледан в предишния Постинг на проф. Гиндев. Когато човек проумее тези простички неща, ще разбере защо „др. Маркс” действително е МИСЛИТЕЛ НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО.

В отговор на блогера Железов.
Благодаря все пак, че някой ме удостои с внимание...
Хубава, добре структоирано изавление, технически издържано. Но по същество неправилно.
Ако се проумеят, цитирам, "простичките неща" ще се види, че теорията на К. Маркс никога няма да доведе хората до светлото комунистическо бъдеще, защото е неверна. Без подробности, неверна е нейната икономическа част, която е същностаа й. Не е вярна теорията за принадената стойност.
Не е вярна теорията за класовата борба, защото труда обединява хората, а не го разделя. Две са концепсиите за управление: разделяй и владей, по която са размислите на Маркс. И човешката концепсия - обединявай се, помагая, сдружавай се.
С всичко това не казвам, че е вярна теорията на либерастите. Просто нещата лежат в съвсем друга плоскост.
Благодаря!

Приятно е все пак да се спори с културен и възпитан човек. Уважаваният „Доброномерен „ - защо ли държи да остане анонимен – е антимарксист и в това няма нищо ненормално. В света има и още дълго време ще има милиарди антимарксисти. Аз съм марксист, а тенденцията показва, че ще ставаме все повече и повече. Ако завързалият се между нас спор е идеологически, е безпредметен. Аксиома е, че вербалният идеологически спор е безцелен и безполезен. Няма случай когато някой да смени идеологията си в резултат на словесен диспут. Но тезите и антитезите на уважаемият опонент не са идеологически, защото за него комунизмът и марксизмът не са лоши, а са утопични и неистинни. Следователно нашият диспут има научна природа. В такъв случай твърдението че „… теорията на Маркс … е неверна. Без подробности, неверна е нейната икономическа част …” и т. н. са голословни твърдения, ако истинността им не се доказва с научна аргументация. След 1989 г. буржоазните идеолози, всички антикомунисти и много обикновени идеологически неориентирани и с ниска теоретична подготовка хора приеха, че рухването на социализма в СССР и другите социалистически страни е доказателство за неистинността на марксизма. А това, ако не е идеологическа уловка, е чиста проба заблуда. Много ще ми е интересно обяснението на тезата „Просто нещата лежат в съвсем друга плоскост.”
И аз искрено благодаря!

Очаквам с нетърпение превода на статията на в. "Гардиън"

Не съм очаквал, че скромните ми писания ще предизвикат такъв отзвук, затова влязох със закъснение, просто така, за всеки случай...
До сега не съм отказвал обяснения поне. Когато една картина е неясна, човек инстинктивно прави няколко крачки назад, за да я погледне от една по голяма дистанция. затова нещата трябва да се оценяват от гледна точка на глобалния исторически процес. Възникването на марксизма, разбирай социализма, става във време, когато другата основна обществени философска школа на догматичния атеизъм (християнството) е изчерпало своите възможности масите да се държат в подчинение.
И едното обществено учение, и другото, използват една и съща концепсия. Тя е широко известна - "Разделяй и владей". При т.н. социализъм това е партията майка, която казва мъдро кое, кой даваше препоръки за разни места, защо и как... Това е така наречената скрита тълпо-елитарна пирамида. При така наречения капитализъм, е открита тълпо-елитарната пирамида (както е сега).
Тоест и двата строя имат и съща концепсия в основата, разбирате вече кой е нейния автор.
Повече от сигурно е, че броя на т.н. привърженици на марксизма няма да се увеличи. Защото се видя...
А "другата плоскост" за която казвате, трябва да се смени концепсията на втория случай - "помагай, съединявай се". Не става въпрос за съединение от общоизвестния до сега лозунг...
С други думи казано, хубавите на пръв поглед лозунги на социализма, бяха заложени на криви основи, иначе поне ако не са красиви, кой ще повярва.
Що се отнася до политикономията на Маркс, не вярна в теорията в принадената стойност. Там се разива образно казано обществения продукт на постоянен, променлив капитал и печалба.... вижда се , че остава само заплатите на работниците и парите за капиталиста, а всички други суми са един намаляващ математечески ред, кронящ към нула... Предполагам знаете какво означава това.
Благодаря и аз!

Абе вие не бяхте ли сталинисти? Що ревете за Маркс? Или пък смятате другаря Сталин за виден азиатски интерпретатор на марксизма? Като Мао или Пол Пот например...

Сталин е бил велика личност !

А Пол Пот е поставен на власт в Камбоджа от САЩ и ЦРУ.

А, тролите се събудиха...
Никой не реве за Маркс, поне аз не съм видял. А Сталин се оказа, че марксист не бил.
С викове и крясъци нищо не се разкрива, трябва четене, съпоставяне. Емоциите са лош съветник.
Не трябва да се лежи на стари неверни щампи

Другари сталинисти, Сталин разбира се не е бил марксист, сигурно не е бил и ленинец, а самороден азиатски феномен. Също като Мао и Пол Пот, който между другото е чиста проба маоист-сталинист. Но нали сте стари тролове-конспиролози, няма как в тази история да не забъркате САЩ и ЦРУ. Дерзайте, отдавна не бях попадал на по-забавен сайт....

Последният коментар на „Добронамерения” показва и доказва, че нашият диалог не може да напусне тесните рамки на идеологическото противопоставяне и затова продължаването му е безполезно. А и коментарът като литературна форма е негоден за доказване истинността или неистинността на една теория създадена от гений и изложена на повече от три хиляди страници (Капиталът). Между другото, интересно ми е определението на християнството като „ догматичен атеизъм”. Не съм го срещал никога и никъде. Що се касае до анонимния коментар: „Абе вие не бяхте ли сталинисти? Що ревете за Маркс? Или пък смятате…” Какво пък, случва се и елементарни люде да стигнат, макар и неосъзнато, до големи въпроси като съдържащият се тук имплицитно въпрос: марксист ли е бил Сталин? Моето разбиране е, че той е бил ленинец, а това означава и марксист. В този блог има постинги посветени на този въпрос. А в прекрасния труд „ВЕКЪТ НА СТЛИН” на проф. Гиндев
се съдържа всестранно аргументиран положителен отговар на въпроса.

Седнете да четете свериозни книги, Маркс, Енгелс, Ленин и дори Сталин! Там всичко си е дефинирано написано и описано със задълбочесност, каквато в нашите медии от 20 години насам аз не съм срещал. Просто умопомрачително невежество! Ограмотявайте се! Иначе ще се избивате един друг и то без полза.

За голямо съжаление някому, спорът, моля за извенение, но съвсем не е идеологически. Едва ли точно тук може да се обоснове нещо сериозно, но не си струва човек да се коси, че нещо не бил срещал, като например понятието "догматичен атеизъм". И аз не съм срещал много неща, но това не им пречи да съществуват, било то истинни или неистинни.
За ваше голямо съжаление, Сталин в крайна сметка не е бил марксист (вижте неговите тези от 1952 г.), а за ленинец едва ли, тъй като лениновата теория се смята продължение на марксизма.
Що се отнася за коментара на Тролът-немарксист... Тъкмо си помислих, че нещо е разбрал, и той вземе че ме разочарова. Представите ви са хаотични, нямате основа, меко казано...
Апропо, когато някой, не говоря точно за себе си, вземе та разбере от къде духа вятъра (разбирай що е то международно задкулисие), за да се замаже положението, се чува един рев от рода на: "Стига с тази световна конспирация!".
И толкова, с това се изчерпват аргументите им.

Тя тая защита на Маркс стана като написаното от "Дядото"/Д.Благоев през 1906 година. Само заменете русофилството/Русия/ с марксизма!

"Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите".Това го казва гуруто на социализма в България, не някой "фашист". Интересно как щe реагират бесепарите-сталинисти дето всяка година се събират на Бузлуджа, ако някой им цитира този пасаж от основателя на тяхната партия. Сигурно поляната ще се напълни с трупове на праведни цоциалисти неиздържали на суровата истина.

От Маркс, през Сталин, та до идеите чучхе. Каква еволюция само, нали другари?

"Тълпата е общност от хора, живеещи по предание и разсъждаващи по авторитети", беше казал един мъж.
Еди кой си бил казал това, а еди кой си професор онова, Обама трето, Меркел четвърто... Цитираното от Благоев касае външна политика, заменете русофилство с германофилство или с американофилство, и пак ще е вярно!
Така е, защото разлика между социализма и либерализма в резултатите няма, има разлика във фразеологията.
Такива работи господа-другари!

приятно съм изненадан от статията и още повече, че има още хора в България, които разбират това за което се говори в нея. Поздрави