Разговорът с проф. доктор на техническите науки Евгений Гиндев води Дочо Шипковенски, отговорен секретар на българското издание

ВЪПРОС: Да започнем с Вашия интерес към Русия. Вие пишeте много по руски теми, за българо-руските отношения. Имате и четиритомно изследване „Векът на Сталин” – това са повече от 2000 страници. Защо е този Ваш интерес към Русия ?

          ОТГОВОР : Аз съм българин, главния ми интерес е България. Но ние с руснаците сме единоверци, славяни, с много обща култура, история и менталност. С други думи, свързват ни много повече неща, отколкото хората си представят. Като технократ и учен си давам ясна сметка за ролята на Великата славянска държава за съдбините на моята страна.

            ВЪПРОС : Какво целите с Вашите публикации ?

           ОТГОВОР : Според възможностите си да представя пред българите обективната картина на протичащите процеси в Русия, на тяхната връзка със световните процеси и със ставащото в България.

            ВЪПРОС : Какво бихте отбелязали като най-важно в българо-руските отношения в последните двадесетина години ?

           ОТГОВОР : Загубване на автономността на българо-руските и на руско-българските отношения от последните 150 години. Сега температурата на тези отношения зависи не от двата субекта, а от това, което се случва на друго място. За България подобно обстоятелство може да се обърне в трагедия, но не мисля, че няма да има сериозни последици и за Русия.

            ВЪПРОС : Какво имате предвид ?

            ОТГОВОР : Руското влияние в България прогресивно намалява, а в Русия България изчезна от нейното полезрение.Ние, българите, нямаме кой знае какви геополитически пътища като избор, но Русия е още по-зле. На практика не се забелязва някаква конкретна руска балканска политика и към България в това число, ако не се брои геоикономическото острие на „Гаспром”. Но много често настъпват моменти, когато размера на БВП и на валутните резерви отстъпват на заден план, а най-важна става възможността да привличаш съюзници, да имаш приятели и подръжници. Русия няма кой знае какви съюзници, приятели и подръжници (дори на ментално равнище) и да губи и малкото, което е останало не е далновидно.

            ВЪПРОС : Но по света България се възприема като русофилска страна ?

           ОТГОВОР : Това е така, но много се съмнявам, че любовта между народи и етноси, ако въобще може да се говори за такова нещо, се предава генетично. Та нали Кайн е убил Авел, а те са били братя ?! Подобна „филия” е плод на историческия процес. Сега Русия е друга и България е друга. Да, български русофили има много, има и „русофил № 1”, но те страхуват да се афишират обществено, спотайват се и нямат обществена тяжест . Българският „русофоб № 1” -  Евгений Дайнов  не се притеснява да каже на висок глас, че в България не трябва да се строи АИЦ „Белене” само затова, че тя е руска. Едва ли някой русофил ще каже открито, че АЕЦ „Белене” трябва да се строи само защото е руска. Засилвам нещата за да покажа моментното влияние на русофилията и на русофобията.

            ВЪПРОС : На какво се дължи това ?

            ОТГОВОР : Може да се кажат много неща, но това е предмет на отделен сериозен и задълбочен разговор между нашите страни и е от взаимен интерес. Мога само да споделя моите наблюдения, че на държавно равнище българската русофилия притеснява руснаците, а на битово равнище те просто не я разбират. Нещата се усложняват и от сериозни руски ментални предразсъдъци, главно сред част от интелектуалната прослойка.

            ВЪПРОС : Това е сериозно обвинение. Бихте ли пояснили.

            ОТГОВОР : При лични разговори съм установил, че руснаците много трудно и неохотно се отнасят към чужди анализи и оценки за Русия и за ставащото в нея. Стигало се е до реплики от рода на : „Така с руснаци и за Русия не се говори”, „Това са детинщини” и дори до авторитета на Тютчев. В такава атмосфера всякакъв съдържателен разговор е невозможен.

            ВЪПРОС :В такъв аспект е интересно да ни кажете какво Вие мислите за Русия ?

          ОТГОВОР : Мога да говоря само за днешна Русия, без да натоварваме отговора с прекалена история и философия, защото ще стане много дълъг.

         Русия е победена страна в тежка и жестока мирогледна, цивилизационна и геополитическа битка. Тя се стреми да се възстанови и да намери себе си. Народът е объркан, травмиран и примирен. Ако трябва да се изразя модерно, Русия в момента няма историческа мисия, няма  световна визия, няма глобален проект, както трябва да бъде с всяка велика страна, за каквато тя самата се смята. Ако съдя по това, което виждам и чета, налице е идеологическа салата от западнизъм, монархизъм, славянофилство и религиозни утопии вкупом с назадничави леви фантасмагории. Като резултат, руските либерали и „демократи” отчаяно се стремят да американизират страната и да я вкарат в западния и по-точно - в англосаксонския свят. Може би се надяват, че Русия отново ще стане достатъчно силна, за да може да участва в съуправлението на глобалния свят. Друга част от руското общество – съвременните руски патриоти – искат, по същество, същото, но с други цивилизационни и геополитически средства. Не е ясно тази вътрешна конкуренция до какво ще доведе.

            ВЪПРОС : Руският президент описа подробно към какво Русия ще се стреми. Как гледате на неговите предложения ?

          ОТГОВОР :  Уважавам декларираната готовност Руската Федерация да се възправи, което е главното. Силна Русия е жизнено нужна на България, ако тя иска да запази своята историческа идентичност. Колкото до огласените средства, те са дискусионни и противоречиви. Работа на руснаците е да се оправят с тях. От сърце им пожелавам успех.

            ВЪПРОС : Как възприемате идеята на президента Путин за Евразийски съюз ?

            ОТГОВОР : Това е реанимиран проект на Императорска Русия и по принцип нещо лошо в него не виждам. Наблюдаваната световна системна криза представлява, всъщност, война на същности, т.е. схватка на различни концепции за бъдещето на планетата. В средствата за масова информация тази схватка е прикрита под термина „световна финансова криза”.

            Ако се доверим на вестникарските публикации, проектът на Путин е с видим западен вектор, което предполага дълбоки диалектични противоречия при реализация и тези противоречия вече са налице. В своя първообраз Евразийския проект съдържа идеята за „особения руски път” в човешката история, нещо като „бремето на белия човек” на Ръдиард Киплинг. „Ние ще създадем не симбиоза  между Изтока и Запада, а своя уникална цивилизация на народи от православна и мюсюлманска религия, славяни, тюрки, кавказци, монголци, северни народи и народи от Централна Азия” – пище известния руски журналист и публицист Максим Шевченко. Такъв проект на пространството на Руската империя беше вече реализиран през 20-я век, но на съвсем различни принципи и със съвсем други планетарни цели. Подобие с него не може да се търси.

            Какво ще излезе от най-новия евразийски проект ако по-дълго  поживеем, ще видим.

            ВЪПРОС :  Какво мислите, има ли място за България в такъв проект ?

           ОТГОВОР : Според класическата геополитика (Х. Маккиндър), България се намира в така наречената трета зона – Лимитрофната зона или Римленда (маргинален полумесец). Това е междина зона между цивилизациите на „Сушата” (телурокрации) и цивилизациите на „Морето” (таласокрации), която се простира от Прибалтика, Източна Европа, Украйна, Кавказ, Средна Азия и свършва в Корея. Лимитрофната зона е открита за влияние на всички възможни световни цивилизации от Европа, Африка и Азия. Който контролира Междинната зона, той контролира Евразия, който контролира Евразия, контролира света. И тъй като ние днес живеем в свят по Маккиндър, борбата между „Сушата” и „Морето” в Лимитрофната зона е жестока и безпощадна. В Европа тя е най-видна в Украйна, Полша и България. Засега в България наделява икономическата, финансова, цивилизационна и военна мощ на „Морето” – всички православни и славянски държави от Юго-Източна Европа са вече в ЕС и НАТО. Последна там ще влезе любимката на Русия – Сърбия. Аз бих предпочел друго развитие на нещата, но невиждам съпричастност на Русия, а само ситуационни  действия, които видим резултат не дават, като не вдъхват нито оптимизъм, нито надежди на малките играчи върху Голямата шахматна дъска. За моята страна не съм оптимист нито за Запада, нито за Изтока. На нас, българите, ни липсва това, което не можем да получим от Запада – менталното, духовно начало. Големият приятел на България академик Лихачов, наричаше моята страна „държава на духа”. Тази държава вече я няма. Има територия пълна със зомбирани малоумници, които се тръшкат в дивашки танци, мучат на английски, хрупкат геномодифициран зоб и се припичат под нежните лъчи на „демократичното” слънце. Посестримата на България, Русия, май че също е с изчезваща менталност. И при вас, и при нас може да се надяваме на чудо, каквото историческия прогрес често ни е поднасял.

            ВЪПРОС : Казаното дотук е много тъжно. Какво ще правим с „вечната дружба” ?

           ОТГОВОР : Няма нищо тъжно, такава е реалността. Трябва да изпълним „вечната дружба” с ново съдържание, извлечено от дълбините на още мъждукащото огънче на историята, разпалвано и подържано от завещаното ни чувство за справедливост на един нов свят, еманципиран от животинските инстинкти и нагони. Историята не прощава на народи, които 20 години не са в състояние да си обяснят собственото битие и се хвърлят с ентусиазма на проститутка в обятията на първия срещнат политически шарлатанин. Нужно ни е пречистване с всеотдайността и саможертвата на нашите предци, отхвърляйки дрипите на конкурентноспособността, ефективността и кариерното израстване.

            На паметния за двата народа връх Шипка, на величавия скромен паметник за кръвната връзка между нас, стои паметна плоча поставена от победоносните воини на Трети украински фронт, донесли нова свобода на моя измъчен народ : Отчизна нам безмерно дорога / и мы прошли по дедовскому следу/ чтоб унищожить лютого врага/ и утвердить достойную победу.

            Нека заедно се постараем да унищожим новия „лют” враг и да отпразнуваме нашата нова „достойна победа”. Нямаме друга алтернатива, ако искаме да ни има !

            ВЪПРОС : Какво ще кажете на руския народ по случай 67-та госишнина от Победата ?

            ОТГОВОР : Вече почти половин век, наследниците на Великата Победа, се правят с къса памет, че не Сталин е ръководил страната, фронта и тила, а някаква абстракта сила появила се незнайно откъде е сплотила съветския народ. Съветските хора няма от какво да се срамуват и за нещо да се разкайват. Време е да се живее с историята, която има Великата страна, а не с тази, с която искат да живеят едни или други политици, обществени дейци и интелктуалци.

или самодоволни , за останалите ще очаквам тук да науча

Кой е русофил №1? И, дали наистина русофоб №1 е Дайнов, а не завършилият в СССР и бивш доносник на ДС Иво Инджев например? Въобще, много кандидати за първото място в класацията на русофили и русофоби и нито един сериозен кандидат за българофил №1. Това е жалкото...

А онова лайно Александър Йорданов, защо да не е №1. Той искаше да съди Русия за пропуснати ползи?! Без много умувания е ясно, че ортаклъка ни със САЩ няма да ни донесе нищо добро, защото който тръгне след муха, се озовава на лайно.

Тоя откъс мИ хареса най-много. Страшно актуално звучи.

"Големият приятел на България академик Лихачов, наричаше моята страна „държава на духа”. Тази държава вече я няма. Има територия пълна със зомбирани малоумници, които се тръшкат в дивашки танци, мучат на английски, хрупкат геномодифициран зоб и се припичат под нежните лъчи на „демократичното” слънце. "

Една малка корекция.Стоян Ганев в качеството си на външен министър "заплашваше"да предяви съдебен иск срещу Съветския съюз .

В този блог спорят, кой е русофоб №1, в блога на Иво Инджев спорят, кой е русофил №1, никой обаче не се интересува има ли в България българофили и кои са те. Няма как подобна държава да има добро бъдеще. И не излизайте с изтъркания номер, че русофил, всъщност означава българофил, или пък (това се отнася до блогъра Инджев), че русофоб и българофил са едно и също. Защото това просто не е вярно.