Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2012 11:24 - ТИТАНИЧНОТО ГЕОПОЛИТИЧЕСКО И ЦИВИЛИЗАЦИОННО ПРОТИВОБОРСТВО – ТРЕТИЯ РИМ СРЕЩУ ТРЕТИЯ КАРТАГЕН : МЯСТОТО НА БЪЛГАРИЯ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 10591 Коментари: 18 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                                                     


                                  ТРЕТИЯТ РИМ СРЕЩУ ТРЕТИЯ КАРТАГЕН

                Немският консервативен философ Карл Шмит твърди, че същността на „политическото” е посочването и „дефинирането на врага”. Неспособността да се „посочи врага”  говори за „политическа смърт”. Доказателство е Съветският съюз при „перестойката”. Отначало „образа на врага” се разми от самата власт, а след това и съвсем изчезна. Стана не съвсем ясно, защо съществува Варшавския договор и накъде са насочени съветските и съюзнически ракети. Краят е известен : СССР и Варшавския договор изчезнаха, а НАТО започна активно да поглъща страните от Източна Европа. С други думи, за Запада врагът продължаваше да съществува, съществува и сега. Геостратегическото противоборство „Запад-Изток”  е налице и днес, в рамките на Европа. Причината е проста : континентът  „Европа” е изкуствено понятие, предимно цивилизационно. Географски съществува континента „Евразия”. Този континет е люлката на човешката цивилизация, от тук тръгна човешкия прогрес, на неговата територия са се разгръщали всички велики исторически събития. И днес е така. Следователно, източниците на сегашните събития трябва да ги търсим в далечната история на Евразия.

            След опита на Александър Македонски да обедини древния свят в единния впряг на елинската цивилизация, започна да се оформя първата версия на екзистенциалния въпрос на раннохристиянската религия : къде е центъра на апостасията ( от гръцки – вероотстъпничество, богоотстъпничество. Означава нещо средно между изневяра и бунт. В сравнение с ереса вероотстъпничеството има характеристиките на трансцедентален грях, защото ересите са търсене на другия "верен" път вътре в религията, докато вероотстъпничеството е изоставяне на етичните, морални ценностти), кой е главния субект на волята на антихриста ?

            За древния езически Рим, това беше Картаген, геополитическия център на антиимперските тенденции на цялото Средиземноморие. Картаген събираше в себе си всичкото лошо на езичеството : култа към агресивни, нощни, хтонически чудовища, искащи човешко жертвоприношение и допускащи разврат и беззаконие разпространявани от финикийските търговци по цялото средиземноморие (хтоничен – земен, който е роден от земята ; ненебесен. Хтонизмът на което и да е отвъдно същество се определя от характеристиките на култа, и най-вече от типа жертвоприношение. Жертвоприношението на хтоничните богове, героите и мъртвите се характеризира с олтар на нивото на земята или вкопана в земята жертвена яма. Съществува обредно изискване кръвта на жертвата да попие в земята. Жертвените животни, безкръвните жертви и другите дарове се изгарят изцяло и никакви части от тях не се ядат, нито се използват от хората, принесли жертвата. Предметите обикновено се начупват при принасянето им в дар. Нощните обреди, използването на факли и лампи са често срещано явление в хтоничните култове, тъй като възпроизвеждат представата за тъмнината в подземното царство. Музиката, изпълнявана на духови инструменти (флейти), е по-типична за хтоничните култове. Използването на психоактивни вещества също е характерно за тези култове, и по-конкретно за мистериалните от тях. Хтоничните божества управляват плодородието и богатството, секса, раждането, смъртта и новото раждане. Те са свързани с пророчествата и оракулите. Те са по-близо до хората, отколкото небесните богове, и с тях по-лесно влизат в контакт). Противоборството Рим – Картаген беше всъщност геополитическо противоборство за доминация над целия средиземноморски свят.

            За онези времена нито Първия Рим, нито Първия Картаген бяха  въплощение на световното „ добро” и на световнато „зло”. Не трябва да се забравят две нащо :

            1. Республиканският Рим се исчерпа  в междоусобици ;

            2. При войните между Рим и Картаген целият елински свят застана на страната на Картаген.◄

            Символизирането на Рим и Картаген и превръщането им в метафори дължим на ранната християнска религия и на нейният стремеж да се утвърди в Римската империя. Може да го наречем първият Глобален Християнски Проект, официализирано начало на цивилизационното противоборство, придаващо му държанически и мирогледен характер. По мутацията на този проект може да се проследи развитието на европейската история от позициите на историческия материализъм и геополитическите осцилациите предопределили много страни от природноисторическия процес днес.

            С победата на Рим и възникването на Римската империя, античния образ на тъмното царство въплотено в Картаген, се премества на други реални или въображаеми центрове на еретичната ойкумена. Идеята за перманентната война на Вечния Рим и Вечния Картаген става непоклатима платформа на римския империализъм и идеална почва за възникване на религиозната парадигма на целия Запад. Това особено проличава след християнизирането на Рим. Тогава назря задачата да се снеме нараствощото вътрешно противоречие межде стария, езически Рим и новата християнска същност на империята.За да стане това, трябваше еманципация от стария Рим, напомнящ повече Египет и Вавилон, а не Йерусалим и това направи Константин Велики, като премести столицата на империята на Изток, във Византион (330 г.). Малко по-късно император Феодосий раздели империята на Източна и Западна, като предостави на последната пълната свобода за деградация (394 г.).

            През 800 г. в Рим папа Лъв ІІІ венчава за царуване предводителя на франките Карл Велики с което се възражада старата Западна Римска империя, но като царство на ереста. Именно от този момент Запада става Запад, възниква самостоятелната Западна Цивилизация. През 969 г. император Отон І нарича тази страна Свещенна Римска империя, а през 1157 г. император Фридрих І Барбароса – Свещенна Римска империя на германската нация. Папските епископи започват да оправдават съществуването на новата империя с довода, че мисията на християнския Рим е предадено от гърците (византийците) на франките. Възниква новото противоборство – Втория Рим (Византия) и Втория Картаген (Западната Римска империя). Тъй като от 1273 г. Западната римска империя се управлява от династията на Хабсбургите с резиденция във Виена, тя става столица на империята – това е първия, католически Райх. През 1806 г. Наполеон ликвидира Втория Картаген. Той отчасти възкръсва през 1867 г. като Австро-Унгарска империя, ликвидирана заедно с Втория, лютериански Райх през 1918 г. Но тази империя няма геополитически възможности за Втори Картаген. С Втория Рим е друго. Оказа се, че геополитическите възможности на Византия не изчезват с разгрома й от османските турци, а логично се предават по православна линия на Третия Рим – Руската империя.

            Каква противопоставя Запад на Третия Рим ?

            Всичко започва със създаването на Английската империя (от 1588 г. с поражението на испанската Велика армада). От тогава Англия е главния европейски враг и главния враг на Третия Рим.

            Англия не е само остров, но и цивилизация на абсолютната ерес, протестанизма, при това в неговата най-лоша форма -  цезаропапското англиканство. Тя винаги се е стремяла да изпокара европейските държави и не допускаше никакви възможни геополитически съюзи на континента. Бивайки морска, колониална цивилизация, родила едновремено биологичния расизъм и съвременния капитализъм, Англия заслужава да бъде наследник на Картаген в много по-голяма стерен от Западната Римска Империя.

            И всепак, нещо недостигна на Англия за пълното й превъплощаване  като Третия Картаген. Англия е твърде консервативна, нейната религиозна идентичност носи локален национален характер, а нейното местоположение я прави твърде зависима от Европейския континент. От Третия Картаген се изисква планетарна идеология и пространство напълно лишено от културни корени. Следователно, третия Картаген предполага решително скъсване с Европа, но не както направи Русия, като се изтегли на изток, където беше мисията на Втория Рим, а на запад, в така наречения  Нов свят, където бившите английски колонии се обединяват за реализирането на проекта „Модерн” (това е тоталната секуляризация).

            След края на Втората световна война (1945 г.) щафетата на третия Картаген поемат САЩ. Те довеждат логиката на историческата деградация докрай и тяхната главна цел е разрушаването на Третия Рим. САЩ се смятат за пряки наследници на универсалната имперска традиция на Рим и се наричат също Трети Рим. Не е случайно, че американска естетика на властта следва отблизо римските образци (Капитолий, Сенат и т.н.). Само че „Американския Рим” не защищава традиционните православни ценности, а секулярната идеология на неограничения либерал-капитализъм. Ето затова всички либерални режими по света виждат в САЩ гаранция за своето съществуване и прощават на американците всичко, което нормалния човешки разум не може да прости.

            Дилемата е, ще могат ли силите около Третия Рим да направят с Третия Картаген това, което Първия Рим направи с Първия Картаген ?!

            Очевидно, че това е война, а резултатът от всяка война зависи от нейните начални условия. Това се отнася и за войната, която се води пред очите ни – новата война със Запада.

            В края на 30-те години на 20-я век в света съществуваха три геополитически блока с ярко изразени идеологически особености. Симетрията между тяхното пространствено положение и тяхното идеологическо устройство беше нагледна и поразителна до неправдоподобност. Най-западните области на света (Западна Европа и САЩ) представяха либерално-капиталистическия полюс. На изток беше социалистическия Съветски съюз. Между тях бяха силите на Остта със своята междинна идеология заимствана от двата полюса (националсоциализъм, фашизъм). Сблъсакът, рано или късно – беше неизбежен.

            В рамките на описаната геостратегия бяха възможни различни съюзи и коалиции и историята доказва, че такива коалиции са се търсили. Но всичко реши Хитлер – война на два фронта. От идеологическа гладна точка такава война е оправдана, но е напълно самоубйствена. От самото начало войните на Хитлер бяха загубени. И факта, че страните от Остта постигнаха толкова много победи и завоевания е нещо безпрецедентно и нелогично, но неможеше да повлияе върху крайния резултат.

            След 1945 г. от политическата карта изчезнаха и самостоятелната Централна Европа и национал-социализма. На световната арена останаха два полюса –  Западен (капиталистически) и източен (социалистически). Започна „студената война”.

           Да погледнем стартовите условия.

            Вече се убедихме, че САЩ започва да се превръща в Третия Картаген като главна опора на западния свят и център на световния либерализъм. Тя е в идеална геостратегическа позиция : защитена е от морските си граници, на континента Америка няма съпоставим конкурент или враг, обогатила се е за времето на войната без да води битки на своя територия, икономиката й процъвтява. Разполага с ключова стратегическа военна база в лицето на Западна Европа, която напълно зависи от нея. Главният военен конкурент, нацистка Германия е повалена, разгромена, разсипана, с демотивирано население напълно оставило се на милостта и издръжката на победителя, със затворен поне за 100 години геополитически и идеологически хоризонт. Германският народ от хилядолетен двигател на европейската история, сега е захвърлен в нейните покрайнини.

            Новият противник, Съветския съюз, постепенно всмукващ в себе си същността на Третия Рим, е тежко ранен от войната, с  проблемни и съмнителни съюзници, със сухоземни граници само отместени назапад с 500-800 км., с материална невъзможност да се конкурира и противопоставя на Запада по целия свят и ,следователно, с невъзможност да достигне територията на САЩ.

            Геополитическият и геостратегически анализ показваше, че рано или късно, ако Третия Картаген непрекъснато, целенасочено и с нарастваща упоритост преследва глобалната си цел, СССР и световния социализъм ще загубят „Студената война”.

            И краят дойде. Закъсня, но дойде. Просто социалистическият лагер толкова силно беше наплашил Запада, че той дълго време не се решаваше да го подкопае.

            Сега, какво ? Край на историята, край на войните ? Трябва наистина да не се познават хората и човечеството, за да се допуска такава абсурдна хипотеза. Човечеството и войната са синоними. Хората са воювали и ще воюват винаги.

            Наистина, на пръв поглед всичко говори в полза на „Новия световен ред” : Западът спечели „Студената война”, унищожи структурираните идеологически конкуренти , разпространи капитализма почти по цялата планета и тя, планетата, стана негова „вътрешна” територия. Истинските войни бяха заменени с наказателни полицейски операции, които носят избирателен характер.

Но идилична картина не се получи. САЩ всъщност воюват с цялото човечество, империята на Третия Картаген е прекалено разтегната, поради което американския контрол често се пропуква в различни невралгични точки. Геополитическото съотношение на силите все повече става не в полза на САЩ. Природноисторическият процес още не е приминал точката на геополитечския и геостратегически баланс, но тенденциите в различните негови компоненти (политически, финансови, икономически, идеолгически, военни) вървят в неблагоприятна за Третия Картаген посока. 

         Третият Картаген става все по-уязвим и в това е цялата надежда на човечеството.

 

                                                               МЯСТОТО НА БЪЛГАРИЯ

                Геоисторически са несъмнени две неща :

                        1. Прабългарите са азиатско племе.                             

                               2. Славянобългарската народност се е образувала от смесването на прабългарите и заварените етноси на Балканския полуостров.◄

            Доказателство за горните твърдения дават съвмременните научни изследвания върху малките етнически групи в Република България.

           Помаци, каракачани, гагаузи, армъни - всички тези микроетноси са издънки на старото местно балканско население, живяло на полуострова от хиляди години. Няма данни да са скорошни пришълци, нито да са били залети от море от гени, различни от европейските.

           Не се потвърждава азиатски произход при никоя от тези общности. Макар и в различна степен, те са близки и с останалото балканско население, и помежду си. Дори когато генетичната дистанция помежду им или с другите балканци е видима, тя е много по-малка, отколкото ако ги сравним с популациите от други райони на Европа.

         Никое население в Европа не е напълно еднородно. При постоянните си миграции хората са се смесвали. Особено на Балканите - кръстопътно място, откъдето е минал кой ли не. Някои групи са си продължавали по пътя, други са се заселвали трайно. Затова Балканите са своеобразна мозайка от различни населения. Генетиците могат да откроят едно от друго парченцата на този пъзел с изследване на ДНК.

          За разлика от Балканите европейският генетичен пейзаж е доста еднотипен. Сред балканските народи разнообразието на генетични линии е доста по-голямо и точно това е общото между тях, което се набива на очи при сравняването им с европейците от други райони на континента. Но ако ги сравняваме помежду им, се вижда, че те не се различават съществено. Генетичната "дистанция" между българи, турци, румънци, гърци, сърби, черногорци, македонци и албанци не е голяма. Сред причините за това популационните генетици изтъкват сходните природни условия на обитаване и смесването чрез бракове.

         Учените отдавна са установили, че някои генетични линии се срещат с по-голяма честота сред определени народи, отколкото сред други. Това е заради специфичните условия, които са им въздействали дълго време и които са моделирали гените им.

        Трябва да сме наясно и по още един важен въпрос - гените нямат нищо общо с това как се самоопределя някой - като българин или като друг.

            Такъв извод става още по-интересен, ако се обърнем към генеалогията на царстващите в Европа династии през 19-я и 20-я век. Руските императори (Николай І, Александър ІІ, Александър ІІІ, Николай ІІ), германските императори (Вилхем І, Фридрих ІІІ и Вилхем ІІ), английските крале и кралици (Георг ІІІ, Георг ІV, Виктория, Едуард VІІ, Георг V) са свързани генетично с двата германска рода : Скас- Кобургите и и Хесен-Дармщадт. Това не пречи на трите държави  непрекъснато да воюват по между си.

            Император Александър ІІ предлага на българския престол Александър Батемберг, който е племеник на жена му Мария Алаксандровна. Баща на Александър е брата на Мария Александровна   Людвик Георг Александър. Те са  деца на великия херцог на Хасен-Дармщадт Людвик ІІІ. Другите братя на Александър са  : Франц Батемберг, женен за черногорска княгиня, Людвик-Александър, вице-адмирал от английската флота и Хенрих Батемберг, женен за най-малката дъщеря на кралица Виктория Беатриса. Ето защо кралица Виктория е обичала Александър Батемберг и е презирала цар Фердинанд Български, смятайки го за французин. Причината е, че Фердинанд е син на принц Август Сакс-Кобург-Гота и на Клементина, дъщеря на френския крал Луи-Филип.

            Тези кръвни връзки на българските крале и князе с нищо не помогнаха на България да бъде припозната като равноправен член на западноевропейското и централноевропейско семейство.Това е една от трагичните вини на българската монархия, която така и не се интегрира докрай със своя народ – едва ли българските монарси са се чувствали българи.

            Казано обобщено и от гледна точка на геополитиката, славянобългарският народ е евразийски народ и по произход, и по реализирана история (държавно устойство, цивилизационна идентичност, степен на външно влияние). И хабитата и ареала на динамични едностранни и многостранни отношения, ни причисляват към страната на Третия Рим. Така ни възприемат и другите европейски народи.

            Дори дребните исторически подробности подсказват, че българите никога и нищо не са получили от Запад, по-точно, нищо добро. И в далечното и в по-близкото минало, те винаги са били на страната на Втория и на Третия Рим, въпреки някои оговорки.  И затова изглежда неестествено през 21-я век България да се окаже първата славянска, православна държава преминала на страната на Третия Картаген. Докъде ще ни доведе това историческо предателство, като се има предвид, че ние „картагенци” няма да станем, но ще престанем да бъдем българи, ще се види скоро.

           В цялата тази историческа бъркотия, има нещо архиважно, за което много малко се говори, ако изобщо се говори. Работата е там, че идеята за Третия Рим е българска идея !! Разглеждано от такава гледна точка, мястото на България в противоборството между Третия Рим и Третия Картаген изглежда по друг начин. За какво става дума ?

            След разделянето на Римската империя на Западна и Източна, между тях започва ожесточена интелектуална и научна борба за присвояването на целекупното римско наследство – оформя се Вторият Рим – Константинопол. С напредване на времето православните религиозни мислители осъзнават невралгичните геополитически и геостратегически основания, а с това и преходността на Византия, опасностите от гибелта на автентичното християнство и насочват всичките си усилия към дирене на място и общност, която да съхрани надеждно духовните начала и символите на християанската вяра. Възниква идеята за Третия Рим. Знае се, че главните претенденти са Солун, Търново и Москва, а сигурната и надеждна общност, която ще го съхрани е славянобългарския етнос.

          По време на Второто българско царство в Търново се концентрират мощите на множество светии и градът придобива сакралната функция на нов Йерусалим. С особена почит се ползват съхраняваните мощи на Йоан Рилски, Параскева Епиватска, Иларион Мъгленски, Михаил Воин, Теофан, Гаврил Лесновски, св. Димитър Солунски.

            Общата за трите претендента за Новия Рим е доктрината произлязла от исихазма – в Солун доминира исихазмът на Григорий Палма, в Търново – на Григорий Синат, който е и учител на Теодосий Търновски, предал от своя страна познанието на Евтимий. Исихастките традиции в Москва се утвърждават от българите Киприян и  Григорий Цамблак.

            Заради това Арнолд Джозеф Тойнби заключава, че българските монаси са преносителите на идеята за Третия Рим в Москва. Тойнби пише : „България не е „пасивен реципиент” на византийското културно „облъчване”, а „съперник на Византия” в политическо и културно отношение. Усвояването на византийските образци не е механичен процес, а творчески. Като втори център на православната цивилизация, България посредством християнизаяцията и религията на българската църква  и литературната и преводаческа дейност, активно разпръсква просветата и културата сред славянските и други народи на Балканите и източна Европа”.

            Нещо повече. Тойнби твърди, че върху основата на идеята за Третия Рим могат да бъдат преодолени негативите на социалните проблеми на западното общество ; конфликтите между Изтока и Запада ; да бъде осигурен прогрес на човечеството за сметка на духовното усъвършенстване ; възродена хармонията между човека, природата и висшите цели на разума.

            И днес потомците на Палеолозите в Европа признават България като пазител на византийските ценности на тяхните праотци.

            Така се стига до времето на руския цар Василий ІІІ и до знаменитото писмо на руския монах Филотий, който в 1512 г. ще напише : „Християнските империи паднаха, ала на тяхно място стои империята на нашия господар. Два Рима паднаха вече, но третия стои здраво, а четвърти няма да има. Ти, господарю, си единственият християнски владетел в света, господар на всички вярващи християни” (Стивън Рънсиман – Падането на Константинопол.”Из-во на Отечествения фронт”. София, 1984. Стр. 179). Предстоеше царуването на Иван ІV и образуването на Руската империя.

            Характеристиките на Предвъзраждането, започнало в България през 12-я век, предвид неговото прекъсване от „нашествието на агаряните”, принуждава българската църква да пренесе идеята за Третия Рим в Москва, при братския славянски руски народ. Българската идея за Третия Рим става евразийска идея, такава, каквато, всъщност, е и Византия. Природноисторическият процес продължава своя неумолим ход.

            Всъщност, противоборството „Третия Рим – Третия Картаген” не е нищо друго освен опредметена проява на процеса на глобализация, започнал с възникването на първия човешки град. Противоборството изразява в явен вид сблъсъка на два различно пространствено ориентирани проекта за планетарна глобализация и поставени на геополитическите и цивилизационни везни.

            Още по-дълбоки измерения въпросът придобива в интерпретирането му от философия на историята. Диалектическата сърцевина на природноисторическия процес при непрекъснатото възхождане от нисшето към висшето, от простото към сложното е духът на историята въплотен във волята на световния разум – другото име на природния абсолют. Предполага се, че всеки народ , чрез своята история изразява определени предпочитания на световния разум. Но този разум е придерчив, той се изразява не чрез всеки народ, т.е. не всеки народ е историческа цялост. Известно е, че много философи, започвайки от Хегел и Чаадаев, и стигайки до политици като Хитлер, оспорват ролята на славянството в историческия процес и по този начин го смятат като неспособно да изразява предпочитанията на световния разум. И ако това се оказа невярно, главната заслуга е на славянобългарска България. Дали тя е била избранница на световния разум е теологичен въпрос, на че тя отвори вратите на световната история за славянското племе чрез внасяне в неговото битие на духа на историята и на волята на световния разум, е вън от съмнение. Идеята за Третия Рим , без всякакви оговорки, е водещето русло на това внасяне. Реанимираната Евразийска идея може да разглеждаме и като хитрост на световния разум, избиращ по определение най-адекватния отговор на конкретна ситуация, ползвайки паметта на Абсолюта.        

           Искаме или не искаме, харесва ли ни или не чак толкова, геополитическото противоборство между Третия Рим и Третия Картаген продължава. България избра новото си място в Европейския съюз. Но, ако погледнем геополитическата карта на противоборството, Европейския съюз се намира между двата световни полюси без да принадлежи изцяло към нито един от тях. И, ако си позволим да екстраполираме предвиждания за бъдещето върху основата на европейското минало от средата на 20-я век, бъдещето на Европейския съюз не е толкова оптимистично.

            С други думи, за да оцелее във времето , България трябва отсега да мисли  за епохата след НАТО и след Европейския съюз.

             „Богатото”  географско и историческо наследство, следствие на природно-историческия процес, лежи в основата на всички балкански проблеми и в миналото, и сега.. Допълнителен утежняващ фактор е, че полуострова е удобна врата от и към Близкия Изток на миграционни потоци с присъщите им странични отрицателни последици (например, съвременият тероризъм).   .          

           Практиката показва, че ЕС не е в състояние да реши описаните регионални балкански проблеми, а може само да ги влоши – не е ли многозначително, че финансовото разклащане на ЕС започна от земите на древна Елада ?!

            Могат да се изброят редица мерки, каквито балканските държави може да предприемат, за да подобрят състоянието на своята и на балканската сигурност и тези мерки са най-различни : дипломатически, военни, административни, културни, цивилизационни. Но тяхното решително и безкомпромисно прилагане ще се натъкне на остра реакция на европейската бюрокрация, която има съвсем други възгледи за бъдещето на Европа, съществува в условията на утопични парадигми и преследва цели несъвместими с интересите на отделните държави-членки. ЕС е в предверието на сериозна системна криза и тя не може да не поражда и криза в сигурността, в това число и на Балканите. Всички показни чиновнически срещи в Брюксел, асамблеи,  фестивали в Давос напомнят за нещо много лошо дошло от историческата преизподня на Елада, когато благородните елински родове сключват таен съюз за борба срещу демокрацията на атинския плебс и дават прочутата клетва : „Обещавам да бъда вечен враг на народа и да му причиня толкова злини, колкото ми позволяват силите!”

            Надеждата върху изкуствено конструирани геополитически схеми, върху изнасилването на природноисторическия процес, в робуването на увяхнали парадигми и модернизирани феодални представи на прага на космическия век на човечеството и пред лицето на разбунтувалата се Природа, не вещаят нищо добро  за човешкия вид независимо дали планетарната и регионална сигурност е единна и неделима или не чак толкова. Симптоматично е, че основната ментална заплаха за европейското единство идва по отъпкания път на древната азиатска инвазия !!

          Развитието на българската национална идея около съвременните реалност и богатството на историческите традиции не би трябвало да плаши, че по този начин страната ще попадне еднозначно под влиянието на Русия. По своята същност българската национална идея предшества тази на Русия, а предаването на идеята за Третия Рим на Московската държава е само въпрос на временно решение и запазващ цивилизационната значимост избор.

            Руската империя и Съветският съюз направиха достатъчно, за да върнат своя исторически дълг и е дошло време да определят заедно с България  ще правят ли нещо заедно в бъдеще.

            Истинският съдбовен проблем на България е, че губи цивилизационното си съзнание за мисионер в рамките на провославната общност и от там – в Югоизточна Европа.  Културната самобитност на една нация увеличава нейната стойност, но също обогатява формите на националното и световно богатство (Българската православна църква е първата православна поместна църква издигната в патриаршеско достойнство – при цар Симеон Велики през 918 г. След нея са : Грузинската – от 1000 г. ; Сръбската – от 1246 г. ; Руската – от 1589 г. ; Румънската – от 1925 г.).

            Националната сигурност в континентални, регионални и държавни измерения е понятие от горните етажи на битието и предполага политически и народностни качества, които днес не се толерират в политическото и общественото пространство. Без тези качества всяка човешка обществена структура е обречена. Единството на Европа не лежи във възприемането на съвременната западна парадигма, а във възстановяването на дълбоките ментални връзки с изворите на човешката цивилизация и с началото на човешкия вид в безкрайните простори на Азия, в модерната форма на Евроазийското единство.

          Разширената форма на  Евразийски съюз може да заинтерисова България само ако тя участва в него като Санстефанска България – единствения начин за положително решаване на вековния български и балкански въпрос, като ефикасна застраховка срещу всякакви заигравания с имперско-цивилизационни  мечти от най-ново естество.

           Кардиналното решаване на проблемите на сигурността във всичките им измерения, окончателното решаване на загадката на историята, е в промяна на съществуващите обществено-политически и обществено-икономически отношения на днешното статукво.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 





Гласувай:
6



1. анонимен - Констатация
26.05.2012 13:12
Авторът най-сетне открил консервативния философ Карл Шмит, както и неоевразиеца Александър Дугин и се е опитал да ги преразкаже със свои думи. Няма лошо, особено имайки предвид, че другарят Дугин стартира кариерата си в края на 80-те като неонацист, после минава през национал-болшевизма (първа дружка и партиен другар на небезизвестния Едуард Лимонов, който днес е сред протестиращите срещу Путин), за да стигне до "неоевразийството" със силен про-ислямски уклон.
Лошото е, че в материала има много мистика и малко реализъм. Нищо чудно, скоро да видим и статия за сакралната геополитика. Още повече, че на тези години, темата за сакралното става все по-близка...
цитирай
2. анонимен - луд за връзване
26.05.2012 13:37
цитирай
3. анонимен - Добронамерен
27.05.2012 09:59
Общо взетооо....вярно! Но, има едно НО.
Говорим за глобализьм, но кой е субекта на глобалното управление? Какви са неговите цели? Каква е ролята на цьрквата в това глобално управление? Вьпроси, които не са получили ЯСЕН отговор. Не знам кой подред Рим, не знам кой подред Картаген... Авторски права на тази идея... Както се казва в един руски виц: "А где денги, Зин?"
цитирай
4. lyubomircholakov - Метафората с "Третият Кар...
27.05.2012 12:07
Метафората с "Третият Картаген", противопоставена на "Третия Рим", е великолепна. Единствено не съм сигурен в българския произход на идеята за "Третия Рим", но това наистина са подробности. А днешният проблем на България е доста по-примитивно екзистенциален във физическия смисъл на думата - всички демографи сочат, че около 2040 г. българите ще са малцинство в собствената си държава - тоест, това е краят на България и то, очевидно, завинаги.
Третият Рим - Москва, има същият проблем. Ако успее да го преодолее (Путин неслучайно полага усилия в тази насока, но тук не се искат толкова пари, колкото ментално-философска и религиозна нагласа на населението), действително заедно с Китай може да се противопостави на глобалната диктатура или "Третия Картаген". Впрочем, неслучайно се появяват информации, че "субектът на глобалното управление" (както го пише в коментар 3) вече започва да прехвърля капитали в Китай. Очевидно е, че този "субект" вследствие на паразитиращата си форма на съществуване просто "изсмуква" различни държави, след което се прехвърля върху следващи.
Между другото, изразът "А где деньги, Зин?" не е от виц, а от песента на Висоцки, "Диалог у телевизора".
Благодаря за статията, тя е образец на истински геофилософски начин на мислене!
цитирай
5. анонимен - Добронамерен
27.05.2012 17:35
Пари в Китай влизат след средата на 70-те години. Третия Рим или Картаген, както вие наричате различните кланове на световното задкулисие с конфесионалните си вярвания нито на йота не могат да променят нещата, както се сочи в коментар 4. Руската и китайската цивилизации може да имат общ опонент, но са на различни концептуални плоскоскости и пьтят им на развитие е различен.
цитирай
6. анонимен - недобронамерен
27.05.2012 18:35
Блед преразказ на чужди идеи, набързо (и изкуствено) приспособени към българската специфика с единствената цел да се обоснове, защо България не трябва да бъде в НАТО, а в ОДКС например... Има обаче и по-елегантни начини за това, вместо използването на подобни мистични заклинания.
Апропо Картаген едва ли е най-подходящия символ на глобализма, защото тъкмо Рим е имал претенции за световна (глобална) империя. Тук по-скоро става дума за противопоставяне между морския и континенталния тип цивилизации, поне така са разсъждавали онези, от които авторът черпи с пълни шепи... Прав е колегата по-горе, някои хора едва сега откриват и Карл Шмит, и Дугин и прочее "геофилософи". Не е зле обаче да се отнасят по-критично към някои от идеите им, особено на този последния, когото мнозина негови съотечественици също смятат за "луд за връзване".
Все пак, интересно как един национал-болшевик и откровен сталинист като автора, изповядва същите идеи като човека, смятан за "главния юрист" на Третия Райх и дълги години подвизавал се като активен член на нацистката партия.
цитирай
7. анонимен - Много интересно ! България ...
27.05.2012 18:55
Много интересно !

България трябва да стане център на Новата Византийска империя, а от там и съучредител на бъдещото Евразийско икономическо пространство.
цитирай
8. анонимен - Добронамерен
27.05.2012 18:55
В отговор на коментар 6.
Аз, може би, сьщо може да не сьм сьгласен с някои разсьждения на блогера, когото наричате сталинист и прочие... Но руския болшевизьм сьщностно е нещо много различно от марксизма и водораздела не минава по така наречените репресии. Последните са патент на троцкизма в руската история, но да не задьлбаваме...
цитирай
9. анонимен - Напомняне
28.05.2012 09:18
Химерите за България като център на Византийската империя са провалили и първото и второто ни царство. Днес пък са особено химерични, но нейсе...
цитирай
10. анонимен - Добронамерен
28.05.2012 16:29
В отговор на комеинтар 9.
Химери има драги, защото в така наречените цивилизации, няма значение какво име носят, стоят конфесионалните религии. А те са ЧАСТ ОТ БИБЛЕЙСКИЯ ПРОЕКТ. Те никого и никой от нищо не са спасили и няма и да спасят. И това не е атеизъм, в смисъла, който разбира БПЦ. Световната история не познава случай църквата да е спасила някой от нещо. "Има православие - има България" е клише, което няма историческите доказателства. 1860 г. БПЦ е възкресена не от Йерархите на църквата, тяхна основна грижа е да събират парсата... Религиите са наднационални, т.е. ничии и са част от библейския проект, ако разбирате, разбира се, какво означава това.
цитирай
11. анонимен - ???
29.05.2012 09:07
Къде ти, как мога да разбера дълбочината на мисълта ти. Направо е непостижимо, няма как да стане, когато атеист, като теб, разсъждава толкова високопарно за религия...
цитирай
12. анонимен - Добронамерен
29.05.2012 16:01
Не съм атеист, просто не търся религия, там където ти я търсиш. В конфесионалните религии няма бог, където ти го търсиш...
цитирай
13. анонимен - Така е
30.05.2012 09:10
Болшевиките, също са религиозни, по своему...
цитирай
14. анонимен - Добронамерен
30.05.2012 20:08
Не си на ясно изцяло, прочети, съпостави, анализирай... Не може приказки на аба
цитирай
15. анонимен - Всичко е ясно
31.05.2012 09:27
С болшевиките всичко е ясно, докато бяха на власт рушаха църкви и забраняваха на хората на ходят в тях, днес се пишат яростни защитници на православието. Нищо че вярват само в "светата троица" Маркс-Ленин-Сталин
цитирай
16. анонимен - Добронамерен
31.05.2012 19:41
През 1952 Сталин скъса с марксизма. Руският болшевизъм е нещо много по различно от марксизма, тоест от троцкизма. Маркс и ленин са друга бира. Абе четете бе хора
цитирай
17. анонимен - 1881
31.05.2012 20:18
Я, еретик, не уважава светата троица а само бог-син в лицето на другаря Сталин! И на всичкото отгоре прекалява с бирата...
цитирай
18. анонимен - Добронамерен
31.05.2012 21:24
Добре казано, но не пия бира, пък и рядко пия. Бог има, но не е в юдохристиянството или в другите конфесии.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1948354
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031