Резултатите от руските президентски избори са факт – убедително победи В.В.Путин. Официално това признаха и главните световни политици – Обама, Саркози, Меркел, ЕС и дори японският министър-председател. Обаче всички коментатори и в Русия, и зад граница единодушно признават, че трудното предстои. Какви предварителни изводи може да се направят ?
1. Путин победи не защото бе най-добрия от добрите, а защото бе най-добрия от лошите.
2. Победата на Путин се дължи на очакванията и надеждите на мнозинството от руснаците, които влизат в противоречие с основния тренд на провежданата и провеждаща се вътрешна и външна руска политика (виж казуса „Уляновск”).
3. Путин победи, но бъдещето на Русия остава тревожно, неясно и неопределено. Окончателният руски избор не е направен, макар, че много изследователи говорят обратното (Проханов, Дугин, Кургинян, Стариков. Потвърди го и Кисинджър, който заяви, че Путин не е антизападник, той е руски патриот. Циниците отговарят на Кисиндджър, че изборите са били за това, кой по-изгодно ще продаде Русия на американците – патриот или системен либерал).
4. Путин победи и благодарение на крайната и безсмислена антируска и антипутинска западна реторика. Подобна риторика нито една достойна страна не може да приеме.◄
В перспектива вътрешното състояние на Русия бе достигнало близо до точката на бифуркация, където започват да действат така наречените странни атрактори и където всяко неразумно политическо движение би хвърлило страната в тежка и фатална турболенция. Прегрешенията на Путин към Русия и към руския народ са много и те му бяха напомнени (виж документите на обществения военен трибунал срещу Путин от 11.02.2011 г.), но и заслугите си ги бива и не трябва да се забравят.
Очевидно е, че Путин не може и не иска да се върне към съветския проект. Той вижда Русия като корпорация, в която има място за всички - и за олигарси, и за обикновени хора. Путин иска „социален капитализъм” или по-точно – либерален капитализъм. Той е обвързан с редица явни и тайни споразумения със САЩ и НАТО (като пример се имат предвид двата федерални закони : „За ратификацията на договора между страните от НАТО и други страни-участници в програмата „Партньорство за мир”, за статуса на тяхните Сили и допълнителният протокол към него” приет от Думата на 23.05.1995 г. и „За лицензирането на отделни видове действия”, приет от Думата на 22.04.2011 г.), и парите на Русия са на Запад.Това не е нито най-добрият, нито най-перспективният руски път, но друг възможен засега не е предложен. Съветският проект руснаците го проиграха лекомислено и отвратително. Обратният път е дълъг, тежък и кървав. Такава е цената на историческите провали, на идейната безотговорност и на народната наивност.
Мисля, че ни предстои да видим обобщената картина така :
1. Путин ще продължи усилията за интегриране на Русия в западния свят.В Русия смятат, че борбата срещу „съвкупния Запад” е губеща и безперспективна, а симпатизиращи и приятелски страни Русия в момента няма. Може да се предположи, че руската политика ще бъде много предпазлива, с умерена риторика за подържане на тонуса, но без опити за ангажиране в авантюри, които могат да увеличат рисковете за Русия, които и без това са големи.
2. Тези усилия ще бъдат съпроводени с усилване на руската военна мощ. Предполагам, че някой е казал на Путин знаменитата мисъл на Наполеон : „В политиката главна тяжест има броят на батальоните !”
3. Ще се положат усилия мнозинството от руския народ да преглътне новия капитализъм, либерализъм и монетаризъм. Това означава, че ще се засилят усилията за замяна на руския „чип”. Такива индикации вече има. Та нали в най-новото си произведение Фукаяма потвърди, че въпреки своя очевиден крах, капитализмът е края на историята (сп. Foreign Affairs, № 1, 2012)!! Английският писател Стюарт Хоум добавя : „Единственият разумен отговор на капитализма е шизофренията”(цитира се по Александър Симов във в. „Дума” от 24.03.2012 г.). ◄
Има ли някакво значение случилото се в Русия за България ?
Има, разбира се. Най-общо казано, има повод за преразглеждане на тактиката и стратегията на политическата борба, за подреждане на цивилизационните приоритети и за ясно формулиране на предстоящите задачи.
На геополитическо и на цивилизационно равнище, ние, българите, сме заинтересовани да съществува голяма и мощна Русия, независимо кой управлява в нея. Само така България може да се запази и като етнос, и като държава. Признаваме или не признаваме, Русия за нас е прозорец и врата към света и аз не искам да се затворят нито прозореца, нито вратата.
Въпреки, че аз нехаресвам днешната руска опозиция, наричана от руския журналист Леонид Радзиховски (него много обича да го публикува в. „Дума”)„креативна класа”, българската опозиция и българския народ могат да се поучат от всеотдайността и последователността, с която новата руска дребна и средна буржоазия защищава своите интереси (виж предизборните „опозиционни” прояви). Мисля, че затова е достатъчно да се копират всички „изобретения” на руската „дясна” опозиция и в „правилна” интерпретация да се използват от българските „леви”. Надявам се инициативата да има поразителен успех.
Положението на Руската Федерация на световната геополитическата карта е много сложно, срещу нея се е надигнал целия обединен Запад, в самата Русия има много влиятелна и богата Пета колона и аз не си представям руското оцеляване без много тежки жертви и лишения, много по-големи от преживяното от Съветския съюз през 20-30 години на 20-я век (за последните 10 години военноучебните заведения в Русия са намалели от 72 на 10 !). Всички приказки и илюзии за близкото разпадане на САЩ, ЕС и НАТО , като евентуално спасение, трябва да бъдат отнесени към религиозните мантри (религиозни заклинания).Как Западът вижда бъдещето на Русия може да се прочете в последната статия на Кондолиза Райс в
“The Japan Times”, Япония - 14 марта 2012 г. По това направление, ако се реализира, обикновенните българи може да ги очакват големи и неприятни изненади. „Нова” Русия няма да има нищо общо с Русия и с нейната хилядолетна история. Тя ще престане да бъде това, което е виждала в нейно лице България. По този въпрос е полезно да се прочете статията на Игор Григориевич Яковенко във в. „Новая газета”- 17.03.2012. За нас това ще бъде страшна историческа катастрофа, по-страшна и от турското робство. Загубили всякакъв исторически хоризонт, ще ни остане да се надяваме на някакъв глобален световен катаклизъм, който да изведе планетата и човечеството на нова траектория, с нови ценности и с нови перспективи. Ще ни стигнат ли издръжливост, историческа воля и пасионарност, никой сега не може да каже (бъдещето на Русия от американска гледна точка може да се прочете в статията на Бжежински, поместена в Foreign Affairs, № 1/2010).
В общи линии, това са психологическите основания българите активно да се интересуват и съпреживяват за ставащото в Русия и да се вълнуват накъде отива Великата славянска страна. Русия, като страна на сислибите (системни либерали) на нас не ни трябва – имаме си ЕС и САЩ ,те са ни предостатъчни.
Като заключение по въпроса, обичам да цитирам директора на Международния център за изследвания по проблемите на висшето образование и науката професор Владимир Миронов: “Събитията, които се развихриха днес в целия свят, предизвикват тревога в сърцата на човечеството… Тревожи ме философията на шепа преситени държави… Директно казвам, ако те пожелаят да запазят тази система докрай, ще има трета световна война. Народите няма да позволят да се запази системата в този вид… Този свят е несправедлив и ще бъде разрушен… Никой не смее да каже открито – така, както живеят 20-те държави от Запада, светът никога няма да живее. Просто не е възможно… Днес светът влезе в система на невиждана тирания, невиждана концентрация на власт в ръцете на малцина. Въпросът е или власт и нормален живот за народа, или власт на тази шепа хора. Трети път няма. Те или ние” (интервю пред в. „168 часа” от 23-29.04.2000 г.).
Сега, няколко думи собствено за България. Като българин ми е особено трудно да говоря по въпроса поради пет причини :
1. България е незначителен, пренебрежимо малък елемент на световната политика, загубила миналата си слава и изглеждаща жалка с дилетанските си опити да се прави на глобален играч (виж случая с Катар).България няма национална стратегия и в момента е територия, средство и обект на чужди и антибълграски стратегии.
2. България няма вътрешни сили и желание за себепознаване и себеутвърждаване, тя и нейната интелектуална прослойка са дълбоко поразени от вируса на епигонството. Тук е особено актуално изказването на Ленин за интелегенцията, което дори се срамувам да произнеса.
3. Българският народ е загубил своя инстинкт за оцеляване, примирил се е със своята съдба и не е в състояние самостоятелно да се самоорганизира на борба за себе си. В исторически план той е отхвърлен назад с 300 – 400 години. За разлика от всички свои съседи той не произвежда политика и не познава други конвертиреуми цивилизационни стоки освен русофобията, антикомунизма и духовния мързел (виж последното изказване на Борисов от 16.03.2012 г. : „Нищо не стана по-независимо от Русия, тепърва ще правим първи копки тази година по интерконекторни връзки (конектор = съединител, връзка). Темпото, с което работим, е такова, че за един мандат трябва да направим повече неща, отколкото другите са направили за два или три мандата”.).
4. Главният формиращ народното съзнание – медийното пространство – е дегенерирал до равнище на средновековната инквизиция и пропагандира неограничено така наречената хотентотска нравственост, възникнала сред африканските племена преди 1700 години : ако аз открадна нещо от съседа, това е добро, а ако той открадне нещо от мен, това е зло!Впрочем, тази нравственост е и скритата водеща парадигма на модерния глобален либерален капитализъм.
5. Българското политическо пространство е деформирано до неузнаваемост и поради политическа импотетност е лишено от вътрешни стимули за развитие. Пренебрегнати са основни постулати на Теорията на развитието приложими към природноисторическия процес, общественото съзнание дотолкова е заразено с социокултурни вируси, че изглежда неизлечимо и близкото и далечно бъдеще не вдъхват никакъв ентусиазъм.◄
Ще бъде тривиално и отегчително да изброявам всички факти потвърждаващи казаното. Но, тъй като съм сред „леви” хора, ще спомена само два :
1. Лявото политическо пространство остана без партия-авангард –най-голямата лява партия напусна бойното поле на историята, потъна в конформизъм и се превърна в „клуб по интереси” (виж случая Първанов). Останаха „отломки нищожни” и различни вождистки партийни файтони, идейно дезориентирани и електорално безпомощни, които служат да обират отрицателните емоции на разгневените и недоволни хора. Гражданските „леви” организации, доколкото ги има , са неми свидетели на ставащото, без никаква обществена тяжест и без никаква политеческа стойност (например, движение „Русофили” начело с „русофил № 1” или различните земляческо-професионални организации начело с „русофили №№ 2,...5,...10” и т.н.). Има и отделни ентусиасти, почтенни и свястни хора, но те са микромалцинство.
2. В настоящия момент в България не съществува политическа алтернатива на статуквото. Това, което се прави, е пропагандирането, че „ние ще управляваме по-добре, като правим по принцип същото”. Това не е алтернатива, това е системна конкуренция, но на тази почва българските „леви” издишат. Те не са бойки и знаещи, лесно губят публичните диспути и стават незабележими и неприятни в средата на господстващи лъжи, манипулации и различните гьобелсови похвати. Пътят за излизане от мрачната и позорна ситуация, в най-скромния случай и като начало, изисква смяна на политическата доминанта, а нищо не говори, че подобна смяна се търси.◄
Погледнете кои в момента водят предавания по централи телевизии : Милен Цветков, Люба Кулезич, Димитър Цонев, „факторът” Кошлуков, Ифандиев, Николай Бареков. И кои ни учат на ум и разум ? – Сугарев, Зюмбюлев, Иво Инджев, Евгени Бакърджиев, Надежда Нейнска, Явор Дачков и Евгений Дайнов. Всички те са възкръснали сенки от „демократичното” минало. И какво им се противопоставя ? – Курумбашев, Плугчиева и Михалевски.
Основна слабост на съвременната българска политика е неразбирането или нежелането публично да се признае една от главните манипулиращи роли на съвременната демокрация – запазване на няколко основни принципа на живот на народа и обществото при произволен резултат от каквито и да било избори (в случая – принципът на Фукаяма). В противен случай е невъзможно устойчиво функциониране на системата. Ако на изборите непрекъснато се сблъскват партии, представляващи антагонистични, взаимноизключващи се идеологии – например, либерали и комунисти – то всяка смяна на властта ще води до революционни сътресения и граждански войни. И, ако, въпреки това, в реалния живот подобно нещо се наблюдава, значи, че една от партиите само имитира опозиционност, профанира идеологията и лъже своите привърженици. Сега преценете от такава гледна точка политическото положение в България и лесно ще се ориентирате в „опозиционността и алтернативността” на някои политически субекти, както, впрочем, и на тяхната истинска идеология. В повечето леви политически субекти няма идейна криза и още по-малко – идейна еволюция. Има идейна мутация !По този повод много обичам изказване на проф. Мира Маркович, вдовица на бившият президент на Югославия Слободан Милошевич, когато към нея се обърнал на „другарко” бивш съпартиец :
„Другарка съм за другарите си. Колкото до „господата”, между тях най-много са бившите „другари”. Сега се вижда, че те никога не са били „другари”, но от това не трябва да се вади заключение, че по тази причина днес са „господа”. За да бъдат господа, трябва да знаят поне един чужд език, да ходят редовно на зъболекар, да подържат обувките си чисти, да са прочели поне „Война и мир”, всеки ден да вземат душ, да имат способността да изслушват другия, като говори, а в случай на несъгласие със събеседника си да не изтъкват веднага съмненията си по отношение на неговото хормонално равновесие, професионална способност и морални качества”.
Пита се : толкова ли е безизходно положението и може ли нещо да се направи ? Трябва да се каже, че световната лява мисъл отдавна е в усилено търсене и формиране на това, което наричаме MARXIZM TODEY. Не зная защо по този въпрос в България не се говори. Но без изясняване на основанията на истинското ЛЯВО, особен напредък в мирогледната и цивилационна битка няма да има. Врагът е много силен, материално и идеално осигурен, и има в запас силни теоретични оръжия .Повечето хора си нямат представа каква огромна сила е либералния глобализъм, каква мощна, агресивна и изтребителна война на унищожение се води срещу тях от антикомунизма и русофобията, колко са продажни „елитите” и доколко народите са лишени от катоптрично поведение – пречупване на реалността през мисленето. Например, доктрината „неоканство”, ориентираща САЩ към перманентна глобална революция (към тоталитарен демократизъм) е формулирана от троцкиста и бивш американски комунист Макс Шахтман, а близки до Троцки психоаналитици положиха основите на фройдомарксизма, според който свободата на личността, тъй любима на днешните „демократи”, се схваща като свобода на неговите инстинкти (содомистичен марксизъм). Разбираема е леснината с която могат да се маскират тези „открития” под дрехите на отявлено либерални и буржоазни лозунги.Има индикации за опити да се интерпретира лидерския проблем в БСП в цивилизационна плоскост, като завършване на пълната интеграция на България в Западна Европа, наред с пълното духовно отделяне от Русия. Теоретично и практическо противодействие на подобни зарази в България не се наблюдава.
Трябва да се каже открито и на висок глас : непосредствената тактическа цел на Запада и САЩ на Балканите е завършване на еманципация на балканските страни от Русия с цената на елиминация на 1000 - годишните исторически осцилации (виж днешното състояние на Сърбия).
Посочените обективни трудности не отменят нуждата от конкретни лозунги днес и сега, чрез които може да се надяваме на частични успехи. Ще цитирам професора от Университета в Индиана - САЩ Алекс Рабинович. Условията за успешни действия на левите сили днес са три :
А) Наличието на партия-авангард начело с харизматичен и образован лидер с креативно мислене (нарича се емерджентен лидер, т.е. да може да намира изход от всяка неочаквана ситуация).
Б) Решимост на паритийния актив заедно с актива на „лявата” опозиция съзнателно да рискува (нарича се проактивно поведение и елиминиране на ситуационните действия).
В) Непосредствено обръщане към най-пасионарната част от обществото (нарича се казусна мобилизация).
Материалната основа за реализация при изпълнени условия, е наличието на всенародна Съпротива, но тази Съпротива не може да се развива в рамките на днешния опортюнизъм. Като начало трябва възникването на мода към „модерна аскеза” (от аскетизъм). С корупцията и с криминалната напаст не се воюва в модни ресторанти и разкошни хотели, в паузите между светското парти и офисния корпоратив. Трябват хора, които са способни да гладуват за своите идеи, а не само да пият за тях по кръчми и кафенета. Забравете за партийните програми, те трябват за други неща. Факт е, че икономическата и социално активна младеж не се интересува от партийните програми и политики. Тези, които след 10-20 години ще управляват България не гледат телевизия и не ходят на избори. Техните възгледи, ценности и предпочитания са извън оборота на текущите идеи за масова консумация. Това ново поколение по друг начин вижда бъдещето на България, привличат го други идеи и друг патриотизъм, те разбират по друг начин самореализацията на личността. Много е съмнително, дали тази младеж може да се възторгне от партийните лозунги. На улицата и сред хората трябва да се говори не за реформи, програми и кой може да управлява капитализма по-добре, а за престъпления, за нарушеното чувство на народа за справедливост и за нуждата от възмездие, т.е за етически императиви. Точно в тази плоскост са и основните слабости на левицата – казано честно, и по форма и по съдържание, тя не отговаря на народните етични норми. Ако това се промени, даже в рамките на парламентарните и легални методи изброената съвкупност от условия може да доведе до победа. След това ще видим.
В тази връзка е справедливо да напомним и за още една историческа вина на отминалия ляв политически авангард – при прехода той не пожела да създаде материалните основи на бъдещата българска Съпротива.
Ще продължа с афоризъм на моя познат, зам.председателят на министерския съвет на РФ и ръководител на ВПК Димитрий Олегович Рагозин : оптимистите учат английски език, песимистите – китайски език, а реалистите – устройството на автомат Калашников . Очевидно казаното е метафора, но в нея има и намек, и този намек е еднакво валиден и за Руската Федерация, и за България. Ако искате някаква връзка с руската следизборна ситуация, трябва да следите процесите, които вървят в КПРФ, например последната статия по въпроса във в. „Независимая газета” (26.03.2012 г.)
Накрая, кратко теоретично обощение на изложеното.
Думата реформи и производните от нея като реформисти и реформизъм се оказаха ключови за характеризиране на така наречения „преход” в СССР и европейските социалистически страни. За двадесетте години на прехода терминът революция стана мръсна дума и изчезна от употреба. От този момент процесът на движение на обществото се разглежда изключително като чисто еволюционно движение без критични точки и без скокове. От гледна точка на науката, това е отричане на дарвиновата теория на развитие. В „червения тефтер” Дарвин пише : „За да оцелее един вид в процеса на еволюцията е нужно при силна промяна на външните условия да настъпи скокообразна промяна и на приспособителните механизми. В противен случай видът ще загине”. Ето това е ключът на Теорията на развитие, основанието за съществуването на революционните изменения, които, отнесени към общественото развитие, се наричат социални революции. Няма еволюция без революция, защото в противен случай еволюцията се превръща в „глупава безкрайност”, според точния израз на Хегел (виж релацията еволюция – коеволюция в трактовката на съвремената научна парадигма). С други думи, макар, че сме в 21-я век, нека да не се правим на по-умни от Хегел и Маркс.
Задачата на българската Съпротива, когато тя бъде и ако бъде организирана, не е само победата тук и веднага над ГЕРБ, а създаване на условията за трайна Победа на левицата в близкото бъдеще. А затова е нужно всички, които участват,да се учат, да се учат и да се учат. В това число на стратегия и тактика на политическата (класова) борба. А то днешните протистиращи и стачкуващи излизат на улиците като на абитуриенски бал, докато това излизане е само сутришна сбирка от началното политическо училище (Троцки казваше, че стачката е безсилието на скръстените ръце).
В рамките на такава легална борба, трябва да се акцентира на престъпленията на властта, на личната отговорност, като нещата се наричат с истинските им имена без каквато и да било политкоректност, защото, например, ако трябва да говорим по същество, няма и не е имало проблем „корупция”. Има проблем за хората във властта (за борбата срещу корупцията има интересен пример от Китай. Аз ще го споделя без коментар. В Юго-Западен Китай има огромен град с 30 милионно население – Чунцин.Секретар на партийната организация на Чунцин и кмет на града е младият китайски комунист Бо Силай, син на виден партиен деятел от времето на Мао. Та, другарят Бо бързо-бързо и ефикасно очиства 30-милионния град от мафията и от продажните чиновници, като разстрелва публично 13 души. За тази си победа, тези дни Бо е снет от ЦК на ККП от длъжностите секретар на градската организация и кмет на града).Просто на всичко ставащо у нас трябва да се погледне с очите на 21-я век : ако наистина се окаже че властта върши престъпления срещу народа и държавата, то тя е нелегитимна, независимо колко процента е спечелила на изборите – това е много важна позиция, която, добре озвучена, може да сплоти огромни маси хора (по предварителни оценки – до 40 % от гласоподавателите).В сегашния тежък момент на България не й трябва конструктивна опозиция, трябва й непримирима опозиция (нещо като нонконформизъм, т.е. неприемане на господстващите в обществото възгледи и традиции). Или това ще стане, или за лявото в България ще престане да се говори.
Хубаво ли е това или не толкова ?
Нито е хубаво, нито е лошо. Просто трябва да сме наясно, че и ние, и Русия изплащаме цената на нашия геополитически, геостратегически и цивилизационен разгром в края на 20-я век. Но важното е какво ще остане когато я изплатим !
В заключение ще перефразирам Маркс : Срамът, това е своего рода революция – това е своеобразен гняв, само че насочен навътре. И, ако цялата левица изпитва чувство на срам за своята мутация, тя ще заприлича на лъв, който се готви за скок (Е.Маркс, Ф.Енгелс – Съчинения, точ 1. Стр.357)
Някога много, много отдавна, хората попитали един мъдрец, какво е нужно за да бъде държавата богата и благополучна. Мъдрецът помислил и отговорил: “Първо- храна, второ - войска, и трето - вярност”. – “Не може ли нещо да се съкрати ?” – отново попитали хората. Мъдрецът пак помислил и казал: “Може да се съкрати войската”. – “А още нещо ?”. Мъдрецът отново помислил: “Може да се съкрати войската, може да се съкрати храната и държавата пак да оцелее. Но ако се съкрати верността, държавата ще загине”.
30.03.2012 20:43
02.04.2012 09:09
04.04.2012 09:23
