официално представяне на българския превод
(София, 20.02.2012 г.)
Мои другари и приятели от Партията на българските комунисти ме помолиха да представя пред българските читатели превода на книгата на Г.А.Зюганов „Сталин и современность”. Приех поканата като въпрос на морален дълг и освен това, като абсолютна необходимост за нашето тежко, жестоко и преломно време. Изключителната необходимост я схващам като изключителна актуалност на книгата на Зюганов, защото за мен, всяка книга посветена на Ленин, Сталин и на марксизма-ленинизма е актуално-необходима, съвременна и навременна.
Колкото и да е тежко, трябва да признаем : живеем в ужасен свят на тотален хаос, наричан по научному слабо структуриран хаос в чиято социална диаграма са изгубените ориентири, тотална духовна нищета и погребаните надежди. В края на 20-я век отиде в историята единствения алтернативен път за развитието на човешкия вид – европейския социализъм – и човечеството се изправи не пред въпроса „Накъде?”, а пред въпроса да оцелее или да изчезне от планетата. Тържествува глобалния империализъм и той е дотолкова обсебен от себе си, че е отхвърлил всякаква демагогия и всякаква игра на криеница. Пред очите ни се разгръща геополитическата и геостратегическа компонента на глобализма и заедно с нея протичат дълбочинни и тектонични духовно-мирогледни процеси насочени към една-едничка цел : доубиване на мирогледния противник в лицето на марксическия мироглед, изтриване на спомена за него, зачеркване от историята на всякакви материални и духовни следи от пребиваването му на историческата авансцена.
Глобализмът бърза, той се стреми да не изпусне инерцията от мнимата материална „победа” над социализма, защото разбира, че без окончателната победа на мирогледния фронт няма да има и победа на геополитическия фронт. Тази гигантска, много често невидима, подмолна и жестока борба наричам Битка за историята – който я спечели, ще спечели и битката за бъдещето.
Книгата на Зюганов е поредният скромен и всеотдаен войн в Битката за историята, в битката за бъдещето. Тя има и друга особеност – написана е от политик за политик. Подобно нещо не се среща често и причините са много, но авторът не е обикновен политик – Г.А.Зюганов е лидер на Комунистическата партия на Руската Федерация. Това влага в текста една интимност на съпреживяване, на обсъждане на нещо лично в смисъл на социалност и общественост, на съучастие. Това е много важно, защото обсъжданата тема в книгата не е изключително руска тема, тя е световна тема и нейното сепариране до определена география е допустимо само в рамките на националния катарзис и до изчистване на „срама от челото”. А този срам е голям. Нека бъдем откровени пред себе си, пред народите и пред Историята. Медицински факт е, че европейския социализъм си отиде позорно, долно и недостойно – изоставиха го неговите собствени носители и оръженосци, преглътнаха го тези, в чието име той се строеше.Случи се най-лошото : комунистическите партии в социалистическите страни напуснаха бойното поле на Историята. Докато целия този трансформънс не бъде убедително и научно обяснен и докато отново не изкристализира беззаветната вярност към идеята, дотогава нов социалистически ренесанс като МАRXIZM TODAI ще бъде под въпрос.
Тук се крие едно от важните послания на книгата на Зюганов имено като лидер на Комунистическа партия. Той като че ли казва : „Ние все още сме тук ! Ние сме на бойното поле, ние сме на острието на битката”. И това острие Зюганов сочи по категоричен начин – това е име превърнало се в символ на самата историческа битка и изразяващо в концентриран вид нейната същност и нейната форма, име - метафора – Йосиф Висарионович Сталин. Тридесет години начело на Съветския съюз, преживял три революции, две световни войни и устремил страната си в Космоса, този човек впечатлява с делата си откъдето и да ги погледнеш. Да се разбере реалният социализъм без да се разбере личността на Сталин, е невъзможно.
В книгата Зюганов разглежда Сталин като исторически феномен. Феноменологичната компонента разкрива Сталин като първият държавен ръководител в човешката история, който започна изграждането на реален социализъм в реална страна, с реални хора, в реално време, с реални врагове и в реална обстановка. Това е много важно да се подчертае, защото в него са струпани много от теоретичните битки, които се водят около фигурата и делото на Сталин.
Историческата компонента на феномена обхваща държавническата практика. Сталин разбра историческата задача поставена от историята пред съветския народ и пред съветската държава и я реши. Реши я, както знаеше и както можеше, за известна цена. Това не значи, че той е добър или лош. Значи, че УСПЯ ! И който може по-добре, нека опита.
Засега никой не е успял. И докато такъв успех няма, вълните на антисталинизъм и на десталинизация ще се разбиват в огромния постамент на сталинските победи. И, ако тези опити продължават още десетина години, ще гледаме антисталинистите само в музея на фосъчните фигури на мадам Тисо. Съвременните антисталинисти са поразени от смъртоносен вирус, от който се развива болестта, която аз наричам простакотоксикоза.
Успешен държавник и политик е този, който решава поставените от историята задачи, а не този, който плаща по-малка цена, но не решава задачите. Проблемът за цената има смисъл само ако е постигната поставената цел.Провалът на историческата задача никога не може да бъде оправдан със стремежа да се минимизират загубите. Пълководец, умеещ да побеждава с малко загуби е винаги по-добър от този, който плаща за победата висока цена. Но при едно условие – ако победата е завоювана ! Ако минимизацията на жертвите за победата се разглеждаше като по-важна от самата победа, пълководецът, заедно с цялата си армия трябва да се предаде в плен преди да влезе в бой.
Именно заради това трудно може да се намери друг политически и държавен ръководител, чието име и дело да са повече оплюти от името и делото на Йосиф Сталин. Псевдонаучни кинодейци и булевардни писатели, дребни политолози и мастити философи, крупни “хуманисти” и новоизпечени “демократи”, са се заели хорово да “разобличават” и бичуват Сталин, като го кръщават с всички възможни отвратителни и страшни имена – диктатор, тиранин, престъпник, кръвопиец, политически вампир, човекомразец, сатана в човешки образ и всичко друго лошо, което си помислите. Човекът, когото Чърчил наричаше “искрен и верен военен другар”, а президентът Труман – “мой скъпи генералисимус”, се представя като по-голям звяр от Хитлер и по-страшен от всички нацисти взети заедно.
Ако съпоставим тази интелектуална оргия с движението на историческия процес в последните двадесетина години, не е трудно да открием всички елементи на Битката за историята, като започнем от преди 5000 години – методите и подходите не са нови. В много случаи те са били резултативни, в повечето – не.
Книгата на Зюганов е кратко, автентично и ясно изложение на пътя и на борбите на Сталин за превръщане на заветите на Ленин в реалност чрез укрепване на съветската власт и опазването й в бурните води на историята.
Може би някой ще си помисли, че съвременният „демократичен” политически башибозук мрази Сталин заради тиранията, колективизацията, ГУЛАГ и изселванията ? Не, разбира се – това е детска наивност. Днешните претенденти за световна доминация не ги интересуват подобни „подробности”. Причината е много по-дълбока и фундаментална. Мразят Сталин защото е комунист, защото превърна утопията в реалност и й придаде космически измерения. В негово лице мразят комунизма, мразят неговия мироглед, неговите принципи за правата и задълженията на човека, за самите основания на човешкия живот и на човешкото общество.
Мразят Сталин, защото той е много, много опасен днес, именно днес. Защото самият исторически процес поставя на дневен ред неговото велико дело. Но, ако с вълшебна пръчка махнете Сталин от човешката история на 20-я век, от него, векът, нищо друго няма да остане. Изведнъж се оказа, че отговорите на почти всички въпроси, които си задаваме днес, са в сталинското време. Ето някои от проблемите : глобализация и патриотизъм, социалдемокрация и комунизъм, национални малцинства и Косово, Южна Осетия и Абхазия, Ирак, Афганистан Либия и Сирия, екология и иновации, модернизация и реформи, световен заговор и АЕЦ, армия и национална сигурност, информация и пропаганда, народовластие и тоталитаризъм, еволюция и революция, глобалната криза, религия и атеизъм, изкуство и политика и още много, много друго.
Много от тези въпроси са засегнати в книгата на Зюганов, но тя не е научно изследване. Тя просто бие камбаната, акцентира на важни моменти от историческия процес, позволява да се очертаят контурите на историческата личност, както и трасира методологията за спокойни, безпристрастни и съдържателни изследвания. Затова е толокова важно самото нейно присъствие.
Моментът наистина е тревожен. Свидетели сме на поредна нарастваща вълна на антикомунизъм, антисъветизъм и антисталинизъм и в Русия, и в България. Нещо повече. Под маската на благовидните, манипулативни и безсъдържателни общи фрази и изпод тътена на световната системна криза, все по-ясно са забелязват очертанията на планетарен колапс. Това не са мои бълнувания, това са откровения повтаряни от такива светила на световната политика като Кисинджър и Бжежински (за справка виж последното интервю на Бжежински във в.”Комсомолска правда” от 14.02.2011 г.).
Последната глава от книгата – „За силна Русия”, прехвърля моста между историята и днешния ден. Много от наблюденията и изводите на Зюганов са верни, но и много от тях предизвикват възражения. Това оставям на вниманието на заинтересования читател. Аз не рецензирам книгата, а я представям. Ще отбележа мимоходом известно увлечение от консервативните идеи на Данилевски, Леонтиев, Соловьов, Бердяев, Шпенглер, Тойнби и Фукаяма, от които възкръсва така популярната днес в Русия идея за „особенния” път в историята, за цивилизационната самодостатъчност на страната, за нейната историческа изключителност. Лично аз смятам, че подобен подход няма достатъчно теоретични основания и не е продуктивен в перспектива.
Същността на теоретичния хаос в лявото пространство е описана от Ленин преди 100 години в статията „За някои исторически особености от развитието на марксизма”
(1910 г.) :
„Именно защото марксизмът не е мъртва догма, не е завършено, готово, неизменно учение, а живо ръководство за действие, именно затова той не може да не отрази в себе си поразително рязката смяна на условията на обществения живот. Такова отражение е дълбокия разпад, идейно объркване и лутане, с една дума – сериозна вътрешна криза на марксизма. Решителен отпор на такава криза и борба за основите на марксизма отново е на дневен ред. Извънредно широкия слой от тези класи, които не могат да игнорират марксизма при формулиране на своите задачи, са усвоили марксическата теория едностранчиво и крайно извратено, усвоили са едни и други „лозунги” и отговори на тактически въпроси, без да знаят марксическите критерии на тези отговори.
„Преоценката” на всички ценности в различните области на обществения живот доведе до „ревизия” на най-абстрактните и общи философски основи на марксизма. Повтарянето на заучени, но неразбрани и непремислени „лозунги” се изля в широко разпространение на голи фрази, водещи на практика към напълно немарксически, дребнобуржоазни течения”.
Какво трябва да се противопоставя ? – значими, ясни и метафорични лозунги, насочващи към главната цел : смяна на капиталистическата обществено-икономическа система и ликвидиране на експлоатацията на човек от човека.
Канада, 1946 г. Съветска писателска делегация в състав Еренбург, Галактионов и Симонов прави обиколка в САЩ и Канада, и навсякъде е посрещната с огромен интерес. Те са предупредени, че сред слушащите ще има много влиятелни хора, които не обичат СССР и ще задават провокационни въпроси,че те обикновено седят на първите три реда, и че в своите отговори писателите трябва да бъдат много предпазливи.И ето че на една среща в Канада, при препълнена зала, Константин Симонов забелязва, че на първите три реда седят сериозни невъзмутими господа и пушат пури в залата необеспокоявани от никой. Когато идва реда на Симонов, той излиза претеснен и като се чуди как да започне под изпитателния поглед на трите реда, извиква в залата : „Русия ! Сталин ! Сталинград !” В залата настъпва мъртва тишина и след това става чудо. Цялата зала скача, започва да ръкопляска и да вика „Ура !” Първите три реда седят. Затова и аз, когато говоря пред голяма аудитория винаги се вглеждам в първите три реда – така, за всеки случай.
Книгата на Зюганов е воюваща книга. Всеки, който се интересува от ставащото по света, трябва да я прочете. Тя завършва с едно от прозренията на Сталин : „Историческата победа ще бъде моя !”
“Сталин не изчезна в миналото – ще каже след неговата смърт генерал Шарл де Гол – той се разствори в бъдещето, колкото това и да натъжава много хора”.
Не трябва да се заблуждаваме – титаничната битка за Историята тепърва навлиза в своята кулминация. Самият ход на процеса принуждава индивида, независимо дали той иска или не, да се определи – от коя страна на барикадата да застане. Обикновинният руски човек, военния ветеран от Петербург Константин Ерофеев се изразява много определено и ясно за този избор : „Настойчиво ми предлагат на някого да се извиня, на други да простя, пред трети да се разкая. Но в името на загиналите и още живи войници на Победата, няма да се разкайвам, нищо няма да забравя и на никого няма да простя! ”
28.02.2012 09:29
27.05.2012 11:13
27.05.2012 17:09
