Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2012 11:18 - ЛЯВОТО ПОЛИТИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО И ЛЕВИТЕ ЦЕННОСТИ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 2606 Коментари: 3 Гласове:
2




Преди един месец, в. „Дума напечата програмна статия на председателя на партията „Евролевица” Иван Генов - „Ценностите и образът на лявата партия”  (виж в. „Дума” от  12.12.2011 г.). Заглавието показва, че акцентът не е върху „лявата политика”, а върху презентацията на „лявото” на политическия пазар, своеобразна заявка за политическо „излъчване”. Статията поставя два принципни въпроса като предпоставка за нейното разбиране и интерпретиране : (1) какъв е смисъла на понятието „ляво” в политическия жаргон и (2), каква е същността на „ценностната” политика.

         „ Културните революции от 1968 г. поставиха началото на края на партията-държава, програмният комунизъм бе заменен с постмодерната, абстрактна идея на "лявото". Свободата на мисълта, на номадската мисъл, разчупи старите истини на марксисткото политическо знание. Никой не бе съвсем наясно как ги разчупва и на това, вероятно, повече от всичко друго, се дължеше слабостта на левицата, дори когато капитализмът се оказваше в криза”.Това е част от статията на  Бернар Кийнан
в. “Гардиан” от 16 март 2009.

          Тя ни посочва няколко реперни точки, които ще ни помогнат да се ориентираме как, по какъв начин и кога влизат в широка употреба така познатите ни днес понятия „ляво, дясно, център” и най-важното – защо се появяват.

            На българска почва те трябва да се разглеждат като част от незавършилата в планетарен  мащаб идеологическа борба, чиято цел е доубиването на комунистическата идея представена като ленинизъм и болшевизъм. Парцелирането на политическото пространство на „ляво” и „дясно” като абстракти, с неговите неясни и размити вътрешни граници, позволява всеки политически субект да се обявява за какъвто си поиска. Така например, БСП се води за „лява” партия, ДСБ – за „дясна”, ДПС – за „център”.Тази пъстра пътно-транспортна ситуация се описва като илюстрация на пространствено-идейната мъгла в която се крият дребни политически шмекери и едри партийни шарани и която създава добри условия за маневри и вуду-шарлатанства в името на докопването до властта.

 

            Днешното схващане на понятията „ляво” и „дясно” има ярко изразен битов, всекидневен смисъл. „Ляво” е това, което провежда политика в защита на мнозинството от бедни и средни слоеве от населението –хората на наемният труд. ”Дясното” защищава и стимулира малцинството от богатите и експлоататорски собственици- защищава капитала. Това е схващане изчистено от философия и идеология и се базира на реалности. И все пак, и в него прозират нюанси, които ни карат да се отнасяме с подозрение към прилагането му. Макар да се опира на видима политика, а може би точно поради това, такова разделение прецизно не може да се прокара. С други думи, да се отделят  възможностите  в областта на Realpolitik от неизменните принципи в областта на Idealpolitik.

            И тук отново стигаме до мирогледа – докъде и колко може да се отстъпва от няколко базови принципи, приети като непоклатими. Принципи, от чието отказване се губи същността на даден политически субект като такъв и той се превръща в нещо съвсем друго. За примери не е нужно да ходим надалече в историята, трябва да си припомним преобразуването на БКП във БСП, при което беше зачеркната 100 годишната история на революционната партия на българският пролетариат. Появи си принципно нов политически субект, който и досега не е ясно какъв е, но според програмните си документи е „ляв”.

            Съществуването на такива метаморфози не е нещо ново нито за „левите” движения като цяло, нито за „левите” партии. Началото им трябва да отнесем 4 години след смъртта на Фридрих Енгелс (1895 г.), когато неговият уж законен “наследник” Едуард Бернщейн започна атаката срещу марксизма като оповести, че теорията на Маркс съдържа идеологически, т.е утопични елементи, които изкривяват реалността и манипулират хората. Към тях Бернщайн отнесе : неизбежността на пролетарската революция, закона за непрекъснатото обедняване на пролетариата, нуждата от диктатура на пролетариата след победа на пролетарската революция. Според отношението на членове и симпатизанти към постановките на Бернщейн, те се разделиха партийно на три големи групи : социалдемократи („най-десните” сред „левите”), социалисти (центристи), комунисти (автентичните „леви”, привърженици на „пълния”, „интегрален” Маркс).

          Най-общо казано, социалдемократите не признават комунистическото бъдеще, поради което основната им задача е еволюционното облагородяване на капитализма - „капитализъм със човешко лице”.

          Социалистите са за „преодоляване” на капитализма, без да уточняват какво следва след като го преодолеят, какво ще бъде това бъдещо общество. Социалистите разбират „преодоляването” като еволюционен прогрес на човечеството в рамките на парламентарната демокрация.

          Според социалдемократите и социалистите, комунистите са фундаменталисти, терористи, бандити и разбойници, които проповядват революционно преодоляване на капитализма, революционно смазване на експлоататорските класи чрез диктатурата на пролетариата и изграждането на комунистическо общество.

            Тази опростена, схематична картина на лявото пространство в никакъв случай не го изчерпва. Тук би трябвало да отнесем и други политически и граждански субекти, които, по един или друг начин, не приемат изцяло или големи части от капиталистическата пазарна експлоататорска философия : троцкисти, анархисти, маоисти, екологични движения, движения за запазване на мира, феминистки движения, националноосвободителни движения и др.

            С „дясното” политическо пространство нещата не изглеждат по-добре. Тук са консерваторите, либералите, либертарианците, расистите, нацистите, фашистите, националистите, космополитите, фундаменталистите, окултистите и мистиците от всякакъв вид, с всички техни разновидности.

            Но трябва да се има предвид, че поради размитите граници между „лявото” и „дясното”, в неутралното поле попадат много политически субекти, които програми и нагласи са своеобразен „буламач” от неидентифицирани и разнолики идеи и принципи, предназначени да скрият истинската кауза. В българското политическо пространство такава партия е ДПС.

            Има и нещо още по-трудно за точно разграничаване между „лявото” и „дясното”. Много понятия, категории, лозунги звучащи еднакво и в двете пространства носят противоположен смисъл във всяко едно от тях. Освен това, самият живот внася своите корекции и то по такъв начин, че самото понятие променя първоначалния си смисъл и се възприема по друг начин. В България например, терминът „демократ” е до толкова компрометиран, че звучи комично и емоционално е натоварен отрицателно. В сериозните публикации се предпочитат термините „народовластие” и „народовластник”, защото Иван Костов може да е демократ, но какъв народовластник е !?

                Левите и десните пространства имат и друга отличителна особеност, която е много важна. Докато „дясното” пространство, независимо от своето идейно многообразие, е винаги обединено, именно идейно, от проекта „капитализъм”, то проектът „социализъм” не изчерпва цялото „лява” пространство. Тази особеност е много добре отбелязана от  руския автор Андрей Паршев, който пише в книгата си “Защо настъпва Америка” :  „САЩ много лесно управляват всяка страна, където на власт са социалдемократите. Много своеобразни хора са тези социалдемократи. Те , ако не генетично, то, така да се каже функционално, са предатели. Много често те произлизат от низините, от работническата класа и от селяните, но са призвани да управляват така, че и работниците,  и селяните да жертват собствените си интереси в полза на капитала. Затова и в международните отношения социалдемократите са склонни да продават националните интереси – консерваторите мислят и действат по-твърдо”.

            Може да се отбележи и още едно интересно явление в „дясното” пространство. Мутацията на десния проект „капитализъм”, доведе и до съответната терминологична революция (известна повече като политкоректност). . Всичко тръгва от подмяната извършена тихомълком в основния лозунг на Великата френска революция : „Свобода, братство, равенство”. В модерните времена на икономически и обществен либерализъм, равенството е изместено от „разнообразие” и „търпимост”. Тези две нововъведения замениха „скъсването с капитализма” в йерархията на целите. С други думи, ако обществото постигне търпимост към разнообразието, останалите проблеми ще се решат от само себе си. Подмяната  просто елиминира въпроса за разпределителната справедливост и оставя бедността като личен проблем.       

            Задължително е да споменем, че сред автентичните „леви” има и най-„леви”. Това са троцкистите, анархистите, маоистите (стигащ до Пол Пот), „червения волунтаризъм”(Че Гевара), за които може да се прочете в специалната литература и които са разпространени повече, отколкото много хора си мислят.

            Така структурирани и описани частите от политическото пространство не го изчерпват цялото. Съществуват отделни парцели, хаотично разпръснати в него, които изразяват локални цели и  интереси, например различните граждански движение, обикновено представящи се като свободни от идеологии (както е с екологичните движения и с профсъюзите), но това е само привидно и в края на краищата те се оказват или проводници на идеологеми и интереси, или непосредствени стъпала към тях.

       Ценностите са страничен продукт на нравствените предписания и на обществения живот и макар, че сами по себе си са идеален предмет, се формират и произтичат от материалната действителност, от еволюцията на гражданското общество. Те не се покриват с нравствената система и като производни на човешката практика, са променлива величина – може да се окаже, че това, което преди време е било ценност, сега не е. Науката изучаваща философските въпроси на нравствените ценности са нарича аксиология. Като част от етиката, аксиологията се занимава с въпросите за доброто и злото. Тя търси отговори какво е това добро, представлява ли то обективно свойство на човешките постъпки или е просто предписание на нравственото съзнание. По какъв начин хората различават доброто от злото в постъпките и какъв е произхода на тези две понятия в моралното съзнание.

           

            Свързването на нравствените отношения със социалната действителност, по необходимост води до признаването в нравствеността на деятелно-заинтересованата компонента в отношенията на хората към явленията от социалната действителност, т.е. Компонентата съдържа : (1), нравственото изискване нещо да бъде реализирано, да стане действително и (2), оценка на вече съществуващи явления и събития от гледна точка на нравствената им стойност. Ако привлечем за оценка идеята за доброто, то деятелно-заинтересованата компонента на нравствеността означава, че светът не задоволява човека и човека чрез своята дейност решава да го промени. В този случай самото добро е изискване на външната действителност. Но тази външна действителност изисква мирогледен подход и се оказва, че ценностният подход е производна на мирогледния подход.

            В придаването на ценностите на изначално онтологичен смисъл, т.е. че битието иманентно съдържа ценностния елемент, лежи и днешното пропагандиране на общочовешки ценности като краен и завършен етап от общественото развитие. С други думи, ценностите имат извънисторична и надсоциална природа. И точно тук е религиозно-реакционната уловка : не съди хората, не задавай въпроси. Ще ги съди Всевишния на онзи свят. Затова не питай някой защо е богат и как е постигнал богатството, а работи смирено  подвил  гръб !

          През 1969 г. Решеру по следния начин формулира какво е това “ценност” – лозунг, който рационализира човешките действия чрез укрепване на положителното отношение към предполагаем благоприятен изход от ситуация. Да имаш ценности, това е способността да обосновеш мотивите на живота си от гледна точка на “разходите и изгодите” и да изхождаш от ясната и точна представа, кое е в интерес на Човека и кое не е.

      НАТО и ЕС обявиха три “върховни” ценности, които би трябвало да се отнесат към категорията на обществените ценности: върховенство на закона, пазарни икономически отношения, демократични институции. Някои си позволяват да ги наричат европейски ценности, други – евроатлантически ценности. Като оставим настрана дали това изобщо са ценности, ще припомним, че законите са изобретени и прилагани в Шумерия преди 5000 години, пазарни отношения отлично са развивали финикийците преди почти полкова години, а демокрацията е измислена от робовладелците в древна Елада, за да управляват по-добре. Александър Македонски тръгна на Великата Източна Епопея за да обединява Средиземноморския и Ориенталския свят в единния впряг на Античната цивилизация (336-323 г. пр. н. е.)
без да обръща внимание на мръсната, кална, безкултурна и мрачна Западна Европа – тя просто изпадаше от каквато и да било цивилизация.

            Съмнително е обаче да се надяваме, че съпоставянето на ценностни множества може да бъде нещо повече от механичен акт. Ако различията или приликите се свеждаха единствено до сравнителната аксиология, група експерти-чиновници бързо ще подпишат съглашения, провъзгласяващи нещо ново, да кажем европейска нация. Но експертния консенсус не променя менталността на нациите, която е много по-силна от политически усилия откъснати от историческите условия. “Ценностното инженерство” много напомня за такива отвратителни явления като расизъм и геноцид и е съвсем естествен стремежът на всяка нация да търси такава сигурност, която специално предлага ценностна защита.

           Защо тогава е нужно да се заменя мирогледния подход с ценностния подход и непрекъснато да се твърди, че това е единствената основа за обединяване и съюзяване на хора, популации и държави  ?

            За да се предаде на действията на държавата ценностен смисъл и по този начин да се оправдаят и най-безумните намерения и действия : “според нашият списък на нравствените ценности има добри и лоши. Ние сме добрите, хайде да бием лошите !”

            Тънката, манихейска подмяна на мястото и ролята на ценностите в обществото и държавата, може да заблуди временно много хора. Та какво по-добро от това, държавата да има същите нравствени ценности, каквито имат и отделните нейни граждани ?! Работата е там, че подобно нещо е невъзможно. Държавата и гражданите имат различни крайни цели и от това по необходимост следва че “държавната нравственост” не може да съвпада с междуличностната нравственост – това, което е добро за държавата, не винаги е добро за отделната личност.

            Следователно, политическа партия не трябва да работи с ценностния апарат и не трябва да оправдава своята текуща и бъдеща политика с произволни ценностни множества. Да видим с какви ценности Иван Генов определя „левите” партии. Ще ги изброим по реда на автора : трудът, диверисифицирана  собственост, регулация на пазара, справедливи доходи и данъци, екологията, миролюбие, демокрация, права и свободи на човека, равенство и недискриминация, моралът, социалистическата идея. Ако трябва да говорим откровено, това е буламач от нахвърлени понятия или, ако искате, казано политкоректно – коктейл. В кюпа има всичко : аксиология, идеология, мироглед. Няма само едно – конкретни лозунги за борба. Защо например е елиминирана спестовността, като антипод на кредита, който, както знаем, е една от причините за кризата наблюдавана днес. Принципът на първите заселници-протестанти в Северна Америка е бил : спестявай, като работиш усилено и спазваш закона ! Та този принцип е по-„ляв” от всички изброени като „леви” ценности.

            Основната слабост на предлаганата „лява” ценностна система е, че тя не предлага алтернатива на либералните ценности, срещу които се изправя. Равенство в какво и равенство с кого ? Равенство в блудството, вакханалията, свободията и безотговорността ?! Равенство с олигарсите, плутократите, геовете, бандитите, престъпниците ?!

            Или да вземем миролюбието. Към какво ни призовават новите „леви” ? Мир с самолетоносачите, самолетите и ракетите на капиталистическия глобализъм ? Мир със съвременните кръстоносци на омразата, геноцида и колониалното робство ? Мир със света на капитала и експлоатацията на човек от човека ?

            Ами демокрацията ? За каква демокрация става дума ? Демокрация, която се маже като масло върху хляба ? Или може би изборите като източник на демокрация ? Но такова чудо няма, изборите са просто източник на легитимността на властта, не повече. Народовластието не започва с избори, в Елада вместо избори са предпочитали жребия, а с непосредственото участие на народа в процеса на вземане на решения.

            Иван Генов ни уверява, че „социалистическата идея е основен ресурс и висша ценност на всяка отговорна лява партия. Демократичният социализъм и социалната демокрация не са едно и също идейно-политическо пространство. Социалното начало съжителства с капиталистическата система, докато социалистическото начало преодолява тази система. Демократичният социализъм преследва преди всичко главната си цел - формирането на отвъдкапиталистическо солидарно общество с неизмеримо по-голяма социална справедливост”.Като оставим настрана, че всичко казано е „дрън-дрън”, излиза, че новите „леви” са срещу капитализма и ще се борят за неговото премахване. Е, добре, къде са лозунгите за практическата борба ? Как „левите” си представят, че ще победят съвременния капитализъм и какъв „демократичен социализъм” ще строят. Един път се опитахме да го строим и видяхме  какво стана. А, сега ?!

           

          Къде са тези „нови” леви и какво искат ? Може би отговорите се намират в близката българско история. Да си спомним „далечните” деветдесет години на 20-я век и какво се случи у нас.

            На 2 и 3 декември 1989 г. в Малта се състоя т. нар. „Среща на върха“ между президента на САЩ Джордж Буш (Старши) и съветския лидер Михаил Горбачов, на която са били подписани т. нар. Споразумителни протоколи. Тази среща между двамата, всъщност, е била втората, след като преди това те са се били срещнали на 30 май 1988 г. по време на посещението на президента Роналд Рейгън в Москва.
Съгласно текста на абзац 5-ти „в името на оцеляването на цивилизацията двете страни взаимно се задължават да превърнат обществата на двете държавни обединения в общества с пазарна икономика, основаваща се върху частната собственост, управлявани от свободно избираем парламент и независимо правосъдие“. От семантична гледна точка САЩ се задължават да бъдат това, което, всъщност, абсолютно винаги са били. За СССР, обаче, въпросното споразумение означава драматичен демонтаж на държавността и фактически край на партиите и държавите от болшевишки тип. Не е случаен факт, че в това Споразумение – както, впрочем, и във всичките други споразумения между същите две страни – въобще не е било предвидено прилагане на наказателна „нюрнбергска“ процедура срещу военнопрестъпници, държавни и партийни функционери, доктриниращи съзнателно и системно човеконенавистническа идеология. Освен това, сценарият на Споразумението въобще не е предвидил и не предвижда преходът към друг тип обществена организация да бъде съпроводен със смяна на елитите, както и с преразпределение на заграбения и съсредоточен в номенклатурата социален продукт.
Пределно ясно е очевидно, че „Договореността в Малта” е била предвиждала „смяна на властта, но не и смяна на собствеността”. Което означава, че е очевидно, че САЩ като световен символ и като лидер на това, което като правило в политиката се нарича Западът, са показали, че желаят да партнират в бъдеще с една реформирана комунистическа система; и че не са имали и нямат никакво намерение да унищожават самата комунистическа система и да я заменят с някаква друга.
В България събитията „се сложиха“ така, че на 07 декември 1989 г. бе създадена официално организирана опозиция, станала известна като „Съюз на демократичните сили“ (СДС), а три дни след това – на 10 декември 1989 г. – бе организиран първият опозиционен митинг, на който бе оспорена легитимността на правомощията на управляващата комунистическа партия и на действуващото Народно събрание, и във връзка с това бе издигнато искането за свикване на Национална политическа „Кръгла маса“, която да изработи и приеме Пакет от задължителни политически документи за създаването на нов и легитимен политически и законодателен механизъм за управление на страната. Основните теми, разисквани на заседанията на „Кръглата маса“, бяха четири: политическата система, разделянето на властта, националният въпрос и избирателният закон. От юридическа гледна точка феноменът „Кръгла маса“ не бе регламентиран с нито един правен нормативен акт, поради което и нейният шумно рекламиран статус като стояща „над“ Парламента бе пълен абсурд. В края на януари и началото на февруари 1990 г. отприщеният от Държавна сигурност и изключително умело дирижиран „етнически кипеж“ затихна, и постепенно на политическата сцена се наложиха други две основни събития, които също така бяха изключително умело дирижирани от ДС и приковаваха вниманието на цялата общественост – Националната политическа „Кръгла маса“ и мощната стачна вълна. При задълбочаващата се икономическа криза и на фона на тези две събития, след проведения от 30 януари до 02 февруари 1990 г. ХІV извънреден конгрес на БКП бе извършена втората голяма промяна – формираният пред 10 ноември 1989 г. правителствен кабинет подаде оставка на 03 февруари 1990 г. и на 08 февруари 1990 г. бе съставено изцяло еднопартийно правителство на Комунистическата партия, ръководено от Андрей Карлов Луканов. Изключително лесно и абсолютно безпроблемно постигнатото в заседанията на „Кръглата маса” Политическо Споразумение включваше пет принципи, а именно: Парламентарна Република, многопартийна система, пазарно стопанство, равни права на всички граждани и екологично законодателство. Относно въпроса „Как трябва да бъдат въведени тези принципи?“ отговорът бе даден инструментално чрез отговорите на два въпроси: „Кой е легитимен да участвува в политическия живот?“ и „Как ще бъде определен преходът към новото статукво?“. Отговорите гласяха, че „легитимни са само представителите на властта и представителите на признатата от нея опозиция“, а „новото статукво ще се формира и определи от Великото Народно събрание“. Икономико-стопански промени не бяха поискани и от двете страни на участниците в „Кръглата маса“, като имплицитно бе предпоставено, че бъдещите коалиционни правителства ще решават тези неща. Именно така, по този начин, участието в политиката бе предоставено като легитимно единствено на БСП и СДС, с което фактически бе легитимиран т. нар. двуполюсен политически модел. Изключително любопитно е, също така, че различията между „двете страни“ на Споразумението се свеждаха единствено по въпроса за статуквото, при което, защитавайки статуквото, БКП/БСП се самоопредели като „дясна (консервативна) партия”, а СДС – като „лява“, като „партия на промяната“; а на всичката останала символика бе възложена функцията да внушава обратното.
Така започна всичко.

            С други думи – за всичко, което се случи в България в последните 22 години, основната вина носи БКП/БСП и нейната политическа върхушка.

        За илюстрация предлагам две автентични снимки взети от книгата на Иван Генов – Сблъсъкът.”Български писател”.София,2007.Стр. 384. Надписът под снимките е на Иван Генов. От тези надписи може да се извлекат най-различни изводи за „лявото” и „дясното” и за ролята на новите „леви” вън и вътре в БСП.

image

image

Предлаганата  идеологическа каша „лява – дясно” е напълно в игровото поле на капиталистическия либерализъм, използва неговите понятия, неговата визия за света, играе, всъщност, в негова полза, като се стреми да канализира нарастващия гняв и увеличаващата се революционна енергия на планетарното мнозинство в руслото на благовидната размяна на мнения и цивилизационни обсъждания със световния хегемон. Така е с всички нови еволюционисти, забравили за суровите предписания на природноисторическия процес и разглеждащи света през тесните прозорци на кафенетата. Това са хора, които дори учението на Дарвин не знаят, да не говорим за учението на Маркс.










Гласувай:
2



1. анонимен - Въпрос
23.01.2012 09:56
А къде са национал-болшевиките?
цитирай
2. анонимен - Друг въпрос
24.01.2012 09:27
След като БСП носи вината за всичко, вие защо сте и коалиционни партньори и се финансирате от нея (не само разбира се)?
цитирай
3. анонимен - Avers ornah
26.01.2012 19:31
скачать <a href="http://skachivajsoft71.info/904-avid-media-composer-x64-2011-eng-crack.html">Avid Media Composer x64 [2011, ENG - + Crack</a> <a href="http://skachivajsoft71.info/1535-opera-hybrid-build-1185-final.html">Opera Hybrid Build 1185 Final</a> http://skachivajsoft71.info/4209-dameware-nt-utilities.html - Dameware NT Utilities http://skachivajsoft71.info/399-ashampoo-slideshow-studio-hd-portable-mlrus.html - Ashampoo Slideshow Studio HD Portable (ML/RUS)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1948319
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031