Основата на антикомунистическата пропаганда, от времето на горбачовата „перестройка” и с подкрепата на западните господари, взета на въоръжение от „демократичните” средства за масова информация (СМИ), е непрекъснатото раздуване и преувеличаване на „ужасите” на социалистическото време, масовите репресии, всеобщата подозрителност и доносничество. В последните двадесетина години се изляха милиони тонове мръсотия за митологизираната Държавна сигурност, за нейната кръвожадност, за ужасите в лагерите и за тъпотията на вождовете. Непрекъснато се навира в съзнанието на хората, че всяка държава, допускаща в своята политическа практика каквито и да са „репресии” срещу личността, е безнравствена.
Ако дори частично признаем справедливостта на подобна концепция, означава, че играем по правилата на противната страна. С други думи, признаваме приоритета на „индивидуалните права” пред всички други – семейни, класови, национални. Но дори от позициите на битовия здрав разум знаем какво става със семейството, когато всеки от двамата започва да поставя своите лични права над семейните. От тук е една крачка до въпроса : дали е безусловно ценен за обществото всеки субект именуващ се „човек”? Какво да правим с бандитите, убийците, мутрите, чалгаджиите, плутократите, корумпираните чиновници и политици, предателите и безотговорните журналисти ? Тяхната обществена ценност е безпорно отрицателна – те хора ли са или не толкова ?
Нека се разберем за приоритетите. Ценността на личността се определя от нейната конкретна роля в обществото или, грубо казано, ползата, която носи тази личност (подобна формулировка е безупречна дори от гледна точка на съвременния капитализъм !) За патриотизма служеното на Родината е висш приоритет на човешката дейност, а задачата на властта е ефикасно да координира различните индивидуални и колективни усилия, но тя не предполага задоволяване на разнородните и много често противоположни частни и групови (съсловни) интереси - тя се грижи за националния интерес, интереса на нацията-етнос като колективна личност.
„Симфоническата личност”, образуваща дадения етнос, обхваща целия комплекс йерархично организирани „индивиди” – класи, съсловия, семейство, отделен човек – генетично свързани с миналите и с бъдещите поколения. Какво различава такава „колективна личност” от другите подобни ? – Особената, специфична и неповторима за всеки конкретен случай етнокултурна доминанта. Бъдейки „духовна собственост”, съвкупния продукт на родилия го етнос – културата – винаги е нацонален. Такава култура не се учи и не се взаимства, тя може само да се продължава от онзи индивид, който качествено я обновява и я превръща в своя собственост, в иманентен духовен елемент на личното си битие и по такъв начин я възсъздава отново.
Във всяка национално ориентирана идеокрация цената на отделната личност се определя от нейната лична полза за Отечеството. Ако искаш и си готов да служиш на Отечеството, ти си Човек, ако не искаш – си л...но. А на кой му дреме какво ще стане с едно л...но.
Много отдавна попитали големият френски държавник кардинал Ришельо, къде в неговата шкала на ценностите е човешкия живот. Той отговорил : „Веднага след съдбата на Франция !”
В древна Елада, в Атина, през месец боедромион (септември) от първата година на ефебията (задължителна военна служба за свободните граждани), младите атиняни в пълно въоръжение се отправяли към храма на Аглавра, за да положат гражданската клетва: “Няма да посрамя свещеното оръжие и няма да напускам мястото си в бойния строй. Ще защитавам отечеството си сам и заедно с всички. И ще го оставя след себе си по-могъщо и по-голямо. Ще спазвам съществуващите закони и тези, които ще приеме свободният народ. Ще се сражавам за тях сам и заедно с всички. И ще почитам бащините светини”!
Във републиканския Рим, патриотизмът стоял толкова високо и бил такава върховна ценност, че римляните с готовност и с усмивка на уста умирали за своя град, за своята култура и за своя начин на живот.
От 1795 г. в САЩ се полага следната гражданска клетва :
„Тържествено се заклевам (1) да спазвам Конституцията на Съединените щати ; (2) да отхвърля и да отрека абсолютно и изцяло всякаква преданост и вярност към какъвто и да било чужд монарх, владетел, чужда държава или върховна власт, на които преди кандидатстването си съм бил подчинен като поданик или гражданин ; (3) да бъда истински верен и предан на САЩ ; и (5) (а) да воювам в името на Съединените щати, когато законът го изисква, или (б) да отслужвам тилова военна служба във въоръжените сили на Съединените щати, когато закона го изисква, или (в) да извършвам трудова дейност от национално значение под цивилно ръководство, когато закона го изисква”.
Увлечени в своето измъчено битие, без да вдигаме поглед към хоризонта на бъдещето, нека поне непрекъснато да си повтаряме на ум и гласно прочуствения зов на апостол Павел: „Братя ! Не сядемъ мы на совете злыхъ и нечестивыхъ и съ подлецами не пребудемъ, а примкнем къ свободным и окружимъ олтар Бога нашего!”
