България излезе от проекта Бургас- Александрополис. Това е чисто политическо решение прикрито зад икономически и екологични мотиви.. Цялата двойственост на българската позиция пролича пред започналите обществени обсъждания за добиване на шистов газ у нас – та нали е ясно, че ако се организира референдум подобен на бургаския, резултатът лесно може да се предвиди.Просто България върви в талвега на европейската политика за намаляване на зависимостта на Европа от руския газ. „Очевидно е – пише руският политически наблюдател София Пехарикина – че Русия и Европа си поставят противоположни цели в своите газови дългосрочни стратегии” (от warandpeace.ru 11.12.2011 г.).

            Българското решение е посрещнато негативно в Русия. В сайта „Военное обозрение” от 11.12.2011 г. е публикувана статията „България се озъби на Русия”, в която отношението към нашата страна е насмешливо и високомерно.

            ●„Бившата „шеснадесета” Република на Съветския съюз, както някога наричаха България, реши да покаже на Русия своите малки и остри зъби”.

            ●„Сега вместо премиерът Сергей Станишев, който се е учил в Москва, начело на българското правителство е Бойко Борисов, лидер на дясна партия”.

            ●„Сложно е да си обясним мотивацията на десните сили в България по повод сближаването с Турция и отдалечаването от Русия. Всеки здравомислещ човек разбира, че такова понятие като „българо-турска дружба” изглежда глупаво. Сближаването със своя исторически враг против своя исторически съюзник не може да се нарече иначе освен глупост”.

            ●„Българското ръководство само провокира народно неодобрение, продължавайки да затваря икономическата дупка, в която само може да се погребе”. 

           Подобни емоции сме ги чували не един път от „нова” Русия. За съжаление те издават поведенческа немощ и дезориентиране в политическата реалност. Русия днес я няма в българското обществено пространство, Русия постепенно е изтласкана от българското народностно съзнание. Българските информационни средства не се интересуват какво става в Русия, а какво става в Русия против Русия.

           Но това не дава право в Русия да се говори за България с насмешка и „отвисоко”, да се позоваваме на откъслечни факти от историята – това е деликатна сфера, по-добре е руснаците там да не навлизат по неподходящ начин.

            В България се говореше за „шестнадесета” република на СССР, но това не беше официална политика – официалната политика се наричаше „сближаване на икономиките” и носеше съвсем друг подтекст. А за „малките и остри зъби”, руснаците да погледнат към бившите съветски републики и да преценят тяхните „зъби”.

            Колкото за ученето на Станишев в Москва, той се е учил и в Лондон, пък и ученето някъде съвсем не е абсолютна политическа гаранция – да си спомним само Хосни Мобарак. Башар Асад пък е учил на Запад, но вижте каква политика води.

            Официалната руска политика е явно ориентирана на Запад, а европейския Запад не е по-малък исторически враг на Русия, отколкото Турция на България.

            Колкото до „народното” неодобрение на антируските икономически проекти, изглежда, в Русия си нямат елементарна представа какво става в българското общество.

            Проницателни български учени,изследователи и политици отдавна бият тревога за същността на руската политика към България през последните двадесетина години. Трябва да се каже откровенно, че въпреки някои мъгляви и епизодични заявления на официално равнище, никакви практически резултати не се наблюдават. Изглежда, руснаците разчитат предимно на далечната история и че историческите осцилации вечно ще работят в тяхен интерес. Звучат прочуствени възгласи от типа : „А те въпреки всичко ни обичат”, назначават се личности на длъжността (?) „русофил № 1”, уреждат се благотворителни балове, но истинска политика не се забелязва. Има ли специални операции и какви са те не е известно, но и да има, те никога не са водили до осезаем обществен пробив и не са предизвиквали  ментални промени.

            Руските ръководители са много зависими от Запада и да обвиняват в подобен „исторически грях” България, не е сериозно (виж интервюто на Михаил Калашников в www.iraqwar.mirror-world.ru  от 11.12.2011 г.). Ако нещо е останало у българите, това е надеждата да чуят от Русия нови и значими послания, свързани не само с историята, а с исторически перспективи  предлагащи близки хоризонти извън печалбата и разрушаването на Човека като мислещо същество. Тогава може и да си поговорим по „братски”. А  дотогава само ще спорим кой кого е „ударил в кантара” в европейската бакалия и ще се гледаме намръщено.