В България се живее зле. Казано открито – много зле. Само в последните година и половина основното ядене на безработните и бедните пенсионери – баничките – са увеличили цената си два пъти.Властта, скрита зад удобния тезис за криза, „коли, беси , бие, псува и глоби народ поробен” (Хр.Ботев).

            Върви парламентарната баталия за бюджета през 2011 г. Неговата съдба ще се реши от депутатите, народа няма да бъде питан. Основният довод е, че бюджета може да бъде проумян само от незначителен брой професионални икономисти. В голяма степен това е така, но доводът автоматично изключва 98% от депутатите, които и хабер си нямат от „висша” икономика. Пълното разбиране на бюджета изисква познаването на голям обем данни, които са достъпни само на министерство на финансите. Това позволява на министъра на финансите да спекулира с информация, което се и прави, без мнозинството депутати дори да се усетят. Излиза, че обсъждането на бюджета се превръща в поредната лъжлива показност на гласност и откритост или, че пак ще залъгват народа с „макроикономическа стабилност”, „балансиран бюджет” и ще продължават да го ограбват.

            Може ли с нещо да се промени тази игра ?

            Може и отговорността за това можене лежи преди всичко на опозицията. Просто тя трябва да се напъне и да преведе въпросите на националната бюджетна политика в понятия  разбираеми за всеки гражданин. Трябва, поне в общи черти, дебитът и кредитът да се преведат в часове работно време за седмица. Тогава хората веднага ще разберат, какво значи всеки да работи два или десет часа седмично, за да издържа парламента, правителството и президентството и какво, определен брой часове – за образование, здравеопазване, наука, отбрана, полиция и т.н. Хората ще разберат колко часа ще работят за данъците и тегобите   и колко часа – за себе си. С други думи, хората ще разберат на каква експлоатация  са подложени и съгласни ли са да търпят тази експлоатация, както и колко, и какво ще получат от държавата и намират ли това „колко и какво” за достатъчно. Това дава възможност за изказване на становища и за борба за отстояване на тези становища.

            Бюджетът се базира на две много прости идеи : (1), дебитът трябва да бъде по-голям от кредита и (2), при вземане на решения, засягащи производството и възпроизводството на действителния живот на народа, не се вземат под внимание така наречените „икономическа логика” и „икономическа ефективност”. Ако пък трябва да се има предвид митичната икономическа криза, каквато няма – има системна криза на строя – тежестта на кризата трябва да се носи, в най-лекия случай – пропорционално от всички слоеве. За екстремният случай народа казва : плаща този, който е ял, пил и се е веселил !

            Постигане на смисъла на всеки бюджет не е толкова трудно, ако обществеността, народът е запознат с изходната база, върху която той се гради – съществуващото положение. За нещастие на българите и на България, това е една от най-охраняваните тайни на властта. Вече 22 години никой от властниците не говори по тази тема, няма открито и достъпно артикулиране на истината. Една от организациите, която е призована да информира обществеността по този въпрос – Националния статистически институт - е в трудното положение да оцелее като угодничи пред своя работодател. В народа наричат статистиката стъкмистика и за това има достатъчно основания. Греховете на официалната статистика навсякъде по света са три : замълчаване на определени показатели ; деформиране по смисъл на други ; открита фалшификация.

            За нашата страна към замълчаването на определени показатели ще отнесем : националното богатство на страната, размерът на интелектуалния капитал ; частта инвестиции в % от БВП ; процентът население отнасящо се към социално декласираните групи в % от общата численост ; относителната тяжест на не рентабелните предприятия ; социалната инфлация ; равнище на сумарния данък върху доходите ; частта на чуждестранния капитал в българската икономика (общо и отделно по имущество, по печалба и по акции) ; разликата между цената на производителя и крайната пазарна цена.

            Деформираните по смисъл показатели са : средна годишна инфлация ; равнище на безработицата ; структурата на БВП ; разликата между доходите на 10% най-богати българи и на 10% най-бедни.

            Открита фалшификация се предполага по следните показатели : темпът на нарастване на БВП ; разликата по БВП на различните региони (области) ; обемът на сивата икономика ; разликата между административно определените цени на естествените монополи и реално плащаните от населението ; ефективността на модернизацията в % от разходите.

            Друго важно нещо, което обществото трябва да знае, за да изгради своето отношение, е философията на бюджета. Това са набори от принципи, които бюджетната политика стриктно спазва. За обикновените хора най-важният е : имат ли статута на стоки и услуги здравеопазването, образованието, културата и живота на пенсионерите ? С други думи, трябва ли за тях да се плаща ?! Това е, едва ли не най-важния икономико-финансов въпрос, по който никой политик или държавник не желае да вземе открито отношение. Но точно от отговора на този въпрос зависи какъв ще бъде и бюджета – социален или геноциден.

            Бюджетът на ГЕРБ е характерен с две безумия : (1), натрупване на числа без цели, програми и мерки за реализацията им (Пламен Орешарски) и (2), възлагане на пенсионната реформа на министерство на финансиите (Иван Нейков). Подобни изпълнения показват или прогимназиална компетенция, или зловреден геноциден замисъл по чужда поръчка, целящ спасяване на богатите за сметка на бедните. И в двата случая имаме работа с остро политическо заболяване на управляващите, изразено в институционна диктатура и пълно маразматично скъсване с причинно-следствената реалност. Така например, предложенията на С.Дянков за пенсионната реформа почиват върху предположението, че трудоспособността не зависи от възрастта, което е дълбоко антинаучно и противоприродно.

            Вижда се, че ако мнозинството от българското население познават истинското състояние на държавата и се ориентират във философията на бюджета, могат да заявят своето отношение далече по компетентно и отговорно, отколкото това правят парламентарно представените политически партии.

            От друга страна, обществените отношения към бюджета изразяват в скрит вид отговорността на народа за своя последен избор (местните и президентски избори). Той прие тези избори като поредната игра на демокрация, без да си дава сметка, че демокрацията не е избор на хора, а избор на идеи. За това свое безхаберно, шоу-отношение сега ще трябва да се плаща.

           Всички предложения по корекцията на бюджета направени от политически партии и граждански организации притежават основна слабост – те са издаржани по смисъл и стилистика в същата парадигма, върху която е направен и самият бюджет. Те се стремят да го подобрят от гледна точка на авторите, докато той се нуждае от друг подход, от друг смисъл и от друго съдържание. Провежданата бюджетна политика е идеологията на Милтон Фридман, настървено прилагана у нас от верните оръженосци на Световната банка. Тя няма място в България, която е социална държава по Конституция. На народа не е нужна конструктивна опозиция. На народа е нужна безкомпромисна опозиция. Дейността на такава опозицията трябва да се съсредоточи върху привеждането на бюджета във вид разбираем за народа и той, бюджета, да се интерпретира от гледна точка на непосредствените интереси на хората. Може да бъдем сигурни, че тогава ще се разкрият неподозирани машинации и умопомрачителен финансов геноцид, след което правителството ще трябва да подаде оставка, за да не бъде пометено от справедливия гняв на народа.           

Професор Гиндев, има един много съществен момент в цялата ситуация. Твърде малко работещи в реалния сектор (по-малко от два милиона), носят на гърба си издръжката на цялото останало неработещо население. Сумите които плаща моята фирма за данъци, ГЛОБИ, осигуровки и режийни са се увеличили от 2000-та година до сега повече от четири пъти, при намаляване на оборотите с над 35%. Какво мога да направя освен да преназнача хората на много по-ниски длъжности или да ги пратя на борсата и ако не го правя, то е защото имам остаряло комунистическо възпитание за честност и почтеност към държавата си.
Ако има нещо, което адски ме вбесява в тая държава са огромните суми, които се харчат за оперетната ни армия от наемници-авантюристи (които предимно изпълняват ролята на американски слугинаж). Да не помисли някой, че издръжката на тия ренегати става от САЩ или НАТО. нищо подобно. Парите са от нас. Другата паразитна и абсолютно безполезна пасмина, каквато е полицията, наброява десетки хиляди хрантутници, от които има повече вреда от колкото полза. Да не говорим за глутницата от над сто хиляди здрави и прави хайлази, които "работят" като охранители. Е, кажете ми как да преглътна тия "демократични" извращения, които ме превръщат в роб на една драстично несправедлива система. Освен това тая търтейска прослойка се пенсионира с 20 брутни заплати ?!?!?! Моят лозунг вече е "Смърт на демагогията (демокрацията)!"

Ти нали си член на ръководството на партия (макар и фантомна), която е част от Коалиция за България, т.е. и ти си част от "конструктивната опозиция". А пък ако искате да сте безкомпромисна опозиция, просто напуснете коалицията и си правете единния народен фронт. Само че и последните избори ясно показаха, че нито сте в състояние да формирате подобен фронт, нито да постигнете каквито и да било реални политически резултати. Затова продължавайки да си джафкате, само не забравяйте, кой финансира "партийната" ви дейност.

Проф. Гиндев ни поднася поредния прекрасно написан постинг. За мото на изложените идеи аз бих поставил следната мисъл на Хенри Форд: „Достатъчно е, че народът не разбира нашите банкова и парична система. Защото ако ги разбираше, предполагам, че още преди изгрев слънце щеше да избухне революция” Според логиката на Форд, народът не разбира и никога не би могъл да разбере обсъждания бюджет, защото не го разбира и не би могъл да го разбере дори и неговият автор – г. Дянков. И действително, ако той влезе в спор за философията на този бюджет примерно с икономист-кейнсианец, резултатът ще бъде смехотворен – взаимно отрицание на тезите, което означава, че и двамата нямат научни познания за извършваната от тях работа. А нямат такива, защото класическата буржоазна икономическа наука отдавна се е изродила в лъженаука. Това означава, че нейните корифеи и практическите държавни мъже разбират от философията на реалната икономика толкова, колкото разбира всеки амбулантен търговец.
Какъвто и да е бюджетът на една буржоазна държава, каквито и да са партиите, които го подкрепят или оспорват неговата философия, тя си остава една и съща: преразпределение на националния доход в полза на имащите класи. Това започват да разбират примерно хората от движението „Окупирай Уолт Стриит”. В Обръщение към тях известният философ Славой Жижек между другото казва: „Знаем какво не искаме. А какво всъщност искаме? Каква социална организяция може да замени капитализма? И какъв нов тип лидери желаем?” Последнте избори показаха, че българинът нито знае какво не иска, нито какво иска, За предпочитанията към лидерите да не говорим. Прав е професорът когато казва, че „За това свое безхаберно, шоу-отношение сега ще трябва да плаща.”