След половин година безплодни усилия на либийските бунтовници, след безброй въздушни атаки на НАТО и ракетни удари, за да се „запази гражданското население от геноцида на Кадафи”, най-после храбрите натовски бойци се намесиха пряко в либийската гражданска война. Поводът не е само прочутата „разтеглива” резолюция на Съвета за сигурност № 1973, но и странните заявления на западните лидери, че „Кадафи сам се е лишил от легитимност и трябва да си отиде”. Основният аргумент в полза на такъв довод е твърдението, че ни една страна не подържа полковника, в това число и Лигата на арабските държави.
Да видим за какво става дума.
Легитимността е концепция за основите на политическия режим и неговите представители, които карат гражданите да приемат действията и заповедите им като законни и истинни. Легитимността произтича не от официалните закони и актове, а от общественото одобрение и приемливост, които държавното управление поражда в управляваните. Тя е резултат от нерегламентирани норми или ценности, които се радват на съгласието и одобрението на повечето граждани.
Според теорията на германския социолог Макс Вебер във всички човешки общества в историята откриваме три основни типа легитимност. Първият тип е рационалната легитимност. Тя се основава на писани закони и правила, според които действат управляващите и които гражданите следват (пример за режим, основан на този тип легитимност, е представителната демокрация). Вторият тип е традиционната легитимност и тя се проявява, когато дадени традиции се приемат за неприкосновени (монархията се базира на този тип легитимност). Третият тип легитимност е харизматичната, произтичаща от предаността към дадена харизматична личност, която често се смята за надарена със свръхестествени качества (този тип легитимност е разпространен в чист вид при господството на племенните вождове). Според Вебер елементи от тези типове легитимно господство се срещат във всяко едно управление.
Краткият обзор на „понятието” легитимност показва, че Кадафи притежава най-малко харизматична легитимност, което не може да се каже за неговите противници, както и елементи на останалите две легитимности. Що се отнася до признаването на легитимността „отвън”, въпросът е объркан и сложен и, в крайна сметка, зависи от съотношението на силите на световната арена (виж случая с Косово, Ирак, Афганистан, Тайван, Южна Осетия, Абхазия). Може да напомним, че Съветския съюз беше признат за легитимен от САЩ в средата на 30-те години на 20-я век. Какво да кажем за легитимността на министър-председателя на Обединеното кралство след неотдавнашните събития в Лондон, защото, ако английските младежи са хулигани и дребни бандити, какво са тогава либийските бунтовници ?!
Муамар Кадафи не е сред най-симпатичните държавни ръководители, не е и много симпатичен на нас, българите. Но защо след Локърби и сагата с нашите медици Саркози и Берлускони са прегръщаха и целуваха с него и изведнъж, кой знае защо, прозряха истината. И, ако това не се нарича безочие и лицемерие, какво е то ?
На базата на изложеното може да се направи извод, че нелегитимна е агресията на НАТО срещу Либия, защото е грубо нарушение на духа на резолюцията на Съвета за сигурност (грижата за живота на гражданите на Либия).
Интересен виртуален епизод от Втората световна война ще ни покаже същността на действията на евроатлантическите държави и НАТО. Става дума за 18.11.1941 г. Вече е започнало генералното ноемврийското настъпление на германските войски срещу Москва (15.11.1941 г.) и Хитлер са готви за своя триумф.
„Фюрерът на немския народ и канцлер на Германия Адолф Хитлер заяви, че режимът на Йосиф Сталин се разпада и го призова да се откаже от властта за да се избегн по-нататъшното кръвопролитие. „Най-простия път за прекратяване на военното кръвопролитие е Сталин и неговия режим да признаят своя крах. Сталин трябва да осъзнае реалността, че повече не контролира ситуацията” – цитира Фюрера вестник „Фьолкишер Беобахтер”. „Ние продължаваме да работим с нашите съюзници и партньори от международната общност, за да защитим руския народ и да съдействаме за мирния преход към демокрация” – отбеляза фюрера. „Народа на Русия нагледно демонстрира, че универсалния стремеж на хората към свобода, е по-силен от ръката на диктатора” – подчерта фюрера.”(„Военное обозрение” от 23.08.2011 г.).
Как ви се струва ? Ако фюрерът, в онези далечни години беше говорил на езика на днешните „демократи” и „хуманисти”, нямаше ли вместо паметника на Съветската армия в София да има паметник на Адолф Хитлер, на който на всеки 23 август да поднасят венци и цветя останките от миналото ?
НАТО В ТРИПОЛИ
Наследницини на Хитлер са днешните либерали и „демократи”, цялото ято от
недобити нацисти и любители на отвлечени лозунги, сенки на идеологически „спекуланти” и мародери – манипулатори влезли в съюз с крайните екстремисти приласкани, обучени и въоръжени от ЦРУ. Човекът, ръководил сборния отряд от международни авантюристи щурмували Триполи заедно с натовския спецназ, са казва Абделхаким Белхадж – агент на „Ал-Кайда”, заловен от САЩ в Малазия и превербован в Банког, Тайланд, където е освободен и изпратен през 2003 г. в Либия (“Land Destroyer”, Таиланд - 26 августа 2011 г. "CONFIRMED: Libya War is CIA Op 30 Years in the Makin. Публикувяно в „Переводика.ru” от 28.08.2011 г.). Ключова фигура в Преходния национален съвет е някой си Ибрахим Сахад, доскоро живеещ във Вашингтон (подобно на сегашните ръководители на Ирак и Афганистан) и бивш участник в пропадналия опит за преврат срещу Кадафи през 1984 г.
Ставащото в Либия е поредния урок за всеки трезвомислещ човек какво е Глобалния капитализъм и какво е империализъм. И какво чака нашите деца и децата на нашите деца, ако не се огледаме около нас и не се опитаме да се организираме в материална сила заради собственото си спасение. За всички, които още се съмняват и се спотайват, ще призова за свидетел бившият помощник-министър на финансиите на САЩ от администрацията на Роналд Рейгън, Пол Крейг Робъртс : „Ние искаме да свалим от власт Кадафи и Асад, защото искаме да изгоним Русия и Китай от Средиземноморието. Китай прави мащабни енергетични инвестиции в либийския изток и ги слага в своите глобални сметки заедно с проникването си в Ангола и Нигерия. Нашите усилия са опит да пресечем ресурсите за Китай, както ги пресякохме през 30-те години на 20-я век. От Сирия сме заинтересовани заради руската военноморска база, която дава възможност на Русия да присъства в Средиземно море. Така че Вашингтон се намесва в Либия и полага усилия за вмешателство в Сирия, защото искаме да се избавим от присъствието на руснаците и китайците” („Военное обозрение” от 29.08.2011 г.).
От това по-ясно казано няма как.
