Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2011 17:13 - ГЕОПОЛИТИЧЕСКИТЕ И ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ПОСЛЕДИЦИ СЛЕД ЛИБИЯ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 1286 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Сагата с Либия e на привършване – НАТО и евроатлантическите държави победиха. Трябва да се радваме и ние, българите. Та нали сме вече в съвсем друга цивилизационна и стратегическа орбита – членове на НАТО и на ЕС. Пък и Кадафи ни създаде не малко неприятности. И, все пак, дълбоко в душата на всеки непреднамерен човек остава неприятен и мътен налеп, сякаш се е докоснал до някакво месесто, лепкаво, аморфно, гнусно и отвратително миришещо Зло. Това е маркиращата миризма на Световното Зло – могъщото, агресивно либерално-демократично Зло, съсредоточило в себе си ненаситната жажда за човешки животи и за превръщането на труповете в огромни собствени печалби.

           Пред нашите очи се извършва пълната ликвидация на така нареченото „международно право  - още един от митовете на капиталистическия глобализъм. Такова право никога не е имало – то е за заблуда на нещастния плебс. Както няма и „международна общност”. Има банда от разсверепели бандитски страни и сюрия от слуги и прислужници, в това число и нашата страна. И, ако има нещо положително в цялата либийска вакханалия, тя е поредната възможност хората малко да си поотворят очите и да видят, кои са „лошите” и кои са „добрите”. Тук много ще ни помогне американския фашизоид Джон Маккейн – бившия кандидат-президент на републиканците в САЩ. Ето какво заявява той : „Следващият е Башар Асад, да се готвят Русия и Китай. При тях е много неспокойно, хората искат свобода. Вятърът на промените става все по-силен и, ако аз бях Владимир Путин, не бих се чуствал толкова самоуверено в Кремъл заедно с своята клика от КГБ. И не бих почивал заедно к китайския президент Ху и с още няколко души, решаващи съдбата на 1,3 милиарда души на Китай”. (24.08.2011 - www.iraqwar.mirror-world.ru) Я го виж какъв юнак ! Да бяха го изпратили  заедно с натовския десант, който щурмува Триполи, та дано се срещне лично с полковника и като мъже  решат своя спор.

            Подобни изказвания са предупреждения към ръководителите на всички държави в света да „внимават” каква политика ще провеждат. В най-голяма степен това се отнася към Русия, а другите да му мислят. Аз не говоря за България, защото каква държава сме ние и какви политици са българските шмекери.

            Руското ръководство напълно съзнателно възприе западната политика предпочитайки собствените си репутационни моменти пред икономическите интереси на страната си (km.ru -24.08.2011).  Нееднократните отрицателни изказвания за Кадафи лично на Медведев и приетите санкции срещу него и най-близките му сътрудници, не запазиха руската управляваща прослойка от позицията на Преходния национален съвет на Либия : „Ние нямаме проблеми със западните компании – италиански, френски и британски. Но имаме някои политически въпроси към Русия, Китай и Бразилия”. Посоченият списък  «pro et contra» напълно се асоциира с заетите позиции на тези държави относно вътрешнолибийския конфликт. Едва ли такава благодарност са очаквали руските гробари на „режима на Кадафи”. – последствията за Русия ще се окажат много неприятни. Русия не само няма да я допуснат до нефта и газа, до железопътната инфраструктура и до оръжейния пазар на „нова” Либия. Русия ще се дискридитира политически и ще загуби остатъците от своя авторитет по света като суверенна държава.

            Жалкото е, че поредното предателство беше изключително глупаво, неадекватно, без елементарното разбиране, че разплатата ще дойде много бързо (KM.RU – 23.08.2011).

     Подобен стил на руската външна политика, остави Великата славянска държава без приятели и симпатизанти, изолира я ментално и мирогледно и, по този начин, отслаби собствените й резистентни възможности. Руската управляваща прослойка не трябва да се очудва от засилващите се русофобски настроения в различните страни, от дълбоко съществуващото у много европейски народи презрение към руснаците. Ако се погледне географската карта, няма гранична на Русия страна, в която да обичат сегашна Русия - наричат я с най-лоши имена, например, „варварска страна с монголоидна бруталност”. Дори в Абхазия, спасено от от грузинския мачо – Саакашвили – руснаците си показаха „рогата” : абхазкият нефт го заграби „Роснефт”, „новите руснаци” масово изкупуват земята въпреки конституционната забрана, лидерите на Абхазия мрът като мухи в кремълските болници. Кремъл рискува да получи поредната страна озлобена от кремълските олигарси (10 августа 2011 г. - pravaya.ru/names) .

Планетарното, геополитическо значение на Руската федерация трудно се осъзнава на битово равнище и точно това с успех използват нейните врагове. Очевидните напъни на Русия да участва заедно със САЩ, ЕС и Китай в управлението на света са мираж и утопия.

        Видя се достатъчно ясно, че по въпросите за Либия никой не й обръща сериозно внимание и не отчита нейната въздържаност и опит за балансиране. Игнорират я дори такива „второстепенни велики държави” като Франция и Великобритания. За САЩ няма какво и да говорим. Вече има и първите сигнали – Русия не е поканена на срещата на контактната група „приятели на Либия” (на 1.09.2011 г.). Кой тогава ще повярва, че Русия може да защити, при нужда, своите приятели ? Че може да им помогне ?

            Ще цитираме част от Обръщението на  Белградското общество за сръбско-руска дружба (25.05.1999 г.) по време на агресията на НАТО срещу Югославия :

            „Ако с помощта на останалия, запазил разума си свят, ти не спреш разюзданите пълчища на НАТО и техните безумни опустошителни нападения и при това не защитиш себе си и своите интереси и тук, в Сърбия, утре вече, скъпа Русия, на тази земя никой няма да ти помага и ти няма да има на кого да се опреш.

            Председател на обществото

            Проф. Миомир Вукобратович”.

            Какво още може да добавим ? Може би последния вопъл на поруганата сръбска гордост : „Извинявай, Русия. Ние, сърбите, не можем да бъдем повече с теб в никакъв съюз, докато ти не започнеш да се управляваш сама и докато не престанеш да търгуваш със своите съюзници и да ги продаваш за грошове и празни лозунги...” (из книгата на Стефан Анчев – Русия и „миротворците” над Югословия. „Фабер”. В.Търново, 2002. Стр. 270-272).

            Точката ще сложи известния Збигнев Бжежински, когато коментира термина  „руски елит” : „Какъв е този ваш елит, ако всичко, което той има, се съхранява у нас и ние напълно го контролираме ? Това са наши клиенти, а не ваш елит !”

           С това е казано всичко.

            Докато Русия не изгради собствен военно-политически блок, който да бъде в състояние да се противопостави на Запада и на неговия военен алианс и не престане унижено да се мъчи да се договаря с тях за осигуряване на мир и сигурност в Европа и в света, дотогава хората с умиление ще си спомнят за историческото величие на Съветския съюз.

            За 200 години (от времето на Петър І) Русия не можа да разбере Запада, а сега за Изтока „няма време." Какво точно е избрала Русия не е съвсем ясно (Путин едно време говореше за многополярност). Казват, че все пак пътят е на Запад. 
Ако трябва, репресираната руска армия пак ще мине през Берлин, Париж и ако трябва и по на Запад, за да се разберът. Само да няма после викове и крясъци колко лошо ги е тъпкал Путин.

           Можем ли ние, българите, с нещо да помогнем на днешна Русия ?

      Може, както помогнахме преди хиляда години със славянската азбука и със славянската култура за създаване и възмъжаване на руската държава.

          Може, както помогна Димитър Благоев с полагането на основите на партията на руските комунисти.

         Може, както помогна Георги Димитров на Лайпцигския процес и като Генерален секретар на 3-я Интернационал.

         Може, както помогнахме с нашата антифашистка и антикапиталистическа борба –нито един съветски войник не загина във война на българска територия.

   Може, както помогнахме с нашата вярност и всеотдайност през социалистическия период.

            Може, като се борим за въстановяване на автономността на българо-руските отношения, които да не зависят от отношенията Москва-Вашингтон и Москва-Брюксел.

            Може, защото няма да се борим толкова за Русия, колкото за нашето оценяване в един вълчи свят на арогантност, каубойщина и дивашка експлоатация.




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1951036
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031