Българските средства за масово осведомяване са пълни с всевъзможни критики на съществуващия режим, с описание на бедственото положение на мнозинството от народа. Очевидно, изнасяните факти са истина. Но, обикновенно се спира до фактите и се търси решение в смисъла на тази идеология, която поражда тези факти. Много се говори, че министъра на финансиите е тъп и оттам идва всичко. По-примитивна критика едва ли е възможна. Ако се вгледаме внимателно в поредицата от действия на г-н Дянков от началото на пребиваването на ГЕРБ във властта, ще открием в неговата „тъпотия” ясна и непоклатима логика, която, обаче, не е в полза на добруването на народа. Това е логиката на освободения от всякакви ограничения глобален капиталистически либерализъм – веруюто на всички съвременни бандити, олигарси, плутократи и кожодери. На неговото знаме са изписани с огромни букви всички абсолюти на модерната конквистадорска идеологема, които със своята абстрактна прелест плениха умовете на задоволеното от социалстическата реалност наивно мнозинство и го подтикнаха да смени увереността и спокойствието в бъдещето с хазарта на пазарния хаос с призрачната надежда, че ще забогатее и чрез това богатство ще си осигури свободата на самоизявата. И, разбира се, беше наказано. И, ако искаме да бъдем обективни, това мнозинство, потъпкано, унижено, обедняло и оскотяло, няма от какво да се оплаква – каквото поиска, това и получи. Сега от вайкане и от хилави протести няма полза. Нужни са други рецепти. И първото, което трябва да се направи, е да се признае наличието на проблема и той да се осъзнае в цялата му пълнота. С други думи, отначало трябва да се спечили битката на идеологическия фронт, битката за съзнанието на хората.
Главният ударен юмрук на либералния капиталистически глобализъм е утопията на свободния пазар като абсолютен регулатор на социалните процеси и необходима предпоставка за реализиране на индивидуалната човешка свобода и социална справедливост, т.е. справедливост за всички. В това е и нейната потенциалната слабост, когато тя се сблъска със жестоката реалност на живота. Защото именно от онтологическото твърдение, че хората не се раждат равни по природа, така любимо на различните разобличители на социалистическата теория, макар че тази теория подобна глупост никъде не твърди, се ражда цялата глутница от съпътстващи псевдонаучни лъжи, обществени манипулации и заблуди.
Критериите за „рентабилност”, печалба”, „самоиздръжка”, всички дълбокоумни „ефективни форми на собственост” и „ефикасни частни собственици” по никакъв начин не се съвместяват с така любимото на либералите „общо благо”. И докато идеалният, умозрителен пазар би трябвало да изравнява всички в името на това благо, реалният пазар постояно възпроизвежда жестоко неравенство.
Големите и сложни централизирани системи като образование, здравеопазване, наука и култура, национален транспорт и енергетика и др. принципно не могат да бъдат рентабилни, не могат да оцелеят в условията на пазарната анархия (днеска - надолу, утре - нагоре !). Затова и се налага непрекъснато да ги разпарчатосват, да ги делят, да ги съкращават и „оптимизират” без да се подбират средствата – законни „прозрачни приватизации”, обикновенна кражба. И всички опити на държавата да се намеси в пазарната система основана на „приоритета на лева” и да я обърне с „лице към народа”, завършват или с пълна ликвидация, или пораждат корупция наред с неприлично раздутия паразитен апарат от счетоводители и надзиратели.
Спецификата на всички големи народостопански системи при съвременото развитие на производителните сили настоятелно изискват тяхната декомодофикация (освобождаване) от статуса на производители на стока и, следователно, от диктата на пазарните стихии. Тези системи или ще бъдат егалитарни, т.е. ще служат на всички, ще се отнасят еднакво към всеки член на обществото, или ще бъдат ориентирани към постоянно намаляващото „платежоспособно търсене”, ще деградират и ще загинат. Което, впрочем, и се наблюдава.
Преминаването на средствата за производство, преди всичко на системите отговорни за физическото и културно възпроизводство на обществото, поради което в тях най-явно присъства нравствено-етичната съставляваща, в обществена собственост, ще обезсмисли съществуването на класата на „ефективните собственици”, т.е. буржоазията.
Има такова понятие, използвано за обясняване на планетарната икономическа, социална и екологична обстановка – „Глобално село”. Но е трудно и практически невъзможно чрез интерпретацията на понятието да се получи представа за съществуващата ситуация. По тази причина се изгражда умален модел на „селото”, при който се запазват основните национални и имуществени пропорции. Възникващата картина се различава съществено от тази, която се наблюдава на телевизионните екрани, в интернета и през прозорците на екскурзионните автобуси.
Нека моделът да съдържа „село” от 100 души. Неговото население ще бъде : 57 азиатци, 21 европейци, 14 американци (северни и южни) и 8 африканци.От тях 52 ще са жените, 48 – мъжете, 70 – „цветни”, 30 - бели, 89 – хетеросексуални и 11 – хомосексуални. В селото 6 души ще владеят 59 % от общото богатство и всички те ще бъдат от САЩ., 80 души ще имат недостъчно добри жилищни условия, 70 ще бъдат безграмотни, 50 ще гладуват, 1 ще умре, 2 ще се родят, само един ще има компютър и само 1 ще има висше образование (http://www.veгycool.ru/smile/friendday.htm).
Нека всеки да си помисли, ще иска ли да живее в такова „село” и как ще функционира „селската” демокрация, при която волята на мнозинството е закон. Само дебил може да се чуства в подобна обстановка като в рай, дори да е сред шестте богаташи. Още по-абсурдни изглеждат натрапваните ни клишета за „общо хуманитарно пространство”, за „век на знанието”, „информационно общество”, „солидарност”, „търпимост”, „братство и равенство”, „социална демокрация”.
Представеният модел може да се допълва, може да се направи и друг модел, който да отчита други характеристики и други параметри, но на този етап имаме работа с описателен модел, достатъчно изоморфен, за да се превърне в предписващ при използването на разумни функционални зависимости между характеристиките и параметрите и на ограничения върху границите на изменение на променливите. Но при всички случаи на имитация на функционирането на модела, резултатите ще се окажат още по-трагични от простото проумяване на описателната му форма.
Очевидно, разумното и съзидателно функциониране на Глобалното село при така съществуващата „структура” е невъзможно. Напълно е възможно, обаче, неразумното и несъзидателното функциониране при търтейско формулиране на критерия за ефективност и при известно „редуциране” на вътрешната структура. При такова предположение, аналогията със сегашното съществуване на света е просто ужасяваща и плашеща. Но също така е ясно, че точно това е налаганата тенденция от световното задкулисие и че точно такава съдба очаква населението на „глобалното село”. Всякакви щастливи възхищения на адептите на съвременната глобализация изглеждат на този фон като заклинания на самоубийци или на шамански танц на канибали, усещащи миризмата на печено човешко месо.
Световните тенденции на човешката обществена еволюция (така наречения хоризонтален прогрес) все по-вече се избистрят и е интересно обобщението на Владимир Миронов, директор на Международния център за изследвания по проблемите на висшето образование на РФ: ”Събитията, които се развихриха в света, предизвикват тревога в сърцата на човечеството.Тревожи ме философията на шепа преситени държави (доходите на 358 най-богати хора в света, се равняват на доходите на 2,3 милиарда души в “третия свят”). Директно казвам, ако те пожелаят да запазят тази система докрай, ще има трета световна война. Народите няма да позволят да се запази системата в този вид. Този свят е несправедлив и трябва да бъде променен. Никой не смее да каже открито – както живеят 20-те западни държави, светът никога няма да живее. Просто не е възможно. Светът влезе в система на невиждана концентрация на власт в ръцете на малцина. Въпросът е: или власт и нормален живот за народите, или власт на тази шепа хора. Трети път няма. Те или ние”.
Призивът „Да прековем плуговете в мечове” е метафора и в днешния свят означава, че експлоатираното мнозинство трябва да се отърси от либералната идилия на диалогиране, дебатиране, компромиси, консенсусно поведение и политкоректност и да премине от протестите на „скръстените ръце” към ясно артикулиране, отстояване и защита на своите жизненоважни интереси, чрез политическо използване на материалната сила на своята организираност. Защото друго оръжие, освен собствената си организираност това мнозинство засега няма. А да размахват мечове могат и идиотите и лумпените. Видя се, че дори псевдомирогледният либерализъм преластяваше и развращаваше наивните соцжители с „ниската ефективност” и „оскъдния и беден” избор на безплатната социалистическа медицина, убеждавайки ги да се откажат от социалните завоевания на социализма заради възможността да попаднат при частния лекар по „собствен избор” и „без опашки”.
Съвременните философи и политически наблюдатели са измислили ново понятие. Нарича се нусогенна криза и е пряко продължение на системната криза на капитализма. По определение, нусогенната криза е криза на смисъла на човешкото съществуване в рамките на безкомпромисно зададени парадигми на деструктивната реалност и се изразява в загубване на смисъла на критичен брой интелектуални символи, на които се опира масовото съзнание. Казано с други думи, нусогенната криза е пълна загуба от човека на понятията откъде идва и накъде отива и какво трябва да прави в момента.
На сегашния етап от развитието на човечеството по-силно оръжие от оръжието на мирогледната организираност няма – доказват го реакциите от световната системна криза на капитализма на различните мирогледни общности.
