Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2011 08:52 - 120 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 1520 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 18.07.2011 11:25




В резултат на пропагандата на теорията на максизма в България (главно – с усилията на Д.Благоев и неговия вестник „Съвременний Показател” излизащ от 1885 г.), най-прогресивната част от българската интелигенция, както и на някои отделни работници се запознават с основите и принципите на научния социализъм. През 1890-1891 г. възникват първите социалистически дружинки. Отначало дружинките работят самостоятелно, откъснато една от друга. За да се обмисли каква трябва да бъде дейността  и задачите им, през април 1891 г. се свиква в Търново първата „Социалистическа сбирка” на тези дружинки. В сбирката, която заседава нелегелно, участват десетина делегати от дружинките в Търново, Габрово, Дряново, Севлиево и Казанлък. Главният въпрос, който разглежда сбирката, е въпросът, трябва ли да се пристъпи веднага към създаване на социалдемократическа партия в България и да се излезе открито пред народа с нея или не.

            От този момент започва тежката борба на Димитър Благоев и хората около него с различните опортюнисти, нагаждачи, капитуланти и дребнобуржоазни елементи (К.Бозвелиев, Ефтим Дабев, Н.Габровски) против създаването на боеви, революционен авангард на работническата класа. Тези разногласия се пренасят и на учредителния конгрес на Бузлуджа (2.08.1891 г.), подобни идеологически, тактически и стратегически разногласия съпътстват цялата история на партията.

            През 1893 г. току-що зародилото се социалистическо движение се разцепва на два лагера – марксистки лагер – „партисти” и опортюнистичен лагер – „съюзисти” (Я.Сакъзов, Кр. Раковски, Сл. Балабанов, С. Мутафов).

            През 1894 г. партията се преименова в Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Името показва, че в партията е победила групата, която иска да я готви като авангард на работническата класа (Д.Благоев, Георги Кирков, Георги Георгиев).Това обаче не прекрати вътрешнопартийните борби. Главен идеен вдъхновител на партийния опортюнизъм става Янко Сакъзов и неговото „Общо дело”. Организационният въпрос окончателно се решава на 10-я партиен конгрес, който се официализира разделянето на БРСДП на две различни организации. Ражда се БРСДП (т.с).

            От този момент започва дясната еволюция на„широките социалисти”, която в края на краищата ги доведе във фашисткото правителство на Александър Цанков – те се превърнаха в „катраник на буржоазията” според точния израз на Д.Благоев. Такива те си остават до ден днешен.

           Димитър Благоев възпитаваше „тесните социалисти” по принципа „класа против класа”, поради което те логично напуснаха предателите от ІІ-я интернационал и на ХХІІ-я конгрес (25,26,27 май 1919 г.) се присъединеха към ленинския ІІІ-и интернационал под името Българска комунистическа партия (тесни социалисти). Започна героичния революционен период на българските комунисти. Те възглавиха народните борби през българската гражданска война (1923 – 1944 г.) и със саможертвата на своите най-добри синове защитиха идеите си.

            Общо в българската гражданска война загиват над 60 000 души, минават през затвори и концлагери над 300 000 души. Такива жертви не се забравят и не се прощават !

            На 9.06.1923 г. е извършен военен преврат. Това беше опит да се предотвратят социалните сътресения предизвикани от предателството на буржоазната класа в Междусъюзническата и в Първата световна война. Преврата постави началото на страшна кървава поредица от около 8 години, която обезглави българската интелегенция и отвори широка рана в народната душа. В жестоката битка падат : Александър Стамболийски, водач на българските земеделци и министър-предсадател на България ; капитан Петко Д. Петков, министър, виден деец на „лявото” движение ; Тодор Страшимиров, комунистически депутат, брат на писателя Антон Страшимиров ;  народният водач Вълчо Иванов„червения кмет” Коста Петров ; поетите : Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Георги Шейтанов, литературния критик Васил Пундев , издателя Йосиф Хербст; доблестните български войни : майор Коста Янков, капитан Минков, подполковник Коджейков, поручик Петрини, поручик Георги Цанев – поредица от ярки личности. Терорът придоби космически размери и това даде повод на Антон Страшимиров да даде най-ярката, точна и безпощадна характеристика на неговите творци : „Клаха народа така, както и турци не са го клали !

            На 16.04.1924 г. е антентата в Софийската катедрала. Днес, съвремените „демократи” развяват този атентат като бойно знаме, обвинявайки  българските комунисти в тероризъм. Каква беше логиката на този атентат, извършен от военната организация на Комунистическата партия ? Това беше логиката на воюваща партия и на воюващ народ. Това беше частично и дребно възмездие срещу буржоазията заради нейното затъване в тинята на нацизма и фашизма. След двадесет години ще дойде още едно  възмездие и народа ще го въздаде ! Воплите на монархо-буржоазията по жертвите в черквата „Света Неделя” са смешни. Там загиват 120 души или под 1% от народните жертви.

            Периодът 1930-1939 г. е период на частична стабилизация на капитализма, но и през този период гражданската война продължава. И от двете страни на барикадата се готвят за предстоящите грандиозни събития. Българската буржоазия продължава да тласка страната към нова национална катастрофа.

           Две седмици след началото на Втората световна война българското правителство оповестява декларация за неутралитет (15.09.1939 г). Този неутралитет  не продължава дълго. Въпреки различните предупреждения България влезе в Тристранния пакт на 1.03.1941г.

           Още на 9.02.1941г Чърчил в реч по БиБиСи напомня как България е била въвлечена в Първата световна война “против желанието на своя селски народ” и предупреждава, че “ако страната повтори грешката си, ще поеме пътя на една ненужна и разрушителна война”. Още по-директен е той на 20 февруари, при срещата си с българския пълномощен министър в Лондон Никола Момчилов. Увещава го, че “съпротивата, дори и неуспешна, би била морално оправдана и един ден ще даде основания на България да претендира за едно изпълнено със симпатия разбиране”. В края на разговора обаче, в думите му проличава явна заплаха: “В края на краищата ние ще победим и без ни най-малко желание да бъда отмъстителен, ще запомним кой беше с нас и кой против нас”.

          Като цяло България не само предостави логистична подкрепа на хитлеристите, но и активно и целенасочено участва съвсем реално във войната срещу антифашистската коалиция. Наистина, България не беше обявена официално за фашистка държава, както стана, например, с Румъния. Но нейната управляваща върхушка беше просмукана от фашистки идеи, тя обяви война на собствения си народ и не се посвени да сподели расовите безумства на хитлеризма. Бяха поставени под съмнение славянския произход на българския етнос и на чувствата на българите към Русия. Раздаваха се истерични призиви “Да литнем срещу Англия!”, бранници и ратници устройваха погроми над евреите. Властта палеше, бесеше и разстрелваше антифашистите и всички, които бяха срещу безумната й политика.

           Трябва да се каже ясно и на много висок глас : през втората световна война  монархо-нацистка България воюва срещу Обединените нации на страната на нацистка Германия, фашистка Италия и милитаристична Япония От тогава е и един неподражаем геополитически и геостратегически феномен : на 5.09.1944 г. СССР обяви война на България, на 6.09.1944 г. България обяви война на Германия. От този момент България е във война с целия свят. Такова чудо от зората на човечеството не се беше случвало („чудото” формално беше ликвидирано чак на 28 септември с подписването на московското съглашение за премириие). Това само показва цялата историческа несъстоятелност на българската политика, на българската монархия и на буржоазните български политици. Целият геополитечески фарс и дълбоко геостратегическо падение е, че това не се случва за първи път. В умален вариант, през 1913 г. (междусъюзническата война), България се изхитри да воюва едновременно срещу всички свои съседи  на Балканите – 4 страни с общо 10 пъти по-вече население. За 30 години нищо не научихме освен да увеличим своите врагове почти 25 пъти по брой държави и до 3 милиарда души по брой население.

            Ето, срещу всичко това се бореха българските комунисти. Те възглавиха и въоръжената борба на народа срещу разпасалата се монархия и българска буржоазия.

Българското партизанско движение е уникален случай в борбата на европейските народи срещу нацизма и хитлеризма. От всички европейски съпротиви само българската беше освен антифашистка и антикапиталистическа. Това е причината тя да се възприема сдържано от западните съюзени държави. Това е причината тя да не се признава от днешните български „демократи”.

Първият партизански отряд е образуван на 26.06.1941 г. в Разложко от Никола Парапунов. През пролетта на 1943 г. партизанските чети и отряди са обединени в Нардноосвободителна въстаническа армия. Страната е разделена на 12 въстанически оперативни зони. Първият командващ на НОВА е Емил Марков. След неговата смърт (13.07.1943 г.) е назначен Христо Михайлов (убит на 9.02.1944 г.). Последен е Добри Терпешев. През 1944 г. НОВА включва 11 партизански бригади и 37 отряда с 18 300 партизани и 200 000 ятаци. В съпротивата загиват 9415 партизани и 20 000 ятаци. Без съд са убите 2470 души. арестувани са 60 345 души от които : осъдени на смърт – 1590 ,

на доживотен затвор – 1133, на различни срокове затвор – 7 324, общо се е искало смъртно наказание за 12 461 души.

                      

        Българската съпротива срещу капитализма и фашизма беше забележителна страница от българската и европейската история. Тя донякъде изтри срамното фашистко петно лепнато от българската буржоазия и от българската монархия върху светлото лице на България. Начело на тази съпротива стоеше Българската комунистическа партия.            

На 9.09.1944 г. беше сложен край на капиталистическа България.Започна 45-годишния социалистически период от нейната история. Този период се оказа и историческият върх на страната – тя постигана качествено преобразуване, каквото малко народи по света са постигали и се превърна в световна държава. Този период и в бъдеще ще остава като неизбежна съпоставка с всичко новопостигнато, като ориентир за бъдещите поколения.

 

          Това също е заслуга на българските комунисти !

          В българската съвременост, в днешния ден на българина, е в ход създаването на паралелната история. Това е жизнено необходимо за тези, които възторжено възприеха смяната на обществено-икономическата система през 1989 г. и ефикасно се вписаха в новите условия. Те искат не само легалност, но и легитимност, т.е. да докажат, че тяхната виртуална борба е в съотвествие с посоката на историческият процес (легалност) и поради това да получат признанието за нейната справедливост в масовото съзнание (легитимност). И тъй като нямат история, я измислят.

            През 1990 г. БКП беше преименована в Българска социалистическа партия (БСП). Това беше връщане на нейната история 100 години назад, превръщането й в ренегатска партия. Завещанието на Д.Благоев и на Георги Димитров беше забравено, бяха захвърлени идеалите на стотици и хиляди самоотвержени борци, бяха изтрити от партийната памет народните страдания и жертви. Съюзът на активните борци срещу капитализма и фашизма се преименова в Съюз на борците против фашизма, сякаш капитализъм никога в България не е имало и никой срещу него не се е борил. Официално беше възприет като идиологема и като лексика капитуланското поведение на Социнтерна, неговите размити и утопични призиви за социална справедливост, солидарно общество, държава на всеобщото благоденствие и това всичко - в лоното на глобалния капитализъм. С тези свои действия БСП напусна бойното поле на историята и отново се превърна в катраник на модерния капитализъм.

            Ако си спомним началото на така наречените „промени” (глупав и идиотски използван термин за конкретния случай), ще открием отговора на много въпроси, които днес ни измъчват. Разговори около “кръглата маса”-измислен, абсолютно не конституционен и антидемократичен орган на прехода - разкриват истинската роля на перестроечната партийна върхушка в националното предателство. «Още на първата консултативно среща, когато се обмисля създаването на Кръглата маса, двама секретари и членове на Политбюро на ЦК на БКП правят изявление, че създаването на политическа опозиция в нашето общество е значителен факт за него, тъй като това било нормално явление за всички демокрации по света. « Затова никой от нас не бива да има нито монопол върху властта, нито монопол върху опозицията» - казва единият, а другият го допълва : «Резервираме си място». Първият потвърждава : «Точно това исках да кажа, че може да си резервираме и ние местата» .Друг ръководен деец на БКП категорично ще заяви : « Ние сме свободни от всякакъв догматизъм и от всякакъв стремеж да задържаме властта само за себе си и за нашите съюзници» .Ето откъде започва голямото предателство, ето кой го извърши. Никой не попита нито партията, нито народа искат ли смяна на системата. Просто част от висшата партокрация решава, че социализма в България няма повече шанс и трябва да си «резервира място» в задаващия се капитализъм, като трансформира политическата си власт в икономическа – разбира се за сметка на партийните членове и на народа. Следват апаратните игри за придаване на поносим външен вид на предателството с неговото обличане във формата на партийни декларации и институционални споразумения : «Манифест за демократичен социализъм в България. Политическа декларация», «Национално споразумение за гарантиране на мирното развитие на прехода към демократична политическа система», «Споразумение по политическата система», «Споразумение по основните идеи и принципи на законопроекта за изменение и допълнение на конституцията на Народна република България». Започна «новият прочит на социалистическата идея» (В представите на Габровски социализмът ще бъде дело не само на работническата класа, както твърдят Маркс и Енгелс, а и на всички „осирмашели”, на всички недоволни”.Това се твърди в съвремените теоретични изследвания на партийните „учени”. Впрочем твърдението на Габровски не е вярно – Маркс и Енгелс никъде не твърдят подобна дивотия).  

           Ако попитате участници в предателския процес защо го направиха, те дълбокомислено ще ви отговорят, че с това са предотвратили гражданската война (към тази теза се придържа Александър Лилов). Това е лъжа. По онова време СССР все още съществуваше и само една пушка да беше гръмнала  всички новоизпечени «демократи» щяха да се изпокрият като лалугери в дупките си. От тях борци не ставаше, не са такива и днес. Ето как пренебрегването от членове и симпатизанти на БСП на обсъждане и вникване в скучни партийни документи се превръща в ужасяваща реалност.

            Трудно беше да се предположи, че столетна партия ще допусне такава потресаваща неинтелегентност, безпринципност, високомерие, липса на тактическо и стратегическо мислене, паркетен аристократизъм, разпиляване на интелектуалната енергия на обществото.Дълго насажданото пренебрежение към интелекта и подозрителност към всеки, който мисли нетрадиционно доведе партията до ръба на самоунищожението. Бяхме свидетели как се раждат надежди, без да се превръщат в тенденции и как възкръсват тенденции, които отдавна трябваше да бъдат погребани. Стремежът за интеграция в новата политическа система се натъкна на съпротивата на самата идентичност. За мечтаната интеграция се искаше нещо повече от риторика. Искаше се драстичност на реални действия – колкото по-комунист вчера, толкова по „демократ” днес. Над БСП тегнеше дамоклевия меч непрекъснато да доказва, че не е БКП  и едновременно с това да задържа в своята орбита своя изключително комунистически мислещ електорат.

            „САЩ много лесно управляват всяка страна, където на власт са социалдемократите – пише Андрей Паршев в книгата си „Почему Америка наступает” – Много своеобразни хора са тези социалдемократи. Те, ако не генетично, то, така да се каже функционално, са предатели. Много често те произлизат от низините, от работническата класа, и селяните, но са призвани да управляват така, че работниците и селяните да жертват собствените си интереси в полза на капитала. Затова и в международните отношения социалдемократите са склонни да продават националните интереси – консерваторите мислят и действат по-твърдо”.

Социалдемокрацията остана в 20-я век. Тя не дава нито обяснение за процесите в света, а още по-малко – предписания за тяхното хуманизиране и поставяне в услуга на мнозинството хора. Казано кратко – тя не дава перспектива. От нейните засукани, объркани и измъчени разсъждения едва ли някой ще има нужда в предстоящите тежки и сурови житейски изпитания.

Особено печално е осъждането от БСП на „комунистическия терор” след 9.091944 г. То е исторически несъстоятелно и фактологически лъжливо най-малко поради две причини  : (1), масова съпротива срещу социалистически строй не е имало ; (2), ако някои от днешните „герои” наистина са се борили срещу строя, а не срещу негови недостатъци, то отношението на властта към тях е логична, законна и справедлива..

           Стана безпощадно ясно, че БСП повече не може да представлява цялото „ляво” пространство. Подчертаната конюктурност в мисленето и импотентност в действията, задълбочаващата се изолираност от сериозни и влиятелни професионални групи като лекари, военни, юристи, артисти, учени, учители, , възрастовите пластове от младежта и пенсионерите стана очевидно. Лишавайки със своите действия и със своето поведение членове и симпатизанти от нравствени устои, партията излъчваше съмнителни послания и започна да свива своето влияние в рамките на изолирани маргинални групи. Това не е вече политическа партия. Това е „клуб по интереси”. Да се продължава така и да се печели влияние стана невъзможно. Това е лошо, това е много лошо. Дошло е време разделно , или – или.

            Значението на БСП  за днешното време е самият факт на нейното съществуване и „демократичните претеснения” на враговете да се справят окончателно с един политически труп. Не може да се прави никакво разграничаване между мнозинството партийни членове и малцинството партийни ръководители. Партийна маса, която 20 години не можа да разбере какво става и продължава безропотно да избира неподходящи продажни ръководители, си заслужава трудната съдба.

            Бъдещата борба ще се съсредоточи върху тясната връзка между патриотичните идеи (но не и върху национализма) и идеите за социално равенство (но не и върху примитивизма на анархо-троцкизма), като единствената видима алтернатива на глобалния капитализъм и империализъм.

            Идват нови времена, нова епоха на продължителна и тежка борба, и идващите български поколения ще творят историята върху заветите и делата на социалдемократите  на Димитър Благоев, комунистите на Георги Димитров и на славните строители и съзидатели на социалистическа България. Така  се върти жестокото и кърваво колело на историята и на човешкия прогрес.

            Какво трябва да бъде освовното послание на новото обединеното „ляво” ? Казал го е един много известен човек :  Капитализмът създаде чудовищно несправедлив ред. Трябва да се създаде друго общество, в което печалбите и богатството да бъдат обявени за пороци” . Не се цитират нито Маркс, нито Енгелс, нито Ленин. Това е Бил Гейтс – най-богатия човек на планетата.





Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1948511
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031