Изборите са първото и основно качество на всяко народовластие, което на научен език се нарича демокрация. От изборното мнозинство произтича легитимността на демократичната власт. Казано с няколко думи : прави са тези, които са повече.

Защо напомням това първо правило на демокрацията ?

Искате ли да участвате във формирането на властта ? Искате ли да легитимирате властта ? Искате ли да бъдете прави ?

Ако искате, отидете до урните, гласувайте и станете мнозинство. Това е демокрацията.

Гласувайте, а не се крийте в къщи, по кръчмите и не диплете политиката на чаша ракия. Правете политика – това също е демокрацията.

Не абдикирайте от вашето свещено право на избор, защото в такъв случай няма на кого да се сърдите.

Това е моят първи призив.

А сега за местните избори.

Ние, всички българи, се намираме в много тежко положение. И това не е всичко. В близкото бъдеще ни очакват още по-лоши неща, т.е. това бъдеще не вдъхва никакъв ентусиазъм. Не искам в подробности да говоря за тези неща, това ще отнеме много време и, предполагам, че много ще ви натъжи, но съм сигурен, че вие със всичките си сетива чувствате за какво става дума. В такива случаи много често се говори за негодността на политици и държавници, но такъв подход е измамен. Ще го кажа направо – главната вина носим ние, демоса, народа. Ние легитимираме тези политици и държавници, ние им предоставяме властта, следователно, ние им даваме всички инструменти да правят с нас каквото си искат, а след това им се сърдим. Спомням си една цинична народна приказка : попитала майка дъщерята, “Дъще, как се оправяш с мъжете ?” “Ами оправям се някак си мамо – отговорила дъщерята – Аз все ги лъжа, а те все ме онождат”. Май такива сме и ние.

През 16-я век е живял и творил големият френски хуманист Етиен да ла Боеси. Аз ще ви цитирам много малка част от негово произведение.

“Тиранът ще бъде победен от само себе си, само вие да не се примирявате със своето робство. Не е нужно нищо да му вземате, нужно е само нищо да не му давате. Страната не трябва да прави специални усилия за себе си, стига да не прави нищо против себе си.

Аз не искам от вас да се борите и сражавате с тирана, просто престанете да го поддържате...”.

Този завет на френския хуманист е алфата и омегата на народовластието.

Една от малкото възможности, които ни остават на нас, обикновените граждани, сами да се погрижим за себе си, са  местните избори. Това са много интересен вид избори. Ние не избираме хора – кметове и общински съветници – които ще заседават далече от нас, в народното събрание и в министерствата, без да ги виждаме, без да ги контролираме. Не, избираме наши съграждани, които ще работят пред нас и почти заедно с нас. Избираме хора, които би трябвало много добре да познаваме – както техните слабости, така и техните силни страни. Следователно, става дума да изберем когото трябва, да изберем правилно.И, ако сбъркаме, значи не сме се научили да подбираме нашите избраници. И ще си носим последиците. Животът много страшно си отмъщава на всеки народ, който с ентусиазма на проститутка се хвърля на шията на първия срещнат политически шарлатанин. А както се казва : шарлатани на тези избори дал Господ.

Разделям кметовете на три групи : нормални, добри и гениални. За гениалните кметове няма да говоря, те са извън класацията, пък и не познавам такива в България.

За мен е нормален всеки кмет, който добросъвестно си изпълнява служебните задължения и поставя общите проблеми над своите лични проблеми. Два са основните стълбове на неговите служебни задължения: местната инфраструктура и обществената сигурност.В съвкупност, двата стълба образуват полисната структура или средата за обитаване.

В местната инфраструктура включвам все познати  неща от нашето ежедневие : електроснабдяване, водоснабдяване, боклук, улици, улично движение, магазинна мрежа, места за отдих, училища и др.

Обществената сигурност се отнася главно до личната сигурност и до обществения ред. Хубавата местна инфраструктура отива по дяволите, ако по улиците се стреля и убива, краде се по дворовете, саморазправя се по ресторанти и кафенета, дори ако гледаш малко по-дълго някого, крещи се и се вика по нощните часове и други подобни.

Създаването на средата за обитаване е абсолютно необходимото условие за съществуването на селището. Не може да си представим каквото и да е селище без улици, вода, електричество, магазини, транспорт, училища, медицински заведения, местна стража (полиция) и много друго. Може да са в примитивно състояние или в зачатъчно състояние, но трябва да ги има. Особено в 21-я век.

Следователно, без грижи за средата за обитаване просто е невъзможно нормалното съществуване на полиса (селището). А без такава среда, няма и кмет. Така че, да се обещават и правят само неща свързани с средата за обитаване е малко егоистично. Всъщност, кметът се грижи за себе си – за да има кмет, за да бъде кмет. Това, че има кметове, които много не се интересуват от средата за обитаване, а от съвсем други неща просто означава, че не са никакви кметове. Такива полисът трябва да ги бичува публично.

Ако един стопанин не подържа в къщата си елементарна чистота и не се грижи за елементарния ред – да не тече покрива и да не мирише нужника, той просто не е стопанин, а е хаймана, разсипник, безотговорен тип, от който дори кучетата ще избягат и добитъка ще измре.

Затова, нормалният кмет е голяма придобивка за едно селище. Ще бъдете щастливи, ако успеете да си изберете такъв.

Добрият кмет е нещо малко по-вече. Освен , че трябва да бъде нормален кмет, той трябва да бъде и социален кмет. Под това разбирам различни най-битови неща като : пенсионерите над 70 години да се возят в градския транспорт безплатно, както е в страните от ЕС ; да се строят общински жилища и общински детски градини ; да се подържат читалищата;            да се осигуряват работни места и достойно заплащане за трудовите хора ; да се следи строго за спазване на работните норми и работното време от работодателите ; да се развива и спонсорира от общината системата на социалния патронаж ; да се осигуряват безплатни лекарства за тежко болните ; да се насърчават редовните профилактични прегледи и много друго. С други думи, социалният кмет се грижи за общото благо, т.е. за социалната взаимопомощ в общината, това, което на модерен език се нарича солидарно общество и, което на първо място предполага богатите да поемат част от грижите за бедните. Някои ще възразят, че такава социалност и солидарност   изисква сериозни средства, а такива не винаги има. Не е така. При желание и при помощта на общинската общественост и гражданите, пари винаги ще се намерят.

Ще си позволя да ви припомня практика от люлката на демокрацията – Древна Елада, Атина. Там е съществувала системата на литургиите – социални задължения на богатите граждани изплащани в натура. Едни е трябвало да построят кораб, други – да издържат гимназион, трети – обреден храм. Такава система е интересна с това, че всичко се вижда, всичко може да се проконтролира, не са нужни никакви контрольори : има кораб – няма кораб ; има гимназион – няма гимназион ; има обреден храм – няма обреден храм.

Не е нужно казаното от мен да се схваща буквално. Трябва просто да се знае и да се има предвид. И, като го знаете и го имате предвид, да преценявате вашите кандидати, кой от тях е най-близо до идеала. Зная, че преценката е субективна, но затова е и избор. Зная, също така, че често влияят и партийните пристрастия – може да е тъп, но е наш. Е, тук вече не мога да помогна. Страхувам се, че при такъв подход не е тъп кандидата, а тези, които гласуват по този показател.

Оказва се обаче, че в многото общини в които съм бил в последните месеци, кметската надпревара не съдържа социални послания, не акцентира върху тях. В най-добрите случаи всичко е насочено само към един от стълбовете на нормалното кметуване – инфраструктурата. Няма лошо, но е крайно недостатъчно. Казвам го с голямо съжаление и се замислям : или аз някъде греша, или нещата наистина са сериозни.

Вижда се впрочем, че аз не мога да ви предложа формулата за абсолютния избор. Но все пак мога да ви кажа с какви кандидатури трябва внимавате : това са бизнесмените, финансистите (аз ги наричам ковчезници) и учените. И не защото са лоши хора без качества, а защото техните професионални качества не са съвсем подходящи за един кмет – те са доминирани от съвсем други условия. Ако един бизнесмен стане добър кмет, той ще престане да бъде бизнесмен и ще фалира. А, ако не фалира, ще фалира общината. Ще повторя : което казвам не е абсолютно вярно, но все пак го имайте като обица на ушите си.

От казаното следва, че много важно за кмета е неговия начин на мислене, т.е. това, което на научен език са нарича парадигма. Винаги е за предпочитане, особено в средните и малки общини, тази парадигма да бъде колкото се може по-близка до така нареченото народно мислене. Не се притеснявайте от словосъчетанието народно мислене, това е метафора. Кметът с такова мислене се старае да осигури на хората мир и благоденствие, а не само да прави изследвания за конкурентоспособност и полезност на чуждестранните инвестиции, и за всяка претенция на гражданите да вика : Няма пари !

         Защо така акцентирам на социалните послания при местните избори ?

            Защото в общественото пространство с помощта на медиите усилено и целенасочено се налага идеята за порочността на социалното, за нещо, което се иска в ущърб на други и на обществото. Спомням си, че преди известно време известен телевизионен водещ (Милен Цветков) от екраните на телевизорите обяви, цитирам, : “че никой не се ражда с правото на парно отопление”. Както в повечето случаи, нашата журналистика е елементарна, манипулативна и, общо взето, незнаеща.

          Случая с Милен Цветков е показателен. Той има известно право, но само във ограничена философска интерпретация, а аз много се съмнявам, че водещия е имал точно това предвид.

            Наистина, човек не се ражда с правото на парно отопление, но не се ражда и с правото на ел. ток, вода, транспорт, медицинско обслужване и много други неща. Човек не се ражда изобщо с никакви естествени права, освен с едно единствено – с правото на смърт. През 21-я век обаче, в резултат на вековни жестоки и кървави борби, хората са придобили, и значи – се раждат, с много и много права, от които най-важното е правото на нормален човешки живот. И това право включва и ел. ток, и водоснабдяване, и парно отопление, като съвременен цивилизационен минимум, като необходимо условие за производство и възпроизводство на действителния човешки живот. Ето, точно това, кой знае защо, се забравя, отмества се встрани и не се споменава. И точно това образува скелета на социалното. Защото градът може да има прекрасни нови магазини и вие да не можете да си купувате от тях. Може да има прекрасно уреден транспорт и вие да не можете да го ползвате. Може да има прекрасно електроснабдяване, водоснабдяване, топла вода и парно, и вие да не можете да ги платите. Може да има чудесни болници и вие да не можете да се лекувате в тях. В града може да има всичко, а вие да нямате нищо.

            Всички разбираме, че такъв град не е добър град. Кметът на такъв град не е добър кмет.

При местните избори никак не е излишен и малко местен патриотизъм. Който каквото и да казва, както и да се подиграва, любовта към родното място, там където си отрасъл, където са гробовете на близките ти хора, е сериозен морален стимул. Не вярвайте на това, което ви внушават ежедневно, че ще станете граждани на света. Няма да станете ! Почти 4000 години евреите се бореха да имат своя родина, свое място под слънцето, а това са хората, които най-вече може да се смятат за граждани на света.

Така че, когато избирате своите местни ръководители, гледайте да са местни хора. Не е задължително, но е препоръчително.

Но като гледам предизборните събрания, препълнените зали, блесналите очи на гражданите, ме побиват тръпки и такова отвращение, че дори до избирателните урни не ми се ходи. Нима на нас пак ще ни вържат тенекия ? Нима пак ще избираме не с главата си, а с други части от тялото си ?

И последно. Кандидат-кметовете, заедно с листите за общински съветници, се издигат от политически партии или от коалиции от партии. Тези политически субекти си имат програми, някои от тях са ни  управлявали или ни управляват,  техните политически платформи и практически действия са известни. Много от кандидат-кметовете са и действащи кметове и за тях важи същото. Самите кандидати предлагат  програми. Така че, от информация за намеренията не може да се оплачете, често имате и база за сравнение. Но помнете едно : вие не избирате само личност. Вие трябва да избирате платформа въплотена в личност. И трябва да сте сигурни, че тази личност до края на своя мандат ще отстоява и ще се мъчи да реализира тази платформа.Решението е ваше. Но, ще ви открия една малка тайна.

Познавам политическите платформи на главните, основни политически партии и коалиции. Най-близо до идеалния кандидат, който ви описах, е платформата на Единния национален фронт. Най-важното в тази платформа за мен, е съчетаването на полисните проблеми със социалните проблеми.  Нека за вас това бъде водещата нишка при избора ! (независимо дали Единният национален фронт издига собствена кандидатура или подкрепя някоя друга кандидатура).

Пожелавам всеки да направи на предстоящите местни избори правилния избор. Пожелавам ви да бъдете мъдри, да гледате със собствените си очи и да мислите със своите мозъци. Пожелавам вие да решите своите съдби без някой друг да ги решава вместо вас.

Пожелавам ви здраве, щастие и успешен избор !