Научното обсъждане на какъвто и да било сериозен въпрос предполага съществена предпоставка :съгласието на всички участващи върху значението и смисъла на използваните термини и понятия. За нашия случай това предполага, не само, че разбираме еднакво и какво е „сигурност”, и какво е „единна и неделима сигурност”, но и в какъв контекст, в рамките на каква парадигма или ако искате от какви методологични и мирогледни позиции го използваме. За да избегна капаните неизбежно съществуващи по този път и често водещи до неразрешими противоречия (например, между чистото и емпиричното познание) съм избрал прелиминарния подход, т.е. предварителното съсредоточване на вниманието върху някои страни на поставения проблем, които предстоят да бъдат обсъждани и интерпретирани. Става дума за геополитическите и цивилизационните аспекти на сигурността като такава.
Балканският полуостров е един от трите южни европейски полуострови заедно с Перинейския и Апенинския. И трите полуострови носят имената на доминиращите в тях планински вериги - Балкани, Перинеи, Апенини. Полуостровът е обграден от четери морета : Черно море, Мраморно море, Средиземно (Егейско) море, Адриатическо море. Северната граница на полуострова е сухоземна : на север - по долното течение на Дунав до вливането му в Черно море ; на запад и югозапад – от Бялград на Дунав по река Сава до изворите й под връх Триглав и от там – по права линия до върха на Триесткия залив. Площа на полуострова е 505 000 км.І и върху него са разположени 4 държави : Албания, България, Гърция и Югославия (Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения ). Още две държави : Румъния и Турция имат незначителни анклави (Северна Добруджа, Одринска Тракия), но не са балкански държави. За сравниние – на Перинейския полуостров има 2 държави (Испания, по територия, е колкото Балканския полуостров), на Апенинския – само една-Италия, по територия 301 225 км.І. Населението на Балканите изповядва три конфесии : православие (мнозинство), ислям и католичество. Тук е и люлката на европейската цивилизация Елада.
Това изключително разнообразие на етноси, религии и държави (друго такова разнообразие на такава малка териториятрудно се намира) се дължи на географско разположение на полуострова – той е вратата към сърцето на човешката цивилизация – Близкия Изток и Азия. Освен това, границата към тях е лесно преодолима : Босфора – 0,75-3,7 км., Дарданелите - 1,3-18,5 км. . Границите на другите два полуострова са значително по-големи: Гиблартарският пролив – 14-44 км., Туниският проток – 148 км. И в двата случая те излизат на северния край на африканските пустини.
Предварително ще отбележим очевидния факт, че две не балкански държави (Румъния и Турция) притежават балкански територии. За останалите два южноевропейски полуострова такава ситуация няма.
Съобщителното значение на Балканския полуостров е най-голямо от трите южни европейски полуострови. От изключително значение е речният път по Дунав стигащ до сърцето на Европа и до Северно море (канала Дунав-Майн и по река Рейн).
Основният земен път от Западна и Средна Европа за Багдад и Персийския залив е така наречения диагонален път (коридор №10): Лондон-Виена-Белград-Ниш-София-Пловдив-Одрин-Цариград. Това е най-стария и най-важен път от Европа към изтока.
Напречната комуникация с Европа е по отношение на Апенинския полуостров и в древността се е съединявала с диагоналния път в Цариград. Римляните изграждат Via Egnatia по трасето Дурас (Драч)-Елбасан-Битоля-Солун-Сер-Драма-Гюмюрджина (Комотини)-Дедеагач (Александропулис). Този път е ориентиран към Мала Азия. Ако се разглежда връзката към Кавказ, Каспийско море и Централна Азия, основно значение придобива минаващият през България коридор №8. Нещо повече. Той подавя Via Egnatia чрез развръзката край Пловдив в посока Свиленград-Одрин-Цариград.
Надлъжната комуникация през Балканския полуостров е връзката на Северна Европа (Швеция, Норвегия, Финландия) и източната част на Централна Европа (Полша, Унгария, Румъния) със Средиземно море и Африка (през Пелопонес и Крит) или с Мала Азия. Особено внимание се отделя върху връзката сУкрайна и Русия. Надлъжната комуникация се материализира в така наречените меридианни пътища. През Балканския полуостров се та три: Мораво-вардарския (Белград-Солун), Искърско-струмския (Видин, Лом-София-Благоевград-Петрич-Солун) и по поречието на Янтра, Тунджа и Марица към Дедеагач (Александропулис). Най-източният и най-западният меридианни пътища са усвоени. Искърско-струмското направление се покрива с коридор №4 и шунтира най-западния меридианен път. Неговото бъдеще зависи от втория мост над река Дунав по българския бряг.
Географията на Балканския полуостров е предимно планинска със широко климатично представяне. Такъв релеф формира етноси и народи със силно изразени индивидуални характеристики, силно привързани към родните места, с континентални уседнали традиции и с достатъчно устойчиви и консервативни обществени възгледи. Има съвремени бълкански държави, които нямат излаз на море (Словения, Сърбия, Македония).За останалите морето не е съдба, не е определящото за производство и възпроизводство на действителния живот.На тях е чужд завоевателния дух на морските простори. Изключение са гърците, те са морски народ, но вековното съжителство с балканските народи и трудната историческа съдба са туширали част от „морските” им черти.
Балканският полуостров не е само европейско-азиатски кръстопът. Тук в древността се осъществява връзката с цивилизациите на Близкия изток, тук възникват основите на европейската цивилизация. Сега името „Европа” е окупирано от западноевропейските страни, те се представят за лицето на континента и канят източноевропейските страни да се „присъединят към „Европа”. Името „Европа” е асирийско и означава „страна на изгряващото слънце”. През 3-ти век означава още малка римска провинция около Дарданелите. В древногръцката литература Европа наричали част от Балканския полуостров. Така че, Европа е тук, по нашите земи, в гробовете на нашите деди. Не е нужно балканските народи да се „връщат” в Европа. Европа трябва да се върне до своите извори.
Като буферна зона между Европа и Азия интересът на външни сили къв полуострова е бил винаги голям. В дълбока древност, по времето на Елада, балканските народи, първи от всички европейски етноси, установяват връзка със страните от Африка и Азия, където е и люлката на човешката цивилизация. По това време в останалата част на Европа живеят диваци и варвари, което много добре го е изразил Томас Мор : „Когато на изток е имало градове, на Запад не е имало хора” (за сведение – по време на кръстоносните походи Дамаск е имал 500 000 жители, Константинопол – 600 000 жители, Лондон – 40 000, Париж – 50 000. През 2011 г. в българската преса се появи съобщение ,че в България е открит най-стария град Европа, приблизително – на 6200 години. Останките са намерени в селищната могила „Юнаците”, на 7 километра от Пазарджик. Виж в. „Република” от 2.06.2011 г.Може би не е прещявка на историята, че и най-стария християнски манастир в Европа е на територията на България, на десния бряг на Стара река, непосредствено преди вливането й в Марица, близо да село Златна ливада, Чирпанско. Това е манастира „Свети Атанасий”, основан от самият светия Атанасий през 344 г. След него е основан манастира „Кандида каса” в Шотландия (360 г.). Чак през 373-375 г. свети Мартин основава два манастира в днешна Франция. (Димитър Димитров – Античният Пизос, свети Атанасии и богоизбраните българи. „Литера принт”. Ст.Загора, 2010. Стр.3-7).
През цялото си съществуване елините са обърнати на изток, към неговите богатства, където има много градове и много земя. Но в началото на кризата през 4-и век пр.н.е. в самата Елада не се издига сила, която да поведе елините в мечтаната от тях посока. Те не обръщат внимание на издигащите се западни сили – Рим и Картаген – и плащат за това скъпа цена. Времето изисква нова организация на елинския свят : или включване на цяла Елада в рамките на голяма империя, или съюз на елинските градове под контрола и хегемонията на чужда сила. За първата алтернатива все още е било рано. Втората се осъществява, като ролята на обединител-хегемон изиграва древна Македония, управлявана от двама гениални мъже – Филип и Александър. Така Балканският полуостров е обединен за първи път.
Второто обединение на Балканите настъпва при римляните. Император Август Траян прехвърля Дунав и завладява Дакия (Влашко). Общо на Балканския полуостров римляните имат 6 провинции или 9 провинции в Югоизточна Европа (заедно с провинциите Панония, Дакия и Азия). Това получава в наследство и Византийската империя, но за разлика от обединената Римска империя, никога сериозно не е задържла Балканите
Опитът за западно обединение на Балканите чрез кръстоносните походи и на католическа основа е провален от българскиат владетел Калоян (1205 г.)
Третото обединение на Балканите извършват турците чрез Османската империя. Към 1490 г. са покорени всички балкански народи (Албания пада последна през 1489 г.).
Балканите остават цел и на новите европейски империи от Централна и Източна Европа още от 14-й – 15-й век главно като изход към Средиземно море.Папата иска византийското наследство, Австро-Унгария иска Солун, Руската империя – Цариград (Константинопол). Неуспяват и трите.
Четвъртото обединение на Балканския полуостров (без одринска Тракия) беше извършено под скиптъра на Третия райх през Втората световна война. Как завърши този опит всички знаем.
Последният опит да се обединят Балканите под формата на част от Европейски съюз, е предприет от Запада в началото на 21-я век и повече от 20 години не е успял напълно.Причината е Турция.
Неискам да права излишни исторически аналогии, но картината за „обединяване” на Балканите е достатъчно ясна в цивилизационен план и от нея може да се правят далече отиващи изводи.Аз няма да ги правя.
Съвременната държавно-политическа карта на Балканите е в следствие от разпадането на Османската империя и в повечето случаи е плод на чужди проекти. Гърция възникна от цивилизационната западна утопия, че западноевропейците са наследници на древна Елада и от праволславните претенции на Русия като Третия Рим ; Югославия е западен проект ; България е руски проект. Лесно се забелязва геополитическия и цивилизационен сблъсък на европейските империи на територията на Балканите. След Втората световна война, на Балканите беше прокарана и мирогледна граница между капитализма и социализма. Дори съществуваше и държава-представител на така наречения „трети свят” (Югославия).
Това прекалено „богато” географско и историческо наследство, следствие на природно-историческия процес, лежи в основата на всички балкански проблеми и в миналото и сега. Нито една балканска държава не смята, че е решила своя национален въпрос. Съмнително е, влизането на целите Балкани в ЕС да разреши тази наследена историческа проблематика – никога досега отварянето на граници не разрешавало сериозен европейски проблем. Нещо повече, то само добавя нови проблеми. Обединените европейски Балкани, със общо около 40 милиона население, се изправят до Турция със 80 милиона и тенденция бързо да достигне 100 милиона. Допълнително на Балканите има много големи и сериозни ислямски малцинства и една ислямска държава (Албания). По съвремени оценки, етническите турци на Балканите надхвърлят милион и половина плюс различните други поислямчени малцинствени групи. Това говори за ислямско население от 3-5 милиона души, което е лесно да стане цел на (турски) иредентизъм. Срещу това възразяват, че никой (съвременна Турция) няма такива намерения. Може и да е така, но в геополитиката намеренията нямат значение, важни са възможностите. Поради това Турция, извън или вътре в ЕС, представлява дестабилизиращ фактор за балканското поле на сигурността. Допълнителен утежняващ фактор е географското положение на полуострова като удобна врата от и към Близкия Изток на миграционни потоци с присъщите им странични отрицателни последици (например, съвременият тероризъм). Този фрагмент от общата геополитическа картина – евентуалното място на Турция в ЕС – представлява тежък проблем за ЕС и аз си нямам представа как той ще бъде решен.
Имено в такава геополитическа и цивилизационна обстановка се поставя въпроса за сигурността в регионални, континентални и планетарни измерения. И ако от гледна точка на чистото познание различни решения има, не ми се иска да помисля какво може да предложи емпиричното познание, защото тяхното единство в науката може да предложи само драматичен сценарий.
Практиката показва, че ЕС не е в състояние да реши описаните регионални проблеми и трябва да се търсят нови начини за укрепване на сигурността на балканските държави. Пример – добър или лош - ни дават Централноевропейските държави и инициативата на Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия).
На заседанието на министрите на отбраната на четворката на 12 май т.г. беше прието решение за създаване под полско командване на обединена военна структура. Тя ще бъде независима и няма да влиза в командните структури на НАТО. От началота на 2013 г. вишеградци започнват интензивни военни учения, за сега, в рамките на съществуващите сили за бързо реагиране на НАТО. Воените анализаторите поясняват, че главната причина е промяната на геостратегическата обстановка във източната част на европейския континент, както и значителното намаляване на желанието на САЩ да участва във военни операции извън своите граници.
Не е трудно да се обоснове, че не по-малка промяна има в геостратегическата ситуация и в югоизточната част на континента. И вместо някои балкански страни да се стремят към приемането на чужди войски на своите териториии, е по-добре да се помисли за нов, съвременен балкански военен интегритет, за да не се повтарят грешките от преди 7 века.
Могат да се изброят редица други мерки, каквито балканските държави може да предприемат за да подобрят състоянието на своята и на балканската сигурност и тези мерки са най-различни : дипломатически, военни, административни, културни, цивилазационни. Но тяхното решително и безкомпромисно прилагане ще се натъкне на остра реакция на европейската бюрокрация, която има съвсем други възгледи за бъдещето на Европа, съществува в условията на утопични парадигми и преследва цели несъвместими с интересите на отделните държави-членки. ЕС е в предвериато на сериозна системна криза и тя не може да не поражда и криза в сигурността, в това число и на Балканите. Всички показни чиновнически срещи в Брюксел, асамблеи, фестивали в Давос напомнят за нещо много лошо дошло от историческата преизподня на Елада, когато благородните елински родове сключват таен съюз за борба с демокрацията на атинския плебс и дават прочутата клетва : „Обещавам да бъда вечен враг на народа и да му пречиня толкова злини, колкото ми позволяват силите!”
Надеждата балканските страни да решат проблемите на сигурността самостоятелно е илюзия, с помоща на ЕС – проблематично, чрез протекция на световните Велики сили – наивно. Остава старото правило – спасяване по единично, т.е. всяка балканска държава самостоятелно. Подобен подход изисква наличието на труднорелиализуеми условия, без никаква гаранция за успех и пълно мобилизиране на материалните и духовни сили на народите, което в обстановката на слабо структуриран хаос и очевидна умора от историята, едва ли е възможно – вижте какво става в Гърция.
Надеждата върху изкуствено конструирани геополитически схеми, върху изнасилването на природноисторическия процес, в робуването на увяхнали парадигми и модернизирани феодални представи на прага на космическия век на човечеството и пред лицето на разбунтувалата се Природа, не вещаят нищо добро за човешкия вид независимо дали планетарната и регионална сигурност е единна и неделима или не чак толкова.
Националната сигурност в континентални, регионални и държавни измерения е понятие от горните етажи на битието и предполага политически и народностни качества, които днес не се толерират в политическото и общественото пространство. Без тези качества всяка човешка обществена структура е обречена. Мисля, че кардиналното решаване на проблемите на сигурността във всичките им измерения лежи в същата подобна кардинална промяна в съществуващите обществено-политически и обществено-икономически отношения на днешното статукво.
Така според мен стоят нещата, ако те се разглеждат такива, каквито са по самата си същност.
05.07.2011 00:03
Пиша Ви от Германия, където наблюдавам директно поведението на милионите турски и всякакви мюсюлмански заселници.Успокоителните и приспивни химни на комисарите на ЕС би трябвало да се слушат много внимателно.Всички приказки за някакво светло европейско бъдеще, за консолидиране на европейските народи, за единство в многообразието, са, според мен, само новоизмислени и преповторени формули за приспиване вниманието на християните.Очаква ни културно-религиозен сблъсък, при който не интелектът, а живата физическа сила, численост и надмощие ще решат изхода от тази грандиозна колизия.
Дано да се окажа лош пророк, но, както беше казал в края на 19 в. Ницше - "всички знаци и знамения ми подсказват именно това"...
В този смисъл не би трябвало да се отказваме от културното си наследство, от Православието, от връзките с Русия, защото без тези фактори бъдещето на България не ми изглежда никак добро, на фона на всичко онова, което се случва около нас.
Ако приемем по презумпция, че евреите са един от най-древните и мъдри народи, съхранили своята идентичност, въпреки всички превратности на съдбата, бих си позволил да Ви цитирам една еврейска пословица, като кода на коментара ми:
"Народ, който не почита миналото си, няма бъдеще!"
Поздрави!
