Повече от месец чаках публикуване във в. „Нова зора” на моя материал „И все пак, какво е „българска русофилия ?” и накрая дочаках (в. „Нова зора” от 31.05.2011 г.).Интересното в случая е, че статията е написана по молба на главния редактор на в. „Нова зора”. Такова точенето във времето просто изпразва от актуалност написаното – отминава спомена защо е било написано. През изминалото време се случиха различни нови неща, които повдигат допълнителни въпроси не намерили място в статията. Най-важното от тях е, че на сайта на електронния вестник Stoletie.ru  , се разгоря дискусия около българо-руските отношения, в която беше замесена и моя предишна статия „Съвременната българска русофилия” (може да се намери в блога). Дискусията за мен е много поучителна и добавя нови щрихи към третираната проблематика (дискусията ще намерите като отзиви на интервюто на Николай Малинов поместено на същия сайт). Реших да запълня паузата до публикацията на моя материал с допълнитлени бележки върху въпроса за българската русофилия предвид неизбежните редактирания в последния материал (сравни с оригинала).

               Ще се спра преди всичко на политическата страна на българската русофилия. Предтекст стана коментар в посочения по-горе сайт. Цитирам го в оригинал за да не възникнат съмнения за манипулации.

            „Прочитал вашу дискуссию и статью Гиндева.В статье много правильного, но как характерно для большинства болгарских авторов, немало местечкового, провинциального, что ,уважаемый №1, отличает и ваши ремарки. Для того, чтобы понять, что происходит в Москве, мало знать русский язык, надо еще и понимать русского человека.Не того, которого  вы привыкли видеть в образе советского гражданина, а настоящего,глубинного русского.Он был всегда, и во времена СССР , и сейчас.Судя по вашим высказываниям и статье Гиндева, вы такого русского не знаете.Чтобы его познать,нужно быть православным человеком, не по форме, не по словам, не по бабе Ванге, а по вере, глубокой, искренней, такой, как была у русских и болгарских святых мучеников.Поэтому схоластические рассуждения, что думает Москва о Болгарии и болгарских русофилах могут быть красиво выстроены, но абсолютно недостоверны.Русская позиция всегда будет формироваться не по уму, а по расположению сердца.Мы всегда так воспринимали иной мир, страны, народы.То, что делает "Зора" и Малинов ,может быть, с точки зрения рационалистического ума,хитросплетений внутренней болгарской политики и выглядит "устаревшим понятием", но с точки зрения сердца,это подвиг за други своя.Так что ваши рассуждения и статья Гиндева могут быть восприняты и немцем, и французом, но никак  не русским( не путать с советским)”.

            Това откровение наистина ме очуди. За кой ли път ме съветват да не вярвам на ума си, а на вярата си. Но която и да е вяра не възниква от самосебе си, тя винаги е плод на външни обстоятелства, пречупени през нашето съзнание съгласно личния опит, традициите и натрупаното знание. Веднага се сещам и за знаменитото четиристишие на Тютчев, много често използвано като довод от последна инстанция :

                                             Умом Россию не понять,

                                             Аршином общим не измерить.

                                             У ней особенная стать

                                             В Россию можно только верить !

               На тези, които се увличат от поетична аналогия ще трябва да напомним, че още в съветско време беше даден “нов прочит”, може би не съвсем почитателен, на това четиристишие:

                                             Давно пора бы, вашу мать,

                                             Умом Росиию понимать.

          Какво пък, резон в съветския перестроечен фолклор наистина има.

            Признавам, че винаги съм се мъчил (доколкото мога)  да разбера Русия с ума си. И какво се получава. Императорска Русия я разбирам, Съветският съюз го разбирам, а ето, съвременна Русия ми се изплъзва. И като чета и слушам, това го правят и немци, и французи, пък и повечето руснаци и то именно в руската „глубинка”. И в паметта ми изплува съветският човек, татаринът Тимерян Хабулович Зинатов, оцелял защитник на Брестката крепост, ветеран от войната, посещавал крепостта всяка година на нейния празник. През септември 1992 г., след поредното посещение, Зинатов се хвърля под влак, като оставя предсмъртно писмо до елцинско-гайдаровското руско правителство.

        «... Я хочу умереть стоя, чем на коленях просить нищенское пособие для продолжения своей старости и дотянуть до гроба с протянутой рукой! Мы были героями, а умираем в нищете! Будьте здоровы, не горюйте за одного татарина, который протестует один за всех: Я умираю, но не сдаюсь. Прощай, Родина!». (в. „Своими именами” – 17.05.2011 г.).

            Такива хора обичам и уважавам. „Новите руснаци” не ми лежат на сърцето и с тях капитализъм не искам да правя. Не вярвам, че руският капитализъм ще бъде по-добър за българите от, например, германския, и остатъците от моята русофилия само ще се гърчат от новите унижения и страдания изпитвани от руския народ. Това, което мога да направя е да следя внимателно как ще се „формира руската позиция  по зова на сърцето” безотносително от реалностите на днешния ден и къде в тази позиция ще се окаже моята страна.

            Засега, „по расположению сердца”,  нищо утешително не мога да забележа. Не знам защо, но зовът на „руското сърце” е формирало такива политици, които към това руско сърце нямат никакво отношение. С православната вяра също не всичко е в ред, ако се съди по говоренето на официалните руски представители на тази вяра. Аз имах щастието лично да познавам и да беседвам с „о бозе почившия” патриарх Алексий ІІ и това беше наистина човек с голямо „руско сърце”, отворен към чувствата на българския народ и изпитващ уважение към тези чувства.

            Ако съдя по руските сайтове и по главните руски СМИ, в съвременна Русия не разбират съвременна България нито със сърце, нито с ум. Колко струва само следното откровение : „Болгария прекрасная страна, а болгары красивый и доброжелательный народ, но вот почему-то они всегда были союзниками врагов России и воевали всегда против России” (Stoletie.ru от 29.05.2011 г.) Казаното е историческо невежество. И откъде накъде е тази дума „винаги” ? Може би образованата част от руския народ трябва да се замисли над словосъчетанието  „но вот почему-то”(кой знае защо) преди да използва думата „всегда”.

            Подобни недоразумения се срещат и в изказвания на високопоставени лица на руската държава. Във връзка с 24.05, която дата се чества в България като „Ден на славянската писменост и на българската култура”, патриарх Кирил нарече братята Кирил и Методи „създатели на  коренната систима на руската нация, положили основата на руския патриотизъм”, протодякона Андрей Кураев обяви, че светите братя не са създали старославянския език и неговата азбука, а  църковнославянския език и неговата писменост и са били носители на християнската глобализация (Лидия Орлова във в. „Независимая газета” от 25.05.2011 г.), а проф. Валерий Алексиевич Чудинов обяви, че руската писменост е на повече от десетки хиляди години. Това откритие е съпроводено от следния коментар : „Сегодня “россиянам”, чью летописную память режут и кромсают все кому ни лень, в очередной раз напомнят о так называемом “Дне славянской письменности и культуры”. Для современной России совершенно нормально праздновать день, с которого славянскую письменность и культуру начали постепенно искажать и подменять на греческую, византийскую, иудейскую и прочие чужеродные культурные заимствования” („Военное обозрение” от 25.05.2011 г.). Подобни писания не мога да разглеждам по друг начин освен като обида към моята страна, при това обида, построена върху фантазии и върху с нищо не потвърден извратен исторически поглед. Не знам доколко такива нелепости имат общо с „руското сърце”. Зная обаче, че те не правят нищо, освен да доунищожават автономността на българо-руските отношения, изградени върху общата историческа съдба. Българската русофобия, колкото тя  да е примитивна, черпи живителни сокове от подобни руски глупости и те заедно вършат черната работа на модерния глобализъм – превръщането на човечеството в животноподобни номади. Мога само да гадая, защо българските русофили мълчат пред откровенната наглост и невежество. Това е недалновидно нито за руската, нито за българската политика.

            Русия и руснаците трябва да знаят, че русофобските изтъпления в България не се дължат толкова на русофобията като такава, защото на българските русофоби не им дреме за Русия, колкото на болезненото разстройство на съня, предизвикан от символи като паметника на Съветската армия в София, непрекъснато напомнящ за неизбежно идващото възмездие и за негаснещата надежда, че това възмездие, не дай, Боже, отново може да дойде от Русия. В случая няма значение дали това е несбъдната мечта, фантазия или безпочвена самоизмама. Важното е, че е част от съзнанието на мнозинството българи и съвсем не е нулева вероятността тази част да се превърне в могъщ стимул за събуждане на остатъчната народна енергия за оцеляване и добруване.

            Нуждата от сериозен научно-политически разговор за българо-руските отношения в съвременната епоха, разговор, изчистен от предубеждения и от двеге страни, разговор заинтересован и доброжелателен, разговор насочен към запазване на вечното, значимото и безспорното в нашите отношения и защо двата родствени народа трябва да бъдат заедно в страшния и опасен свят на хаос, опустошения и заличаване на етноси, народи и държави, е наложителният момент, върху който трябва да се съсредоточат усилията на всички руснаци и българи милеещи за своите страни, за тяхното бъдеще, затова да го имат. В първите редици на начинанието, този път като начало - по призива на сърцето, са длъжни да бъдат българските русофили и руските българофили. Всичко друго е пусто говорене и гонене на вятъра.