Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2011 09:41 - ПО ПОВОД НА ПОРЕДНАТА БЪЛГАРСКА ПОЛИТИЧЕСКА ГЛУПОСТ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 3428 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 02.06.2011 09:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

         

         
Правителството на ГЕРБ направи поредната си глупава външнополитическа публична акция, която е напълно ненужна на България от където и да я погледнеш – софийската кметица заедно с министър В.Рашидов се присъедини към някаква полска инициатива за отбелязване по света (??!) на полската трагедия край Катин със засаждане на 21 857 дръвчета в памет на загиналите полски офицери (в. „Труд” от 1.06.2011 г.).

            Какво общо има България с този забъркан и жестоко манипулиран случай, причина за допълнително напрежение между Полша и Русия, особено като се има предвид, че в далечната 1943 г. българският представител в нацистката комисия разследваща убийствата край Катин отказа да подпише протокола според който убийствата са дело на съветската страна, е трудно да се каже, но че без никой да ни кара се натикваме между атове, които се ритат и в бъдеще може много да ни заболи, е вън от съмнение.

            Поради очевидните информациони ограничения в българските средства за масово осведомяване, реших че ще бъди интересно за интересуващите се да се запознаят накратко с „проблема Катин”. Така по-лесно те ще могат да преценят ползата от последната българска външнополитическа „инициатива”.

            Отбелязвам, че не виждам никаква реакция от страна на българските русофилски организации.

            Предлагания текст е извадка от последната ми книга „Векът на Сталин”- ІV, която всеки момент ще излезе от печат.

         

           „Показателно е, че точно преди Деня на Победата (2010 г.) най-важната тема станаха руско-полските отношения. Може би по този начин Полша се мъчи да напомни за себе си – добре е известно, че съюзниците през Втората световна война никога не са смятали Полша за страна-победителка. И само Съветският съюз я уважи – над Райхстага освен червеното знаме на Великата страна, беше издигнато и знамето на Полша, а на парада на Победата във Москва (1945 г.) участва и представителна част на Полската войска. На големите паради в Лондон и в Москва през 1995 г. поляци не бяха поканени ! И затова има достатъчно основания.

            Блестящите полски филми : „Канал”, „След това настъпи тишина”, „Пепел и диаманти” създадоха илюзията, че в Полша е имало мощна всенародна партизанска съпротива против нацизма. За съжаление, този мит не издържа проверката на времето. Според изследванията на Борис Урланис („История военных потерь”. Из-во „Полигон-АСТ”. Москва,Петербург. 1998 г. 558 страници), в югославската съпротива загиват 300 000 души от 16 милионното население на страната, в албанската съпротива – 29 000 души от едномилионно население, в Полша – 33 000 души от 35 милиона. Излиза, че частта население паднала с оръжие в ръка в борбата срещу нацизма в Полша, е 20 пъти по-малка отколкото в Югослевия и почти 30 пъти по-малка, отколкото в Албания.

            Ако към тези полски жертви прибавим и загиналите полски войници в Полша, Италия, СССР и Германия, общия брой загинали за родината поляци в периода 1939-1945 г. е 123 000 или 0,3% от цялото население. Преките съветски военни загуби са 9 милиона или 5% от населението, на Германия – 5 милиона или 7% от населението. В такива съдбовни и страстни войни, каквато беше Втората световна война, с толкова малко кръв – три десети от процента -  Родината си няма да спасиш и независимост няма да завоюваш. И никакви гениални филми няма да променят този факт (загубите в непризнаваната българска съпротива , заедно с военните загуби срещу Вермахта са по-големи от полските – 0,46% !).

          Да, Полша загуби и около 6 милиона от своите мирни граждани. Но случайно ли е, че половината от тях бяха полски евреи ?! Случайно ли е, че когато на 23.06.1943 г. в еврейското гето на Варшава избухна възстание, нито Лондонското емигрантско правителство, нито Армия Крайова си мръднаха и пръстта, за да помогнат ? Случайно ли е, че когато немците преминаха съветската граница в Западна Белорусия на 23.061941 г. местното полско население не отиде партизани и не оказа съпротива, но веднага извърши няколко еврейски погроми в околностите, а на 10 юли в градчето Едванбе, където се бяха събрали оцелелите евреи (около 2000 души), ги изби до крак като част изгори в селския овчарник.

            Еврейският историк М. Даймонт, размишлявайки върху въпроса защо нацистите създадоха главните лагери за унищожаване на евреите не в Западна Европа, а в Полша пише :            „Поведението на поляците беше изключително срамно.Те безропотно предадоха на немците 2 800 000 евреи от общо 3 300 000 живеещи в Полша” (Станислав Куняев. В. „Завтра” от 27.02.2010 г.).

          И до днес, по повод на деня на Победата, същите тези поляци се тръшкат и обвиняват Русия за Катин. Защо беше изваден отново на бял свят и размахан като свещенно знаме „случаят Катин” (април 2010 г.). Дали това беше случайно ?

            На 5.05.-1946 г. Уистън Чърчил произнесе своята известна фултоновска реч. Заедно с появилата се след половин година „доктрина Труман”, те откриха епохата на Студената война и станаха идеологическа основа на НАТО.

            По-късно чърчиловата реч започнаха да сравняват с призива на папа Урбан ІІ от Клермонския събор през 1095 г. към всички правоверни християни да се отправят в поход за освобождаване на Божи гроб от сарацинците. На възникналата антисъветска истерия също беше придаден религиозен оттенък, като „кръстоносен поход срещу комунизма”. Забелязано е, че на Запад обичат да превръщат всичко в култ, в нова религия, даже „идеалите на демокрацията”. Те също са обявени за непогрешими и единствено истински, тяхното разпространяване по света е „новия кръстоносен поход”. Особено място в този кръстоносен поход заема точно „случая Катин”. Особеното е в придаването на сталинските репресии на международно измерение, в интернационализирането им и в откриващата се възможност срещу Съветския съюз и срещу комунизма да бъде възбуден международен нов „нюрнбергски процес”.

            За какво става дума ?

            След разгрома на Полша във Втората световна война в съветски плен попадат 125 803 души (виж Михаил Мельтюхов – Советско-польские вайны. „Вече”. Москва, 2001. Стр. 416). По решение на Политбюро на ЦК на ВКП(б) и на Съвета на народните комисари от 3.10.1939 г., 40 769 души са освободени и отправени по местоживеене, 40 054 души, жители на Западна Полша са предадени на Германската страна и от нея са получени 13 575 души жители на източните полски воеводства. По данни от 2010 г. (Артьом Кречетников във BBCRUSSIAN.COM от 7.04.2010 г.), пленени са били 240 000. Така или иначе в съветските лагери за военнопленици към лятото на 1940 г. се намират 44 000 офицери и полицаи. Допълнително са депортирани в източната част на СССР 292 513 етнически поляци. Още около 100 000 депортирани са бивши полски граждани от други националности : евреи, украинци, белоруси.

            Твърди се, че в интервала март-април 1940 г. в околностите на Смоленск (село Катин) и на други две места в СССР, са разстреляни от НКВД без съд и следствие, 21 857 полски военнопленици заедно с голяма част от полския елит. Няма друго подобно масово еднократно избиване на определена група хора през времето на репресиите в СССР. Ако това е доказан факт, то много прилича на елемент на геноцид с всички произтичащи от това последици.

            Каква е предисторията на „Катинския проблем” ?

            За наличието около Катин на масови гробове нацистите са знаели още в края на 1941 г., но официално се заинтересоват от тях през пролетта на 1943 г., веднага сред катастрофата край Сталинград. Съществуват доказателства, че лично Хитлер, при посещението в Смоленск  на 13.03.1943 г. разрешава „операцията” и дава съответните указания. На същата дата „Радио Берлин” зъ първи път съобщава новината, като специално указва, че става дума за около 10 000 полски офицери (до тази дата германската тайна полева полиция вече е извършила частични разкопки). Проблемът придобива държавни измерения.

            Следват ексхумационни действия на немски експерти с участието на Техническата комисия на Полския Червен кръст (29.03-7.06.1943 г.). Поради отказа на ръководството на Международния Червен кръст да съдейства с участие в разследването, Германия съставя „Международна медицинска комисия” от представители на 13 съюзни на нацистите страни и Швейцария,  (участва и български представител).Предварително подготвените изводите на комисията са очевидни и въпреки това проф. Костедо от Вишистка Франция отказва да подпише заключителния протокол, а испанския проф. Пига просто не присъства. Още двама от „комисията”, чехския проф. Ф.Гаек и унгареца проф.Орсос, оставят писмени свидетелства, че смятат тази трагедия за работа на нацистите. Към тях се присъединява и българският представител. Поради вътрешни разногласия, протоколът изобщо не е подписан.

            Съюзниците на СССР подкрепят възмущението на съветскито правителство, което поради явните симпатии на полското емигрантско правителство към работата на „Международната медицинска комисия” (в декларация на правителството прочетена от министъра на отбраната ген. М.Кукел на 16.04.1943 г., се признава правотата на германската позиция), скъсва дипломатическите си отношения с Полша (емигрантското правителство). Съгласно чл. 21 от Устава на Нюрнбергския Международен военен трибунал, за масовия разстрел на полски военнопленици край Катин се обвинява ръководството на нацистка Германия. Обаче, полското обществено мнение от 1943 г. до ден днешен смята за виновници : СССР, Сталин и НКВД.

            През януари 1944 г. Съветският съюз предприема собствено разследване от специална комисия известна като „Комисията Бурденко”, коята приписва престъплението на германската страна. Това е и официално възприетата позиция на Полската народна република до 1956 г., т.е. до 20-я конгрес на КПСС. Никакви документи на са представени на обществеността.

            След 1956 г. съветските ръководители започват с намеци да сигнализират на полските ръководители ,че притежават допълнителна информация по „случая Катин” без да казват нищо повече. Това става известно на полската общественост и отново възбужда духовете, подклаждани допълнително от огромен брой западни публикации с антисъветска насоченост. Профсъюзът „Солидарност”, сложил началото на контрареволюцията в Полша, възприе  катинската история като знаме в своята антисъветска и антикомунистическа пропаганда и политическа борба. На среща между М.Горбачов и полския президент В.Ярузелски на 13.04.1990 г., за първи път съветската страна заявява, че „за гибелта на полските офицери са виновни Берия, Меркулов и тяхните подчинени”. Това окончателно развързва ръцете на полската антисъветска пропаганда.

            Катин се превърна в полска истерия след  24.09.1992 г. когато в президентския архив на Б.Н.Елцин беше „случайно” (??) открит „секретен пакет  № 1 за Катин”. В него са намерени : решение на Политбюро на ЦК на ВКП(б) от 5.03.1940 г., писмо на Берия до Сталин № 794/Б от март 1940 г. и писмо на Шелепин до Хрушчов  Н-632 от 3.03.1959 г. Всички тези документи „потвърждават” отговорността на съветското ръководство по „случая Катин”. От тогава, вината на СССР в убйството на 21 857 полски военнопленици се смята за доказана.

            Това е, съвсем накратко, историята на „случая Катин”, която през април 2010 г. стана център на световното внимание и допълнително беше натоварена с още една трагедия – катастрофата край Катин на полския президентски самолет с 89 висши полски чиновници начело с президента Лех Качински. За щастие, този път отговорник за трагедията се оказа провидението, а не руската власт, което от езотерична позиция е много показателно.            Какво, като обобщение, може да се каже по „случая Катин” ?

            1. Неопревержим факт е, че в околностите на Смоленск са били разстрелвани и заравяни  хора облечени в полска военна униформа. Кои са тези хора и кой ги е разстрелвал, точно не е известно.

           2. Свидетелските показания са объркани и противоречиви.

            3. Предоставените документи за вината на съветското ръководство предизвикват основателно съмнение в тяхната достоверност и с голяма вероятност може да се предположи, че са подправени.

            4. Логическа обосновка за мотивите на деянието няма, за което открито говори и руския министър-председател В.В.Путин през април 2010 г.Изказаното от него предположение „за сталинско отмъщение за 1920 г и за паталогична омраза на Сталин към поляците”, не издържа научна и историческа критика и лежи на личната съвест на Путин.

            5. Не всички документи около Катин са разсекретени, което допълнително повдига основателни въпроси.

            Всички версии около Катин са систематизирани и изложени в изследването на Владислав ШведТайна Катыни” („Алгоритм”. Москва, 2007. 543 страници). В книгата се натъкваме на абсурдни неща, които още повече объркват ситуцията, като доказания факт, че на 500 метра от масовите гробове, са почивали по време на разстрелите видните съветски ръководители Каганович, Шверник и Ворошилов. Тези ръководители може да са били сатани в човешки образ, но и Сатаната е обичал да си почива в комфортни условия. Много детайли не се вързват с официалната версия.

            Според спомени на видни съветски ръководители от този период (Лазар Каганович и Вячислав Молотов), край Катин е била изпълнена смъртната присъда на 3196 граждани на несъществуващата полска държава, лично съпричастни с масовото унищожаване на 60 000 пленени червеноармейци през 1920 г.. В тази група попадат и сътрудници и служители на  полските тайни служби, замесени в престъпления срещу съветската държава, участвали в изнасилвания  и разбойнически нападения (виж в. „Нова зора” от 20.04.2010 г.). За ужасните деяния на полските войски през 1920 г. може да се прочете във вече цитираната книга на Михаил Мельтюков, стр. 24-25,92, 104.

            По-важен е поведенческия и политически анализ на събитията, както от гледна точка на Полша, така и от гледна точка на СССР и на Руската федерация.

            Наблюдаваните днешни руско-полски отношения са далечно ехо от историята, исторически осцилаци от почти 1000 годишната борба между Русия и Полша за надмощие в северноизточна Европа. Подробно и изчерпателно въпросът е разгледан в книгата на автора  Векът на Сталин” както следва: книга първа, стр. 26-28,158-179, 338-345 ; книга втора, стр.96-97,131-134 ; книга трета, стр. 221-247.  Към казаното ще добавим следното.

            След началото на Отечествената война, с Указ на президиума на Върховния съвет на СССР от 12.08.1941 г. са амнистирани и освободени 389 041 полски граждани, от които – 200 828 поляци., сред които такива върли врагове на СССР, като генерал Владислав Андерс, генерал Леополд Окулицки, възглавил по-късно въоръжената нелегална полска съпротива  на съветска територия, бившият прокурор от Върховния съд на Полша полковник Станислав Любодзецки.

            На 14 август е подписано съглашение за формирането на съветска територия на полски военни части. Формирането е завършено през пролетта на 1942 г. Създадена е първата полска армия след разгрома от 1939 година. За командващ на армия е назначен от полското емигрантско правителство генерал Андрес. От останалите живи 26 297 полски военнопленици, 25 115 души се вливат в тази армия заедно с още 16 647 лагерници от гражданското население на Западна Украйна и Западна Белорусия. Тъй като армията на Андерс отказва да воюва на съветско-германския фронт под съветско командване, с разрешение на съветското правителство, тя напуска Съветския съюз (общо военни и семействата им – 114 000 души) и през Иран, Ирак и Палестина се присъединява към английските войски в Египет и Либия.

            На 1.03.1943 г. ЦК на новосъздадената Полска работническа партия публикува декларацията „За какво се борим ?”. На 6 март е обявено за създаването в СССР на „Съюза на полските патриоти” начело с известната полска писателка Ванда Василевска. На 6 май съветските власти се съгласяват с молбата на „Съюза на полските патриоти” за създаването на 1-ва полска пехотна дивизия „Тадеуш Костюшко”, която е независима от полското емигрантско правителство. За командир на дивизията е назначен полковник (по-късно – генерал) Зигмунд Берлинг. Комисар на дивизията става видният полски комунист Александър Завадски. Този дивизия полага основите на новата Полска войска, която в края на войната достига 330 000 души (две полеви армии) и която рамо до рамо с Червената армия участва в последния период на войната и щурмува Берлин.

            След войната, лично Сталин се погрижи за създаване на голяма и силна нова демократична Полша – като компенсация тя получи Силезия и Западна Прусия, които области, от където и да погледнеш, са си немски земи. 600 000 съветски бойци и командири загинаха за тази нова Полша (пет пъти повече отколкото за освобождението на България от Турско робство). На всеки полски офицер загинал незнайно от кого край Катин, се падат загинали 24 червеноармейци ! Нима това не е изкупление , ако изобщо говорим за подобно нещо ?!

            Полската политика в последните 200 години може да се определи като емоционална, надменна, но неотговаряща на реалните човешки и материални ресурси на страната – това е политика останала от времената на кръстоносните походи и аристократичните забавления на полската шляхта. Тръсканията на поляците за 200-годишното руско робство показват, че преди полската окупация от Хитлер поляците изобщо не са били наясно какво е истинско робство. При третия раздел на Полша, тя влиза в състава на Руската империя като автономно кралство със свое собствено управление и дори със своя валута (полска рубла). Ние, българите, бихме дали мило и драго, такава да беше и формата на турското подтисничество върху нас в продължение на 5 века – сигурно щяхме да сме изпреварили далече полското развитие. Отделен въпрос е, какви трябваше да бъдат нашите отношения с Турция и към живеещото сега у нас турско малцинство. Могат ли поляците да си представят наличието в днешната им държава на руска партия, която да излъчи и немалък брои полски министри ?! Известно ли е в Полша, че до сега българите не знаят броя на своите жертви и на материалните последици от петвековното турско подтисничество ? Наистина, това си е наш, български въпрос и наше отношение към миналото ни, но да се помисли по този въпрос може. Може да се помисли и върху очудващия факт, че през време на руско-турскота освободителна война (1876-77 г.), не малко поляци воюваха на високи военни постове в турската армия срещу нашите освободители. Какво трябва да бъде нашето отношение към братята-славяни ?! В съветски плен попаднаха 60 280 поляци служещи във Вермахта. Немците унищожиха тяхната страна, превърнаха я в генерал-губернаторство, а те заедно с нацистите тръгнаха да воюват срещу руснаците.            За днешна Полша е безперспективно да продължава да се отдава на своята историческа паталогия, защото по този път нищо добро не я очаква, още повече, че самите  поляците отдавна са се отказали от славянството. “Какви славяни сме ние – заяви пред българската телевизия видният полски интелектуалец, режисьорът Кшиштов Зануси – Ние сме си латинци, католици, истински европейци” (цитира се по годишника “Славянски глас. София, 2006 г. Стр. 26). С такива настроения и самомнение поляците далече няма да стигнат. Защото от такава гледна точка те са си получило заслуженото, като „латинци, католици, истински европейци” край Катин, без значение дали от Хитлер или от Сталин. И няма защо да се очудваме, че след трагедията с полския президент са появават авторитетни коментари, като това на Лех Валенса : „Това е знак, на нас ни се заканиха с пръст от небето. Ние всички трябва да се замислим. Аз със сигурност ще  мисля върху това”. Прозвучалата езотеричност съвсем не е случайна – тя води до съвсем аргументирани и сериозни изводи :

            Анализирайки тази катастрафа, трябва първо да посочим, че качването в един самолет на почти цялото ръководство на една страна, е пълно безумие...Качински турна всички в  общ ковчег, за да изпълни юбилеен антисъветски и антируски спектакъл и да придаде на събитието максимално възможната значимост за полската нация. Затова  самолетът трябваше да кацне точно в Смоленск. Всяко отклонение от графика е непоносимо за шляхтичкия манталитет : огромна самоувереност и нежелание да се живее в хармония със съседите. Тук се крие и сериозен полски вътрешноментален дефект : многочисления полски етнос, сплотен от една религия, така и не можа да създаде работоспособна държава. И трагичното се случи. Заради стремежа да се извърши твърде съмнителен „отделен” ритуал на земята на съседна държава, при това яростно критикувана, беше платена страшна цена. Но не склучайно ! Списъкът на загиналите категорично говори, че отбелязването на „юбилея” е било замислено в огромни мащаби, с привличането на Полската войска и на висшите йерарси на полската католическа църква. Прочутия полски национален комплекс за исторически страдания,ръководителите на съвременна Полша са се надявали да засилят, а не да отслабят, както е нужно по съвест и в името на примирението на геополитическите противници и на християнското опрощение на двете нации.

            Съвпадението на толкова много знакови обстоятелста няма в природата. Това е знак – жесток и безпощаден знак от небето за ръководителите на полската нация, че е време да се вразумят и да прекратят да градят своята идентичност върху човешки кости, вражда и омраза”( Сергей Сигачёв. В. „Завтра” от 21.04.2010 г.).

             Ако се вгледаме внимателно в събитията от първата половина на 2010 г. не може да не забележим, че  заедно със „жестоките и безпощадни знаци он небето”, получаваме не по-малко символични знаци, които говорят, че ако не Бог, то природноисторическият процес предупреждава за несъответствието на масовото говорене и на масовото съзнание с неговата същност, че това може да има сериозни последици за човечеството, че човешката глупост не е толкова безобидна, че има граница и за лъжата, и за безпардонността и за самоизмамата

        На 22.05.2010 г. край индийския град Мангалоре се разбива пътнически самолет „Боинг-737-800” със 166 души на борда – 160 пътници (сред тях 15 деца и 4 бебета) и 6 души екипаж. По чудо оживяват 8 души, от които един умира на 23 май в болницата. От живите 7 двама пасажери се казват  съответно Сталин и Кришна.(!!!!) Вероятност или съвпадение, наричайте го както искате, но това е същия знак, като подадения край Смоленск. ( В. „Новая газета” от 23.05.2010 г.)”.




Гласувай:
6



1. анонимен - Много добра статия. Ще се върна да я ...
03.06.2011 08:03
Много добра статия. Ще се върна да я дочета. Аз също съм писал по тия въпроси статия за реципрочното възмездие.

http://kushel.blog.bg/history/2010/04/13/katinskoto-klane-kato-rezultat-ot-quot-reciprochnoto-vyzmezd.527767
цитирай
2. анонимен - полската история
25.06.2012 14:33
Нямам думи да мога да напиша, колко възмутих се и ужасих от вашата статия. Като полякиня на които дядовци и близки загинаха по време на втора световна война, а вуйчо ми и в Катин, мога само да кажа, че вие нямате най-малката представа за трагичната полската история. Съжалявам, че сте на такъв погрешен път със ограничен, комунистически мозък.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1949265
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031