С наближаване на предстоящите избори се засилва интереса към процесите в „лявото” политическо пространство, към поведението на неговите главни играчи. Към тази категория отнасям и симптоматичната статия на Юри Борисов във в. „Дума” от 16.04.2011 г. В нея мужду другото се казва : „резултатите от предстоящите избори ще зависят преди всичко от политическата кондиция на съответната партия, от качествата на нейните кандидати, от волята им за победа и не на последно място - от искреността и самочувствието, които внушават на обществото. Който поставя електората на партията в някакво математическо уравнение, изначално е сбъркал. Решава нерешима задача" .
Без да анализираме подробно това твърдене, може да кажем, че в него има скрит намек – политиката и в конкретния случай – изборите, не подлежат на никакъв научен анализ. Боя се, че твърдението е твърде съмнително. Да вземем само една от зависимостите, за които говори автора – „политическата кондиция на партията” и ще се уверим, че тя се обославя от твърде много „наука”. Зная, че политиците въобще не обичат науката, зная че те се смятат априори за научени, поради което нямат нужда от наука, зная, че е безполезно да се говори с тях по този въпрос и въпреки това ще рискувам, като се опитам „по научно му” да интерпретирам проблем непосредствено свързан с предстоящите избори – проблема за „лявата” коалиционна политика
По принцип, това което е изложено са научно-теоретични съображения. Много често те се възприемат трудно, но няма как – за да стигнем до приложенията трябва да започнем от основите.
На интуитивно равнищао всички разбират какво е „коалиция”. Но има съвременна научна методология, която превръща интуицията в непротиворечиво логическа единство от ръзсъждения, които водят до съдържателни практически резултати. Тази методология се нарича теория на конфликтите. Тя разглежда абстрактния конфликт при най-различни условия и установява общите закономерности. Самият подход се базира на сократовия конструктивизъм, а неговия аналитичен инструментариум – на тензорния анализ на Крон.
Абстрактен конфликт е взаимодействие на два обекта без никакво ограничение на характера на взаимодействието и на ресурсите на обектите (борбата е частен случай на конфликта). Различават 8 основни класа конфликти и 3 допълнителни класа. Ще изброя основните :
1-ви клас : двата обекта не си взаимодействат. Тяхните цели са съвместими и независими.
2-ри клас : двата обекта си взаимодействат така, че образуват единство (един обект).
3-ти клас : двата обекта са в симбиоза.
4-ти клас : двата обекта са в съдружество.
5-ти клас : двата обекта са в коалиция .
6-ти клас : двата обекта са в антагонизъм.
7-ми клас : двата обекта са в строго съперничество.
8-ми клас : двата обекта са в нестрого съперничество.
Цялата палитра от политически партии в България и тяхните отношения може да се побере в тази квалификация. По-интересно е да се отбележи, че съществуват и смесени класове. Например, конфликт, съчетаваш чертите на антагонизъм и на симбиоза се нарича експлоатация. Тя бива три вида : доброжелателна, нормална и злобна. Като пример ще спомена, че отношенията в „Коалиция за България” най-добре се описват с модела на доброжелателна експлоатация тежнееща към злобна експлоатация (при доброжелателната експлоатация и двата обекта печелят, но единия повече от другия ; при злобна експлоатация и двата обекта губят, но единия по-малко от другия).
Ще опростя ситуацията и ще отбележа, че в процеса на взаимодействието на двата обекта, всеки от тях притежава цел, структура и поведение и модела на конфликта дава възможност да се управлява и целта, и структурата, и поведението на всеки от обектите. И тъй като и двата езика, с които се описват обектите са полиморфни (многообразни), те позволяват синтеза на хуманитарното и на природо-научното мислене и правят сравнително лесна практическата интерпретация на абстрактната конструкция.
Ще започнем с понятието „ефективност”. Сега много се спекулира с този термин, но трябва да се каже, че влагания смисъл е съществено ограничен. В теорията на конфликта ефективността е харакетирстика и на отделните обекти, и на системата обекти и е количествена оценка на качеството на съответствие. Тази оценка може да бъде най-различна – килограми, време, пари, брой, степен на оцеляване и т.н. Както се вижда разпространеното тълкуване на ефективността само като отношение печалба/ разходи е твърде ограничено (в теорията на въоръжената борба, бойната ефективност на системите оръжия се представя като произведение от три независими съмножители : готовност, безотказност, съвместимост (модел на Макракен)).
За да стигнем до ефективността, трябва да се ориентираме в целта (целите) на двата взаимодействащи обекта., в това число и тогава, когато те образуват надсистема. Ясното и точно формулиране на целта е трудна задача и не е сигурно, че всеки политик може да формулира целта както на своята партия, така и на различните партийни коалиции и още по-малко – целта на надсистемата. Първото, което идва на ум е : да спечелим изборите, да вземем властта. Но идва по-трудното – защо й е на дадена партия да вземе властта ? Какво ще прави с нея ? Ето, БСП два пъти взема пълната власт (абсолютно мнозинство) и още два пъти в коалиция (един път със СДС и един път със ДПС и с НДСВ). И какво ? – НИЩО ! Защо тогава иска да я вземе трети път ? В такива случаи може да се предполага, че или политическия субект има скрити цели, които не желае широко да афишира, или иска властта заради самата власт, т.е. за да се облаго. Колкото и да е неприятно за някои, да припомним едно интервю на Иван Генов, бивш висш член на БСП, бивш депутат, а сега ръководител на партия „Българска евролевица” (интервю пред в. „24 часа” от 22.12.2010 г.) : „Първоначално Луканов се зае да прави див импортен капитализъм. По-късно председател на БСП стана човек, който никога не е бил и няма да бъде социалист- Георги Първанов. Социаллибералите и социалтарикатите овладяха напълно ръководството. Овчаров мрази бедните и социализма. Петър Димитров обожава Сорос. Ивелин Николов е влюбен в Александър Томов и Николай Камов. Кутев заявява, че е центрист, а Кадиев - либерал. Пълна лудница, параноя отвсякъде”. Вероятно казаното е пресилено. Но, въпреки всичко, подозренията остават, пък и реални действия, постъпки и изказвания по различно време на отговорни представители от ръководството на БСП, навеждат на неприятни мисли.
Някои ще кажат, че националните интереси са главното, което движи партиите към властта, но може ли някоя партия да каже кои са българските национални интереси и какво изобщо е национален интерес ? Съмнително е.
Какво е това интерес ?
Дефинитивно, интерес е целенасочено отношение на човека (класата, обществото, народа) към нещо, което е обект на неговите потребности. Интересът се поражда от човешкото и обществено битие и е следствие разглеждането на Човека като елемент от природата. Социологията интерпретира интересите като движеща сила на действията на големи социални групи и на отделните хора. По такъв начин интересите се разглеждат като отражение на обществените отношения. Но ако говорим за Човек въобще, за Природа въобще, то висш интерес не може да се формулира извън релацията „човек-природа”.
Социализирайки понятието „интерес” ще достигнем до националния интерес, който би трябвало да обединява консенсусно частните, индивидуални интереси относно някаква свръхцел. Изглежда, че трудно може да се намери друга приемлива дефиниция, освен най-общата : национален интерес разглеждан като цел, е оцеляването на етноса, нацията и държавата чрез производство и възпроизводство на действителния живот. Опитът за праксиологичен превод е възможен с простото заместване на „цел” с „потребности”, например : Национален интерес е набор от потребности, които позволяват на народа, нацията и държавата да съществуват и предоставят възможност за прогресивно развитие в равновесие с Природата. Това е своеобразно договаряне (консенсус) между власт и народ за пътищата на движение към тази цел и за рисковете и загубите, които се приемат за поносими (допустими) при движението по тези пътища.
Звучи добре, но при ползване веднага възникват трудности – не е така лесно да се съпоставят елементите от набора потребности с целта.
Например, „десните” веднага ще обявят за национални интереси присъединяването на България към ЕС и към НАТО, но е дискусионно дали това наистина са национални интереси, а не инструмент за постигане на някакви необявени „национални интереси”.
Други ще говорят за АЕЦ, за магистрали, за селско стопанство, за индустриализация, за цените на хляба и на бензина, за корупцията, т.е. за неща от същата инструментална категория. Но всичко това е в „интерес на националния интерес” формиран на най-високо понятийно равнище.
Ето още един поясняващ пример.
Във връзка с катастрофата с японската АЕЦ във Фукушима се вдигна страшен вой срещу използването на атомната енергетика, като твърде рискова и поради това недопустима за използване. .Парадоксалното тук е, че рисковете с над 1 милион загинали годишно по пътищата на планетата от автомобилния трафик се приемат за нормални и никой не иска забрана на автомобилите. И, какво излиза, че рисковете свързани с атомната енергетика са недопустими, а рисковете свързани с транспорта са допустими. Да, това е така, защото обществото не може да се лиши от мащабен транспорт и факта от загиналите при неговото ползване не се взема под внимание (пренебрегва се).
Това, за което говоря изразява неизбежно възникващите нравствени проблеми с цената на усвояването и присвояването на предметите на националните или на личните интереси. Възниква проблема за риска и затова, което се нарича „допустим риск” и „пренебрегван риск”. От тук веднага следва необходимостта от въвжедане на йерархия на потребностите и още много други неща, поради което, както се казва : „играта загрубява” (става твърде сложно).
Да се въведат показатели и критерии за ефективност върху множеството от национални интереси интерпретирани като „потребности” не е много лесно. Съвсем елементарно казано, всеки опит за многокритериална оптимизация не води до съдържателни резултати (многокритериална оптимизация като такава е невъзможна). Много често допълнителна пречка е доктриналната несъстоятелност, т.е. несъстоятелността на политическите концепции и доктрини (несъответствие и дори противоположност между доктрина и цел, между цел и потребност). Всички телевизионно представени партии в България изграждат своите политически концепции и доктрини в рамките на съществуващата политическа система. По същество, те са, в най-добрия случай, системна опозиция. Това рязко стеснява възможностите за разрешаване на конфликта, като отстранява надсистемните алтернативи. Това превръща системната опозиция в инструментална алтернатива, но в никакъв случай не и в целева алтернатива. За съществуващата политическа обстановка в България, БСП е инструментална опозиция на ГЕРБ и означава : ние можем да строим капитализъм по-добре от вас !
Съвременната етика на обществено-икономическата и обществено-политическа система се изразява с три думи : кариера, успех, пари. В партия сега се влиза за реализиране на тази етика. Така стана и със СДС, така стана и с НДСВ, така става и с ГЕРБ. Лидерът на БСП говори, че партията трябва да се грижи за кариерното израстване на младите си кадри. Това означава, че и БСП не прави изключение. Откъде започва истинската кариера ? – от попадане в парламента или в местната власт.. Затова е така силна навалицата за изборните листи, затова е неглежиране на коалиционните партньори – те изместват партийните кариеристи. Може би е тъжно да се говори, че новите попълнения на БСП са с кариеристични нагласи, но дали не е вярно ? Тук е и разликата с коалиционните партньори – в малките партии никой не влиза за да започне кариера, а просто защото някоя от тях импонира на неговите възгледи и социални нагласи. В това отношение коалиционните партньори са етично по-чисти множества от индивиди. Ако имат недостатък, това е егото на партийните водачи, удоволствието да казват : АЗ, АЗ, АЗ. Но даже и при тази слабост, коалиционните партньори разширяват множеството от алтернативи достигайки до надсистемните. Това ново множество дава възможност за построяване на стратегически показател на ефективност, дефиниран като максимална съвместимост на човешките потребности с природните ограничения (най-високия етаж на който можа да се дефинира националния интерес). Оттук следва фундаменталния въпрос : какъв обществено-икономически строй може да хармонизира в единство отношенията „Човек-Природа”, без да уврежда съществено вертикалния прогрес на обществото ? Отговорът на въпроса разрешава конфликта и заедно с него, загадката на човешката история.
Стратегическият показател на ефективността определя формбта на всяка коалиция, коята се стреми да бъде „алтернатива”. Тактическият показател на ефективността се отнася до инструменталната алтернатова. Изборът от двете алтернативи изразява бъдещността на политическия субект, неговата ориентация във времето. Следователно, изясняването на целите на коалицията в тактически и стратегически план е първото, което се явява основа на изграждането на формбта. Неговото затваряне само в рамките на тактиката (например: „да свалим ГЕРБ от власт”!), макар и допустимо най-вече при формбта на съдружество, изисква императивно оперативен хоризонт (например : „ще строим социална държава на капитализма с човешко лице !”). Адекватен политически модел на конфликт от типа „съдружество”(наличието на обща цел при задължителна съществена разлика в показателите на процесуалната ефективност), е представянето на политическия субект като съставен от фракции. В добрият случай същото може да се каже и за коалициите, макар трудностите да са в доктриналната неопределеност (целта не е формулирана в явен вид) на отделните обекти. В лошият случай, доктриналната неопределеност може да такава степен да маскира същността на конфликта, че да не може да се определи еднозначно неговия клас и, по този начин, да не може да се намери разрешаването на конфликта. Най-често това се наблюдава при системна опозиция. Много е възможно конфликта в системата БСП-ГЕРБ да се представя като от 6-ти клас (антагонизъм), докато по своята същност, той да е от да е от 7-ми клас (строго съперничество) и дори – от 4-ти клас (съдружество).
В България на практика е много „просто”. Мнозинството не иска Б.Б. и ГЕРБ, но не иска и неговите политически противници. В такъв смисъл няма политическа алтернатива на Б.Б. и ГЕРБ. Били прости, сякаш другите са умни. Били некомпетентни, сякаш другите са компетентни. Били крадливи, сякаш другите са честни. И т.н....
Пренебрегването на тези въпроси води до объркване в практическата политическа дейност и до изблици на волунтаризъм. В такъв случай волунтаризма не е проява на воля, а на незнание. Това незнание ражда крачмарските сметки дали коалиция с участието на БСП ще бъде по-силна от самостоятелната изява на БСП, заедно с дълбокото неразбиране, че самият факт на коалициата притежава интегрален ефект поради простата причина, че коалиционните послания достигат до обществени слоеве и професионални общности, до които БСП сама няма как да достигне. В термините на теорията на конфликта това означава намаляване на вероятностния, ситуационния и оперативния риск и отстранява неопределеността по траекторията на разрешаване на конфликта, т.е. в начините за действия в условията на неопределеност и слаба предсказуемост на събитията.
Политическите противници на БСП и на „Коалиция за България” вече започнаха предизбирната кампания за местните избори и за президент. Ако се съди по медийни изяви, в употреба се вкарва „тежката артилерия”. Нищо подобно от „лявата” страна на „барикадата” не се наблюдава, а в рядко появяващи се епизоди, представителите на БСП са неубедителни и скучни. За използване на интернет-ресурсите, както и на други ефикасни средства за пропаганда и агитация, просто е забравено. Както изглежда, БСП търси изгода ( дивиденти) само за себе си. Настъпва времето на медийните манипулации и на елитарните игри, когато върху ошашавения народ ще бъдат приложени последните хитрини на политтехнологиите, и няма да бъде чудно ако тези хитрини успеят. Подходящ пример е поместената във в. „Стандарт” (15.04.2011 г.) ранг листа на доверието в българските политици (изпълнител – „Галъп интернешънъл”). Ако се вярва на социолозите, БСП твърдо върви нагоре, скасявайки разликата с ГЕРБ (до 20,5 срещу 24,6 за ГЕРБ), което кой знае защо много радва ръководството на БСП и го подтиква към сепаратистки действия, а предложението Миглена Кунева да бъде издигната за кандидат-президент от БСП и „левицата” изглежда твърде логично (виж материалите от Националното съвещание с областните и общинските председатели на
БСП на 16.04.2011 г.).
Политиците обичат да се аргументират с подобни проучвания, а числата от тях изглеждат като съкрушителен довод. Но, както казват : ДА ама НЕ. Всеки, който знае най-елементарните социологически хватки, ще разбере, че в описаната картина няма никаква политическа и поведенческа логика. Достатъчно е да се погледне безумният рейтинг на Кристалина Георгиева, за да се почуства, че тук има нещо гнило (всичко започва от така наречената „номинация”) Отговор може да дойде само от поведенческия анализ, но той е нежелана и недостъпна територия за политиците. Тъкмо това разкрива широко поле за спекулации, които се материализират в непосредствена партийна политика. Изглежда, истинската наука за разлика от окултизма, не е добре дошла в БСП. Известен е злобния, но справедлив афоризъм : „къде сте видели социалист да дава пари за акъл. Той предпочита да ги дава за други неща”( виж случая „Панделиева” преди години ).
Нежеланието на ръководството на БСП за коалиционни действия е известно и не се крие. В публичната сфера БСП много рядко говори от името на коалицията, а когато това се случва, е някак си високомерно приглушено.Нищо не се прави и за медйното популяризиране на коалиционните партньори, дори напротив. Създава се чувството, че те тежат на партийното ръководство.Но трябва да се знае, че нежелание за коалиране с БСП съществува и сред привържениците на потенциалните коалиционни партньори, и точно това поражда придаването на дори виртуална коалиционна структура характера на „злобна експлоатация” според принципа : „ние самостоятелно ще загубим, но вие ще загубите много повече, защото ние няма кой знае какво да губим”. Впрочем, най-много ще загуби надсистемата, т.е. българския народ. Поради това, съществуващите в някои „леви” политически партии настроения за категорично отхвърляне на всякакъв съюз (коалиция) с БСП, трябва да се класифицират като късогледи и непродуктивни. Въпреки огромните негативи легнали заслужено върху БСП, въпреки тяжестата на отговорността за всичко лошо, което се случи на народа в последните 20 години, не трябва да забравяме предупрежденията на концлагериста от Дахау, протестанският пастор Мартин Нимьолер : „Когато нацистите почнаха да арестиват комунистит, аз мълчах, аз не бях комунист. След това дойдоха за социалистите, но аз мълчах, защото не бях социалист. След това дойдоха за профсъюзните активисити и аз пак мълчах, защото не бях член на профсъюз. След това дойдоха за евреите и аз бях свикнал и отново мълчах, защото не бях евреин. Накрая дойдоха за мен, но вече нямаше кой да протестира”.
При БСП, въпросите за коалиционната политика носят много по-голяма историческа и политическа натовареност, най-малкото поради нейния опит и поради положителните резултати постигани в миналото. Отговорността за бъдещето на народа и държавата е огромна и аз мисля, че се приближава до опасна граница, зад която настъпва политическо небитие.
При съществуващата коалиционна политика в „лявото” политическо пространство в България ще получим или избори без участие, или участие без избори. Като резултат – продължаващото присъствие във властта на до болка втръснали и загубили народното доверие корумпирани муцуни от всички цветове на дъгата. Това вече е фатално.
Ето, върху този въпрос трябва да се съсредоточат всички „леви” български политици.
