Трагедията във Фукушима (това наистина е трагедия !) даде нов импулс на българските параполитици в тяхната „тиха икономическа война” срещу Русия. Заедно със „зелените”, тези прислужници на глобализма, позатихналият хор на умниците отново зави : „Какво Белене, какви АЕЦ, какви двадесет ?!” Вият, без да схаващат смисъла на станалото. „Ще правим ТЕЦ, ще правим ВАЦ, ще правим ветроенергийнодобивни полета”, обещават те. Разбира се, нищо няма да направят освен малко магистрали и спортни зали с чужди пари. Не че други ща направят друго. Тези политици, които си харесваме 20 години, не са способни на нищо друго освен да крадат, да крадат и пак да крадат от последния залък на народа.             Трагедията във Фукушима, за разлика от трагедията в Чернобил, постави на дневен ред фундаменталния въпрос за планетарния живот в единство с природата, за неговото бъдеще и за неговите далечни перспективи. Тъй като дълги години съм се занимавал с надеждност, безопасност и сигурност на технически системи и изделия, в това число и с надеждност и безопасност в ядрената енергетика, мога да кажа нещо и по повдигнатия въпрос.             Осигуряването на надеждността и безопасността на всеки технически обект започва още на етап „проектиране”, достига се на етап „производсто” (строителство)
 и се подържа на етап „експлоатация”. Не е възможно да се надмине проектната надеждност, освен ако в експлоатацията не се извършва модернизационна дейност, но това е вече друга „опера”.             Сред компонентите на проектната надеждност трябва да посочим така наречената концептуална надеждност, която включва и надеждността на избрания метод по който ще функционира обекта. Както е известно, АЕЦ във Фукаяма е построена преди 40 години и, следователно, и метода на функциониране е оттогава.             Осигуряването на безопасността предполага отчитането на преднамерените и непреднамерени дестабилизиращи фактори на средата за функциониране. Построяването на АЕЦ в опасна сеизмична зона предполага основното внимание да се обърне върху силата на земетресенията. Оказа се, че АЕЦ във Фукушима е съобразена със земетресение от 6 степен по шкалата на Рихтер, докато земетресението е било от 9-та степен. В такъв случай е бесмислено да се говори за каквато и да било надеждност и безопасност. Това е все едно да искаме нашата кола да издържа на сблъскване с влак.            Друг аспект на проблема е въпросът за риска от последиците на това, което на технически език наричаме катастрофален отказ на обекта. По този въпрос може да се каже следното.             Човекът по начало живее в рискова среда. Вероятността той да попадне в катастрофална ситуация поради самият факт на съществуването си е 5.10‾⁶ 1/ час, което съвсем не е малко (става дума на главата ви да падне керемида или тухла, или, например, да се спънете, да паднете и да умрете, и други подобни). Над 450 милиона души живеят във вулканично опасни райони, почти 2 милиарда – в опасни земетръсни зони. Във вулканично застрашени зони са столици като Ню Мексико (9 милиона), Токио (12 милиона), градове като Неапол (3 милиона). Под изключителна опасност от земетръс е Сан Франциско. От последици като цунами са застрашени още 1 милиард. На този фон атомните електростанции са само част от проблема.             Ако се обърнем към техническите средства, които използваме в ежедневието, то навсякъде ще открием крайно опасни обекти : автомобили, параходи, самолети, влакове.Парадоксалното тук е, че рисковете с над 1 милион загинали годишно по пътищата на планетата от автомобилния трафик се приемат за нормални и никой не иска забрана на автомобилите. И, какво излиза, че рисковете свързани с атомната енергетика са недопустими, а рисковете свързани с транспорта са допустими. Да, това е така, защото обществото не може да се лиши от мащабен транспорт и факта от загиналите при неговото ползване не се взема под внимание (пренебрегва се).             Вярно е, че последиците от катастрофалния отказ на АЕЦ са много вредни в дългосрочен план, но е вярно също така, че последиците от разрушаването на огромните язовири (като тези в Китай), са не по-малко вредни, пък какво да кажем за нефтените кладенци сред моретата и океаните, и за авариите с атомни кораби и подводници ?             Става въпрос съгласно ли е човечеството и могат ли хората да се откажат от достигнатото качество на живот и възможно ли е това качество да се подържа без атомната енергетика ?! Трябва откровенно да се заяви, че връщане на човечеството в каменната ера, като единствен начин да живее хармонично с природата, е утопия и е дълбоко реакционно. Самите природозащитници няма да изкарат и 24 часа ако ги оставим сами в „единство с природата”. Който иска, може да опита. Желая му от сърце успех.             Без атомната енергетика човечеството не може. В момента нейният мащаб е 370-380 гигавата или 2600 киловат/часа годишно. Това е 17% от цялото планетарно производство на електроенергия. Само преди половин век планетарното производство беше 200 гигавата - по-малко от днешната атомна енергийна мощ.Това са мащабите на човешкия прогрес и тези мащаби ще нарастват с още по-големи темпове. Днес АЕЦ дават : 80% от електричеството на Франция, 30% - на Япония, 20% - на САЩ. Никакви енергийни алтернативи не могат да задоволят огромната жажда на човечеството за енергия. А какви грандиозни задачи предстоят, например, усвояването на близки Космос ! Представят ли си хората колко енергия е нужна ? Това не са вече гигаватове, това са тераватове !! Представете си само числото 10№І !             Човечеството напълно промени целия планетарен ландшафт, направи го изкуствен, т.е. такъв, който трябва да се подържа. А, за да се подържа е нужна енергия. За да се подържа сегашното равнище, трябват почти 10 милиарда тона нефтен еквивалент. А, освен да се подържа, трябва и да се развива. Откъде толкова енергия, ако не използваме атомната енергия ? И нека по-разумно да се отнасяме към радиационната опасност. Сега тя е най-опасна в медицината. Радиационният фон е едно природно благо, което, ако го нямаше, нямаше да има и мутагенезис (мутация) и хората щяха да се размножават еднополово. Така че радиацията е майка на любовта. Просто не трябва да се нервничи и да се знаят елементарни неща. Например, че при дози до 3-4 зивера, човек може да живее и над 80 години (при Чернобил дозата е била 10 и повече зивера – това вече е смъртоносно).             И накрая, не мога да не спомена за едно предположение, което, ако се потвърди, преобръща цялата картина от аварията с Фукошима и отвежда човешкия страх в съвсем друга посока. Има обективни факти, които дават основание да се смята, че земетресението дало начало на случилото се, има изкуствен характер и е резултат от извършен подводен японски опит с ядрено оръжие (подробности по въпроса могат да се намерят на сайта www.iraqwar.mirror-world.ruот 4.04.2011 г.)            Но каквото и да е било, не трябва да се издигат безсмислени лозунги срещу развитието на атомната енергетика, а трябва да се създадат условия за повишаване на надеждността и безопасността на АЕЦ до премлива за човечеството степен, т.е. до степен, до която риска от катастрофален отказ да се пренебрегва. А това е преди всичко развитие на науката и образованието.