Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2011 11:01 - ЦЕНЗУРИРАНИ СТРАНИЦИ - 7
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 3063 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 31.03.2011 12:03



●Отхвърлена статия във в. „Нова зора”

 

                                       СЪВРЕМЕНАТА БЪЛГАРСКА РУСОФИЛИЯ

            Несъмнено България е русофилска страна – само паметниците посветени на Русия са над 160, като не броим разрушените паметници посветени на Съветския съюз. Българското русофилство е призанато, така да се каже официално, и от приятели и от врагове (призна го дори Чърчил, признаваше го и цар Борис ІІІ). Според представителите на политически партии (Сергей Станишев), почти 70% от българите са русофили. Има и обществена организация „Русофили”, която обединява около 30 000 българи, но няма реална политическа сила, която официално да се е обявила за русофилска или поне, да поставя русофилията сред своите политически приоритети (за разлика от времето на началото на третата българска държава).

        За разлика от русофилите русофоби колкото щеш – те са малко, но много активни, добре финансирани и с неограничен достъп да средствата за масова информация (СМИ). Начело на русофобите са СДС и ДСБ, а отделни личности са добре известни на обществеността (Филип Димитров, Евгений Дайнов, Асен Агов, Атанас Атанасов, Ани Илков и др.). Това е причината да се създава впечатлението, че България е „сменила резбата” и от русофилска страна се е превърнала в русофобска страна. Често такова е възприемането на България в съвременна Русия и понякога това възприемане придобива комични форми. Интересното обаче и друго. По всякакъв начин у нас се преследва и цензурира всеки опит за безпристрастно и научно изследване на русофилията и русофобията, както и на българофилията и на българофобията в Русия. Още по-странно е, че на първите места в това преследване се изкачват и много „леви” СМИ или поне такива, каквито се броят за „леви”. Затова някои бележи по повдигнатите въпрос няма да са излишни.

          Най-напред за смисъла на думите.

          И двете се използват като втори дял на съставни думи  и значат :  фил = който обича ; русофил = русолюбец ; фоб = който мрази (от фобос= страх); русофоб = русомразец. И обичта и омразата принадлежат към моралните чувства и са свързани диалектически, защото са противоположни. Например, омразата към злото, предполага любов към доброто, любовта към себе си (себелюбие) изисква човеконенавистничество (човекормазие) и т.н. И макар не винаги да може явно да се построи дихтомната връзка, тя, така или иначе съществува и се проявява. По-трудно е да се отговори, защо човек обича или мрази нищо или някой. Теоретичен отговор има. Етиката и философията разбират любовта, в абстрактен смисъл, като отношение между хората при което човек разглежда друг човек като близък и родствен нему и по един или друг начин го отъждествява със себе си; изпитва потребност към обединяване и сближаване с другия ; отъждествява с него своите собствени интереси и стремежи ; доброволно физически и духовно се отдава на другия и се стреми взаимно да се обладават. Подобна абстракция не винаги върши работа в практиката – има не малко случаи, когато обичаш просто защото харесваш нещо (някой), защото ти е симпатично (любов в естетически смисъл) и обратното – човек може да мрази също така твърде абстракто (защото му е отвратително). Случаят с майката също е показателен. Човек обича майка си защото му е дала живот, защото го е огледала и се е грижела за него когато е бил безпомощен, защото го закриля и е готова да си даде живота за него. И тук има изключения и тук има деформации, но общо взето е така. И тези хора, които не обичат майките си (и майки, които не обичат чедата си) стоят извън обществото.

            Изказаното по-горе дава отправна точка за елементарно изследване на българската русофилия и русофобия.

            Основната сила на русофилията е в българската история. Първите преплитания на българската и на руската история започват от времето на Симеон, преминават през царуването на Иван-Асен ІІ и продължават през печалните дни на Второто българско царство (патриарх Ефтимий, Григорий Цимблак, Киприян Търновски) – цялият многовековен български цивилизационен принос е пренесен в Русия. Отговорът на Русия идва след 200 години, но неговите основи, колкото е да е парадоксално, са в турското нашествие на Балканите и в падането на Константинопол.Ето какво пише по този повод Стивън Рънсиман :

            “Въпреки византийска трагедия съществуваше една православна сила, в чиито земи армиите на султана никога не успяха да нахлуят. Докато Византия попадаше постепенно под турско владичество, русите се изтръгнаха от властта на татарите и възстановиха независимостта си...Русите сега съзнаваха напълно превъзходството си. Още в 1390 г. патриарх Антоний Константинополски се чувстваше задължен да пише на главния властелин на русите, великия княз Василий ІІ Московски, и да му напомни, че въпреки всичко, императорът на Константинопол е все още единствения император и православен наместник на бога върху земята. Но сега Константинопол бе покорен, а неговия император убит. Православен император всъщност нямаше...Султанът-покорител можеше да си управлява в Константинопол и да претендира за привилегиите на византийския император. Но истинската християнска империя се беше преместила в Москва... Мисията на Русия беше да запази християнството...В 1512 година монахът Филотий ще се обърне към своя господар Василий ІІІ : “Християнските империи паднаха, ала на тяхно място стои империята на нашия господар. Два Рима паднаха вече, но третия сега стои здраво, а четвърти няма да има. Ти си единственият християнски владетел в света, господар на всички вярващи християни” (виж “Падането на Константинопол”, стр. 179).

            Духовен баща на Третия Рим беше славяно-православна България.

Вярата на българският народ в бъдещата освободителна мисия на Русия („дядо Иван”) води своето начало от женитбата (12.11.1472 г.) на Великия московски княз Иван ІІІ Василевич за византийската принцеса София Палеолог – племенница на последния византийски император Констнатин ХІ, дъщеря на брат му, пелопонеския владетел Тома.

          България попада в руското геостратегическо полезрение след завоюването на Азовското и Черноморското крайбрежие от Русия,  през 1774 г., по времето на Екатерина II. През 1771 г. руският войник стъпва на българска територия. За първи път от стотици години българите виждат войник-едноверец, говорещ на близък и разбираем език и представляващ несъкрушима военна сила. Най-после българите намират своя истински приятел, покровител и бъдещ освободител. И Русия не ги подведе.

            Независимо от опасната обстановка в Европа император Александър II слага на писмото-плач на българския екзарх Антим I до петербургския митрополит Исидор, знаменитата резолюция: “Да се освободи България!” Това не е било лесно решение. Водещи руски писатели и философи като Леонтиев и Достоевски, са предупреждавали, че свободна България ще създава на Русия повече проблеми отколкото създава Турция. Още не е бил забравен и рапортът на генерал-фелдмаршал Паскевич от 1855 г.: “Българите като негрите са привикнали с робството”.И въпреки всичко, от турско робство ни освободи Русия – този исторически факт не подлежи на никакви корекции. Нашите деди по-добре от нас са знаели и кой ни е освободил и от какво ни е освободил. Да бъде благодарни, че нашите освободители бяха братя по кръв и по вяра, че въпреки всички условности дойдоха тогава, когато други не желаеха да идват и не пожалиха кръвта и жертвите, за да ни дарят нова държавност. Затова на скромния Руски паметник в центъра на София е изписано със златни букви : : „Не нам, не нам, а имени твоему!  Во царствовании Александра второго, императора всеросийского, с волю и любовью освобождена Болгария”.

            Ето ги изворите на българската русофилия. Като чуят всичко това, русофобите ехидно питат : „До кога трябва да благодарим ?”

           Отговарям : Докато я има България. Така, както правят децата към родителите си. Разбира се – в културните семейства.

            Тази признателност, благодарност и уважение към Русия не е заради Русия, тя е заради нас и заради уважението на другите народи. В тъжните и жестоки дни на Ньойския договор Уистън Чърчил каза за повалена България : Така се пада на страна вдигнала ръка срещу своя освободител !” Дано не се наложи някой друг световен политик да ни го напомни в скоро време.

           Какво могат да противопоставят на тази история българските русофоби ?

Като четете традиционните речи на българските държавници и изказвания на българските политици, не е съвсем ясно нито от какво сме се освободили, нито кой ни е освободил. Възниква усещането, че нещо не е така и в нашата държава, и в самите нас. „Американците са ни освободили от турско робство, а Русия само е минала след тях и е обрала лаврите” – заяви без да и мигне окото депутатка от 39-то НС и от НДСВ Клара Петкова (впрочем, бивша учителка). Или : “България никога не е искала Русия да я освобождава” – това е артиста Георги Мамалев (в. “24часа” от 28.01. 1999 г.), или : “Само мит е, че българите обичат Русия” – това е пък Филип Димитров (в. “24 часа” от 22.02.1999 г.). Ако някой от вас си помисли, че това е всичко, не е прав

След като в България беше извършена така наречената “промяна”, беше сложено началото на драстични промени в държавническото отношение на България към Русия и на насилствени изменения в обществените нагласи. Спомняте си, че първият „демократичен” български външен министър Стоян Ганев искаше да съди Съветския съюз за нанесени щети и за пропуснати ползи. Друг негов духовен приемник, „големият българин” Соломон Паси предрече, че Руската Федерация ще се разпадне на отделни самостоятелни държави по подобие на СССР и се провикна гръмогласно : “Майната му на православието !”

Така беше зачената и се роди съвременната българска русофобия. Тя сега доминира българския официален политически и държавен живот, шества в повечето средства за масово осведомяване, превзема сферите на културата, изкуството и образованието, трови съзнанието на народа, както не се е случвало в последните 130 години.

Недоучени университетски преподаватели, бивши активни комсомолци, автомонтьори и певачки в нощни заведения, бракоразводни адвокати и крупиета, нежни, любими и глезени деца на социалистическата власт, се втурнаха да ни учат на ум и разум и на главното – колко лоша е Русия и как ние, българите, трябва да се отървем от нея. Българската русофобска сага е огромна – нужни са десетки тома за да я поберат. Отличителна черта е нейният цивилизационен оттенъкотрича се не само политическия строй в Русия (заедно със съветският строй), отрича се самото нейно съществуване. След това идва естественото и логично продължение – след като отричаме нашата Освободителка отричаме и нашето освобождение. Е, имало е наши опълченци заедно с румънски и финландски войски и това е всичко. Няма Русия, няма руски народ, няма руските жертви.

Да не говорим за Съветския съюз. Там русофобията превърната в съветофобия достига точката на атомен взрив и русофобите просто се задавят в собствените си злобни слюмки.

Бедата обаче е там, че българсиките русофоби нямат нито историческа легалност (съответствие с фактите), нито национална легитимност (признание от народа). Затова те полагат неимоверни усилия да създават паралелна история. В тази история не Русия ни е освободила от турско робство, а американците или в краен случай финландците, румънците и украйнските казаци. В тази история Русия е дивачеството на Европа, страна, която е била винаги срещу Европа, страна, която е получила държавността си от викингите, религията и културата  - от Византия, своята менталност – от татарите и ордите на Чингиз хан, т.е. неспособна на нищо самостоятелно. В тази история Съветският съюз е олицитвориние на вселенското зло.

            За съжаление, разумните гласове са слаби и неубедителни и много често се идентифицират с неподходящи фигури и организации. Какви са главните цели на българските русофоби?

            1. Пълно морално и материално еманципиране на България от Русия. Изтриване на историческата памет за славянските и православни корени на българската народност.

            2. Изцяло подчиняване на англосаксонския опит за глобална доминация. Превръщане на българите в индивидуално асоциирани граждани на предполагаемата световна държава по модела на САЩ. Враждебност към Русия и открито участие в усилията за нейното неутрализиране на световната шахматна дъска и за нейното ликвидиране в перспектива.◄

            В съвкупност тези две цели на модерен политически език се наричат “нов цивилизационен избор”. Този “избор” стана пътеводна звезда на управлението на ОДС през 1997-2001 г. С него особено много спекулираше бившият президент Петър Стоянов. Конче-вихрогончето на бившия министър-председател Иван Костов бяха евроатлантическите ценности. И двамата направиха всичко  по силите си, за да засилят и утвърдят русофобското направление в българската политика.

             Трябва да им се признае, че те постигнаха успех - русофобският хор в България не отслабва.

            Исторически трагично е, че в днешния важен за Русия момент от нейното трансформиране, реформиране и възраждане, България е далече от нея заради откровенната тъпотия на маргиналите и „туристите”, появили се у нас след1989 г.

            Режимите в София направиха най-лошото. Унищожиха своеобразната историческа автономност на руско-българските отношения. Сега всичко зависи от температурата на отношенията на Москва с Вашингтон или на Москва с Брюксел. Никаква самостоятелност, никаква предвидливост.

            Резултатът от всичко това за България ще бъде една голяма нула. България сама излезе от сферата на интересите на Русия и затова ще плаща. Защото и за нея ще важи поговорката за носорога, чиято маса не е негов проблем, а на околните” (виж „Строго секретно”, бр.107, април 2004 г.).

            Защо се случи всичко това ? Защо в една русофилска страна групичка  недоносени интелектуалци със своето врещене създават съвсем друг облик на народа ?

            Не може да изброим всички причини, това ще ни отведе твърде далече, но някои главни ще споменем.

            1. Българската русофобия е дълбоко съчетана с антикомунизъм, а това е най-актуалната идеологическа тема на „Глобалния проект”, т.е. българските русофоби имат материалната и идеална подкрепа на световния империализъм и капитализъм. Дори е страшно да се помисли, че русофобията е единстванат геостратегическа стока, която България предлага на световната политическа сцена.

           2. Учители и вдъхновители на българските русофоби са руските русофоби. В сравнение с руските си учители, българските русофоби са дребни и жалки дилетанти. Това създава около българската русофобия особена, парадоксална среда, в която тя намира подходяща стимулираща питателност.

            3. Българските русофили са изключително емоционални, нямат сериозен интелектуален гръб, нямат площадка за изяви, тяхните настроения са извън прородноисторическият процес и това ги лишава от историческо-политическа физиономия.

            4. Казаното по-горе прави от русофилите политически марионетки, безсъзнателна играчка в задкулисни игри, персонифицира ги като проводници на чужди не български геополитически интереси.

            5. Много често русофилството се превръща в „русофилство без граници”, което дразни обществото и изглежда смешно. Чуваме лозунги като „Да здраствует великая Русь! без викащите да си дават ясна сметка какво всъщност значи това.

          6. В крайя на краищата русофилите така и не могат да артикулират защо точно са русофили, какво искат и какво очакват от днешна Русия.

          Свидетели сме на парадоксална ситуация : СМИ, които се позиционират като русофилски –ежедневници и седмичници - да отказват да публикуват какъвто и да е материал, който критично разглежда и интерпретира ставащото днес в Русия. Това обаче не им пречи да публикуват русофобски материали.

            Изглежда, че българските русофили отказват да приемат очевадния факт – днешна Русия не е нито Руската империя, нито Съветския съюз. И двете форми на съществуване на Русия имаха от какво да се срамуват, но и имаха с какво да се гордеят. Какво предлага „демократична” Русия днес ? Практически нищо, ако не се броят природните ресурси, които нито са неизчерпаеми, нито са незаменими. Какво може да се очаква от нея ? Практически нищо, защото тя самата не знае какво я очаква. Българската русофилия не може да се крипи само на история – времето минава и историческите събития избледняват. Пък и механизмите, които движеха тези събития днес са други и предишната логика не работи.

        Определени политически сили се мъчат – и успяват ! – да приватизират организационно българската русофилия със явната цел да я овладеят и насочт в сравнително безопасно русло. Като знаем какво същите сили направиха с българските антифашисти, с българските патриоти и с българските комунисти, не е трудно да си представим каква ще бъде съдбата и на българските русофили. Няма да е очудно, ако българското русофилство се превърне в помощна организация на руската диаспора, служеща за привличане на изборен електорат. Такива индикации вече има.

            Може да се приеме, че българската русофилия днес е поставена на пазарна основа – различните русофилски организации се конкурират вместо да се помагат и се мъчат да привлекат по всякакъв начин руското внимание и подкрепа с прозрачни меркантилни намерения.

          Опасни сигнали идват и от Русия. Изглежда, на руските управници им не изгодно да има русофилска държава, тъй като това поражда морални и материални задължения, каквито те не могат или не искат да поемат. Руските анализи за политическото положение в България са пълни или с илюзии от миналото или със съвременна интелектуална агресия (Олга Решетникова твърди на сайта www.stoletie.ru, че българският народ чака появата на политици, които осъждат русофобията и е готов да ги подкрепи).            Българската русофилия днес е изправена пред проблем – да познае себе си и своята същност и да осъзнае реалностите на днешния свят. Тя или ще направи тази крачка, или ще се маргинализира до степен, в която никой няма да й обръща внимание.





Гласувай:
5
0



1. chara - И защо отхвърлиха статията ви?!!
31.03.2011 11:14
Ако са демократи, трябва да дават трибуна на всички мнения и позиции!
Хм. Имах друга представа за тях!
:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1535589
Постинги: 367
Коментари: 1554
Гласове: 1265
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829