Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2011 10:39 - ЦЕНЗУРИРАНИ СТРАНИЦИ - 2
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 2879 Коментари: 0 Гласове:
1



●Отхвърлена статия във в. „Нова зора”

 

               БЕЛЕЖКИ ПО ВЪПРАСА ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА РЕФОРМА

                       (из авторова лекция пред преподавателски състав в гр. Ямбол)

                В началото искам да изясня някои ключови понетия, които ще използвам в лекцията си.

            Ще започна с думата „реформа”, която се оказва базова във всички разисквания през последните 20 години. Ако се обърнем към академичния смисъл на термина ще установим, че в България не се извършват никакви реформи (под реформа се разбира всяко, какво и да е нововъведение, но в политическата практика, реформата се схваща като по-голямо или по-малко прогресивно преобразование, крачка към нещо по-добро). Извършва се ново държавно строителство, в това число и в образованието, което няма нищо общо нито със социалистическа България, нито с Царство България. Прави се нещо съвсем ново и непознато почиващо на други принципи и преследващо други цели. Без значение дали е по-добро или по-лошо. Просто е друго.Това ще бъде установено в моето изложение, но аз – по традиция – ще запазя термина „реформа” като работно определение.

            Близко по смисъл е и друг широко използван термин – „модернизация”.          Модернизация (от френската дума  moderne - най-нов, съвременен) е също изменение, промяна, но в съответствие с най-новите изисквания и норми. Но докато в техниката термина има съвсем конкретен положителен смисъл като обновление, в обществените науки не е така. Новото, модерното не е синоним на по-добро и не означава, че то е за предпочитане пред старото, не модерното. В теорията на цивилизациите модернизация има съвсем друг смисъл, на който няма да се спираме. Затова, когато е нужно, ще използвам термина в техногенен смисъл, като обновление.

            Сега за термина „образование”.

            В тесен смисъл, образованието е обществена структура за системно и целенасочено предаване на знания. Но този тесен смисъл не може да ни помогне в разбирането на процесите в структурата извън професионалния поглед. Затова аз ще разглеждам образованието като възпитателна структура за системно и целенасочено предаване на знания. Ако подобно определение има някаква ценност, тя е в ясното изразяване на две съществени качества на системата : образование и възпитание.Без всяко едно от тях, образованието губи своя смъсъл като такова.

            Никакъв съдържателен анализ на образователната система е невъзможен извън релацията „образование- общество”.Такава постановка ни принуждава да приемем, че протичащата образователна реформа се детерминира от от обществено-политическите и икономически промени в България след 1990 г.

            Двадесет години след началото на промените резултатите са на лице и по тях може да се разговаря.

            Ще разгледам тезисно, фрагментарно и много накъсо няколко въпроса, които смятам за важни в три аспекта : научен, политически и икономически.

            Икономическият аспект включва : а) философска трактовка на такива фундаментални понятия като : знание, познание и образование, информация и знание  и т.н. ; б) педагогически проблеми : дидактика и пропедевтика.

            Политическият аспект включва :  отношението на държавата и обществото към образователната система и нейната адекватност на обществените нужди ; общественото възпитание чрез образование (например патриотичното възпитание) ; релацията „образование-религия”.

            Икономическият аспект включва : цената на образованието, достъпност на образованието, конкуренция или съревнование в ученическата среда и т.н.

            Още в началото на изложението ще заявя личното си отношение към разглеждания въпрос, за да не възникват неверни интерпретации : аз не одобрявам българската образователна реформа, основно поради три причини :

            1. Тя противоречи на българските национални традиции.

            2. Тя задълбочава социалното неравенство.

            3. Тя влошава качеството на образованието.

            Може да се кажат още много неща, но посочените причини изразяват главните ми мотиви. Формирането на скелета на реформата започно преди много години, когато явно и неявно беше формулирана порочната свръхзадача на образователния процес и насила бяха зададени вредни образователни тенденции не съответстващи на историческия процес (имам предвид рязкото намаляване и ограничаване на техногенните и на природнонаучни компоненти) и на българските традиции.

            Българската традиция предполага демократичност, а не елитарност на образователната система, изразяваща се в равен достъп до нея и в равните възможности тя да се завърши. Освен това, демократичността изисква единство на образованието без етажиране по финансови възможности. Като следствие е простотата на образователната схема. Такова беше българското образование от Освобождението до 1990 г. След 1990 г. настъпи разрив на приемствения континиум, причинен от прилагания принцип „Светът започва от мен. След мен ако ще и потоп”, и като резултат сриване на цялата система. Днес сме изправени пред нейните руини.

            Каквото и да се говори и който и да го говори, до 1990 г. българското образование като цяло, беше над средното световно равнище. Изучавал съм на място немското, английското и американското образование и зная какво говоря.

            Схемата на разрухата може да се опише много по-подробно, ако в дълбочина се впуснем в анализа на явлението. Само ще маркирам по-важното от тази схема.

            ●Единството между образование и възпитание беше грубо разкъсана, като възпитателната компонента беше фактически ликвидирана.

            Може би трябва да си помислим, защо в платените и авторитетни закрити западни училища на възпитанието се отдава до ден днешен изключително значение и защо много често богатите хора предпочитат да дават децата за обучение и възпитание в католически училища. В социалистическа България също съществуваха подобни закрити учебни заведение и аз съм възпитаник на едно от тях.

            ●Като цел на образованието бяха възприети идеите на Джордж Дюи – американски учен, философ, психолог и педагог, основател на педагогическия прагматизъм. Този прагматизъм ограничава училищното обучение до усвояването само на практически полезни сведения и умения и отрича усвояването на систематични теоретични знания, отрича фиксираната учебна програма и класно-урочния подход.

            Ето какво пишепо този повод Мариана Костова бивша журналистка във в. „Демокрация”, сега живееща в Германия : „Не искам да живея в Германия, където малките проседяват безсмислено три години в детска градина без да са научили нито едно стихотворение, песничка или нещо друго, проседяват в безсмислено човръкане в пясъка през лятото и тикане на количка през зимата...Не искам в Германия, където децата в продължение на цели две години биват учени само да четат и пишат, в края на първи клас са стигнали до средата на азбуката, а някои и в зряла възраст са останали до там” (в. „Сега” от 13.12.2004 г.).

            ●Започна безсмислена препирня, кой възпитава :семейство, общество, училище. Вследствие на такова блудство контрола върху учащите се – в клас и извън клас – беше безнадеждно загубен, учителският състав се превърна в безправна и унижена маса за сметка на митичните права на учащите се и на самият образователен процес.

            Моята майка ми е разказвала, че по нейно време – 20-те години на 20-я век – учителите са били за обучаемите като богове. „Ние – казваше тя – не си представяхме, че учителите ходят в тоалетните. За нас тоалетните бяха много мръсно и гадно място и ние не допускахме, че учителите дори стъпват там”. Какво да се прави, такива са били времената. Какво ставаше ако някой ученик направеше пакост в час ? Обикновено изяждаше няколко шамара. Като се върнеше в къщи и се оплачаше на баща си, той сваляше колана и допълнително учеше плавника на ум и разум. Във ІІ-ра софийска мъжка гимназия, в пкоято аз учех през 50-те години на миналия век, нашия любим учител по история г-н Цветков – поразителен педагог и възпитател – ходеше с дълга метър и половина яка показалка, която често влизаше в действие. Странното беше, че никой от нас – учениците – не му се сърдеше и той имаше непоклатим авторитет. За сведение – телесните наказания в английските училища бяха официално забранени през 60-те години на 20-я век, но ето, че тихомълком се появиха в 21-я век. През 2010 г. е издадено правителствено ръководство за учителите, в което е разрешено да се използва сила срещу недисциплинираните ученици (в. „Новая газета” от 5.04.2010 г.)..

                Как е решен този проблем в САЩ ?

                Тъй като нито родителите, нито учителите имат право да наказват учениците, при каквото и да е провинение се вика полиция. Тя идва закопчава ученика с белезници и го откаврва в участака за разследване. Може и на съд да го дадът ако преценят, че провинението е сериозно или обществно опасно Незнам как ще реагират родителите ако подобна практика се въведе в България и няма ли на бърза ръка да се съгласят да се върне училището към старата и изпитана практика на телесните наказания..

            ●Образователната система беше изкуствено и насилствено натикана в малцинствения проблем, който е чисто политически проблем и се решава с извън образователни средства. По такъв начин българската образователна система стана заложник на политически и геополитически интереси, които интереси се формират и контролират извън България.

            Аз не зная в момента страна, където този проблем да е решен задоволително. Спомням си, че американският президент Дуайт Айзенхауер прати през 60-те години на 20-я век американската армия за да вкара негрите с белите заедно в едно училище, но рецидивите остават и днес. В Южна Африка проблемът беше решен радикално чрез принципа на апартейда – разделно обучение по раси. Сега това е невъзможно и нещата така се заплетоха, че аз не виждам лесно решение освен продължаване на прилагане на принципите на политическата държава и оставяне на малцинственото обучение и възпитание на грижите на малцинствата. Впрочем, днес едва ли някой си спомня, че в социалистическа България имаше отделна арменска гимназия.

            ●Използвайки присъединяването на България към Европейския съюз определени интелектуални и политически групи развърнаха могъщо медийно настъпление за „хармонизиране” на българското образование с европейското въпреки, че общоевропейска образователна система няма – има френска, немска, английска, испанска, италианска и т.н. системи. От тук произлизат утопичните опити да се пише обща балканска история или вместо българска история да се изучава сравнителна европейска история.

            Ако изучаваш историята като сборник от факти и дати, а не като процес, никога няма да можеш да обясниш защо френския хронист с тъга пише през 11-я век „ И преди Калоян да хвърли Балдуин от кулата в Янтра, той се отнесе към него като към жена”. Няма да можеш да обясниш отношението на Франция и Великобритания към България от Oсвобождението та чак до днес.

                Мисля си за обща бълканска история в която за нито една от държавите не се казва нищо лошо и се избягват компрометиращите факти. Мисля и ме напушва смях, защото по-голям идиотизъм ми е трудно да се представя.Такова нещо няма никъде по света. Само преди 5 години Виликобритания смъртно „обиди” Испания, като пампозно и тържествено отбеляза 200 години от битката при Трафалгар в присъствието на кралицата (виж в. „Сега” от 29.06.2005 г.).

            ●Навлизайки в професионалната педагогическа сфера, започна офанзивата „нов прочит на преподаваните знания”. Този „нов прочит” започна от детските приказки на братя Грим, премина през литературата и изкуствата за да стигне и до точните науки с изучаването на теорията на интелигентния дизайн редом с  дарвиновиата еволюционна теория.

            Това просто означава, че класическите произведения се осъвремяват на базата на най-спорните и авангардни тенденции. За какво става дума проличава от едно интервю на известният наш артист Робин Кафалиев : „За да се научиш на изкуството да правиш хубави пародии или както е модерно да се казва „да прочетеш една пиеса по друг начин”, трябва първо да се научиш да я четеш в оргинал. Най-напред някой някъд трябва да постави, да речем, „Ромео и Жулиета” като класическа трагедия, за да могат нашите деца да видят автентичното Шекспирово произведение, едва после – на друго място, да направиш Жулиета проститутка, Ромео- гей, Тибалт – наркотрафикант или кандидат-депутат. Ако чистата форма не съществува първоначално, то и пародията не се разбира. Ето, всички много се забавляваме с модерните интерпретации на детските приказки. Но това е, защото ги знаем наизуст в чистата им версия. Ако на едно тригодишно дете започват да му разказват мръсни вицове за отношенията между вълка, Червената шапцица, нейната майка нинфоманка и похотливия ловец, детето трудно може да добие реална представа, кой е добрия и кой –лошият” (в. „Сега” от 31.05.2008 г.).

                Звучат обаче и други препоръки. Иво Сиромахов, представен като отговорен сценарист в „Шоуто на Слави”, пише във в. „24 часа от 10.06.2008 г. :„Дошло е време да извършим и последната реформа в образованието и да обърнем учебниците с хастара нагоре. Сегашните учебници са задръстени от купища ненужна информация, която няма нищо общо с реалността и отчуждава децата от истинския живот.

Учениците са наясно, че това, което зубрят в момента, едва ли ще им потрябва някога в живота, освен ако не станат автори на учебници.

Да си отличник в наше време, е не само непрестижно, но и абсолютно безперспективно. Какво като знаеш закона на Джаул-Ленц, щом съученичката ти вече дефилира по модни рефюта и печели повече от родителите ти ?

Крайно време е училището да спре да произвежда безсмислено информирани аутсайдери. Живота принадлежи на прагматиците и затова училището трябва да дава по-практични и утилитарни знания”.

            ●В ежедневната педагогическа практика са налагаха неподходящи чужди заемки като тестовото оценяване.Това е дълбоко манипулативна и порочна практика отричана от философията на педагогиката като наука.

            Проблемът с тестването е методологичен и гносиологичен (познавателен). В първо приближение е допустима статистическа интерпретация, но това предполага предварителни ограничения например, дали конкретната извадка на даден въпрос съдържа допълнение (в смисъл на теорията на множествата) или допълнението е в рамките на генералната съвкупност. Казано по-просто дали извадката съдържа верният отговор или не го съдържа. С примера искам да посоче, че и тестването не избягва субективния момент, а го прави анонимен (това са тези които създават тестовете). Следователно, тестът е удобен и бърз инструмент за масова оценка на достигнато елементарно равнище на знания от обучаемите, но за  окончателна оценка не е подходящ. В сласическата педагогика индивидуалната оценка е наистина индивидуална, т.е. е съобразена с конкретния изпитван. От тази постановка следва препоръката за големината на класовете, която се препоръчва да бъде между 12 и 18 души.

                 И една интересна подробност. Термина тест произхожда от средновековна Англия и е религиозна изпитателна клетва, която полагал всеки кандидат за държавна служба, за да докаже, че не е католик.

                Тезата, че тестването се въвежда по образец на европейския съюз не издържа критика. Като довод ще цитирам становището на Випджиния Будиен, работила по серия образователни програми на световната банка, ЮНЕСКО, европейската мрежа „Юридайс” в изтична европа и Централна азия, в момента координатор на Международната мрежа от центрове за образователна политика, подпомагана от институт „Отворено общество” : „Много трудно е да се изработят тестове, които напълно да отговарят на поставените цели. Ние можем да си поставяме за цел да развиваме определени ключови компетентности, комуникационни умения, способности за решаване на проблеми, работа в екип. Всички те изискват различен падагогически подход. До момента няма разработени ефикасни тестове за оценяване на всичко това. Обикновено тестовете се оказват оценка на суровото знание и на способностите за възпроизвеждане на информация. Тоест ние твърдим, че искаме едни умения, а в кпайна сметка проверяваме други. И учителите, и самото обкество знаят, че в гимназиите няма никакво значение какво включва учебната програма. Важното е какво включва теста. А това влияе на цялата идея какво трябва да се случва в училище...Ако трябва да обобща – прасето няма да стане по-тежко заради това, че го мерим”.

                Ще дам пример, как умело задавани въпроси са силна  манипулитивна практика. Срещна ли се двама монаси от различни манастири  и седнали да се почерпят, и да си поговорят. Единият се оплакал : „Питахме папата дали докато се молим може да пушим и той отговори НЕ”. Другият се усмихнал и отвърнал : „Не сте задали правилния въпрос. Ние попитахме дали докато пушим може да се молим и папата каза ДА”.

                В САЩ, от където черпим усилено всакакъв опит , главно – открицателен, вече се отказват от тестовото оценяване. Изглежда, на американците им е писнало да произвеждат нация от идиоти-американският президент съвсем официално се изказа по този въпрос. Както винаги, ние правим обратното.

                Тестването като педагогически приьом не се вписва в процеса на задълбочено системно усвояване на знания, няма и не изпълнява сериозна възпитателна функция и трябва да се ползва ограничено и само там, където му е мястото. При неограниченото му прилагане образованието става все по-мозаечно, което не спомага за създаване на цялостна картина на света – точно това, което трябва да бъде свръхзадачата на образователно-възпитателния процес.

            ●Подлагат се на неглижиране и отричане утвърдени с векове педагогически практики под тъпият предлог за модернизиране на образователния процес. Основите на съвременната педагогика поставени от Ян Амос Коменски и Йохан Хенри Песталоци важат и в компютърното време. Светът нито започва с нас, нито ще свърши с нас. Известните от хилядолетия принципи : „Повторението е майка на знанието”, „За да се научиш да решаваш задачи, трябва просто да решаваш задачи” или „Ученето наизуст е изключително продуктивен метод” са актуални и днес.

            След близо половин век още си спомням урокът по френски език от гимназията, в който учихме за Великата френска революция. Караха ни да го учим на изуст. И го научихме. И днес това е единственото което зная на френски и с удоволствие го практикувам пред французи. Мога да ви уверя, че французите остават потресени и следтова се хвърлят да ме целяват. Доброжелателният взаимен контакт е реализиран. Само че французите дълго време не вярваха, че това е единственото, което зная на френски.

                Ако оставим настрана майтапа, усвояването на много от научните дисциплини е просто невъзможно без наизустяване или, ако искате, запомняне на редица основополагещи неща. Най-очевидния пример е таблицата за умножение.Аз съм сигурен, че много възрастни хора още се затрудняват веднага да кажат колко е 6х7,7х7 или 8х7.

            ●У хората се утвърди негласното мнение, че за всичко лошо са виновни учениците. Наистина, като че ли видимостта е такава, но аз не споделям това твърдение. Преди няколко години изнасях открит урок пред гимназисти от горните класове от гимназията в Чирпан. По въпросите, които задаваха, по отношението, което вземаха, личеше буден ум и откритост за знание. Зная, че социологическите изследвания говорят други неща, чел съм и ужасяващи истории пълни с кръв и мистика, гледам какво става по стадионите. Но мисля, че проблема съвсем не е в нашите деца.

            „Всеки втори ученик в Стара Загора смята – съобщава Ина Михайлова – че чрез насилие може да получи материално благополучие, всеки трети – че насилието е фактор на политическа власт, а всеки четвърти – че именно то осигурява лесен живот. Тези факти изнесени по време на европейска конференция за насилието в училищата са потресаващи(в. „Дума” от 10.062008 г.).

Интересна училищна програма може да се състави по тези констатации. Например, да се изучават учебни дисциплини като : „Как да се предпазим от забременяване в училищна възраст”, „Гейпсихология”,”Основни принципи при бъркането в боклука”, „Психология на уличните банди”, „Оцеляване при спорти мероприятия”, „Как най-добре да провокираш скандал и да пребиеш своя противник” и други подобни. Ето как се представя книгата на Александър ТомовМалолетната проститутка” : Книгата може да бъде наречена и роман с майсторски изградена интрига. Александър Томов кани читателя на интригуваща разходка в света на парите – там, където те означават сила и любов, мъдрост и красота, могъщество и безсмъртие (в. „Уикенд” от 4-10.07.2009 г.).

Нашите деца са нашето огледало. В него се оглеждаме ние самите, оглежда се съвременото общество. Каквото обществото, такива и децата. Общество, което се ръководи от максимата „Всеки за себе си, Бог за всички”, не може да се надява не друго. Като всяко общество и то си има неизличими пороци и трябва да се научи да живее с тях и да се мъчи да ги овладява. Така е било винаги. Точно за това говорех до сега, точно това имах предвид, когато припомнях известни неща от сферата на образованието и възпитанието. Трябва само разбиране, желание, воля и борба.

Тъжна и страшна картина на българското съвремие рисува Бойко Рангелов. „Много неща се случипа напоследък. Най-често – с етикета абсурд...Момче се обесило, гледа „СТРАХ”, играе си на бесило...Две фолкпевици се бият като кикбоксьори. Шоу за публиката...Ученик развасовал съученик. След три дни всичко се забравя...Реалити шоу : световна шампионка псува на майка. Друг си показва члена – и всички се смеят...порнозвезди ни учат на морал. Да се прави секс публично – било голям кеф ! ...ученички се млатят като хамали – да ги снимали другите..” (в. „24 часа” от 4.04.2009 г.).

          Много се говори по средствата за масово осведомяване, че основните усилия трябва да се насочат към семейството, към семейното възпитание. Това е така, но не е съвсем така. Никое семейство не може да опази детето от влиянието на улицата, на обществото. Може да намали това влияние, но не може окончателно да го неутрализира. Извода е печален и води по необходимост да заключения, които излизат извън темата, която обсъждаме. Ето наприме, какви нови ценности за еждневния живот ни препоръчват, към които трябва да се придържат и нашите деца  (Илия Пеев) : “Находчивост, предприемчивост, готовност и потребност да се поема риск, краткосрочност на ангажиментите и връзките, отговорност към изпълняваната задача (джентълменство, лоялност, ангажираност), разгръщане на интеликтуалните способности, адаптивност, умения и нагласа за бърза реакция на промените в ценностите, толерантност, уважение на достойнството на другия, умения за справяне в екстремални ситуации, предпазване от агресивност и преодоляване на конфликтите, отговорно гражданско поведение, умения за избор, достойнство и пълноценност, доверие в правото, разбиране на участието като демократичен избор. Редица норми и ценности, които векове наред са били типични за обществото, вече губят своето значение : послушанието, верността, дисциплината, самообладанието, чувството за ред наложен отвън, готовността за саможертва, градицията и подържането й...” (виж сп. „Военен журнал”, бр. 4/2001 г., стр. 39-50)

            Светът се променя и е неизбежно и образоветелната система също да се променя, да се обновява, да се променя нейната форма, а не нейното съдържание. Признавам, че аз съм умерен консерватор по отношение на образованието и съм убеден, че това е за добро. Ще се постарая да ви покажа за какво става дума.

            Ще започна с много деликатен проблем на съвременното възпитание в училищата – половото възпитание. Забелязвате, че говоря за възпитание, а не за обучени и преподаване на знания. Статистиката е много обезпокоителна – децата започват полов живот на 13-14 години. Тук въпросът не е за морал, а за здраве. За здраве на бъдещите поколения и затова не е само образователен въпрос, а е обществен въпрос. Може ли той да е бъде задоволително решен ? Може, ако обществото реши, че е в негов интерес. Аз съм скептик, но това не значи, че не трябва да се полагат усилия. Те не трябва да бъдат забранителни, защото при днешното развитие на средствата за масово осведомяване това е невъзможно. Те не трябва да бъдат в стил на „средновековния протестанизъм”, защото ще бъдат смешни и жалки. Наистина, Кант твърди, че „лошия пример, който едно свободно лице дава на друго, не уврежда последното”, но се съмнявам, че освен във философията, твърдението има практическо доказателство.

                     Ще ви дам като пример за сравнение Инструкции и съвети за млади булки” написана от Рут Смитърс, съпруга на преподобния Л.С.Смитърс, пастор в Аркадската Методистка Църква на Източната Регионална Конференция, през лятото на 1894 г. Цитата се отнася до съвети към жената как да отговаря на сексуалните домогвания на съпруга си :

„Когато жената облече своята нощница и изгаси осветлението, тя трябва да легне съвсем неподвижно на леглото и да чака мъжа си. Щом той пипнешком влезе в стаята, тя не трябва да издава никакъв звук, който би могъл да го ориентира в каква посока да се движи, за да не го възприема той като знак на одобрение. Тя трябва да му предостави възможност сам да напипа пътя си в тъмнината. При това винаги има надежда той да се спъне в нещо и да получи някоя малка травма, която да послужи като добър предлог да му бъде отказано сношение. Когато намери жена си, тя трябва да лежи максимално неподвижно, защото всяко движение на тялото й може да бъде изтълкувано от оптимистичния мъж като полова възбуда. Ако направи опит да я целуне   по устните, тя трябва да извърне глава и тогава целувката безопасно ще попадне на бузата. Ако иска да целуне ръката й, тя трябва да я свие в юмрук. Ако  пък й вдигне нащницата и се опитва да я целува където и да е, тя трябва веднага да дръпне нощницата надолу, бързо да скочи от леглото и да заяви, че естествена нужда я принуждава веднага да посети тоалетната. Това обикновено убива желанието да я целуват на забранени  места”.

      Сега се опитайте да си представите, какво ще стане, ако проповядвате убедено тази инструкция в общественото пространство и то особено – пред млади хора. Бързо ще получите нагледна представа за изменяемостта на нравствените ценностите с времето.

                Мисля, че трябва да си припомним българската традиция за разделно обучение на половете в гимназиите. Не виждам нищо назадничево в такава практика, защото научно е доказано, че използването на еднакви методики и приьоми в обучението и особено във възпитанието не може да бъде достатъчно ефикасно при двата пола. Аз самият съм производсто на такава разделна система и от това не съм станал нито педераст, нито импотентен. Изобщо на равенството между половете, както го разбират феминиските и лицата с нетрадиционна сексуална ориентираност, съм категоричен и непримерим враг, защото в природата такова равенство няма. Ако има нещо, което подържам, това е социалното равенство между мъжът и жената, но това е съвсем друга „опера”.

     За да се ориентираме практически в проблема ще ни помогне шопски виц от ранния преход  към демокрация:

  В класа на Иванчо учили за това, какво означава"по принцип" и "де факто", но той не могъл да разбере урока и попитал баща си. Мъдрият татко привел следният пример като се обърнал към майката с думите: 

  - Скъпа, ние сме едно обикновенно българско семейство, което изживява трудностите на прехода към нова икономическа и политическа системи. Какво би направила, ако един богат чужденец ти предложи 5000 долара, за да преспи с теб?

Тя оговорила:

  - Скъпи, като виждам как трудно живеем, мисля, че ще се съглася.

  Таткото отправил същия въпрос и към по-голямата и после към по-малката дъщеря. Звучи неморално, но и те се съгласили с майката.

  Тогава бащата поучително се обърнал към Иванчо:

-Ето, това е урока, сине. По принцип ние сме едно обикновеино българско семейство, но де факто в къщи имаме три курви!

                Може би подобна педагогика е твърде праволинейна, но е много действена.

                На второ място трябва да се заемем с хуманизиране на природните дисциплини и с технологизиране на хуманитарните дисципилини. Трябва решително да бъдат отхвърлени всякакви опити за насаждане у учениците на вредни послания като, че само техниката  ще спасят света или че красотата (изкуството) ще спаси света. Светът е единен в своята материалност и сама това единство ще помогне той да бъде опознат и променен в интерес на Човека. Точно затова образователно-възпитателната система трябва да има за своя свръх задача формиране на цялостна картина за света.

                Изобщо намирам, че в хуманитарните училища е много полезно поне най-общото запознаване с постановъчния инструментариум на природните науки. Още сега може да се получат много интересни резултати чрез използването на такива математични понятия като : крайно и безкрайно, сходимост, равномерност, линейност, приближение, релация, функция и да се доказват твърдения с помощта на необходимите и достатъчни условия. Може би тогава политиците ще престанат да употребяват по най-неподходящ начин такива термини като : хипотеза (предположение на основата на научно получени данни, а не какво и да е предположение), програма (обявяване на нещо, което за разлика от прокламацията не носи агитационен характер), проект (нещо нахвърлено, тъкмеж, план, намерение, което обаче има поставени ограничителни срокове за начало и край, и следователно, не всяко намерение или план е проект), алтернатива (противоположно твърдение, а не вариант), проблем ( трудност, препятствие, но не е равносилно на задача за решаване), мисия (поръчение с ясно поставена цел, обикновено – мисионерска, но не и всяко поръчение) и параметър (величина, чиито стойности служат за различаване на елементите на някакво множество).

            Трето.Някои образователни теоретици още твърдят, че „досега нашето пазарно общество прогресираше поради борбата на „силни личности”. Следващата фаза, в която вече навлязохме, се определя от степента на използването на най-талантливите”. Това е опасна стратегия. Никой не отрича, че когато е налице, талантът трябва да се подържа и насърчава. Но талантливите са винаги малцинство и обществото не може да разчита на лотария – днес има, утре-няма. Съвременното общество се нуждае от масова граматност в най-висшия смисъл на думата. В противен случай то се изражда и загива. Има убедителни научно-статистически изследвания, които потвърждават такъв извод.

            Всякакви изцепки, като тази на видната „педагожка”  Люба Кузелич : „ Защо да няма елитни училища, нима се нуждаем само от пролетарски като едно време ?” (в. „Нощен труд” от 6-7.01.2000 г.) , трябва да се разглеждат като заплаха за националната сигурност.

                „Да се образоваме – призовава Людмил Георгиев – бедните при бедни, богатите при богати ! Всички ще бъдат щастливи ако се движат по хорозинталата на собствената си класа” (в. „168 часа” от 17-23.11.2000 г.).

           Или да кажем откровенията на българският „шогун на демокрацията”  Евгений Дайнов : „Английската образователна система е създадена в средата на 19-я век, за да образова работническите маси така, щото, когато им се даде право на глас, да могат да го използват отговорно и разумно” (виж в. „Сега” от 28.11.2005 г.).

                На четвърто място, трябва да стане ясно на всички, че основен елемент от образователно-възпитателната система си остава и ще остане учителя. Той не само преподава знания и умения, той със самото си присъствие възпитава. Никакви компютъри, никакво задочно или дистанционно обучение не може да замени личното общуване между учител и ученици. Аз много се съмнявам, че Александър Македонски щеше да бъде същия Велик Завоевател ако до него се стоеше могъщата фигура на Аристотел. Или да кажем Наполеон без титаничния ум на Лазар Карно.Същото можеше да се каже и за руския император Александър ІІ и поета Василий Андреевич Жуковски.       Съществува устойчиво мнение, че една от главните трудности в съвременото обучение са честите случаи, когато обучаемите знаят повече от обучавашите. Възможно подобни случай да има и такива е имало винаги. Но когато говорим за съвремието, може да обсъждаме само по-голямата информираност на обучаемите, но тя не заменя по-голямото и дълбоко знаене. Информация и знание са различни неща. Даниел Бурстийн, почетен библиотекар на Конгреса на САЩ, казва : „Информацията се състои от дребни частици от изживяното, които са без връзка по между си и се характеризират със своята актуалност и бърза преходност. Познанието, от друга страна, е организирано. То е структирирано” (сп. „Съвременик”, бр. 1/1997 г., стр. 425-433). От такава гледна точка, средният учител много трудно ще бъде задминат от средният ученик.

           На пето място, учителското съсловие трябва да води ежедневна непрекъсната борба както за своите права, така и срещу избуялите обществени предрасъдъци и заблуди, които се навъдиха в огромно количество в последните години.Уклона към мистика, към антинаука е очевиден и е много опасен. Така е било винаги, но в нашето време, време на полети на Човека в Космоса и на овладяване на гените, подобна тенденция не е само вредна, но е и античовешка. И най-малкия пропуск в знанията и най-малкото залитане на самите учени в интрепретацията на знанията, веднага се използват за мракобесни проповеди и внушения.

            Дарвин доказа, че тялото на човека е произлязло от тялото на маймуната. Но оставаше още човешката душа, за която Дарвин нищо не казва. Като добавка Фройд „доказа”, че тази душа е просто продължение на половите му органи. Това е достатъчно „научно” основание за развихрилата се необуздана сексуалност, която се мъчат да докажат, че е единствения начин за съществуване на човека като вид дори и когато се прави на площада. Самият факт, че българската дума „любене” беше заменена с чуждата дума „секс”, която не е ясно каква е по  симантично-граматичната класификация, т.е. като част на речта : глагол,съществително,наречие, междуметие, частица, говори за един недопустим подражателен нагон, който може да отведе българския език твърде далече.

                Може още много да се говори : за учебниците, за извънкласните занятия, за онагледяване на уроците, за дрехите на учениците, за поведението на родителите, за заплатите на учителите и т.н., но повечето от тези въпроси непосредствено произтичат от обществените нагласи и са политически въпроси, поради което аз няма да ги засягам.Няма да разисквам и каква основна причина може да се посочи за цялостната образователно-възпитателна разруха, която сега наблюдаваме – това също е политика и генералните изводи ще оставя на вас. Но мога да предложа нещо практично и изпълнимо.

            Ако наистина се стремим и искаме да принадлежим към цивилизованата част от човечеството, трябва да започнем от началото (пропедевтика) – да научим малчуганите в забавачницата и в началното училища, че когато влизат някъде трябва първо да казват „Добро утро”, „Добър ден” или „Добра вечер”, а когато излизат – „Довиждане”. Че има такива думички като „моля” и „благодаря”, че не е хубаво да си бъркаш в носа или да крещиш и да се тръскаш по улиците, особено през ноща, че не трябва в превозните средства да седиш, а възрастните да стоят, или, че е недопустимо да се посяга на жена. И когато изпълним тази елементарна задача, да им обясним в горните класове, че знанието е дар и богатство и трябва да се използва за благото на хората и обществото.

            Накрая ще споделя една безумна идея. Тя идва от дълбините на историята и е била реализирана преди 3000 гдоини. В древна Елада, в Атина, през месец боедромион (септември) от първата година на ефебията (задължителна военна служба за свободните граждани), младите атиняни в пълно въоръжение се отправяли към храма на Аглавра, за да положат гражданската клетва: “Няма да посрамя свещеното оръжие и няма да напускам мястото си в бойния строй. Ще защитавам отечеството си един и заедно с всички. И ще го оставя след себе си по-могъщо и по-голямо. Ще спазвам съществуващите закони и тези, които ще приеме свободният народ. Ще се сражавам за тях един и заедно с всички. И ще почитам бащините светини”!

Как намирате гражданската клетва при навършване на пълнолетие ? Струва ли си да се полага ? Впрочем, нещо подобно се прави днес в САЩ при приемане на американско гражданство (полага се от 1795 г.). Ето каква е тя.

            „Тържествено се заклевам (1) да спазвам Конституцията на Съединените щати ; (2) да отхвърля и да отрека абсолютно и изцяло всякаква преданост и вярност към какъвто и да било чужд монарх, владетел, чужда държава или върховна власт, на които преди кандидатстването си съм бил подчинен като поданик или гражданин ; (3) да бъда истински верен и предан на САЩ ; и (5) (а) да воювам в името на Съединените щати, когато законът го изисква, или (б) да отслужвам тилова военна




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1951210
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031